Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Не ми се е случвало, защото никой не ми е признавал първи, че ме харесва :(

7.   Всеки живее своя живот- както може и както го разбира. Не карам никого да мисли като мен. Нито го наричам овца, защото се връщал назад, не можел да преодолее миналото и т.н. И ми е все тая какво мразите и какво не.
от № 1

8.   Аз му признах, че го харесвам, но той не реагира.
Мисля постоянно за него, макар че мина доста време.
Не успявам да го забравя.
Тайно се надявам да е добре и да е щастлив с избора си.

9.   Аз мисля, че ако една жена е била достатъчно красива и стойностна, едва ли бих и отказал. Така че щом така съм го почувствал, значи е имало причина за това. На мен ми се е случвало да си мисля така, за мои предишни гаджета, които са ме търсили много, но в един момент си дадох сметка, че го правя в моменти на самота, когато нямам друга алтернатива и така се принизявам. Опитвам се в такива моменти в детайли да си спомня защо съм отказал и като се напъна малко веднага изплуват негативните страни, които са ме отблъснали От друга страна, ако наистина човекът е бил стойностен, тоо е възможно човек да се върне назад и да пробва, но.. мисля че е по-добре да продължи напред и да се научи на благодарност и да оценява хората, защото точно това е проблемът. На мен не ми се е случвало да не оценя някой неправилно и не съм съжалявал за това, най-често се случва с противоположния пол. Често виждам жени, които съжаляват, че са ми отказали. Не знам може би психологията ви е по-различна от на нас мъжете. Обаче така вкарвате в заблуда човека. Предполагам, че жените в по-голямата си част го правят поради няколко причини; по-лоша памет, в моменти на самота или комплекс за малоценност, неблагодарност

10.   Не, не ми се е случвало, поне досега. По принцип има един човек, за когото съжалявам, че не е в живота ми, но не е ставало дума за признаване на чувства и отхвърляне от моя страна съответно, друга беше ситуацията. Това, за което питаш е нещо различно. Обикновено причините са основателни, за да отхвърля някого, така че не виждам причина за съжаление. Отново казвам, че към момента нещата са такива при мен, но е напълно възможно да отхвърлиш някого поради грешна преценка или нещо друго, и да съжалиш после. Хора сме, случва се.

11.   В ученическите години едно момиче първо ме обичаше, после естествено на тази възраст както повечето момичета търсеше внимание и да е "готина", при което я зарязах и след 2-3 седмици "почука" пак на моята врата, но тогава категорично я отрязах.
Със сегашният си акъл си мисля, че тогава можеше да постъпя и малко по умно и някои неща от целият ми живот щяха да се развият по по-различен начин, но като цяло не съжалявам!

12.   Аз споделям философията на даоизма и смятам, че има някакъв поток на живота, който в духовен план е най-доброто, което трябва да ни се случи, без значение ние как го интерпретираме през призмата на нашето невежество. Единственото нещо, което се иска от нас е просто да знаем, че го има и да се слеем в него. Защото с нашата намеса, можем единствено да влошим нещата, тъй като те повече от това не могат да се подобрят,т е са си перфектни в духовен план. Това автоматично прави безмислени подобни въпроси, желания, стремежи, планове, съжаления за минало, притеснения за бъдеще и т.н. Влизаме в един баланс, в настоящето и ставаме щастливи дори в нещастието си.

Щом с даден човек, сте били заедно и после сте се разделили (или какъвто е бил сценария), значи е трябвало да сте заедно и после да се разделите. Не да не сте били заедно никога, не да сте били заедно вовеки. А точно да се сте били заедно и да сте се разделили.

13.   Не! Ако съжалявах за всички на които не съм дала шанс, ако им бяха дала шанс...трябваше с по няколко наведнъж, че да угодя на тях, а не да следвам собственото си желание.
А ти съжаляваш не защото изведнъж са се появили романтични чувства, а защото си спомняш за "добро поведение" към теб!
Там е ключът от палатката...защо сега те връща назад нечие добро поведение от миналото?! Ако имаш нужда от "добро поведение" ...ами бъди добра/добър към себе си!
Където и каквото не е ок за теб- е в твои ръце да промениш, да се разделят с хора/събития/места т.н! Ако ти си зависим/а от друг/а за да се чувстваш добре- НИКОГА няма да си добре!

14.   Няма смисъл от разсъждения какво и как е щяло да стане, защото няма как да знаеш. Преценяваш на момента, обмисляш и решаваш.
Представи си, че си дал(а) шанс на човека, отиваш на среща с него и по пътя те блъска кола и те убива. Можеше и това да се случи, нали? Живей си живота и не хаби усилия в грешна посока

15.   Аз съжалявам, че не дадох шанс на един човек. Човек, с когото споделяме едни и същи възгледи. Имахме едни и същи мечти. Но бях влюбена в друг/неподходящ /. Тогава Реших да следвам сърцето, а не разума. Но сгреши.

16.   Народа го е казал - "Колата като се обърне, пътища много". То като е минало-заминало, кел файда и да го мислиш. И да съжаляваш, и да не съжаляваш, машина на времето няма да измислиш.

Реално погледнато никога и няма как да сме сигурни дали щеше да си заслужава. Склонни сме да идеализираме понякога, но перфектни няма. Винаги едното е за сметка на другото и си има цена.

Но от мен да знаете - НЯМА СЛУЧАЙНИ НЕЩА. Има един горе, който знае какво трябва и какво не трябва да се случи.

17.   А от другата гледна точка - когато аз съм бил отрязан преди да е имало изобщо нещо, да кажем след първа среща, съм се чувствал точно както казваш "какво ли можеше да бъде" което си е доста тормозещо чувство, защото дори човека отсреща да не е за теб, никога няма да разбереш и го има това "ами ако..". В същото време го/я идеализираме без да се познаваме много добре. Чисто психологически мисля че е така защото въображението ни си представя, когато си падаме по някой, колко хубаво би било да се получат нещата и да сме щастливи, дори това да не е така в реалността. И тези емоции са нормални, просто защото е нещо непостижимо. Когато сме хлътнали по някой Мозъка си слага "розовите очила" както се казва и от там идват тези мисли "ами ако.."

18.   По-важните въпроси са:
1) ти променила ли си мисленето и чувствата си значително спрямо когато си взела първоначалното решение ?
2) дали сега търсиш този човек защото просто си самотна и нямаш други перспективи ?
3) смяташ ли че той би ти се доверил сега, след като вече си го отхвърлила ?

Такива случаи като твоя рядко завършват с хепи енд, защото чувствата не са нещо което човек може да контролира. Дори твоите наистина да са различни, не е гаранция че неговите са същите като преди.

19.   Когато взаимно се харесвате, това се усеща и от двамата. Няма начин някой да не ти харесва от пръв поглед и после да съжаляваш за него.

20.   № 3 - съгласявам се с теб, но... не и за разума и сърцето.
Не трябва да се слуша сърцето, трябва да слушаме само разума, защото сърцето винаги греши.
Ако разумът казва не, а сърцето да, то трябва да послушаме разума.
Любовта е болка и проклятие, в нея няма нищо специално и необикновено.
А само много мъка.

21.   9, ". На мен не ми се е случвало да не оценя някой неправилно и не съм съжалявал за това" , научи се как се ползва отрицанието в българския език!