Родителите му не ме искат
преди: 2 години, 8 месеца, прочетена 429 пъти
Моля админшстраторите да публикуват историята ми, за което благодаря предварително.
Здравейте, мили хора! Искам преди всичко, първо да ви благодаря, че ще отделите време и внимание за историята ми.
Пиша тук, за да получа обективно мнение и съвет за проблема ми. Става въпрос за мен и приятеля ми. Заедно сме от три години. В началото всичко беше прекрасно, той беше много романтичен, любезен и внимателен - мъж “мечта”. Всичко вървеше много гладко първите няколко месеца, но след това започнаха проблемите и не, това не са дребни проблеми, които всички имат във връзкта си, а проблеми свързани със семейството му. В началото забелязях, че той не беше в добро финансово положение, но за мен това не беше проблем, за да съм с него, приемах го така, но на него това много му тежеше и това си личеше. Не исках да го разпитвам, сметнах, че той, когато е готов ще ми сподели. Така и стана…един ден ми разказа за семейството си неща, които никога не бих си помислила, че родител би направил на детето си. Бях потресена. Разказа ми как преди да ме срещне е ходил да работи в чужбина, а техните постоянно го молили за пари, искали за едно, харчели за друго - примерно той е пратил да му се платят здравните осигуровки, а те са си закупили телевизор. След като се е прибрал от чужбина вкъщи дори не е намерил къде да спи, тъй като стаята му е била превърната в котелно помещение. Разказа ми също как родителите му са си купували храна само за себе си, без да мислят за него и брат му. Тук е момента да отбележа, че и двамата му родители работят и в никакъв случай не може да се каже, че са бедни. Приятелят ми си е купил кола, плащал разноските по нея, а семейството му само са използвали колата, дори не са я зареждали с гориво. Още от малък за рождените му дни не е получавал нищо, дори торта. На 18 години, докато е 12 клас му се е налагало да ходи на работа като охранител в нощни заведения, за да изкара пари за шофьорска книжка. Искал е да учи висше оброзавание, но никой не му протегнал ръка, никой не му е давал париИ още десетки истории…. както казах бях потресена, но това за мен само ме натъжи, не беше проблем, че има такова семейство. От момента, в който ми разказа всичко, реших да му протегна ръка, защото всичко, което аз видях в моето семейство беше противоположно на това, което чух. Тогава бях студентка, живеех сама в апартамент, купен от моите родители. Всичко ми беше наготово, за което съм им много благодарна. Той тогава работеше като общ работник, в друг град и идваше при мен, когато имаше възможност. Един зимен ден почука на вратата ми и ми каза, че работа няма, тъй като имаше много сняг и ме поволи да остане при мен. Може би ще си помислите, че преувеличавам, но той беше при мен цяла седмица и на него никой не му звънна да го попитат как е и къде е, при порожение, че беше обявено бедствено положение. Да, на никого не му пукаше за него. Стана ми още по-гадно. И му предложих, ако иска да му помогна с моето семейстмо да замине, да работи в чужбина. За мен беше много трудно да предложа нещо такова, защото това означаваше връзка от разстояние. Но той беше толкова смазан, тъжен, съкрушен, че никой не му подава ръка. Той прие предложението ми. След няколко месеца замина в чужбина да работи. Преди да замине ме запозна с родителите си, които не бяха очаровани от мен, с една дума от запознаството ни ми дадоха да разбера, че ако ще се женим, или каквото и да е било, да не очакваме помощ от тях. За мен това отново не беше пробрем, защото аз това вече бях го разбрала от разказите на приятеля ми. Опитах се да се сближа с радителите му, изпратих цветя за осми март, рождени дни, но те за моя рожден ден нито писаха, нито звънняха. И ще кажете, това като не е проблем, кое е проблем. Проблемите започнаха със заминаването му, почнаха да му звънят да искат пари за прищявки и глупости, като например градински уред за четири минимални заплати. Докато бах при него, той се разболя, вдигна кръвно, има световъртеж, две седмици лежа, първите дни звънна на техните да им каже, че е болен, но некой не го отрази, дори не се притесниха. Моите родители купиха лекарства и пратиха. Две седмици некой не му звънна или писа, за да попита как е. След две седмици звъннаха с предтекстта да го питат как е, и веднага след въпроса бе отправена молба за пари…. За пореден път бях залята сякаш със студена вода…. Хващала съм приятеля си няколко пъти в лъжа във връзка с родителите му. Прощавах му много пъти, но всичко, за което преглъщах в един момент ме разгневи, и аз започнах да нападам приятеля си, с което не знам бях ли права, но за мен лъжата е нещо, което може да погуби всичко. Черешката на тортата е годежът ни. Преди годежа решихме да резервираме дата за сватбата ни. Резервацията за заведението я направихме, докато бяхме в чужбина. На лята бяхме поканени в същото заведение, но обстановката, храната не отогваряше цена- качество и затова се отказахме и решихме да резервираме в друг ресторант, който беше в друго населено място, за разлика от първото, което беше в селото, от което е приятеля ми. Родителите му като разбраха, че сме сменили ресторанта, изригнаха като вулкан. Викнаха ни у тях, за да ни разубеждават да се върнем на първото място, защото гостите нямали да отидат в другото, искам да отбележа, че пътя щяхме да го поемем ние, разстоянието беше на 10 минути с автомобил. Като отидохме у тях и баща му заяви, че искам да говори с приятеля ми насаме за нашата сватба. След като се върнаха, приятеля ми беше категоричен, че ще стане това, което родителите му казват и настоявеше да си тръгнем. В колата ми обясни как баща му го е заплашил, че повече няма да има родители, ако не стане това, което те искат. Бях бясна, няправо откачих, бях наранена, че приятелят ми, беше свел глава за нашата сватба. Казах му да се върнем, за да разговарям с тях,
Върнахме се и им казах, че няма да стане тяхната, защото това е ташата сватба, баща му през цялато време ми говореше на “ма”, напсува ме няколко пъти, използва много грозни епитети, направи ме на нищо, при положение, че аз запазих добрия си тон. Приятелят ми не ме защити, отново беше ме предал. След няколко дни беше годежът ни, баща му беше се разсърдил, защото не е станало тяхното и решиха да не идват на годежа, въпреки че приятелят ми ме разубеди да направим сватбата на първото място и моите родители ми казаха и този път да отстъпя. Но веднага се появи друг ултиматум от баща му, да съм ходила да се извинявам, за да дойдат, при което моите родители категорично ми забраниха да ходя, тъй като няма за какво да се извинявам. Тук искам да отбележа, че когато се прибираме от чужбина оставаме при родителите ми. Никога не сме били канени от другата страна. На годежа семействато му беше поканило 60 човека, по-късно разбрах от хората, че са им звъняли и им казвали, че годежът се отлага. Познайте какво стана с всичките порции, които бяха за наша сметка. И това преживях…сега аз съм в България, тъй като ми предстоят държавни изпити и дипломиране, а годеникът ми е в чужбина. И преди 2 дена разбирам, как брат му ще ходи при него да работи и ще кажете какъв ти е проблема, проблемът е, че брат му е същия, на годежа е дошъл до входната врата и е поздравил само батко си, 1 ден преди годежа звъни на годеника ми да се отказвал от мен, да ме е зарязвал, да се е прибирал у тях… ето защо се притеснявам…. Всички са против мен, приятелят ми коренно се промени, не знам какво му говорят и какво правят, но съм сигурна, че се опитват да го настроят срещу мен…. Срам ме е да погледна родителите си, защото годеникът ми си позволява и да ми повешава тон пред тях…не знам какво да правя, моля Ви за съвет, какво Вие бихте направили. Опитах се да разкажа историята си възможно най-обективно, има още много за разказване, но просто няма смисъл….
Благодаря! Благодаря, че си направихте труда да прочетете историята ми и да ми дадете съвет! Извинявам се предваритлно, ако съм допуснала някакви грешки при писането.