Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   3г съм сам ,на 34 г ,като преди това 10 г съм бил нон стоп във връзки и то не кратковременни ,първата година -две ми беше самотно ,защото не бях оставал сам толкова дълго време ,но сега на третата година вече като че ли свикнах ,имам приятели ,излизам ,имам две-три хобита ,които правя ,а не можех докато бях във връзка ,определено имам много време за себе си ,не се съобразявам с приятелка .
Разбира се има и недостатъци -натяква ми се ,че ми е време за женитба,когато се събирам с двойки е кофти ,по време на семейни празници не съм с приятелка ,а ме канят родителите .
Общо взето има и и -
М34

7.   Едно време можех. Но после се промени и ще разкажа. Момиче на почти 23 съм. Можех, когато имах повече приятели - винаги имаше с кого да излезеш, да си говориш, да организирате нещо. Винаги съм обичала обаче да имам и време са себе си - да изляза сама, дори съм ходила на почивка сама или на някой концерт и денс парти. Единственото място, на което не мога да отида сама е чалготека. Там само с приятели :D. Аз трудно си намирам партньор, може би имам високи критерии, защото просто не понасям някои пороци, които се оказват общи за не малка група хора - насилие (емоционално и физическо), ограничения, изневери, алкохолизъм или наркомания. Да, пия, палила съм и цигара с трева, но без това да се превръща в смисъла на живота ми. В един момент обаче всичките ми приятели се разпръснаха - едни заминаха за други градове, други се обвързаха (щастливо и не толкова), трети се депресираха или озлобиха и вече не може да се говори нормално с тях. И аз останах сама. Както споменах и по-горе - обичам да прекарвам някакво време само в своята собствена компания, но става друго, когато се превърне ежедневие. Тогава идва самотата. Да, примерно отиваш на концерт, но знаеш, че после сума ти време няма да има с какво и с КОГО да се развлечеш и отпуснеш след учене/работа. Може да отидеш на някое пътешествие до непозната дестинация, но и да се върнеш никой не те чака. Ето за това говоря. Дълго време нямах с кого 1 кафе да изпия, както се казва. Колеги имам, много се уважаваме, но с никой не съм супер близка. А пък и когато затвориха всичко вече и това нямах. Кошмар. Тогава започнах да си търся по-усилено партньор, защото изглеждаше единствения вариант да избегна самотата, която вече ставаше нетърпима. Неуспешни връзки последваха, пак самота, после нова връзка и така. В момента имам човек до себе си от 7-8 месеца, не излизаме постоянно, но пък не може да сме и залепени един за друг. Нещата не са перфектни, но от друга страна трудно мога да си представя да съм без него. Нямам братя и сестри, вече и приятели почти нямам или са далеч и се чуваме рядко.

Обобщено, човек може да е до някакъв етап без партньор, ако има много други социални връзки и ангажименти - работа, хобита и приятели. В противен случай става много сложно. Говоря от опит.

8.   Аз съм мъж гонещ 30. Аз съм точно от тези, които за момента нямат нужда от никой. Може би, защото нашите винаги са се карали. Дори и деца вече не искам. Би било супер да срещна наистина жена, която искрено ме харесва и обича,но не ми е цел. Дето се вика както дойде. Имам огромна свободс да правв каквото искам с живота си и това е огромна привилегия. Обичам да имам време само за себе си и все по трудно става да се съобразявам.

9.   1. Взимаш си вибратор или секс кукла или си плащаш за секс, ако нямаш приятелче само за секс за да "разпускаш" напрежението. Не, че мастурбацията не върши работа, но...сещате се, не винаги ще ти е достатъчна.

2. Взимаш си домащен любимец на когото да даваш цялата си любов, която събираш и тъиш в себе си.
= Пълно щастие.

Пътуваш, запознаваш се с нови хора, без да имаш нещо на ум спрямо тах. Опитваш нови неща, грижиш се са самият себе си и междру другото можеш да постигнеш доста повече и по-гоелми успехи в бизнеса и в кариерата си, когато си сам/а - това съм го забелязал. Много пъти, когато са ме повишавали и съм се спуквал от работа съм бил сам и ми е било супер.
Приключих една връзка преди почти година с жена с която живеехме заедно. Пълна трагедия и от тогава насам даже не са ми и интересни вече жените, което е странно. Не, че съм загубил цялостен интерес, но като изключим сексуалното привличане...някак нищо не ме задържа с въпросният човек. От друга страна пък се запознах с момиче, чиито умствен багаж е огромен и страшно много се кефя, когато прекарваме време заедно - чисто приятелски и без двамата да имаме каквите и да е сексуални желания. Не, че не съм си представял сцени в главата си, но вътрешно знам, че не е редно, че няма да стане и честно казано не ме влече това спрямо нея. Не, че не е красиво момиче, просто не я виждам по този начин.

Та на въпроса - ДА! Не просто можеш да си сам и да си щастлив и си си самодостатъчен, но и за някой хора това е пълното щастие въщност. Може би след 30-40 та даже и към 50те си години, може човек да се замисли за някой с когото да си помагаш в оставащите ти години. Деца винаги могат да се направят, а ако ли не да си осиновиш, но има много хора, които не са продължили потомството си и не виждам нищо лошо в това. И без това се пренаселва Земяна, та ти направо ще помогнеш на света, като нямаш деца.
Хората трябва да се насочат към своето вътрешно щастие и мир първо и ако тогава усетят, че им липсва партньор в живота, че не могат сами и/или искат и деца, то тогава да действат. Но има и други като мен, които могат и С човек до себе си и БЕЗ и когато съм БЕЗ даденият човек се чувствам много по-спокоен, щастлив, уравновесен и в мир с всичко около мен.
Замислете се какво ви докарват връзките, като махнете романтиката, секса, изненадите и това, че може да си обарвате човека до вас по всяко едно време...та то всичко друго е празни приказки, нерви и какви ли не други неприятни усещания. От мръсни чинии, дрехи до защо си харесал на тая снимката, през не ми се ходи у майка ти и за какво се обличаш като ковра, не харесвам този/тази твоя приятелка и какви ли не други разминавания в интересите. Вие направо се борите срещу самите вас, за да се харесате на някого и за какво? Заради секс? Заради малкото любов, което евентуално ще получите? Не, благодаря!

Друг вече става въпроса в който сте с човек с когото си пасвате по много от нещата и наистина се обичате, разбирате и сте в хармония. И всичко става без напрежение и излишни драми. Сплотен и добър отбор. Естествено това е много рядко срещано, въпреки, че всеки 2-ри коментира как точно неговата половинка бил/била такава и 2 месеца по-късно вече са се разделили. Такива неща се усещат още от самото начало и ако успееш да ги съхраниш - никога няма да имат край.

10.   Баба Знае 2 и 200,промените не винаги са нещо лесно.

11.   Както казаха по-горе човек се ражда сам и умира сам и а мен не е асолютно никакъв пробледм да съм сама а и не искам деца

12.   Да , аз съм се отказал от любовта и от идеята за семейство. Преди няколко години срещнах жена , към която развих романтични чувства , но понеже вече бях взел решението да се откажа от любовта и да не създавам връзки подтиснах тези чувства. По никакъв начин не разкрих тези чуства пред нея и дори се постарах максимално да я отблъсна.

Мъж 27 години.

13.   Обикновено, няма нормален човек, който иска да прекара живота си изцяло в самота.

14.   Не съм сама и ми е добре с него, но мога и сама. За него е почти шокиращо това, но истината е че, и той може сам. Просто искаме да сме заедно.

15.   Ще го кажа много просто за да мога да бъда разбран от всички.

1. Целта на живота е да се достигне просветление. Точка. Това наистина няма нужда от коментар.

2. Ако не можеш да достигнеш просветление - направи си деца,които може би ще могат.

3. Когато вече имаш деца - брака,съвместния живот и родителството са абсолютно задължителни за да може в това дете да израстват човешки ценности, като има двама родителя.

4. Няма нищо лошо в това да живееш сам , стига да се стремиш към духовното , в точка 1. За справка - монасите/монахините по манастирите, отшелници , йоги и хора от всякаква раса , пол и религия. Това също няма нужда да го коментирате , моля ви.
-------
5. Има много лошо в това да имаш деца обаче и да ги отглеждаш/възпитаваш сам. Това поведение не е присъщо на хората , а на животните. Не откривайте топлата вода тук.

6. Има много лошо и в това да живееш сам , но вместо към духовното да се стремиш към материалното ,това също е животинско.

16.   Мога да живея сама и доста ми харесва. Не се съобразяваш с никого освен себе си, правиш си каквото искаш. И си почивам, когато съм сама без непрекъснато някой да изисква вниманието ми и да решавам проблеми.

17.   Мъж на 38г. В момента съм сам и съм със смесени чуства честно казано.На моменти ми е гадно, но като чета и в този сайт и на около като гледам хората какви главоболия имат заради бивши или настоящи.Като виждам как човешките отношения са се првърнали в стока, понякога се радвам, че съм сам.До сега живота ми е пресичал пътя само с боклуци, които са искали да ме използват за някакви тях и материални нужди, и това, че съм сам го приемам като божие спасение.Децата често се оказават и неблагодарни, след две три поколения едва ли някой ще ме помни.Да наистина би било хубаво да имам някоя жена до себе си да споделяме добро и зло да си кажем добър вечер, да имаме чисти отношения, но няма.Една жена вярвам, че както може да ме направи много по-щаслив от сега, може да ме направи и много по-нещастен.Човек, ако не може да бъде сам щаслив, не ще бъде и щаслив с някой до себе си.

18.   Ако го няма правилният човек, няма какво да се вайкаш. Когато съм изказвал тази мисъл, дребните душици около мен направо са се заглеждали в бездната, готови да скочат. Сакън да не останат самички, я с някой боклук, я с някой плужек. Човек не е нужно да е сам, но само ако е намерил своя правилен партньор. Според теб кое е по-добре: да насилваш въображаема връзка до неизбежния развод или да спестиш мелодрамата? Аз не съм сам, защото намерих правилната.

Вече кой е човекът за теб, това го знаеш ти.

19.   Мисля че това е едно от нещата, които те правят щастлив. Не е единственото, но е едно от нещата. Един от краката на масата, но не най-важния. Мисля, че преди да се опитва да сглоби този крак от масата е добре човек да поправи първо другите. А другите според мен са: 1.Да има готина работа, която му носи щастие. 2. Да се постарае да му е окей всичко в семейството. 3. Да има вълнуващо и интересно хоби, 4. Да спи достатъчно. 5.Да се постарае да има приятели 6. Да не злоупотребява с алкохол или наркотици. и на последно 7-мо място: Да има романтични отношения. Мисля, че последният седми крак е възможен при положение, че всички останали са вече сложени. Когато човек вече Е щастлив, като допълнение, а не от крещяща нужда, която да компенсира всички останали дупки.

20.   Да, мога без любовен партньор в живота си. И съм била сама с 2 деца. Без да търся любовен партньор. Просто си живеех живота. Но стана така, че срещнах подходящ партньор и сега сме заедно. Което е нормално. Да, все още мога без партньор, но пък искам този мъж. Това е.
Ж

21.   На 32 съм, никога не съм бил във връзка. Е ходил съм по срещу и не съм девствен. Съдба или карма.

22.   Определено мога.
На 25 години съм и не съм имал приятелка, въобще не ми пречи на нищо.
Единственото лошо нещо на това да си сам е, когато си вече на възраст и няма да има на кого да разчиташ за някаква помощ според мен.

23.   Има един тип хора на който не бих искала да приличам - самодоснотъчните егоисти, които са сами именно поради простота причина, че не се интересуват от чувствата на другите. Обикновено такива хора са сами в живота, без партньор, нито приятели. Никой ни може да ги търпи дълго. Мисля, че това става проблем в един момент, когато наистина имат нужда от подкрепа. Не познавам нито един нормален човек, който иска да бъде абсолютно сам. Причината, че много хора остават сами е че нито могат да общуват помежду си нито да обичат наистина, не искат да поемат отговорност и историята се повтаря. Раздяла след раздяла и все не се получава.

24.   Хубаво е да имаш другар в живота, както се казваше едно време, но така стана последните години, че е все по-трудно да срещнеш такъв човек. Всички са наранени, всеки се е свил в черупката си, просто сякаш хората са настроени егоистично. Отделно, виждам много двойки и семейства, които са в ужасни отношения, но са заедно поради материални причини най-често или поради малодушие, че ще справят сами в живота и бутат там някакви връзки. Това не е добър пример и страшно отблъсква. Иначе е пракрасно да има с кой да си споделиш живота, разбира се! Просто за съжаление става все по-невъзможно. Познавам много хора, които са сами - приятели, познати, колеги, роднини. В една определена възраст човек напълно се отчайва.

25.   Наблюдавам, че в темата има много озлобени саможивляци, които цъкат по една звезда на несамотните. :) Това са едни от най- нещастните хора, в момента в който осъзнаят, че оставт сами и никой не ги иска. И се чудят на кой да звъннат и къде да се дянат. Доста тъжно... Освен това всички са им виновни, те никога не са.
Такива хора, които не успяват да създадат и да задържат не само партньор в живота, но и добри приятели, не биха могли да бъдат пример.

26.   25. и аз го забелязах. Вече се смята за слабост да не искаш да си самотен, а това е една от най-изконните ни черти, заложени дълбоко в нашата природа. Човекът е оцелял, защото е създавал общности - семейство, селища, държави.

Това да нямаш нужда от никого гали егото - видите ли аз колко съм самодостатъчен, балансиран до толкова, че нямам нужда от нищо. Истината е, че всеки човек има нужда от нещо, за да е щастлив. Всеки има нужда от дом, разбиране, споделяне, любов, от това да си полезен някому, от признание и др., това са нормални неща. Обаче егото на повечето хора е толкова голямо, че не си го признават и пред самите себе си. Как така ще са зависими от нещо? Те трябва да са силни и независими.

Но призовавам тези хора да си спомнят тези си думи в залеза на живота си. Докато са млади, им е широко около врата.

28.   Не искам да мога. За един свръх емпат като мен е много трудно да е сама. Но съм сама от доста време. Не мога да намеря сродната си душа. Тела има много, но души няма. Повечето хора, които познавам, дори не осъзнават, че имат душа (или нямат)... че и сърце нямат. Само материалното консумиране и задоволяване ги интересува. Задушават ме. И те не са сами и не могат да бъдат сами, но по съвсем друга причина - не защото искат да дават на някого, както ние емпатите, а защото искат само да взимат и никога не им е достатъчно. И от години се опитвам да свикна да бъда сама, но не се получава. Един емпат има нужда да обича и да бъде обичан. Душата ми иска да гали някого...

29.   Едно време нашите баби и прабаби не са се женели по любов, а по целесъобразност - за който ги оженят. И деца са раждали, и семействата са били цели. Сега от западните "ценности" чрез филми и прочие ни се набива в главите, че човек тлябва да чака идеалния подходящ партньор и че винаги има следващ и следващ. Истината е, че след 25-30 вече изборът и от двата пола става силно ограничен, а към 40 - никакъв. Пък ти си чакай принца, съдбата, кармата или извънземните от мегавселената - твой избор.

30.   25 Аз имам друга гледна точка. Смятам, че тези, които наричащ, , Озлобени саможивляци, , са хората с най-големи сърца. Това го установих преди известно време. Но тези хора са били прекалено много наранявани, тези хора са израстнали в лоша семейна среда, без никаква родителска любов. Те са чуствителни раними, истински, директни. Казват това, което мислят. Я ти кажи на всичките ти така наречени, , приятели, , какво наистина мислиш за тях. Гарантирам ти, че на момента ще останеш без нито един. Приятелството всъщност е висша форма на лицемерие. Всичко е интереси.



Чингис Хан

32.   Не знам, но не се виждам с човек от България, смятах, че ми има нещо, а в един град в чужбина много по-бързо и лесно създадох приятелства, значи е от мястото.

33.   17. Имам смесени чувства по въпроса(може би защото съм влюбена) и понякога си казвам че ще е по-добре да умра сама. Нали казват че човек се ражда и умира сам? Тогава какъв ми е проблемът. Но понякога бих се чувствала много самотна.

34.   Всеки може и сам, но малко хора избират самотата доброволно. На мен ми е трудно да съм сама, имам нужда от другар в живота. Мечтата ми винаги е била да имам няколко деца, а това също не може да се осъществи без партньор. Затова избрах стабилен мъж, който става за баща. Ще призная, че не сме точно сродни души и понякога говорим на различни езици, но пък имаме хубаво семейство. Ако бях решила да чакам принца на бял кон, още щях да си чакам. Човек трябва да направи някои компромиси в името на семейството.

35.   има разногласия в коментарите, но мога да кажа, че и от двата бряга има много истини, първо със сигурност човекът е социално същество, и иска да бъде с някого това е неоспоримо, но и в същото време, ако някой иска истиснки да се обича с някого ще трябва да се подготви за чакане, по нагоре беше писано за тези, които се събират с други само и само за да не са сами или да извлекат някаква полза ее тези хора не остават сами, но и не изживяват нещо голямо с другият, и се получават типичните скапани бракове и семейни сеири в някои случаи, аз ще подкрепя коментар номер 30 защото там се описват едни от качествата на хората, които разбират какво означава да се обичаш истински с някого, това не е просто да се намериш с някъв там аа едно чудо тези хора, които имат такава дълбочина и могат да изпитват такива чувства са в крайно неудобно положение, защото те не биха търпяли да са с някого само защото да не са сами това за тях е глупост нямат полза от това, в същото време колкото по-големи стават толкова повече имат нужда от близост особено ако преживеят някаква болка свързана с това и тогава започват да се опитват да разчитат само на себе си защото нямат избор и това не е лош случаи на желание за самодостатъчност, а на практика нещо нужно за самите тях, тези хора се надяват на нещо като чудо едва ли не някои успяват просто им се случва да срещнат човека други просто не.

36.   Чингис Хан от отговора ти става ясно, защо си сам.
На приятелите си казвам какво мисля винаги и никой не се сърди. Това да виждаш всичко в черно, не е правилно. Има и други нюанси в живота. Успех!
Също съм наранявана много пъти, но това не ме е затворило за хората.

37.   Предвид качеството на повечето момичета, които познавам е по избор. Не може да се метаме на нов всеки ден 30 , а като сме във връзка да си крием бройките и като после хване, че се оправяш 7 от 7 дена със случайни, а като се обичате и 2 от 7 дена е подарък...

Изкаравам повече пари от всякога, но като си кажа мнението по горното и ме определят като сексист, като краен, т. н. и т. н., а аз просто искам жена със себеуважение, а не да е като трафопост, които кучетата препикават всеки ден в горното.

38.   Искам да мога и се стремя да се науча. Имала съм само лош опит и за да е така, явно основният проблем е в мен. Може би съм идеалист, може би съм безинтересна и грозна, а множеството разочарования, са ме направили студена и предпазлива. Имам "прогрес" до голяма степен, защото по начало съм интровертен и необщителен човек, но не съм напълно там. В моя случай нуждата от връзка е проява на слабост - душевният ти покой, самочувствието, нервите ти и т. н. да зависят до голяма степен от друг човек? Абсолютно пагубно... не искам да се разочаровам повече, да се опитвам и да вървя срещу принципите си за малко любов и компания. Досега не е проработило, а с годините не ставам по-предпочитана и добра. Нямам какво да предложа на пазара, а не ми се правят радикални жертви повече. В момента съм в обречена връзка само и единствено от страх и някаква нужда от човешка близост. Искам да избягам с писъци от нея, но пуста зависимост... дано я преборя. Благородно завиждам на тези, които са срещнали своя човек или са достатъчно гъвкави, за да запазят връзката си. Явно аз искам неща, които не заслужавам и се целя де не ми е мястото, не знам, но се мъча да престана.

39.   Мъж на 31 съм и съм сам. Не съм израснал в хубаво семейство. Макар че родителите ми са образовани и уж културни, в това семейство от сутрин до вечер имаше скандали. Никога не сме имали събирания, никога не сме ходили някъде. Като навлизах в пубертета се разведоха и останах да живея при баща си. Практически аз никога не разбрах какво е това семейство. Така си станах саможив. Като студент в 1 курс срещнах момиче и се влюбих. Не след дълго тя ме предаде и го преживях много тежко. След някоя година имах втора неуспешна връзка, като отново бях предаден. След това трета, в която аз нараних момичето и също преживях много тежко раздялата, защото се почувствах много виновен. Някак си не се научих какво е да имаш човек до себе си. Не съм имал нормално семейство. Саможив съм. И понастоящем изпитвам някакъв страх, че няма да бъда стойностен в една връзка и че отново ще нараня някое момиче. Тежи ми. Не ми е приятно, че съм сам, но някак си съм привикнал.

40.   Аз не мога. Лошото е, че жените масово могат без мен. Тъпа работа...

42.   Цял живот не, трябва и секс и приятелството във връзката. Повечето хора около нас не са ни близки.

43.   Мисля, че всеки може, поне в емоционално отношение. Но може би много хора са сами с някого поради материални затруднения да живеят самостоятелно. Наистина, едва ли много хора избират да бъдат сами. При мен така се получи, че вече минавам 35, а съм сам и нямам кой знае какви изгледи да създам семество. На 20-25, когато е времето за повече гаджета, имах малко пари и доста ниско самочувствие, така че малкото редки шансове, които съм получил така и не съумях да използвам. Освен това, все попадах в социална, работна или учебна среда, в което не бях съвсем на мястото си. Сега живея в София, но под наем. Това, че нямам собствено жилище тук е сериозен минус и дори някаква стигма, но доходите ми не ми позволяват да си купя. Понякога уж ме харесват, но след като стане ясно, че не съм софиянец, всякакъв интерес се изпарява.

Лесно е да се раздават оценки и присъди "ти защо няма това, ти защо не си постигнал онова? ". Трудно е да имаш всичко, което "трябва" да имаш.

44.   Аз съм си самодостатъчна, но искам мъж с който да се обичаме като по филмите. Искам тази Истинска любов, която идва веднъж в живота и оставаме завинаги заедно. Без значение колко пари има, къде живее, дали има кола и подобни неща. Искам да усетя любовта някога, докато съм жива. Била съм с един, обичах го някак, но не толкова много. Той после искаше раздяла. Сега съм на 24. Дано да го намеря. И на секс без чувства не съм съгласна. Аз без да обичам някой изобщо не мисля за секс.

45.   В началото не можех, но свикнах донякъде. На 42 години съм, разведена от 6 години. Не се чувствам сама, защото имам дете на 10 и грижите около него не са малки. Определено мога да кажа, че не ми липсва интимност, разговори, приятелство, но така и не съм срещнала досега мъж на който мога да се доверя. Приела съм вътрешно факта, че може и винаги да си остана сама.

46.   За мен най-важното е човек да се научи да бъде сам, да разчита само и единствено на себе си и да не му пука за връзки. Много е трудно да намериш сродна половинка, много. В момента, в който нещата станат сериозни, всичко се променя. Изобщо човек трябва да уважава първо себе си, това е най-важнот, да отстоява своите позиции. Преди време бях свикнала да съм сама и си ми беше екстра, сега съжалявам, защото не сполучих на човек, а нещата стават сложни, когато имаш и дете.

47.   Да ти кажа честно, мога, но ми става доста трудно в един момент. Да кажем минат ли 8, 9 месеца без да имам поне някакъв вид авантюра почва да ми се отразява.

48.   По- лошо от това да си сам, е да се чувстваш сам и самотен с някой друг. Вече не мога да допусна никой до себе си. Не искам да се превръящам в егоист, но и не искам повече рани.