Обичам го но не знам кое е по-добре за мен
преди: 2 години, 7 месеца, прочетена 856 пъти
Здравейте аз съм Н. на 27г и съм от малак град. Наскоро се преместих да живея в по-голям с приятеля ми, който си е от тук. Заедно сме от година и половина и много държа на него. Знам, че ме обича много, както и аз него, но има някои неща, които ме карат да се чувствам зле.. Например той е доста сдържан човек, а аз съм доста емоционална и там се разминаваме. Отстрани изглежда сякаш не му пука на моменти за много неща, ааз знам че всъщност не е така, но не мога да свикна с тази студенина така да кажем. Той е с 2 години по-голям от мен. Просто си е такъв и когато ежедневно усещам това нещо то ме подтиска и ми. Не знам дали е голям проблем или е нещо преодолимо. Не мога да преценя дали пък проблема не е в мен или пък изобщо няма проблем и трябва просто да свикна, че си е такъв.. Другия проблем е че не мога да си намеря подходяща работа.. Работих 2 месеца в един магазин и беше ужасно.. шефа се държеше много лошо постоянно крещеше за било и не било.. махнах се в крайна сметка. Ходих по интервюта, но това което изискват не отговаря на заплащането, а съм вишист и не мога да се примиря да търпя подобно отношение за стотинки! Почти всеки ден имам чувството, че си губя времето продължавайки да стоя тук. В града от който съм имах хубава работа, на която отивах с удоволствие, имах приятели, близки и роднини, а тук имам само него.. Дали просто не съм се вкопчила поради тази причина и не задълбавам точно заради това, че просто нямам собствен живот, ангажименти и т. н. Страхувам се, че дори да намеря нещо подходяшо за мен няма да съм щастлива.. На работа и после вкъщи една студенина.. Случвало ли ви се е подобно нещо.? И другото е че последните месеци много често се караме за дребни неща. Той много издребнява и прави от мухата слон. Не харесвам караници, и то без основателна (според мен) причина. Вие какво бихте направили на мое място.? Ще стоите ли да се борите за любовта или ще гледате да си подредите живота и да се чувствате добре.? Все пак ако си тръгна колкото и да страдам един ден ще ми мине.. А ако стоя тук рискувам да мине още много време и накрая просто да осъзная, че съм могла да направя нещо за себе си. Няма гаранция, че той няма да загуби интерес към мен или да срещне друг човек, защото знам, че в миналото си не си е стоял мирно изобщо.. Тогава да не би някой да ми каже "благодаря ти, че пренабрегна себе си! " Моля за съвет.!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 7 месеца hash: 737a593e02

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

1.   Същият проблем имам с мъжа до мен, студенината! Прибира се, масата му сложена, детето нахранено, а той се храни и говори и дори не ме поглежда! Прегръдка има само когато иска секс. Отказва ми секс, този акт се случва по негова инициатива. Забива в битовизми и прави от мухата слон, прави ми забележки докато се очаква, че върша всичко. За роднините му съм "снаха боклук" и "още ли тя те нервира", цитирам. Залинях от тази студенина, отслабнах, затворих се в себе си. Притеснявам се преди да дойде за какво отново ще ми направи забележка и тичам из къщата да довърша това-онова. Изненади - никога, цвете - никога жените на другите мъже все за пример, а аз все много зле. Ако е пред хора и ми звъни по телефона се разтапя от нежност, само за пред хората "миличко", та "миличко", а насаме се кикерчи и ме имитира, аз плача, той се смее. Емоционално студен, чужд, лъже, пред роднините си е представил история нищо общо с действителността, детето е здраво и не боледува, без забележки от лекар педиатър. Една добра дума не получавам, веднъж не съм изведена на кафе или вечеря, веднъж каза ч"излизаме на кафе, но първо да се разходим", обикаляхме 2 часа вечерта в страшен студ и кафе не видях.

 

...