 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Интроверт
преди: 3 години, 3 месеца, прочетена 1341 пъти
Здравейте,
Аз съм по-интровертна личност.. Обичам спокойствието и тишината. Не обичам да говоря толкова по телефона.. Обичам да ди стоя вкъщи, да си чета, да слушам хубава релакдираща музика, да си запаля ароматни свещи. Не ме привличат много шумни компании, даже ме напрягат. Обичам да си готвя, да уча чужди езици. Това е част от характера ми. Когато пападна в компания с много пруказливи хора и такива, които гледат да изпъкнат, не спират да говорят, нарцис са.. Понякога се подхлъзвам от идеята да съм като тях, да говоря много, да се в пиша, но после осъзнавам, че това не съм аз. Може би идеалният партньор за мен би бил някой като мен, спокоен. Но винаги ме гонят някакви екстроверти, просто така се получава. Моите откази може би ги мотивират и се чувстват силни да говорят и да имат добър слушател. Обичам да прекарвам време и сама, обичам да съм у сред хора, но не съм от много приказливите. Много често ме имат или за надута, или за човек, който няма какво да каже, някой хора ми се дразнят, че не говоря много и не се вписвам. И понеже обществото е наложило определени стереотипи, които да се определят като водещи.. Повечето се придържат към тях и различните са отхвърлени от обществото. Какво мислите? Трябва ли да променя нещо в себе си?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 3 месеца hash: 3b83344da6 |
|
1. Аз съм абсолютно същия като теб. Включвам се само, за да коментирам "Може би идеалният партньор за мен би бил някой като мен, спокоен". Съпругата ми е амбиверт и се допълваме страшно много и това е идеалния партньор за интроверт. Бил съм с интровертен тип жена. С такъв партьор в един момент ще ти се иска да се самоубиеш от скука, понеже и двамата няма да говорите и това ще засили интровертността и при двамата и в един момент просто ще спрете да си говорите съвсем и ще стане адски скучно. В този случай или ще се отчуждите, или ще си омръзнете и ще забиете.
Ако пък е интроверт, той постоянно ще говори и това ще те измаря. Знаеш, че за интроверта е доста изморително постоянно да слуша всевъзможни глупости.
Амбиверта ще накара интроверта да разцъфне. Хем няма да го измаря с непрекъснати разговори, хем няма и да му даде съвсем да забие и да се загуби комуникацията. Ще го балансира идеално - ще уважава нуждата му от осамотяване понякога, но и от време на време ще го извежда, ще го запознава с хора и ще го разведрява. за да не забие съвсем.
|
| преди: 3 години, 3 месеца hash: 3b83344da6 |
|
2. От 1
* Ако пък е екстроверт (втори абзац)
|
| преди: 3 години, 3 месеца hash: c5f7993908 |
|
3. И аз съм такава. Аз съм почти на 17 и все още съм ученичка. В училище всички са екстровертни. Постоянно са край хора. Постоянно излизат и си говорят. А аз не обичам това. Да не споменавам че нямам общи интереси с тях.
Понеже сега заради ковид учителите ни казват да си седим вкъщи, съучениците ми казват неща от сорта "Аз да не съм ненормален/лна? Не мога постоянно да си седя вкъщи." а на мен това ми е начин на живот. Навън излизам с приятели 1 път в месеца.
Така че и аз съм същата като теб. И аз преди исках да се променя, но сега не. Но ще ми е доста хубаво да си намеря поне един приятел да си се разбираме и от време на време да излизаме и понякога да ме запознава с приятелите си, но не и като ме заведе при тях да се заговорят и да ме забравят(както винаги става де). Мисля че трябва обществото да нормализира хора като нас.
|
| преди: 3 години, 3 месеца hash: 678fca73a6 |
|
4. Проблемът е, че ако си жена, такива в днешно време са много малко. И просто трудно някой и от мъжки, и от женски пол да те възприеме. В днешно време общо взето даже няма мъже/жени ако питаш мен. Има един общ модел на поведение който всички имитират и е трудно да се определи какво е точно. За мен не нормално поведение, защото ако се замислиш, хомо сапиенс е еволюирал в сравнително тясна среда от семейство и близки които го познават. Днешното поведение е позьорско, спрямо хора които не познаваш, и те не те познават. Днес движиш с тях, утре с някакви други, важното е да ги печелиш и забравяш бързо. Това води до някаква социална мутация и аз не бих я определил нито като интровертност, нито екстровертност, а нарцистичност - т.е. идеята да заблуждаваш останалите, защото никой реално не те познава. Но е по-характерна за момичетата, защото биологично те търсят социалната група повече (като инстинкт за самосъхранение). Момчетата са по-предтазположени към интровертност и самоизолация.
Иначе какво друго да кажа. Да, хората принципно са много "стадни" в мисленето и поведението си. Навремето просто са се отделяли в разлини групи. Затова е опасно това трансформиране на поведението под влияние на модерният живот и масови медии. Колкото повече се отдалечава от основните на биологичната ни природа, толкова по-трудно става на всички да се впишат. Навремето имаше поне разни "клубове", където можеш да засечеш себеподобни. Но тези всички разновидни социални активности бяха унищожени, и сега живеем в някаква монолитна култура. Като примерът в България - всеки да слуша чалга. Сякаш няма други типове музика... В малка държава е много трудно да се образува друга "екосреда".
Относно мъжкото внимание, да такива мъже обикновено преследват жените. Аз никога не съм можел да "преследвам" жена. Гледал съм да завържа диалог, общи интересе, общи разбирания за живота. Но дори жени които са по-интровертни, обикновено разбират това като "просто приятелство", падат си по по-екстроверни и стандартни мъже. Става трудно да преминеш на някакво друго ниво, ако евентуално си допаднете, така че крие риск от провал. Т.е. има два напълно различни типа хора - едните са емоционално доминирани - и под "нещо повече" разбират зараждане на емоционална интимност, от което следва сексуално желание. Другите са - искам да правя секс, и ако стане нещо повече, стане. Има и трети тип - най-лошия, но доста популярен днес - някой ме привлича чисто сексуално, но го ескалирам до емоционална връзка. Сексуалното привличане не гарантира емоционално такова, както и обратното. В крайна сметка въпрос и на това към какво си по-избирателен. Дали 10-те минути оргазъм, или останалото време. Днешното общество, смята че по-важно е първото. Вярно или не, така мисли. И по-голямата част от поведението ни се върти около тези 10-минути. Затова са и гримовете, фитнесите, позьорството... През останалото 99% от времето - ние не знаем как да общуваме. Това е страшното - че това което наблюдаваш е просто шоу - тези хора реално са по-асоциални от теб. Ако ги изправиш пред прост нормален разговор - не знаят какво да кажат. Интеракцията става все по-трудна. Аз лично съм се отказал от нея последните години. Както пишеш, имаш си любими неща за правене, защо да се занимаваш и мъчиш с други хора? Рационално погледнато - няма смисъл. Другите го правят защото следват стадото, или заради 10-те минути оргазъм. Тези които ценят останалото си време... за съжаление нямат големи шансове в това общество. Но не се заблуждавай - не е изборът между това и да "промениш" себе си, а между това и да убиеш себе си. Защото тези хора не знаят кои са. Те са просто голата проекцията която създават за пред другите. И ако се провалят в това да проектират нарцистичната си личност, ги избива на агресия. Те са просто една гола обвивка. И не ги говоря просто така тези неща, тествал съм ги тия неща, защото предполагам съм по-възрастен от теб. Спри да ги надценяваш и си гледай живота. Ако имаш късмет да попаднеш на себеподобен, имаш...
|
| преди: 3 години, 3 месеца hash: d3e0778856 |
|
5. Жена съм , интроверт.Има собствено семейство, ще се намери точния човек, но дойде ли да не се откажете пради борбата на Егото
|
...
| преди: 3 години, 3 месеца hash: 1bb9a3fd10 |
|
6. Аз съм същия.
И мен ме имат за някакъв който е повече от другите... ами да. Такъв съм, защото другите си тъпчат цял живот в комерсиалния начин на живот и си имат примитивните български вкусове и интереси и това е.
Аз имам съвсем различни вкусове от другите и не съм кибик като други хора. Когато нямам какво да кажа, не казвам нищо.
Когато не мога да се включа в даден разговор по дадена тема, не се включвам. Но това е проблема, че другите не се интересуват от мен. Да ме ръчнат да се поинтересуват какъв съм.
Там е проблема авторке...
Всеки се сприятелява наготово. Слушат ли чалга и ходят ли по купони и дискотеки и снимат ли се с чашата алкохол в ръка, значи стават приятели.
Никой няма да седне да се запознае с някакъв различен човек, да се седне и да се разпитва и изслушва какъв е човека отсреща, с какво се занимава и т. н.
Няма опознаване в днешно време.
Запознаят се чалгар с чалгар и на следващия ден са в дискотеката. Приятели. Това е.
А аз съм толкова интересна личност, че на другите шапка ще им падне. Но другите са дас-ман-и. Примитивни.
Но те са си виновни че са такива. Аз излезнах отдавна от тоя начин на живот и си изградих вкусове. И затова сега съм самотен и сам.
0 - 0
|
| преди: 3 години, 3 месеца hash: 8f55bf62bd |
|
7. Аз съм същата, с тази разлика че на мен това ми пречи. През тийнейджърските ми години това ми е носело само обиди, лоши погледи и дълбока депресия. Като порастнах се опитвах да стана като "тях" - да се отпусна, да общувам по свободно и да се впиша в обществото. Бих казала че имам напредък, но той е минимален. Реално съм повече от страната на слушател, не обичам да говоря излишно и да коментирам безмислени теми. Хората си мислят че съм мълчалива и проста. Първото да, но второто далеч не е така. Но винаги съм искала да ме познават като бърбораната, а не мълчаливката. Правя опити вече много години, защото живеем в такъв свят че комуникацията е навсякъде и без нея сме загубени в буквален смисъл. Моят съвет към теб е да опиташ малко да се промениш и да общуваш повече, не заради хората, а заради самата теб. На теб ще ти бъде по лесно тогава.
|
| преди: 3 години, 3 месеца hash: 412a8e9698 |
|
8. Така както се описваш, звучиш прекрасно!
Интровертност-екстровертност е доста богат набор от разнообразни характери, не е само едноизмерен спектър. Има подразделения. Gregariousness, warmth, assertiveness, activity level, excitement seeking, positive emotion.
Има широко разпространени недоразумения отностно интровертността. Аз например доста време правих грешката да тълкувам интровертността си като лека асоциалност. Даже постфактум си дадох сметка, че си бях внушавал, че определен тип партита с много хора са ми приятни. Всъщност обожавам да прекарвам време с приятели, мога да го правя от сутрин до вечер, без това да ме изтощава психически или емоционално. Но мноого силно предпочитам да се виждам с всеки насаме. Така и гледам да правя. От известно време не живея в София, където се намират голяма част от най-добрите ми приятели. През известно време ходя до там и графикът ми винаги е нещо от рода на: в продължение на три дни се виждам с по трима-четирима на ден, за по 3-4 часа с всеки. Но един по един. Почти винаги.
Доста съм мислил каква е причината. Стигнал съм до следните изводи. Хората се държат много разлчно насаме и в група. Според мен почти всички хора, когато са в голяма група, единственото, към което се стремят, е да обслужват/промотират/обгрижват/подобряват социалния си имидж. Да се рекламират. Аз като се виждам с приятелите си, го правя най-вече за да си кажем или нещо умно, или нещо интимно. Това ценя най-много, това търся. В голяма това не вирее. Колкото по-голяма е групата, толкова разговорът естествено стъпва върху повече общоприети клишета. Да, това не те спира да прокарваш оригинални мисли, но е като плуване срещу течението. Може би точно там трябва да усъвършенствам уменията си.
Също, изграждането на някаква интимност/близост с някого е доста бавен градивен процес. И с всеки постигаш различна интимност, това е много интересно. Може с двама човека да съм си много ама много близък, но по някак различни начини. И, дори те двамата също да са близки, ако сме в разговор и тримата едновременно, интимността, върху която разговорът може да стъпи, е, образно казано, сечението между интимностите на всеки двама, общото между интимностите ни. А то може да е много малко, въпреки че всеки двама от тези трима са си много близки.
Та. Според мен има много легитимни причини човек да не харесва голeми събирания. Те имат обективни недостатъци.
А въпросите ти са вид „да се поддам ли на такъв и такъв конформизъм“. В the big five модел на човешките черти, в който ектровертност-интровертност е една от петте основни, съвсем отделна е т. нар. agreeableness. Ако си извънредно agreeable, може много трудно да устояваш на peer pressure. Но ако не си някакъв много рядък и краен случай в това отношение, мисля, че въобще не би трябвало да се опитваш да не се държиш така както описа, само за да си като останалите. За да те приеме масата. Не ти трябва одобрение от масата. Трябват ти близки приятели. Петима, десетима, петнадесет. Не би трябвало да те интересува масата. Не ти трябва съществена част от, да кажем, шест милиона българи. Не, имай ясна представа какво предпочиташ, знай защо избираш едно вместо друго, и си го избирай ;)
Pilgrim
|
| преди: 3 години, 3 месеца hash: c5a66b2463 |
|
12. И аз съм така, верно носи проблеми, ама какво да се прави. На 32 съм почти. Нямам проблем, обаче, стига да поискам, да общувам, да говоря и да ги навра в кучи гъз, ако трябва, обаче просто като цяло нямам желание. Ако намеря някой, с който може да се говори, да е адекватен и да не ме натоварва, тогава бих и купонясвал. Но като цяло да обсъждам Длуляна Гани и разни подобни, най-новият модел еди какво си(че какво ме боли фара какви екстри има, като не ми трябват(а и на обсъждащите ги не им трябват)) и подобни простотии, предпочитам да ида за гъби. Сам!!! :)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
