Споделена история от Любов и изневяра |
Писмо до мъжа ми - до този, който обичах
преди: 2 години, 5 месеца, прочетена 621 пъти
Ти беше този, който обичах и ме спечели с чувство за хумор и много шеги, правеше ми комплименти, но през цялата но връзка ме държеше далеч от приятелите ти, познатите ти и семейството си (поради младост и наивност не обърнах внимание на този факт), видя в мен младо, неопитно момиче и превърна връзката ни в безкрайно ходене по кафета, без изглед да живеем заедно (ти имаше хиляди оправдания). Забременях и родих детето ни, живо и здраво, отношението ти коренно се промени. От първия ден започнаха обидите ти, отсъствията ти и безкрайните ти изисквания към мен, оказа се, че си ходил при по-възрастни жена от мен. Ти нито оцени искрената ми обич, младостта ми, защото съм с десет години по-млада от теб, не уважи семейството ми и паметта на покойния ми баща, защото дори не ми предложи брак. Обичта ти се изчерпва до кухото "обичам те" и безкрайните ти свободни дни изкарани у вас, където имаш много работа.... Никога с радост не посрещна една събота и неделя за мен и детето. Настрои фамилията си против мен, с каква причина не ми е ясно. За мен си предател и нищо повече. Видът ми го показва, в момента приличам на измъчен, изтерзан човек, срутен от обиди, подигравки, липса на внимание, изневяра, лошо отношение от роднините ти, нашето време, в което ти беше зает с лична работа. Това е. До този, който обичах и вече не обичам, ти ме научи да нямам доверие на никого. Бях усмихнато младо момиче, с което ти и фамилията ти се подиграхте. Съжалявам, че не оцени, човека, който искрено те обичаше и не ти искаше нищо - нито да наемеш квартира, нито да обзаведем дом, нито кола, нито пари... Свършете си работата, която имате у вас, обсъдете ме още много, много добре, бях зад гърба ти, вече не.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: eda1bafc73 |
|
1. Жалко, че се е случило така с теб, авторке. Подобно разочарование и несбъднати мечти, особено при наличието на дете от една такава връзка, не са леки за преживяване.
Направи ми впечатление следната част от разказа ти, в която най-вероятно се крие разковничето и отговора защо е станало точно така:
"превърна връзката ни в безкрайно ходене по кафета, без изглед да живеем заедно (ти имаше хиляди оправдания). Забременях и родих детето ни"
Случва се при хиляди жени годишно. Забременяват от мъж, когото не са опознали като душевност. Вярват сляпо на приказките на обиграни мъже, приписват им несъществуващи у тях качества, затварят си очите за показваните от тях огромни сигнални лампички в поведението им, хващат се за "загадъчното" у тези мъже, предпочитат не сигурността в отношенията, а драмата и желанието "да променят недостатъците" у непроменимите мъже... За много жени това желание да променят мъжа е като наркотик, от което и после си патят, но го установяват тогава, когато вече е твърде късно...
Не приемай горния абзац като критика към теб. Той просто обрисува често случващото се сред самотните майки, които остават разочаровани от собствения си избор на мъж. Желая ти скорошно стъпване на крака и уверено да продължиш смело напред в живота си!
- Кифлоприземител
|
|
