Депресията "моята приятелка "
преди: 2 години, 7 месеца, прочетена 453 пъти
Депресията, която те убива вътрешно..
Това коварно чувство, което те оставя без въздух. Имаш приятели, имаш човек до себе си, семейството ти е живо и здраво и въпреки това ти се чувстваш САМ. Чувстваш се неразбран, чувстваш се не обичан, недооценен. Депресията не мога да опиша с думи как точно ме кара да се чувствам всеки ден, прикрита през мълчанието ми. Аз познавам само това чувство, чувството да бъде смазана, да усещам празнина и агония, друго усещане не познавам. Човека до мен не може да ми помогне, не може, защото никога в живота си не се е чувствал по този начин даже му е непонятно. Аз "умирам" пред очите ми почти всеки ден. Имам усещането, че нося някаква тежест на хората, около мене. Чувството да си като размазана птица на прозореца. Ходя на психолог вече една година и имам усещането, че не ми помага, може и да съм вече за антидепресанти не знам. Знам само, че се унищожавам всеки ден малко по малко си отивам. Усещането, че си сам и никой не те разбира, не искам да се чувствам така, дори не го пожелавам на най-големия си неприятел както се казва. В тази борба си сам и трябва сам да се справиш. Това е може би най-голямата борба тази със себе си. Знам, че сигурно има много хора, които се чувстват по този начин. Как излизате от това състояние? Как си помагате? Не искам хората около мен да бъдат затрупани с цялото това нещо, а знам, че на моменти ги въвличам с това нещо. Понякога ги държа отговорни от това, че не могат да ми помогнат, а знам, че не трябва. Иска ми се сама да си помогна, но не знам как.