Споделена история от Любов и изневяра |
Влюбих се в най-добрата си приятелка
преди: 3 години, 1 месец, прочетена 1176 пъти
Привет!
Не мислех, че ще се докарам да пиша по тези форуми, но гледам от известно време, че хората се ,,изповядват", та реших и аз да драсна
някой ред, ако може някой по-опитен да даде акъл, понеже не знам правилно ли постъпвам, или просто съм абсолютен пу*ьо...
Историята ми е доста дълга и предварително благодаря на всички, които биха се хванали да я изчетат, но нека обобщя накратко за какво ще
говоря, пък вие си преценете дали ви се занимава. Проблемът ми, както може да се загатне от заглавието, е жена... С най-добрата ми
приятелка се познаваме от 13 години, от 7 сме си изключително близки, а от половин година сме неразделни. Моето отношение към нея винаги
е било чисто приятелско... до последните два месеца. Постепенно през тази половин година аз неусетно се влюбих в нея до такава степен,
че не минава миг, в който тя да не присъства в мислите ми. Нещо, което никога не съм предполагал, че ще се случи. Интересното е, че през
тези 13 години тя не веднъж е показвала, че има нещо към мен... поне аз и тези около мен, които не са малко, така сме го интерпретирали,
а дали в действителност е било така - не се разбра, никога не сме говорили на тази тема. Ще кажат някои: ,,Все за 13 години, ако е имало
какво да става, щеше да е станало 100 пъти". И ще се съглася аз. Но ако решите да продължите да четете разказа ми, ще разберете, че
положението е доста по-тегаво... или просто аз съм идиот.
Та историята започва преди 6 години, когато бяхме 7 клас (да, в един клас бяхме до 7-ми). Тя и нейните приятелки започнаха да се закачат
с мен и постепенно с нея си станахме много близки, тя ме търсеше всеки ден и по всичко си личеше, че има нещо към мен, целия клас го
твърдеше. Е да де, обаче докато се лигавеше с мен, си хвана гадже от съседния клас, връзката им не продължи особено дълго, но дори по
време на тази връзка тя не престана да ме търси. Дали е имала нещо към мен, никой не разбра, не сме говорили с нея по темата,
но за момента аз я възприемах просто като лудата ми приятелка, с която правихе глупсоти. Нямах интерес към нея и не съм искал да задълбавам
темата. Детски идилии. След кандидастването пътищата ни се разделиха и, както си е редът в живота, постепенно се отчуждихме. Имахме нови
класове, нови запознанства, нови емоции и се позабравихме. Ако не бешше тя, най-вероятно нямаше и да се чуем повече. И докато аз се за-
нимавах с новия си клас и гонех целите си, тя от време на време ме подсещаше, че съществува и даже ми се сърдеше, че не я търся. В продължение
на 4 години се чувахме и се виждахме не повече от 5-6 пъти в годината, бях един лигав г*з, не оценявах желанието и да поддържа връзка с мен и
вече не я имах за олкова близък човек. Имало е моменти, в които по половин година не сме си писали. Разбира се през тези 4 години тя имаше
много гаджета, докато аз преследвах съученичка през целия този период... без успех, просто аз и бях безразличен и това беше голям удар за мен.
Приятелката ми обаче си се поотрака, имаше доста гаджета, даже претърпя много тежка раздяла, която я кара да се чувства некомфортно и до днес.
В 12 клас вече бях променен човек, чувствах се пораснал, вече умеех да се държа прилично с приятелите си и покрай кандидатстването за университети
бях станал изключитлено сериозен и приоритет ми беше да следвам целите си. Благодарение на тази промяна в себе си успях да възобновя контакта си с нея
и лятото на 2020 година отново станахме близки и започнахме да си споделяме за животите си през изминалите години. Още от този момент дълбоко в себе си
съм знаел, че съм глупак, който изпусна такова момиче, но още не го бях осъзнал. Приеха ме да уча в чужбина и в края на лятото заминах. Докато бях там
не спряхме да си говорим всеки ден с часове за какво ли не. Заради пандемията се наложи след 2 месеца да се върна в България и от този момент, в който аз
се прибрах, ние станахме неразделни и всеки божи ден сме заедно. И от този момент моето положение се сговняса сериозно...
Изведнъж осъзнах, че съм лудо влюбен в нея. Промяната в нейния характер така ми повлия, че просто в един момент аз осъзнах, че това момиче трябва да бъде
мое... аз не си представям да обичам друга. Аз я разбирам напълно, готов съм да я подкрепям до край за всяко едно нейно начинание, както и на още много
неща... просто тя ми разказа играта. На всичкото отгоре започна да ми изпраща ши***и смесени сигнали, които аз продължавам да не мога да интерпретирам.
В един момент ми показва, че иска да е с мен, очаква моята подкрепа, хваща ме под ръка докато се разхождаме, непрекъснато ме търси, кара ме да се разхождаме
къде ли не само двамата, иска да ходим на почивка заедно, приятелите ми казват, че сме един за друг, виждали ни заедно от край време... нали... по всичко си
личи, че работата е опечена. Е да, ама не... няма как да е толкова просто... Тя не спира да си пише с други момчета, даже ми споделяше как имала свалка с някакъв
пич, искаше да му купува подарък за рождения ден, той даже ходи у тях да спи през нощта, понеже живее в друг град и работи в нашия... абе някакви глупости ми
разправяше, ама аз не падам от небето... никой няма да ме чака мен. Не стига това, тя не спира да ми разказва за богатите си приятели момчета, които са и
подарявали какво ли не (това през годините, когато бяхме отчуждени), какви скъпи коли карат, даже наскоро докато бяхме навън един такъв пичага дойде пред тях с
една лъсната кола, чисто нова, и я взе. Когато излизаме само двамата не се гримира, но когато е с тях - ау леле майчице. Веднъж ми разказваше какъв мъж иска да
има някой ден, абе като цяло си направи нещата така, че да мисля, че не е лъжица за моята уста, понеже аз не съм такъв богаташ, не съм натегач и като цяло
самочувствието ми е сринато... просто няма как. Тя не е такъв човек, разбира се, тя не гледа портфейла, но с времето тя трябва да ме е забелязала, че имам
нещо към нея и деликатно ми казва няколко пъти: ,,Не съм за теб, стой на страна, аз не мога да съм друго за теб освен приятел". Има го и варианта тя просто да
ме провокира нарочно, но я познавам прекалено добре... не мисля. И аз разбира се, минал вече по този път да не ме отразяват, реших да се отдръпна, за да е по-лесно
за мен, защото всеки изминал ден аз все повече се привързвам към нея. Но не успявам... в момента, в който телефона звънне или някой пише, аз чакам нея и когато е
тя и ми предложи да се видим аз съм първа писта. В последния месец всеки ден седим у нас и гледаме филми, готвим си, абе човек ще рече, че сме си двойка и си живеем
заедно, перфектната картинка.
Тази ситуация вече ме съсипва. Проблемът ми е, че след всичките години приятелство, аз не се чувствам готов да отида при нея и да и кажа, че съм развил чувства
към нея... с други думи - нямам топки. Не съм готов да поема този риск, защото най-много да си променим отношенията след този разговор, защото съм
почти убеден, че за нея съм просто приятел, момче за всичко... не знам, просто съм съсипан... Знам че аз бъркам в случая и че трябва просто да отида да изговоря
всичко с нея, но направя ли го, знам, че отношенията ни вече няма да бъдат същите. Дори да ме отреже, ще ми е по-леко на душата, но ще изгубя този скъп за мен човек.
Как да постъпя в тази сутиация? Аз ли съм глупак или наистина ситуацията е лайняна. Благодаря на всеки, който прочете историята ми. Желая приятен ден! :)
|
