 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Съжалявате ли, че си тръгнахте?
преди: 2 години, 4 месеца, прочетена 1853 пъти
Въпросът е към тези жени с деца, които са били нещастни в брака си поради една или друга причина - били са пренебрегвани, недооценени, неподкрепяни, които са се чувствали самотни или са били тормозени в някаква степен (разбира се изключвам физическия тормоз и изневерите) - били са контролирани, ограничавани или манипулирани, които не са имали нормална комуникация или никаква емоционална връзка със съпруга си. Жени, чиито мъж е бил нито прекалено лош, нито достатъчно добър. Мъж, когото не обичат (или не усещат неговата любов), но стоят при него заради децата или по навик.
Понеже има много коментари от хората, които виждат нещата отстрани, например - "Ето, тя беше щастлива и нагласена докато беше с мъжа си, защо и трябваше да се захваща с друг? Вижте я сега - сама се бори с живота, погрозняла е, сигурно е много нещастна". Но дали наистина е така? Ще ми се да чуя и другата гледна точка, на същата тази жена (или подобни на нея). Дали пък е била толкова щастлива с мъжа си (нищо, че така е изглеждало отстрани) и дали сега, когато е сама, е наистина толкова нещастна (колкото изглежда отстрани)? Да, може да е била нагласена, но да е била и тормозена, а сега вярно, че е останала сама и се бори за оцеляването си, но поне разполага с живота си и се чувства по-добре, дори и сама, дори и използвана от време на време от някой мъж само за секс...
Иска ми се тези жени да кажат, дали съжаляват, че са си тръгнали (въпреки, че имат деца и ги обичат, но са избрали да живеят и за себе си, а не само за децата си), дали са по-щастливи сега и дали биха постъпили по същия начин, ако можеха да върнат времето назад.
Оценихте ли бившия си мъж, баща на децата си, в последствие (нищо че ви е правил нещастни преди това), или се радвате, че сте се осъзнали и сте се разделили, макар и късно. Намерихте ли щастието си? Намерихте ли по-добър човек, или напротив сте сами, но по ваш избор, защото това сте искали и така сте щастливи? Съжалявате ли, че сте лишили (до някаква степен) децата си от баща им, как им се е отразило това, обвиняват ли ви по някакъв начин?
С две думи - Струваше ли си?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 4 месеца hash: 45c15f970b |
|
1. Характеристиката беше, точно на това, което аз преживях. Имах кратък брак и дете от него. Ще отговоря, кратко и лаконично. Не, не съжалявам за нищо. Не съм по-щастлива от преди, но не съм и по-нещастна. Хванах живота си в ръце, работя здраво, гледам си детето. Не съм срещнала подходящия човек, но се надявам и това да стане. Предпочитам да живея така, от колкото всеки ден да се будя до човек, който не обичам. Не е минало много време от тогава, но вървя напред и устременно. По-добре и за детето е да не става видел на хора, които живеят заедно заради децата.
|
| преди: 2 години, 4 месеца hash: 66876e40d4 |
|
2. Отлагах до последно раздялата, но си беше неизбежно. В началото съжалявах, защото чувствах душевна болка. С времето ми мина и намерих себе си. Децата не ги спирам да се виждат с него, колкото пъти той реши, защото е в техен интерес. Бог ми прати правилния човек, и сега градим семейство. Весели празници.
|
| преди: 2 години, 4 месеца hash: 2271f20a40 |
|
3. Докато жените си мислят, че за тяхното щастие е отговорен друг човек, все ще са нещастни. Живеят с идеята че някой трябва да ги направи щастливи. Естесвено е да се разочароват от живота. Да не говорим за тази евротенденция ВСИЧКО, което не се харесва на жената да се нарича тормоз.
|
| преди: 2 години, 4 месеца hash: fd9a8857f6 |
|
4. Моята бивша като ме заряза заради маминка 7 г беше сама, погрозня, злобата и завистта надделяха в този период и стана развалина, като детето беше заложника в случая, защото ми въртеше номера чрез него.
А аз през тези години си намерих сродната душа, създадох семейство и живота ми потръгна, все пак като си с правилния човек живота е песен.
Та след 7 г най-накрая намери мъж и се кротна.
Т. е. искам да кажа, че е съжалявала, че ме остави иначе нямаше да ми върти номера.
Разбира се не искам да ти кажа да бъдеш с човек, с който не си щастлива, по-добре да се разделите и всеки да си търси щастието отколкото да се опитвате да живеете в един илюзорен свят
|
| преди: 2 години, 4 месеца hash: 4006ef7234 |
|
5. Аз също се чудя това. В случая обаче моята история се разви по друг начин. Бях три години с една жена и мамка му за добро или лошо влюбих се, като глупак. Защото много неща ми подсказваха, че не трябва да бъдат така както бяха. Някой от тях бяха, че беше нерешителна все чакаше някой да взема решенията вместо нея и в този и аспект пък майка и се изявяваше като нейн собственик и я манипулираше а тя чинно слушаше. Пиеше и пушеше а и за капак беше с "широки пръсти" всичко опукваше до шушка. Глупавия бях аз, че пренебрегнах всичко това и наистина я обикнах. След втората година нещата взеха да куцат а и като цяло тя и през трите години заедно искаше дете/ца от мен, но аз не бях сигурен в нея и все отказвах заради което имахме огромни скандали. Както и да е накрая връзката ни стана токсична и аз си тръгнах напуснах я. Живеехме във Валенсия в апартамент под наем там бяха и родата й, но в друг квартал. След като се прибрах в България осем месеца по късно тя си викна някакъв бивш и до ден днешен е с него и живеят в същия апартамент. Интересно е, че толкова искаше от мен деца а сега вече 6 години е с друг и нямат. Колкото при мен след като я напуснах се разболях тежко и няколко години боледувах и едва не пукнах. След нея (преди да се разболея) бях с поне десетина различни жени от яд и нищо беше просто секс и нищо друго. След това се разболях и вече четири години съм сам първо щото още не съм се възстановил нацяло и второ нямам онова самочувствие което имах преди скапаната болест. Чувствам се половинчат човек и засега едва гледам себе а за връзка абсурд. Най гадното е, че всичко това след нея ми остави дълбока рана а това, че се разболях на по късен етап.... буквално исках да пукна тогава и да се свърши ама уви. Все още мисля, че взех правилното решение, но понякога съжалявам и много ме боли а друг път изпитвам само омраза заради факта, че ме смени за 8 месеца а аз две години не можех да я преодолея. Забравих да добавя, че откакто си тръгнах не сме се виждали и чували 6 години. Дали съжалявам честно казано незнам.
|
...
| преди: 2 години, 4 месеца hash: 6d962b727c |
|
6. Всичко хубаво, но поне си определете пола и целите преди да изтропвате деца в тоя скапан свят.
До №4, от такива клоуни като теб (мъжки, женски и неопределени) ми се повръща, но жалко, че не мога да го направя в лицето ти. Всички сте за стерилизация, а не ваксинация. Това е.
От пораснало "дете" с разведени родители, съсипано детство, провалени възможности за реализация в чужбина и държано принудително като затворник в жалката ни държавичка до навършване на пълнолетие с любезното съдействието на безполезните ни институции.
|
| преди: 2 години, 4 месеца hash: fe8dbbe53d |
|
7. Не, не съм съжалявала. Тръгнах си, стегнах се, справям се и с детето, и с работата, и с домакинстването. Понякга е уморително, но е много по-добре така, отколкото да си с човек, с когото не си щастлива.
|
| преди: 2 години, 4 месеца hash: e270bf6c1b |
|
8. Ти бъркаш нещата. Никога в една връзка не е виновен само един Децата не трабва да живеят в токсична среда и правилното е именно раздялата и осъществяването на спокойна и щастлива среда.
Масово българските семейства са нещастни, защо;
1. Обсебваща грижа за децата. Жената забравя, че е жена. Безумна хигиена, спи с детето, мъжът е игнориран с години дори. Някакви криви схващания за семейството.
2. Всеки се меси на всеки, слушат родителите си, споделят всичко и т. н.
3. Това, че си в брак, връзка не значи, че трябва да сте нон стоп заедно. Доверие, всеки да има време за себе си, за хобито си и т. н.
Има хора, които са разделени с години, но злобеят, децата стават бушони на злоба, агресия и простотия. Хем са разделени, но като единя тръгне в живота си по нов път, се рови какво станало преди 20 години, новият партньор е... почна се хиляди обиди и защо, защото хората цял живот в тръшкане, миналото се дъвква и предъвкват, вместода отгледат децата си в любов, грижа, да осъзнаят грешките си и да намерят нов партньор с когото да са щастливи.
|
| преди: 2 години, 4 месеца hash: 6f73a33552 |
|
9. Щом обмисляш да си тръгваш не е твоят човек и не си щастлива.
Не съм имала деца, но бях във връзка която продължи 5 години и приключи така. Много се чудех какво да правя, защото го обичах- но често имаше неща, които бих нарекла неуважителни спрямо мен- бях взета за даденост, не бях интересна вече.. дори регистрация в сайта за запознанства намерих и чашата преля > избрах себе си.
Не беше перфектната връзка, контролираше ме, не се чувствах дооценена, но ми беше много трудно да си тръгна заради отделеното време.. но след определен период се замислям, че времето не е всичко, а е и до човека който избираш и неговите качества. Ако някой няма желание да бъде добър партньор каквото и да правиш няма да си смени мнението.
След като връзката ми приключи реших, че имам нужда от промяна и приключих и няколко приятелства, защото реших че винаги аз правя повече в отношенията си и искам вече да пазя само хора, които искат да ме имат в живота си и които полагат поне някакви усилия, а не ме пазят защото съм удобна. Не съжалявам за което.
Не мога да ти кажа дали е правилно,
Ако още нямаш 35 може би имаш шанс да се разделите и да намериш някого с желание да има теб.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
