 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Поредната тъжна история без край...
преди: 12 години, 9 месеца, прочетена 4173 пъти
Просто искам да споделя! Съвет не знам дали да търся, защото мисля, че всичко свърши.
Живея в Испания от година насам. В началото живеех в едно селце, китно и красиво, около 2 месеца. После трябваше да замина по работа в друг град. Върнах се след 4 месеца отново тук, на това красиво место. И живота си започна по реда, в които го оставих. Купувах си цигари от същия табакос, пиех си кафето в същото заведение, и все още правя същите неща... Но не бях забелязала един човек...
Един ден, месеци след като се бях върнала, влизам във въпросния табакос и момчето, което ме обслужваше почти винаги ми подари запалка.. Ще кажете, какво от това? Не запалката бе важна, а начина, жеста... Тогава го загледах за първи път някак по-различно. И усетих някаква искра. Беше хубаво. От тогава започнах да ходя по два пъти на ден за цигари, когато имах възможност... За да го виждам по-често. Дори бях приготвила листче с номера ми и надпис: "Обади се, ако искаш", което от срам, той така и не получи, до вечерта, в която излезнахме на първа среща.
За първи път от както живеех в селото, решихме да излезнем една вечер на бар, с приятелка. Вечерта вървеше прекрасно... докато не се появи той. Видя ме, аз говорех с някакво момче, дойде, поздрави първо момчето, после и мен.. и нищо повече... От този момент някак искрата пламна по-силно.
След два дни, както обичайно, отивам в магазина за цигари и той някак свенливо ме попита: "Къде толкова хубава, на фиеста ли?" Аз все още не можех да говоря добре испански и от страх да не се изложа, казах само: "Не!", платих и си тръгнах. И така цяла седмица. Ходя до там, сядам си на кафето до магазина, той само си намираше причина да излезне, за да ме види и само се гледаме, без разговор, без нищо.
Един красив, топъл ден, в края на седмицата, седя на кафето както обикновено, чакайки моя приятелка, той излиза от магазина и отива към заведението с празните чашки от кафето на шефката му. Поздрави ме и подмина! На връщане, обаче, се престраши и спря. Заприказвахме се, пита ме кога ще излизам, аз му отговорих, че няма с кой, че не познавам никой в селото и тогава предложи, ако искам да излезнем заедно. Предполага се, че не съм отказала. Сменихме си номерата и се уговорихме за същата вечер.
Обади се, излезнахме, отидохме в един бар. Говорихме общи неща. Той ме пита: "Ти имаш дете, нали?", отговорих: "Да", той: "Аз също имам, казва се Алехандро", при което аз се опулих, защото моя син се казва Александър. Сподели ми много неща от живота си. Сподели, че винаги си е намирал причина да ме види, когато съм на кафето отвън..., че от много време ме харесва, че е искал да се запознаем, но че срамът му винаги е надделявал... И така се стигна до първата целувка.
След този бар, ме заведе в друг. Дойде управителя на заведението и той каза: "Запознайте се, моя приятелка", след това допълни, че иска като за начало да сме приятели... Poco a Poco /малко по малко/, както казват испанците... И така, изпрати ме след това, говорихме, целувахме се като 16 год. в колата, беше красиво, нежно.... липсва ми... плача за това....
Първия път когато правихме любов, беше седмица след запознанството ни и инициативата беше моя. Когато ме изпрати и се прибра ми прати sms: "Не знам какво ми направи, но това не влизаше в плановете ми.! Аз: "И грешка ли беше. И като не влизаше, защо го направи?", той: "Защото вярвам, че и двамата го искаме. Харесвам те много и не само!"
В продължение на около 2 седмици всичко вървеше добре, излизахме, говорехме, забавлявахме се, търсехме се. До един момент, в които взе да се отдръпва... Питах защо, а отговорът беше, че го е страх от обвързване, защото майката на детето му ги е зарязала, след това е имал две несполучливи връзки..., че иска да купи къща, да осигури бъдеще на детето и че когато има жена до себе си, това не може да стане.
Само допълних, че ако иска да е с мен, ще е "Poco a Poco". Дойде момент, в които започнах главно аз да го търся... Получавах отговор, но не винаги... Много пъти спирах да го търся, но тогава той ме търсеше. Говореше едно, как ще ме запознае с детето си, как това, как онова, ще ходим тук, там, а правеше съвсем друго. Бягаше.
Веднъж, в яда си, дори изтрих всичките му sms-и, телфонния му номер, снимката от телефона, всичко. Мина време, не се сдържах и му писах във facebook, че съм изтрила номера му. Дни наред без никаква реакция (той не посещава много често социалната мрежа). Няколко дни след това, седяхме на обичайното кафе с моя приятелка, която е съучастник в цялата история. Аз някак не издържах факта, че не мога да го чуя и тя, отиде и му даде листче, с надпис, като на първото. След обед когато отидох за цигари, още с влизането той ме подхвана: "Защо го изтри?" (видял си е facebook-a). Някак ядосан звучеше. Отговорих, че като не ме търси, няма смисъл само аз да го правя.
Когато пък ме нараняваше по някакъв начин го усещаше, когато ходех в магазина, не го поглеждах, не го поздравявах, и за да изкупи вината правеше мили жестове на момента, които ме объркваха тотално...
Веднъж отговори на мои sms, че не може да ми даде това, което трябва да даде на една жена. После пък отново бяхме заедно...
Няколко пъти се случи да ме връзва за среща... После бяха хиляди sms-и с извинения...
Грешката си е моя, вината - също. Като една типична "Везна", изнервена от слуцващото се и от незнайния път, без търпение, някак започнах да давам зор на нещата, съвсем несъзнателно, защото не знаех какво става, не знаех какво мисли... Исках да говоря с него много пъти, да изясним всичко докато е време, но някак все не се получаваше.
Преди около 2 седмици му пращам sms: "Може ли да се видим тази нощ?", той отговаря: "Ами, ще стане много късно докато приспя детето", моя отговор бе: ":)", при което той: "А този смс какъв е?", аз: "Ами вече не знам какво да кажа, като не искаш, не искаш и това е! Пробвах всичко, вече няма накъде!", а той: "Добре, приспивам детето и ще се видим! ОК?" След това, извода е ясен... Ако не искаше да е с мен и ако нямаше никакви чувства, щеше да ме отреже...
Видяхме се, идеята беше да говорим и да се разберем веднъж за винаги, но всичко си остана ей така във въздуха. Каза само, че не спира да мисли за мен... След това получих sms, които все още не зная как да тълкувам: "Слънце, това което почувствах е трудно за вярване, но повярвай ми, беше прекрасно Исках те толкова много" И после всичко по старо му, не изяснено.
Отново спрях да го търся, дори се махнах от селото, за да не ме вижда, да си изясни какво иска. Докато една вечер не получих: "Мило, как си и къде си?", отговорих, че съм далече, попита ме: "Защо?", казах му каква е била идеята ми, а той ми каза, че искал да говорим последния път, но като ме видел и забравял за всичко... Върнах се след седмица, с уговорката, че ще се видим, но уви... излъга ме.
Имаше празник на селото миналата седмица, видяхме се там, поговорихме за 5 мин., каза, че май най-добре е да сме приятели. Аз казах само: "ОК", той допълни: "Не знам, харесваш ми, но не знам защо не искам да съм щастлив. Не знам какво искам.", аз му казах, че знам какво иска... приятелите си и фиестите, той каза, че и това го има. "Но като се задомят твоите приятели, оставаш сам", добавих аз. И отново се уговорихме за следващия ден да пием кафе и да говорим. Но аз на другия ден имах пътиване и му писах: "Ще се видим ли, че трябва да пътувам" Нямаше отговор. Звъннах, не вдигна. Тръгнах! Без да го търся.
И пак се повтори същата история, след два дни ми звънна, пита къде съм, казах, че ме няма и пак се уговорихме да се видим в петък. Питах, пак ли ще ме върже както всички предни случаи, каза: "Не". Мислех, че поне този път, след като обеща, ще си изясня нещата. И отново контра. Върнах се, звънях... без отоговор. Пратих sms, че е лъжец!
Днес ходих да си купя стек цигари, за да не се налага да ходя всеки ден. Влезнах, поздрави ме както обичайно, отговорих, но не го погледнах, както всеки път когато е виновен...
Тъжна съм, не знам какво да мисля, сигурна съм повече от всякога, че го обичам и че искам да съм с него. Знам, че и той не е безразличен, знам, че ме обича. Показвал го е много пъти. Оставям го на мира, да живее живота си с приятелите си и свободата си.
Сигурна съм, че ще ме потърси пак, но ще е късно...
Иска ми се да ви разкажа всичко с най-малкия детайл, просто, за да ми олекне, но вече е прекалено дълго, не искам да ви отчайвам повече! Ако някои желае, може да даде съвет, но аз мисля, че играта свърши.. поне за мен.
Оттук нататък едно е ясно - сърцето ми затвори врати... за дълго! Защото вече го боли много!
И само един съвет, когато страдате, защото някои ви е наранил, не мисля, че следващия трябва да плаща грешките на предния. Любовта я има, но за да я открием, онази красивата и истинската, първо - трябва да се сблъскаме с доста фалшива любов, и второ - трябва да сме готови винаги да скочим в приключението отново!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: 48a7634135 |
|
1. Четох и ти се чудих на акъла. Първо, останах с впечатлението, че испанците са ни доста сходни по манталитет, второ - ами човекът те е минал и му е минало. Може би, действително не е знаел какво иска, може да си пребързала със спането - онези са католици, знаеш ли ги. Друго - ами това, че имате деца прави нещата по-сложни. Може би той иска жена без свое дете, която да му помага, не да му е в тежест, макар, че не вярвам, че би му била в тежест, но тамушните жени съм 100% сигурна чакат за материалното само от мъжа и може би го е страх, че не може да си позволи толкова голямо семейство.
вместо да си играеш на пубертетски историики, хвани бика за рогата и го запитай, какво иска - дали го е страх от това, че ще го одумват, че е с българка и то с дете и такива работи, дали иска брак, дали се притеснява за материални неща....
Говори директно или го забрави. Това е човек неуверен, човек страннен, интроветиран и... знам ли. Не е мой тип. Много неориентиран мъж. Заслужаваш повече!
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: 8a85044dae |
|
2. .....Наистина доста дълго,може би банално,но истинско....и ми хареса......остава само ти да се харесваш и уважаваш повече....
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: 1205793fa6 |
|
3. Ясно що маиката на детето му го е оставила. не е стабилен и последователен. живее му се на човека
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: 2da6579f6f |
|
4. Първо - испанците все още са ни сходни по манталитет. Второ - не ме е минал. Ако беше така, тази история нямаше да трае толкова време... А за цялото време ме е "минал" само 3 пъти. Трето - той знаеше много отдавна, че имам дете, в портмонето си имам снимка на малкото човече, която като плащам се вижда. Четвърто - силно се съмнявам за страха от това дали ще е с българка, при положение, че майката на детето му е колумбийка. И че му се живее, е факт, лято е, в Испания сме.. Тук на всички им се живее.. Пето - че жените са 100 % материалистки - също е факт.. може би от това го е страх, но тук е разликата... Аз не съм от тях. Ако беше обратното, щях да се влюбя в богат чичко... , а не в продавача на цигари....
Когато човек се влюби, дали на 16 или 56 години, прави неща, без да мисли. И както казах, оставила сам го да живее живота си.. просто исках да споделя.
Благодаря за коментарите :)
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: a8d37aa4a3 |
|
5. Страх го е да се обвърже, да не бъде наранен отново.
Аз доколкото знам колумбийките са много властни и със самочувствие и съм убеден че бившата му го е "смачкала" тотално и сега го е страх да се отдаде на чувствата.
Моят съвет е да я карате бавно излизайте забавлявайте се и бъдете просто приятели с привилегии, а ако е писано след време ще имате страхотна връзка.
Princetonboy
|
...
| преди: 12 години, 9 месеца hash: 9bfdd6fc81 |
|
6. Не, не го е страх да се обвърже, за да не бъде наранен отново!
Просто не те иска достатъчно! Не смята, че ти си "ЖЕНАТА" за него. Харесва те, привличаш го физически, но... само толкова! Ако имаше истински чувства към теб, никога нямаше да върти такива номера и да се държи така свински! Просто не иска да се обвързва сериозно! Може от време на време да те търси за секс или пък просто за да задоволи егото си, като се увери, че все още примираш за него и това му стига. По-сериозни отношения не са му нужни.
Късай, хвърляй и продължавай напред! Този индивид определено не си струва! Не му позволявай да те разиграва повече! Ако му правиш компромиси, всичките ще са за твоя сметка! Не си заслужава!
Това е моят съвет, но че ще постъпиш според чувствата си и ще продължиш да драпаш за него, това си е ясно! :)
Чувствата не са подвластни на логиката и разума, а в една притча се казваше, че любовта е сляпа и лудостта я води за ръка! :)
Успех ти желая и дано тоя глупчо се осъзнае и ти даде тази любов, която заслужаваш, ако ли пък не - продължаваш напред и това е!
Имам подобна на твоята история /отношения на приливи и отливи с мъж, когото много обичам/. Връзката ни продължава вече три години... Много пъти ме е огорчавал и наранявал с поведението си. Ясно е, че не ме обича достатъчно и въпреки всичко продължавам
да правя компромиси, само и само за да съхраня тази връзка. Понякога наистина съм била на ръба да я прекратя, но в крайна сметка пак съм му прощавала свинщините. И той като тоя твоя екземпляр ме е "заливал с помия", когато най-много съм се раздавала за него и тичал след мен, когато е виждал, че е на път да ме загуби. Не знам какво всъщност искат тия гламави мъже!!!
Ама то ние сме гламавите, че им позволяваме да ни "тропат по главите", не са те гламавите!
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: e685465b06 |
|
7. И аз така мисля, и той така казва.... Както казах по-горе, последния път когато се видяхме, ми каза: "Не знам защо не искам да буда щастлив... " А и двамата знаем, че искрата я има... даже мисля, че вече е пламък.... Проблема е, че съм далече от него вече доста време с идея да го забравя, но уви... не минава!
Онзи ден дори прочетох една мъдра мисъл: "В стремежа си да забравим нещо, мислим още повече за него" Предстои ми пътуване до България и се надявам срещата със старите приятели и фамилия да ме отърсят от мисълта за него... поне докато не се върна... И след това, ако продължава всичко това, просто ще сменя навиците си....
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: f0d6a9e02a |
|
8. Коментар номер 7 е отговор на коментар номер 5. Бавят се нещо отговорите!
И сега за номер 6. Точно обратното мисля аз, че той също се влюби и точно от това бяга... За секса не е! Това е 101 % сигурно! Но донякъде вярвам, че е възможно за задоволството на егото... Достатъчно да знае, че някъде има някой, който си къса нервите, заради него... Знам ли? !
Чувствата ми са ужас и безумие... Но както казах, сам го оставила... Не го търся, не искам дори да го виждам. Опитвам се да си набия в главата, че не е за мен, че може би така е по-добре, че не ме заслужава... Но знам, че ще ме потърси пак и това ме вбесява, защото ще ме омота още веднъж...
Мъже около мен не липсват, но съм като кон с капаци.... Той, той и само той. Искам да го махна от съзнанието си, искам!
Днес се наложи да отида до въпросния magazin, отношенията са както от преди да се познаваме... , но бях изключително нервна още от момента, в които спрях колата отпред... Ще мине, сигурна съм... но искрата ще си остане в сърцето ми! За съжаление!
От онази загубената....
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: adf4141ba8 |
|
9. И как са нещата сега? Колко време мина от както ни разказа тази история? Вулнува ме всичко това - преживявам подобна история без край вече няколко месеца....
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 6a3a83de37 |
|
10. Здравейте. Радвам се, че все още има заинтерисовани по моята история... Накратко само ще споделя, че онази загубената, вече не е загубена и че с човека вече сме само приятели, той е обвързан, вече няколко месеца. На 31 декември се засякохме случайно, той ме извика по име, спрях, поговрихме, като му споделих, че най-вероятно ще сменя любимото селце с някой по-голям град, пита ме как съм, какво правя, обичайни неща. След месец някъде реших да му пиша едно съобщение, като приятели, да го питам как е. Той поиска да се видим, да пием кафе. И се видяхме на следващия ден. Дойде в моята къща, понеже селото е малко и да няма засечки... Пихме кафе, говорихме. Пита дали и защо ще се местя. Отговорих, че няма да го правя, а той: "Още по-добре"... говореше така, сякаш му липсвам, каза ми, че ме иска супер много и че много често си мисли за мен... и за съжаление стигнахме до "неизбежното"... Невярвах, че ще стигнем до там, но все пак се случи... след което и двамата съжалявахме... Но каквото станало, станало... Те това е, историята свършва до тук! И от тук нататък започва една доста по-красива история, истинска, изпълнена с взаимни и споделени чувства... От близо две седмици не живея в селото... и за мое щастие, срещнах човек, който е до мен ден и нощ, помага ми, уважава ме и ми дава това, от което имам нужда!
От онази "загубената"....
|
...
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 6a3a83de37 |
|
11. И да допълня само в отговор на последния коментар. Не си заслужава, просто защото след всичко боли още повече. Казвам го, защото знам, знаех го и тогава, но не исках да приема фактите. Защото го обичах... Когато се разделихме окончателно, беше края на октомври, ми се искаше да умра. Беше късно вечерта, бях с колата, седях вътре и не знаех какво да правя, плачех и си удрях главата, тъпата глава.... исках да се кача на върха на планината, при фара и да се хвърля с колата в морето.... Глупаво нали? Но си го помислих... Сега поне си знам урока... За съжаление обаче ми е трудно да се отпусна с новата връзка. Но поне се чувствам щастлива и спокойна, защото знам, че човека до мен ме заслужава!!! И знам, че ще го срещна отново... знам, че ще ме потърси отново, но беше каквото беше! Той не ме заслужава!
От онази "загубената"....
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
