Кръстопът в любовта
преди: 2 години, 7 месеца, прочетена 386 пъти
Здравейте на всички! Много често съм писала и споделяла в тази платформа, и винаги съм била благодарна на всички, които са ми помагали, упреквали, или подкрепяли в даден случай. Днес пиша по друга тема - а именно за любовта, и кръстопътите, пред които често се озоваваме заради нея. Аз съм жена на 30 години. Имам четири годишна връзка. Така се стекоха събитията, че за да бъдем заедно трябваше да се преместим в друг град. Аз бях твърдо против, обичах живота си, обичах всичко което имам, но трябваше да направя жертва в името на нашата връзка. Така от година и половина живеем в друг град - аз, той, майка му, и новият и мъж. Първите месеци всичко беше наред, но след това всичко почна много да ми тежи - липсата на близки и приятели, съжителството с родителите му, цялата нова обстановка и все още е абсолютно стресова за мен. Скандали, ние с него се очуждохме, говорили сме много пъти, той не иска ( твърди, ще няма как) да се върнем в града, в който живяхме преди, много пъти съм била открита как се чувствам, и че това не е моето, но не съм срещала подкрепа, а само мълчание. Чувствам се напълно сама. Обичам го, но понякога само любовта не е достатъчна. Изборът е аз, или той, ако аз си тръгна, той ще страда, ако пък остана, обричам живота си. Страх ме е, че ако сега се примиря и се жертвам в името на нещо, което е почти обречено, че след 10 години, когато видя че няма промяна ще се усетя, че трябва да прекратя всичко, и ще бъда сама. Поставена съм под много труден лично за мен избор - да остана, в името на бъдещето, и да вярвам, че нещо ще се промени някога... или да рискувам и да търся щастието си там, където се чувствам спокойна. Тръгна ли си, не знам как бих се справила с чувството на жал, аз съм чувствителна и много състрадателна, може би това ми пречи да предприема категорична крачка и да пиша тук. Мисля си, правя ли грешка, като оставам, или правя грешка, като си тръгвам. Наистина, ще бъда благодарна ако получа мнение от човек, който е минал през това.