 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Жена съм, но искам да се самоубия заради жена
преди: 2 години, 5 месеца, прочетена 2783 пъти
Това, което ще прочетете ще бъде брутално. Може би никога досега няма да сте чели подобна история. Или очаквате, че зад клавиатурата седи 15 годишно момиченце, което страда за гаджето си, уви... не съм на 15 години. Идеално осъзнавам какво заглавие написах. Аз съм на 22 години и живея в град София. Не уча, но работя. Все още живея при своите родители. Като оставим настрана всичко друго, те ме пребиваха редовно всяка вечер с колани и юмруци. Бях дете и се озлобих. Нямах приятели. Не можех да завържа истинско приятелство. Зарових се в книгите. В самотата. Започнах да я обичам. Навърших 18 години и научих, че всъщност съм осиновена от това семейство. Преживях огромен шок, но го приех изключително зряло. Останах благодарна на хората, които ме осиновиха. Но никога не забравих какво ми причиниха. През онова време, когато бях едва на 17 и половина се запознах с едно момиче. Тя беше от Шумен. Беше родена на моята дата, моята година и моя месец. Винаги съм знаела, че харесвам жени за мен не е нещо ново. Никога не съм била с мъж и не желая да бъда. Не ги мразя дори напротив - всички приятели са мъже. Случи се. Влюбихме се. Но това не беше просто влюбване каквото очаквате. Това беше лудост, хора. Погубих себе си. Не помислих какво би последвало щом сме далеч, не помислих че се засилва и става ненормално. Мразя се, че не спрях на време. Тя идваше у нас, аз ходех у тях в Шумен. Пътувахме по 6 часа с влак, но се виждахме с последните си пари. Беше ни трудно. Обещахме си, че един ден ще заживеем заедно. Но това не бяха просто обещания, които всички правим докато сме във връзка. При нас беше нещо съвсем различно. Ние градяхме бъдеще едва на 17 години. И двете знаехме по някакъв начин, че това не може да се забрави. Всичко беше твърде лудо. Ревнувах я ненормално. Забраних ѝ абсолютно всички нормални неща. Никакви мъже. Никакви чатове. Никакво излизане с приятели момчета. Всички подобни неща бяха забранени. Това беше в самото начало. Търпеше. Всичко търпеше. Вечните скандали от безумната ми ревност. В един момент се стигна дотам, че нейното семейство разбра за нас (баба ѝ и майка ѝ). Забраниха окончателно да се вижда с мен и повече не можех да ходя у тях. Естествено това продължи. Ходех в Шумен и си давах парите по хотели всеки месец. Тя идваше и се криехме като мишки. Хора, беше ми много трудно. Живях така с години. Молех я да се събуди и да осъзнае, че ми причинява болка. Исках да живея с нея. Бях готова да изоставя всичко в София и да отида в Шумен. Казах ѝ милион пъти, че е твърде голяма и че никой не може да ѝ забрани да е с мен. Карахме се безумно. Крещяхме като побъркани. Стигало се е дотам, че да вземе нож и да ми каже, че ако не спра ще се самоубие. Не можеше да остане дори една нощ при мен, защото техните щяха да разберат къде е. А молех като куче. Отиваше си. Можете ли да си представите колко трябва да обичаш един човек за да си причиниш това и то с години? Когато си тръгваше се съсипвах, хора. Не бях нормална. Пищях. Скимтях от болка. Не можех! Не можех да го спра. Опитах всичко. Спрях всичко. Но винаги се връщах назад. Отивах, виках я. Идваше. Карахме се, целувахме се беше направо лудост! Аз видях ада! Бях се обсебила напълно вманячена бях. Знаех, че ще свърши така. След подобна любов или лудост няма друг начин да се спася. В онзи период написах първата си книга благодарение на цялата история. Описах всичко в нея. Исках да оставя нещо след себе си. Работих като вол от сутрин до вечер за да я издам. И успях. Много мои близки прочетоха книгата, приятели. Аз никога не съм вярвала, че толкова много хора могат да се свържат с мен. Получих поне 100 съобщения от непознати. Казват ми, че такова нещо никога не са виждали и че аз бих могла да стана един от най-добрите писатели в България. Възхищават ми се искрено. Никога преди не бях чувала подобни неща. Непознати, приятели, роднини. Майка ми дойде и плака с часове наред. Осъзна след толкова години какво ми причини. Брат ми, който също е осиновен и има друга майка, с които почти никога нямаме приказка дойде и плака като малко дете пред мен. Каза ми в очите, че ме обича и че ако е знаел през какво преминавам е щял да се свърже с психолог. Думите му бяха "не знам как си жива, аз ти се възхищавам сестра ми".
След като написах книгата и получих покана от предаване за интервю, аз отказах. Не бях готова. Момичето разбра за книгата. Естествено вътре пише всичко свързано с нея. Пише нейното име и на кого се посвещава. Не знам какво е почувствала. Само знам, че осъзна какво е направила. Не отричам, че аз нямам греши, приятели. Имам изключително много. Всички забрани, всички безмислени скандали дори... 3 пъти я ударих и то жестоко. Шамари. Без причина от чиста обсебваща ревност. След секунда буквално се осъзнавах и съжалявах. Молех я и тичах по нея. Мразех се. Не знаех защо правя всичко това. Не успя да ми прости. Каза ми че на втория шамар за нея всичко е приключило. Но тя продължи. Дори ако е било свършило за нея тя продължи. Не ме остави продължи да е с мен. Имам милион грешки, но нейните са много повече. Семейство ѝ ми звънеше всеки божи ден да ме заплашва, че ако не я оставя ще ме убият. Караха ме да излизам по време на работа и имах проблеми с шефовете. Майка ѝ ме заплашваше със смс-си. Нищо от това не беше казано на родителите ми. Разбраха от книгата. Аз изтърпях всичко това напълно сама. Работех за 600 лв в един скапан магазин за дрехи. Имах кредит. Дължах пари на родителите си. Ходех в Шумен. Мислех за абсолютно всичко сама. Какъв човек съм, а? Не знам! В един момент бях на ръба и един приятел ми предложи да взема наркотик. Хора, аз щях да стана наркоманка. Бях на косъм. Никога не употребих наркотик. Просто ми беше омръзнало от онази лента - отивам тя идва караме се, целуваме се, скандали до през нощите и си отива. И аз съм сама. След като написах книгата се разделих с нея. Бях категорична, че с нас е свършено. Спрях да я търся. Минаха месеци. Аз никога не допуснах друга жена. Не мога. Колкото и тъпо да ви звучи аз не мога да функционирам правилно. Дори говора ми се развали. Имам здравословни проблеми. Заеквам. Смея се без причина. Седя на тъмна стая забила поглед в една точка и нашите се плашат. Мога да си седя така с часове. Това продължи не само месеци, но и година и половина. И още продължава. Не отричам, че опитах с момичета. Много пъти, но за по месец два. Дори не спах с тях. Не съм щастлива. Искам да се откъсна от това момиче. Искам да живея. Искам да се радвам на живота. Искам да обичам и да съм обичана. Не искам да съм ничия тайна. И не става. Не мога. Опитах всичко. До такава степен стигнах, че се татуирах. Тя също има. И двете носим знак безкрайност заради нас. Никога не съм съжалявала. Този човек промени целият ми живот. Аз съм едва на 22 години, а знам че няма връщане назад. Да, след 5-6 години е възможно да е друго и да няма болка, но не ми се чака толкова много. Просто се случва - спираме за известно време и после тя се появява да ми търси сметки с коя съм, а аз глупачка ѝ пиша, защото я обичам. И пак скандали. Какво иска от мен? Попитах я днес по телефона. Думите ми бяха "Ти погуби всичко. Отне ми живота. Побърка ме тотално, човек! Не мога да живея повече така" и всичко това със сълзи. Плака много. Обясни ми, че не може да се откъсне от това. Аз също не мога. Ние никога няма да спрем. Както искате му викайте лудост любов.. все тая. Ако искате ме наречете филмирана, ако искате ме разберете. Кажете ми, че ще мине както всички други. Не мина с години наред сега ли ще мине? Тя била във връзка с друго момиче. Обичала я, била щастлива. Пак лъжи човек, пак! Омръзна ми! Опита се по всякакви начини да ме откаже, защото тя не може да се откаже. Преди месец се появи и ми обяснява как е нещастна и как след мен всичко е загубило смисъл, а днес "Щастлива съм с нея" жената е луда! Лъже като циганка. Попитах я "щом си щастлива, защо ме търсиш? " И отговори "Така". После ми каза, че съм съсипала живота ѝ. Аха. А ти моя? Била се е променила до основи, че се държала грубо с всички. Не излизала. Не можела нищо да прави. Всякакви такива. Супер, значи сме две. Разберете ме. Не съм някоя пикла, която ще седи да ви мрънка за някое гадже. Аз знам какво чувствам. Знам какво преживях и все още преживявам. Опитах милион пъти да се откажа. Не става, не мога! Не знам как. Ако мислите да ме пращате на психолог, спокойно редовно посещавам и той знае за тези мисли. Говорил е с родителите ми. Те опитват по всякакъв начин да са близо до мен и да говорят с мен, но нищо една дума не казвам. Майка ми дори говори с момичето. Предупреди я, че ако се случи нещо с мен ще е по нейна вина. Каза ѝ да ме остави и да ме забрави. Дори не мога да повярвам. Майка ми, жената която ме пребиваше редовно плака като бебе по телефона. Казваше "Моля те, остави детето ми. Нямам друго освен тях. Тя наистина ще сложи край на живота си. " Тогава момичето спря да ме търси. И ето ти я пак. Все едно нищо не се е случило. Съжалявам, но не мога повече. Казах го и на родителите си преди час. Казах им да са готови за това, което следва. Всички бъдете. Не мога да остана повече тук. Момичето, което обичам не осъзнава естествено какво ще се случи. Ние толкова много сме се заплашвали с това, че тя не го вярва. Е, след няколко часа ще разбере. Предупреди ме, че ако аз го направя тя също ще го направи. Ако го направи ще се върна от мъртвите, но ще се спася от нея. Една от двете трябва да иде там. Няма как да избягам иначе от всичко, което вътрешно чувствам. То е много силно. Не мога да го спра. С години опитах и не се получи. Това е моята история. Радвам се, че поне оставих след себе си две неща - книгата ми, която може да прочетете ако имате желание да разберете цялата история и една наистина ненормална любов. Колко хора биха могли да се похвалят с подобна жестока любов? Или съм най-голямата късметлийка, или най-големия карък. Написах ѝ писмо, което оставих в шкафа. Сигурна съм, че майка ми ще го намери и ще ѝ го предаде. Написах писмо и за тях. Те отново вярват, че съм във "фаза". Повече няма да измъчвам и тях. Знам, че ще ги боли пределно ми е ясно, но ще го преживеят. Аз трябва да си ида, трябва да се спася. Написах на мама, че я обичам и че ѝ прощавам за всичко. Казах ѝ, че няма да се сбогувам с нея, защото отново ще се срещнем. Последните ми думи бяха "Мамо, в другият живот искам ти да си моята биологична майка, а ако не си... пак да ме осиновиш". а последните ми думи към момичето в писмото са "Не идвай след мен, забранявам ти! ". Знам, че тя ще полудее. С лабилна психика е. Ще превърти тотално. Изпитвам страх, че е възможно да го направи, но нямам друг избор освен да рискувам. Въпреки всичко аз ще обичам това момиче дори когато умра. Искам тя да продължи живота си и да обикне някого. Моля се на Господ това да се случи. Искам да бъде истински щастлива. Дори искам да създаде семейство. Ще позволя това да се случи. Ще ни спася от този ад. Благодаря на всички, които прочетоха това докрая. Ще пусна публикация във фейсбук. Хората си отиват бе да кажат Довиждане, аз ще си отида но ще ви кажа довиждане. Обичам ви без да ви показвам. Бъдете здрави, бъдете силни. Моят съвет към вас е никога да не допускате да се превърне в лудост. Аз направих грешка и допуснах сега ще си плащам. И знайте, че обсебването от един човек е нещо напълно нормално за всички нас. Убедена съм, че и вие сте имали подобни случай или ще имате. Хора, не преминавайте онова граница няма връщане назад!! Ако усетите, че полудявате, си вървете. Знам, че ще боли но е по-добре сега. Останете си със здраве. Ще съм благодарна, ако историята ми бъде публикувана. Вероятно след няколко часа ще бъде излъчено по някоя си телевизия, която случайно ме знае, че съм се самоубила. Закрих сайта си. Искам да ви кажа не сбогом без да ви познавам, а довиждане. Благодаря, че ме изслушахте. Пазете се. Довиждане.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: 50021553c5 |
|
1. Дано не си посегнала на живота си наистина. Прочетох целият пост и единственото което мога да ти кажа е, че любов с любов се забравя, и ако не можеш да обичаш друг освен нея, тогава заобичай себе си, защото от това което прочетох, ти не си човек който обича себе си, а това няма как да свърши добре. Иначе относно смъртта и избавлението ти чрез нея, никой не се е връщал от там и не можем да сме сигурни какво точно се случва след като си заминем, представи си че си отнемеш живота наистина, и вземе че се окаже, че не можеш да намериш вечен покой докато не довършиш онова което си започнала приживе, какво правим тогава? Та така, според християнството отчаянието е най-големият грях, ти в момента си отчаяна, това ти пречи да разсъждаваш трезво. В момента ти не взимаш решения, ти стреляш на сляпо, не го прави, не се знае кой невинен може да оцелиш. Успех в живота ти пожелавам!
П.П. В живота, не в смъртта, там успех няма, всеки я постига рано или късно.
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: e7032bb602 |
|
3. Животът е дар. Всеки един от нас е имал и хубави и лоши моменти в живота. Сега като се замисля съм плакал за неща за които сега ми е смешно. Всичко идва и отминава. Не прави глупости за нещо за което след време може да ти е тотално безразлично.
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: 59c429237d |
|
4. Дано си размислила, дано се случи чудо и останеш жива!
Знам какво изпитваш, защото аз също изпитах луда и забранена гей любов. Минахме през какво ли не, но накрая той просто си тръгна и ме остави да умра. Исках и аз да се самоубия, но останах жив. Макар че е тежък всеки мой ден. В самота и без него. А той ми беше всичко, само с него бях себе си и бях щастлив. Но ме изхвърли като непотребен боклук, Колкото съм му ядосан, толкова и го обичам още... никога няма да изживея подобно нещо пак.
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: ef2dd444a2 |
|
7. Момиче, съвземи се!!! Надявам се нищо не си направила! Ще ми се да имаше как да си поговорим на чаша кафе или пък вино някак си, да ти кажа лице в лице някои неща. Продължи напред, не си струва да погубваш живота си за нещо, което ще отшуми с времето. Така е, трябва време, но повярвай ми, иска се само пълен блок на тази връзка и това е. Просто продължи напред. Разбира се, че още се чувстваш зле, след като вие не сте спрели контакт окончателно.
Тази обсебеност рано или късно ще отшуми. И ще си кажеш... Леле... какво щях да направя заради тази лудост...!
Не знам дали разбираш английски, но запознай се с работата на Joe Dispenza, в Youtube, има и книги. Медитирай, тренирай, срещай се с други хора. Животът е пред теб и си струва да се живее.
Моля те, не се погубвай, защото има хора, които никога не биха превъзмогнали тази болка от всичко това. Помисли за тях.
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: bac3234099 |
|
9. Много хубаво и интересно написано. Заслужаваше си прочита.
Книгата как се казва?
Ще ми е интересно да я прочета.
"но нямам друг избор освен да рискувам. "
Виж за това не си права! Избори има точно толкова, колкото и знака, който си си татуирала. ;-)
Какво си мислиш, че ще разрешиш като се самоубиеш. Според някои езотерични теории, ще се върнеш да го изживееш отново, защото не си придобила съзнанието, което е трябвало. Защо мислиш, че искаш да изживяваш това отново?
Живей и пиши! Това мога да препоръчам аз.
И да минавал съм през мислите за самоубийство, когато бях млад. И съм щастлив, че не съм го направил.
М50
|
...
| преди: 2 години, 5 месеца hash: 9ee01d20cc |
|
10. Момиче ти си неосъзната. Били са те, не си е харесвало, страдала си и ти сега биеш. Колелото се повтаря. Излез от него ако искаш, излез с помощтта на специалист, излез ако щеш с теви и и проблеми, които хората тук биха ти помогнали морално, с топли думи и подкрепа. Но в цялата ситуация ти трябва да се хнанеш и здраво, да работиш върху себе си. Да се отделиш от вашите, от спомените ти, от мрънкането. Имаш интелект, но си много обременена. Осъзнай, че в живота особено на твоята възраст носиш отговорност за всичко. Никой не можеш да обниняваш и никой, не може да носи отговорност за твоето повединие и живот. Да напишеш книга е успех, да се погубиш незрялост, неосъзнатост и бягство. Момичето да е виновно за твоите действия е манипулация и прехвърляне на отговорност. Твоята отговорност! Как се казва книгата ти? Пусни ни откъс от нея, нека прочетем и ние. Всеки носи своята съдба и своя кръст. Когато идваве на тази земя избираме родителите си и уроците, които да научим чрез тези родители. Продължавай да пишеш, да твориш, търси си работа и ЖИВИЙ. В София избора да рабатиш за толкова пари на това мижаво място е само твой. Има толкова по-добри възможности, само ако се огледаш.
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: 3d4c0d0dbe |
|
12. Ами какво мога да ти кажа... да се самоубиеш заради любов е най-голямата тъпотия. Надявам се да не си направила някоя глупост, така след 4-5 години като погледнеш назад ще осъзнаеш колко глупаво си разсъждавала по-рано.
Ти сама си съсипваш живота. Човек сам си разбива сърцето като оставя щастието му да зависи от други хора. Вземи се в ръце!
Не искам да те съдя, ама според мен цялата тази история много отдавна е престанала да бъде любов и се е превърнала в налудничева фикс идея. Луда ревност и любов са несъвместими. Ревността си е чист егоизъм. Егоизъм който в крайна сметка съсипва и двамата. Така става винаги. Любовта е противоположното на егоизма. Ако обичаш някой му даваш криле за да лети. Даваш му свобода за да бъде себе си. И искаш да е щастлив, дори да не е с теб.
Сгрешила си с твоята ревност, това няма как да го поправиш вече. Но може да не съсипваш настоящето и бъдещето си.
Така както го разказваш оставам с впечатление че не се обичаш и уважаваш достатъчно щом си стигнала до такива крайности. Всяко нещо си има граници. Преди да обичаш друг трябва да обичаш себе си. Е, да се молиш на някой който не те обича, е крайно унизително.
Приеми че нямаш бъдеще с нея. Това е. Но това не означава че няма да срещнеш пак любовта нито че никога повече няма да бъдеш щастлива. Щастието ти зависи само и единствено от теб.
Знеш ли, преди няколко години бях горе-долу на твоята възраст и бях на косъм от самоубийство заради хронично заболяване и нещастна любов. Човекът, когото най-много обичах, ме заряза след 7 години. Бях болна и нещастна. Чувствах се на дъното на една яма. Не исках да живея. Но дори в тежка депресия, с малкото акъл който ми оставаше, реших че не мога да причиня такава болка на родителите си и най-вече на по-малкия ми брат. Та нали трябва да съм пример за него! И затова се стегнах, потърсих помощ, ходих на терапия... и го преживях!
И нито за миг не съжалих че избрах да живея, защото след този кошмар който продължи година и нещо, имаш много щастливи моменти в живота. Пътувах. Здравето ми се подобри. Срещнах друго момче. Написахме с него нова история, с много любов и страст. Влюбих се. Но не ми отвърна на чувствата. Е, приех го, такъв е животът. Не е моя човек. И какво? Аз се отдръпнах леко, но останахме приятели. Продължих да уча, да работя, да пътувам... С две думи, ДА СЪМ ЩАСТЛИВА. Разбрах че щастието е вътре в мен и че не зависи от други. Животът е по-красив с любов, вярно. Но и сам да си пак може да имаш щастлив и пълноценен живот.
Помисли колко много хора има които са болни или сакати, и въпреки това всеки ден стават и се борят за щастие си. Защото щастието не пада от небето, трябва да се извоюва. Животът е пред теб. Млада си. Оцени това което имаш и недей да го унищожаваш.
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: b33a06e02a |
|
16. Много Ви моля да потърсите психолог и помощ... Това е пълно безумие и лудост.
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: 7a40b703e7 |
|
17. Наистина не разбирам, като толкова много се обичате, защо не можете да се обичате, живеете, радвате, работите, градите, наслаждавате на себе си, на живота с любов и нежност? Без ревност, без караници, без плесници, без скандали. Защо, наистина не разбирам защо ако се обичате е тази пълна лудост? Наистина ли не разбираш, че ти не можеш да се откъснеш от гадното си минало и затова рушиш всичко като танк. Не, че тя не е същата. На 22 трябва да е най-хубавата част от живота ви, а вие съсипвате, тровите, унищожавате. Сама си знаеш, че всичко което правите е ужасно, гадно, налудничаво. Защо светът стана такова място, в което хора, които се обичат, се самоунищожават? Каквото и да напишем, няма никакъв смисъл. И двете сте неспасяеми. Казвам го без никаква злоба, а със съжаление. И двете се нуждаете от психиатрична помощ, без значение кой е виновен за лудостта ви.
|
| преди: 2 години, 4 месеца hash: db095ed075 |
|
19. Авторке прочетох ти цялата история от 176 реда. Дадох ти най-мъдрия съвет в коментар Н. 6, който беше публикуван, но ти си го изтрила после, когато дойде отново в сайта, както и коментарите 2, 5, 8, 11, 13, 14 и 15. Защо ги изтриваш нали искаш отговори на невероятно дългата ти фалшива история. Сега искам да кажа, че и този мой коментар няма да го публикуваш защото това си ти, щом нещо не ти харесва не го публикуваш или го изтриваш. И това което сега ще кажа е, че ти не си на 22г. а към края на ноември ти навърши 65 години. Но ти никога няма да си признаеш истинската възраст, защото си най-голямата лъжкиня. Известно време, няколко дена, нямаше те в сайта, сигурно си била в психиатрията, където ти е мястото, и щом излезе от там веднага се залавяш с твоята история да отговаряш и да изтриваш коментари, като моя, които ти не желаеш. И не си написала никава книга, нито ще ти излъчат историята ти по някоя телевизия, която случайно те "знае". Да, теб те знаят единствено в лудницата, защото често я посещаваш. Искам да те уверя в едно нещо, че колкото по-скоро напуснеш този свят, толкова по-добре ще бъде за теб и за нас останалите, защото ни омръзна да ти четем фалшивите неадекватни истории. Публикувай този коментар бабо.
|
...
| преди: 2 години, 4 месеца hash: b74941b4f7 |
|
20. Здрасти! Мисля, че чисто просто трябва да кажеш чао на цялото това нещо, защото това е чист мазохизъм и лудост (както ти сама каза). Ти сама виждаш, че нещата между вас отдавна са заминали така, че най-добре приеми нещата такива каквито са и продължи напред. Безсмислено е да се нараняваш и да си отнемаш живота (силно се надявам да не си го направила) и рано или късно и на твоята градина ще изгрее слънце. Просто, както каза един от вече коментиралите трябва просто тотален блок да направиш, абсолютно трябва колкото и да е трудно по всякакъв начин да блокираш по всякакъв начин пътищата, които са те свързвали с нея. Надявам се да разбереш, че няма никакъв смисъл да се наранявате взаимно и просто да разберете, че вашето нещо, което някога го е имало вече го няма и да продължите напред.
Късмет!
|
| преди: 2 години, 4 месеца hash: 469fd64623 |
|
| преди: 2 години, 4 месеца hash: ef2dd444a2 |
|
23. До номер 19, авторите на теми не могат да редактират и трият отговори и коментари. Вероятно модераторите са преценили, че нарушаваш правилника на сайта по някоя точка и затова не са ти добавили коментара.
А и малко по-кротко. Така като ти гледам разсъжденията и ти не си особено адекватен/на.
|
| преди: 2 години, 4 месеца hash: db095ed075 |
|
24. До 23
Престани да ме будалкаш лъжкиньо. Аз зная, че ние авторите и коментаторите не можем да редактираме и трием коментари. Но в този сайт ТИ СИ МОДЕРАТОР от 5 години и си публикувала много твои теми и истории. Сигурен съм, че вече са надхвърлили 500. Я ми кажи ти като модератор не можеш ли да публикуваш своя история като тази например. Само недей да отричаш, че не си модератор. Ето, ще ти покажа още 2,3 твои истроии. В "Любов и изневяра" историите "Много от мъжете ненавиждат жените", "Насилието над жени трябва да спре!", "Наистина ли всички момчета/мъже сте такива!?". Хайде още една история в която се представяш като мъж, което ти често го правиш, за да ни заблуждаваш. "Вече нямам нужда от човек до себе си". Мога още твои истории да ти посоча, но ти никога няма да си признаеш, защото си най-фалшивата авторка-модераторка. И най злобната. И този ли коментар ще изтриеш. Казах ти, че ти навърши 65 год. в края на ноември. Кога ще си признаеш истинската възраст 65 год.
Мод: апчеата.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
