Споделена история от Любов и изневяра |
Безнадеждно ли е?
преди: 3 години, 2 месеца, прочетена 1598 пъти
Нямам сили да спра тази болка, болката от едностранната несподелена моя любов. Мина толкова много време, откакто ти просто си поигра, но остави толкова дълбока рана, че само да чуя името ти някъде и цялата се разтрепервам. Опитах всичко, много начини търсех да спря да мисля за теб, да спра да те обичам, да те изтръгна, да те забравя започвайки нова връзка, но ти си се погрижил белезите от теб да не изтриват, а напротив щом реша да започна нещо, се настаняват там , между гърдите ми и цялото ми тяло започва да копнее по теб, а същевременно ножа е забит в дълбоката рана и ми причинява неописуема болка, дотолкова че играе с емоциите ми, изкарва лошите ми страни на показ, създава ми невиждани мои страни - усещане за отмъщение, гняв, дори завист. Точно нещата , от които самата аз съм бягала, ако съм разбирала, че някой ги изпитва към мен. Не допускам никого, защото ти ме спираш, всъщност ти дори не подозираш каква дълбочина оставяш играейки си с чувствата на хората. Колко други сърца си разбил, в колко други си оставил тази буря, колко от тях успяха да те забравят. Никога не би ти и хрумнало да се запиташ, защото целта ти отдавна бе реализирана. Но защо избра мен, защо точно в мен остави тия следи, които не минават с времето и с хората. Защо реши точно мен да съсипеш и данямам право на лично щастие, да обичам и други мъже , но ти да си само блед спомен. Хилядите мои въпроси защо, никога няма да получат отговор. И да, вечер боли най-силно. Бохем от преливане на силна любов и разочарование. Искам единствено да се науча да те унищожа от себе си, тялото ми да спре да сграда безнадеждно по теб, да спре да те желае и ножа да бъде изваден, а раната да зарасне. Толкова ли е трудно да бъдеш заменен? Толкова ли лесно влизаш отвъд тялото на хората? Как го правиш толкова добре? Къде бъркам, че не мога да се отърся от теб. Никога повече не бих те потърсила, нямам намерение да ти го връщам. Не съм такъв човек. Но точно когато положа усилия и мислейки, че съм те забравила, ти идваш и напомнящ за себе си точно както в първия ден, когато започнах да те обожавам и ме разочарова. Защо толкова боли тази несподелена любов? Защо се съсипвам обичайки грешния? Искам да спре да боли, не само да мисля, че е приключило, а наистина да спре. Безпомощна се чувствам
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 2 месеца hash: d5e3fb4fa1 |
|
1. Аз не гледам така трагично на нещата, но след нея вече е ясно, че няма непреодолима. Но е смешно, след толкова време пак се сещам от време на време и само с добро. Безценен урок, можеше и без него, но е имало нужда. Вината е на участниците, махнете я тази съдба.
|
| преди: 3 години, 2 месеца hash: f49de6310d |
|
2. Каквото човек сам си направи, никой не може да му го направи. Първо си внушавате сами, че някой си пергиш е единствения по-по-най сред мъжете , започвате да го боготворите, а той ви прави на парцал, гаври се с вас и ви плющи като за последно докато му омръзнете, накрая ви захвърля като омръзнала играчка. Тогава оревавате света...до следващия.
|
| преди: 3 години, 2 месеца hash: 958d6395ef |
|
3. До авторката: Всичко казано от теб е преувеличено, защото така го виждаш ти и драматизираш излишно. Всичко е вътре в теб самата и как ще го изживееш си е твой личен избор. Нещата не са толкова страшни и ги приеми като част от твоето израстване като личност. Някъде там има ЧОВЕК, който чака да се срещнете. Но докато се търсите гледай да не стоварваш този твой емоционален свърх багаж върху някой, който нито го е заслужил, нито пък е длъжен да те търпи. Пожелавам ти час по-скоро да срещнеш твоя ЧОВЕК.
|
|
