Споделена история от Любов и изневяра |
Станах токсична, искам да съм си пак аз..
преди: 2 години, 4 месеца, прочетена 1470 пъти
Здравейте! Предварително искам да благодаря на хората, които ще отговорят на тази моя тема. Имам нужда от помощ, вече мисля да потърся психолог(нямам много финанси за това, но май натам отиват нещата).
Аз съм Ж23, приятелят ми е с 3 г по-голям от мен. По принцип се познаваме от около 8г, в гимназията имахме флирт, но беше от онези готините, а аз бях смотаничка и не направих крачка, въпреки, че ме е канил да излизаме. През годините имах 2 сериозни връзки като последната беше 4годишна и много изтощителна, дори имах любовник, с който психиката ми още повече се разби ( не се гордея, приела съм го просто като урок, тъй като не мога да върна времето назад).
Със сегашния си приятел в началото бяхме супер, но аз знаех, че искам сериозни отношения, а той май не беше тогава на толкова сериозна вълна и ме беше наранил много. Накрая бяхме спрели да се виждаме, аз твърдях, че с този човек повече нищо няма да имам. Бях изпаднала в жестока депресия, никога не съм била така. Лягах и се будех с жесток рев, гледах в точка, не ядях, не исках да се виждам и чувам с никого, не исках да се занимавам с любимите си неща. С каквото и да се захванех не ми носеше удоволствие, не можех да спра да мисля за него, въпреки, че исках. Една вечер подновихме комуникацията си и тогава аз бях дръпната, уж щях да съм по-недостъпна, но когато го видях краката ми се подкосиха и осъзнах, че искам да съм с него. Той започна да се държи още по-добре, правеше много мили неща за мен, като цяло всичко беше супер, допреди 2 месеца.
Осъзнах, че започнах да ставам много обсебваща. Свикнах, че сме всяка вечер заедно, свикнах, че ми говори хубави неща, свикнах с всичко. Но на него му дойде на нагорно вече и започна да се отдръпва, което аз усетих, но започнах да го разпитвам, да се разстройвам и вместо да го разбера, аз правех нещата по-зле.
Ежедневието ми се върти около него. Щастлива съм само, когато общуваме и сме заедно. Постоянно мисля за него.
Имам си свои хобита, но бях готова да зарежа всичко само като каже да се видим. А той осъзна по-навреме, че за него това не е ок и си върши неговите неща, опитва се да ми покаже, че не трябва аз да съм толкова обсебена от него. И аз го осъзнавам, ама вече след като съм направила проблем. Мрънкам. Цупя се. Разстройвам се. Аз по принцип съм доста емоционална, но напоследък прелива чашата. Тази вечер примерно му се нацупих, защото му звъннах, мислех, че се е прибрал от работа и да си говорим (аз съм с ковид и съм вкъщи), излязох да пуша една цигара и си рекох да си побъбрим. Питах го какво прави, той каза " цъкам", пък аз си помислих на компа, вкъщи. Да, ама моя приятелка ми казва, че малко преди това го е видяла на центъра с някакво момче. И аз го питах за това, той каза, че е цъкал в казиното ( не е такъв тип, влиза 1 път в месеца и има будна съвест кога да спре, ходила съм с него и съм играла с него, даже ме е спирал да не прекалявам). И от там аз вече започнах сцената, защо когато съм го питала, не ми е казал къде е. Започнахме да се разправяме в чата, после по телефона и той ми обяснява, че не винаги ще може да ми казва на момента, но след това като има възможност ще ми каже, а аз му обяснявам, че не ми споделя.
И така се въртим, той обяснява, аз мрънкам, той така, аз иначе. В крайна сметка ревнах, защото се усетих, какво се случва и защо е реагирал така. Признах му, че съм станала такава, че не го искам, че съм направила грешка като мислите ми, дейностите ми и всичко е свързано с него. И пред себе си го признах, осъзнавам го.
Проблемът е, че заради предишни отношения и заради случката с него в началото ми е трудно да му имам доверие за някои неща, трудно ми е да се отпусна, страх ме е да не ме остави пак.
Никога преди това не съм била така. С бившият като бях всеки си знаеше заниманията, той си играеше игри на компа, аз учех или четях, рисувах, шиех гоблени, гледах си сериалче. И сега ги правя, само че постоянно гледам писал ли ми е моя приятел, мисля го какво ли прави, искрен ли е, обича ли ме наистина(а той ми го повтаря и ми го показва и пред приятелите си даже го е казвал). А аз си набивам филми. Ако някой ден се развалят нещата, със сигурност ще е заради мен. И даже малко преди да започна да правя драми за тази вечер, бях разглеждала наши чатове, които съм пращала на най-добрата ми приятелка и виждам как той е спокоен и се опитва да ми обяснява.. И обсъждах точно това с моята приятелка, че съм проблема аз, че съм станала такава и искам да се променя и 30 мин след това пак му човкам на главата.
Не искам да развалям връзката ни, като цяло е много хубава, във всичко сме окей, имаме еднакви разбирания за живота, искаме бъдеще, забавляваме се заедно, лудеем, обичаме се, подкрепяме се. Но от моите тъпи страхове и емоционалност, имам опасения, че може да ми бие шута. И ще го разбера..
Засега ми понася на тия неща, успокоява ме ако плача. Не заспиваме без да сме се гушнали, даже понеже спя по-леко от него и го усещам как докато спи ме търси да ме гушне и целуне. Каквото съм го помолила ще го направи, дори един масаж (често се схващам, а бившия 4години не ме е намачкал веднъж като хората, не искаше и си ходех схваната), като аз него също го мачкам, в секса съм се отпуснала страшно много само с него(преди имах притеснения за тялото си, за движенията си) и ми е много хубаво.
Не мога да се позная просто. Имам нужда от помощ. Споделям на приятелки, но не е същото. Аз си осъзнавам тия гадости, но как да ги променя..
|
