Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Ще можеш, стига да го повярваш,! Търси и ще намериш, успех!

7.   Авторе, описваш мен буквално.. На 22 съм, с добра работа също, имам си кола, дом, сам се издържам. Но от сега се притеснявам, че след 10 години и аз като теб ще питам какво бъркам днес..

8.   Здравей, аз съм жена и имам всякакви познати от мъжки пол. Далеч не всички са наперени и не бих казала, че предизвикват вълнение сред жените (за болшинството имам предвид), но дори те успяха да си намерят момичета за тях. Въпросът не е в това да си сваляч, а да намериш жената за теб. Да, съгласна съм, че за природно притеснителните хора е по-трудно и всъщност инициативата обикновено е у другия човек, но не е невъзможно и ти да си инициаторът, ако си го поставиш за цел. Можеш да пребориш този "блокаж" при общуването с жените при всички положения, проблемът е, че ще се случи с тези, които не те интересуват много, т. е. може би само с тях ще можеш да се отпуснеш. Но все пак е начало. Защото разковничето е в това да не ти пука много за отсрещния човек и да не влагаш кой знае какво в общуването с него. А един път претръпнеш ли, подозирам, че нещата ще се подобрят. Е, едва ли ще се преобразиш напълно, но поне ще можеш да проведеш нормален разговор с жена без да се разтреперваш. И то с жена, която харесваш и те привлича. :) Стискам палци да успееш!

9.   Не е до опит, просто си се вглъбил в нещо, психика и нагласа. Друг интересен момент, че при една добра и спортна външност, шансовете ти са още по-малки, което няма никаква логика от чисто природна гледна точка, но се е наложило за стереотип, който гласи, че хубавите мъже са обвързани, голяма лъжица са и може да имат всяка, Разбира се, всичко е ниско самочувствие при жените. Аз си спомням, че бившата се канеше час да се съблече пред мен, а беше хубавичка и стройна, даже и сега дочувам, че се явила в някакви конкурси подобни на плеймейт, разбираш за каква визия говорим, както и какъв потенциал имам, ама съм 4 години сам.

10.   Опитай в сайтове за запознанства. Аз и една моя приятелка така се омъжихме. Първо ще си пишете и ако се харесате, ще се видите. Тогава ще ти е по-комфортно и спокойно, а и ще знаеш, че отсрещната страна също си търси връзка. Не забравяй, че и жената може да се притеснява също колкото теб. И още нещо - обръщай внимание и на по-невзрачни момичета, понякога вътрешната красота засенчва външната и е по-важна от нея за щастлива връзка.

11.   Мечтая си за мъж като теб

Жена на 30

12.   Все едно аз съм го писал, само където съм малко по-малък от теб. Слушай знам, че звучи тъпо, но намали мастурбацията. Не казвам да я спреш напълно, но я намали доста. Веднъж съм го правил и искам да ти кажа, че ефекта беше огромен. Човек става спокоен, нищо не може да те изнерви и почва да не ти пука. И аз съм решил да се променям, стига с тоя срам

13.   Психолог или проститутки, а най-добре и двете, не се шегувам <3

14.   Може би имаш втълпени глупави и неверни представи за това как трябва да се запознаваш и да общуваш с жени. Втълпени от медии, филми, сериали и т. н. Барове, закачки, pick-up lines, простотии.

Не забравяй, че ти също търсиш и избираш. Запознаваш се с жена не от началото викайки си „дано се навие“, а за да я провериш първо що за човек е. Мисля, че това е, ако не единственото, то едно важно разковниче. Наистина е брутално да пристъпиш към жена с нагласата „ трябва да ме хареса“. Не, „трябва да я поопозная, да видя дали я искам“ - това е нормалната нагласа.

Също, това, което казваш, не би било така, ако имаш добро мнение за себе си. Не казвам да си втъпляваш тъпоглаво „аз съм супер“, „мисля позитивно“. Какви качества цениш у хората, на какви хора се възхищаваш? Култивирал ли си у себе си такива качества? Смел ли си? Отстояваш ли принципи, въпреки последствията свеждаш глава, за да си спестиш несгодите? Имаш ли реални интереси и какво да си кажеш с хора (не с всеки разбира се)

Ако си работил върху себе си и характера си и знаеш, че имаш някакви такива качества, горното става още по-лесно. Знаеш, че имаш много какво да предложиш, и когато някоя не го оцени, това въобще не е драма. Все пак за какво ти е жена, която не оценява такива важни добродетели. Тогава тя явно оценява други неща - може би джипове, околосветски пътешествия, или това да си побойник с татуировки....

15.   Може би имаш втълпени глупави и неверни представи за това как трябва да се запознаваш и да общуваш с жени. Втълпени от медии, филми, сериали и т.н. Барове, закачки, pick-up lines, простотии.

Не забравяй, че ти също търсиш и избираш. Запознаваш се с жена не от началото викайки си „дано се навие“, а за да я провериш първо що за човек е. Мисля, че това е, ако не единственото, то едно важно разковниче. Наистина е брутално да пристъпиш към жена с нагласата „ трябва да ме хареса“. Не, „трябва да я поопозная, да видя дали я искам“ - това е нормалната нагласа.

Също, това, което казваш, не би било така, ако имаш добро мнение за себе си. Не казвам да си втъпляваш тъпоглаво „аз съм супер“, „мисля позитивно“. Какви качества цениш у хората, на какви хора се възхищаваш? Култивирал ли си у себе си такива качества? Смел ли си? Отстояваш ли принципи, въпреки последствията свеждаш глава, за да си спестиш несгодите? Имаш ли реални интереси и какво да си кажеш с хора (не с всеки разбира се)

Ако си работил върху себе си и характера си и знаеш, че имаш някакви такива качества, горното става още по-лесно. Знаеш, че имаш много какво да предложиш, и когато някоя не го оцени, това въобще не е драма. Все пак за какво ти е жена, която не оценява такива важни добродетели. Тогава тя явно оценява други неща - може би джипове, околосветски пътешествия, или това да си побойник с татуировки....

16.   Аз съм същият. Не мисля, че ще се оправиш. Ако на човек не му върни с жените, като млад, какво остава за после. Ако изкарваш достатъчно пари си заделяй за проститутки и това е. Цял живот сам постигам целите си, но момичетата ходят при мъже с изкуствено самочувствие, които на 30 още живеят с родителите си и не знаят кое е сметка за ток, кое за вода. Затова стигнах до тъпото решение 1-2 пъти в месеца да давам пари за проститутки. Знам, че не е правилно, но като ми се прави секс какво друго да сторя.... Пробвах, пробвах, пробвах, ама съм си леко стеснителен темерут и не става. Сам съм си виновен. Но явно и аз като теб не мога да преборя притеснението.

17.   Авторе дай да се взимаме, жена на 28

18.   Да. Можеш. Нещата се научават. И не. Не си прав за това с мъжката и женската психика, че не можеш да се научиш на твоята възраст. Първо погледни си убежденията и изхвърли грешните от тях. Второ - бъди готов да се учиш на нови неща. Трето - точно там ти е препъни-камъчето с притеснението. Важно е да знаеш, да не мислиш най-лошото за себе си. Женоте искат да бъдат с мъже и то уверени в себе си. Точно давай го мъжката. Но не и кретенската. Дори петдесет годишни мъже си хващат 20 годишни жени (лично съм виждал). Съсредоточи се върху тези 10 неща: уважение (тук не трябва да си някакъв нуждаещ се, можеш и с жена, можеш и без, даваш го мъжката), сексуално привличане, любов, прогрес, приспособимост, доверие, емоционална зрялост, комуникация, оценяване и прошка. Балансирай ги тези. Ако нещо почваш някаква паника в навлизане на аргументи и някакви казванки с половинката, винаги е хубав въпроса "Какво имаш предвид? " Успех. Просто не мога да ти напиша всичко, което знам, тук. Искам да попитам аз за ревността нещо интересно, че ми е чудно какво ще измислят другите. Чао.

19.   Ти със сигурност нямаш социална тревожност, но въпреки това бих те посъветвала да разгледаш видеата на тази тема на психотерапевта Орлин Баев в ютуб, защото говори за срама от нормална срамежливост до личностно разстройство и човек добре може да си даде сметка къде се намира и какво може да направи за себе си. Мисля, че като чуеш какво е социална тревожност ще ти олекне, че имаш съвсем поправима ситуация. Ти нямаш проблем да общуваш в ежедневието си с жени, а само ако са потенциални партньорки. Може би освобождаването от такива очаквания ще намали значително тревожността ти. Само, че това е против инстинктите ни и изисква много бдителност и съзнателност. Според мен е много п-добре да се намери коренчето на вярването, къде е бутончето, което отключва тревожността. Тревожността напряга отсрещния и той не се чувства комфортно, иска да се махне от тревожния. Съзнателно не знае защо, човекът е чудесен, но компанията му е... тегава, смущаваща, напрягаща. Всъщност тревожния се чувства в опасност, отсрещния усеща със сетивата си това, на съзнателното ниво всичко изглежда ок, но отрещният ще иска да се отдалечи от чувството за опасност. Тревожният може да се опита да промени поведението си към по-лесно за харесване, но това още повече ще смути отсрещния, защото сетивата му все още усещат опасност, която става все по-мнима и неясна с желанието на тревожния да се хареса и да запази спокойствие.
Затова да търсим от къде идва тревожността на тревожния е важно и със сигурност по-ефективно, отколкото да се имитира, че тя не съществува.
Днес казваш - липса на опит.
Обаче преди тя да има значение е било чувство, че си недорасъл, не заслужаваш.
А още преди това? Кога си се чувствал по същия начин? Ако трябва легни и извикай ужасното чувство на тревожност, почувствай всичко, разиграй го до детайли. Красивата жена срещу теб, искаш да й се харесаш, искаш да й се представиш, но какво става - дишането ти става повърхностно, кислорода в клетките ти намалява, замайваш се, оглупяваш и всичко става все по-зле, пулсът ти е полудял, някаква пружина у тебе се натяга и натяга, ръцете ти се потят, не ти е добре, изобщо не ти е добре, но красивата жена е пред теб и трябва да се стегнеш за да заслужиш одобрение? Внимание? Просто присъствието й? Когато стане непоносимо изживяването и тялото ти започне да го преживява, почувстваш го истинско тук и сега. Спри на пауза в ужаса и остани там без да бягаш за малко. Дишай в най-комфортното за теб темпо и започни бавно и внимателно да търсиш у тялото тревогата. Представи си как цялото ти внимание е вътре в контура на тялото ти и сканира, търси къде е физическото усещане, търси го навсякъде бавничко. На пауза сме и търсим, намираме го някъде в стомаха, в гърлото, пълзи по гърба, стяга главата, тежи в гърдите. Имаме време да го намерим и да го разгледаме. Можем ли да го опишем на някой, който никога не е виждал такова нещо? Какво е това в стомаха (пример), твърдо ли е, меко ли е, течност ли е, какъв цвят е, каква е формата му, как се чувства стяга ли, или е празно, или тежи, прилича ли на нещо, на предмет, на друго? Изолирай това нещо от всичко, което си. Нека да остане само то. Само ужасното усещане във физическото тяло. Вече няма красива жена. Само ти и усещането и празен сюжет. Попитай го от кога е в стомаха ти, спомни си кога за първи път се появи това усещане, от кога нося в мен? Сигурно е било много отдавна, за да го чувствам толкова себе си, толкова години си живеем с това усещане, сякаш ми е природа. Не знам защо, но подозирам, че може би не съм се родил с тази тежест в стомаха. Да, напълно сигурен съм, че не се родих така, мога да спомня себе си преди това усещане, мога си спомня себе си преди да се запозная с тревожността, тя се появи... Почувствах за първи път тази топка в стомаха, когато...
Обикновено изскача спомен или сюжет символ на спомен, при който е отключено вярването.
То, често се оказва нещо, което е съвсем невинно от днешен поглед. Например спомен как мама не ни е взела някъде, защото сме малки и ще я изложим. Или пък ни е взела, изложили сме я и се заканва как повече никъде няма да ни вземе. Но това в крехка възраст толкова ни е наранило и сме се почувствали отхвърлени, че подсъзнателно сме отбелязали какво да правим за да не ни се случи пак. В един лош вариант можем да отбележим, че когато излизаме се излагаме и като възрастни да не разбираме защо постоянно се страхуваме, че ще се изложим, когато сме навън, защо предпочитаме да не излизаме и тн.
Когато си спомним момента на отбелязването си даваме сметка дали това отбелязване е адекватно към днес? Дали вече не е остаряло, дали още е валидно за нас? Ако се окаже, че не е тази тревожност се стопява, като просветление "отдавна няма нужда да се чувствам така".
Едно масово отбелязване е "не ходи там сам, не прави това сам", което всички сме чували стотици пъти. По някаква причина като възрастни искаме компания за да се запишем на спорт, или на курс, където реално не общуваме с въпросната компания. Някак си вярваме, че ще е по-лесно и по-безопасно ако правим новите неща с друг човек, а това много рядко е реално вярно, когато си на 30, 40.

21.   Батко като си млад трябва да си щъкаш насам натам, да се възползваш, а не на 18 години да ходиш сам да живееш дори и в свой апартамент, да бачкаш, да плащаш сметки и т. н. До колкото разбирам си софиянец. От какъв зор не си стоя с родителите а завърши 12 клас и реши да се правиш на зрял човек? Та сам ще живее, сам ще плаща сметки, ще готви пере, чисти и не знам си какво. Като си млад трябва да си навънка. Кафета, заведения, разходки или кадето ти е кеф - планина, море, но да има млади момичета. Смей се на тия дето са на 30 и живеят с родителите си, ама тия и пари са си спестили и не са се мъчили и мацки са видели. И тия тогава млади мацки сега се одъртели и ще търсят такъв льольо-бальо като теб да създават семейство, ама пак ще ги вълнуват яките пичове. Не е заяждане, но наистина много ме дразнят такива като теб. Какъв ти е проблема, че някой е получил всичко от родителите си? Да не е по-малко мъж от теб ли? Какво като правиш сам ремонти и отделно работиш и се оправяш по институции? Големия мъжкар ли си? Не е ли по яко да звъннеш на вашите, ако се прецака колата, да ти дадат пари и да я закараш да я ремонтират? Не е ли по яко, да си лежиш, да релаксираш, да метнеш дрехите в пералнята и някой друг да я пусне и хич да не те е грижа и да си си цар? И много моля сега разни философи да не ме плюят колко съм бил крив.