До момчетата, отгледани само от майка си - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121189)
 Любов и изневяра (29708)
 Секс и интимност (14357)
 Тинейджърски (21896)
 Семейство (6472)
 Здраве (9598)
 Спорт и красота (4699)
 На работното място (3179)
 Образование (7302)
 В чужбина (1652)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18521)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

До момчетата, отгледани само от майка си
преди: 2 години, 23 дни, прочетена 2024 пъти
Здравейте, споделящи!

Имам голямата нужда да чуя вашият опит, ако сте отгледани само от майка си. Трудностите в живота си проследявам до този факт, това ме е формирало като личност до голяма степен. Затова, да си обменим малко опит с хората със сходна история, вярвам, би било много полезно! А пък може и да се заблуждавам в нещо, няма как да разбера без вас...

Като цяло моята история е тази - отгледан съм само от жени. Бабите ми са помагали на майка ми, която е искала да си има детето от двудневна случайна авантюра с познат. Но после покрай работата си ме е давала на своята майка и нейната майка. Без да са длъжни, са ме отгледали, жените. Същевременно съм обичан от майка си, толкова, че съм възприел нейната работа, нейното желание за кариера за мен, вероятно от опита ми да отвърна на тази всепоглъщаща любов. Като малък развих и силна вяра, вероятно в опит да си измисля бащинската фигура, да потърся идентифициране с нещо извън майчиното, понеже всичко около мен е било майчинско - кревати, книги, личност, т.н. . Същевременно като малък, до 5-6 години почти не съм виждал свои връстници. Все съм бил с майка си по гостита, разхождала ме е в парка, но дотам, не съм играл много с децата. Разбираемо, не помня особено :D ... Баща ми се е появил едва след 7 годишна възраст, до днес поддържам контакт, но непоправимо сме отделени, като чужденци един за друг. А, и на всичкото отгоре сме спели с майка ми в едно легло до 12-13 годишен. Сега това ми се струва лудо, тогава не знаех.

Е, в днешно време съм на 30, покрай мен измряха останалите роднини. Имаме имоти, леко е безразсъдно да търся квартира при самостоятелно жилище, макар и с редки посещения (без предупреждение) от майка ми. Тъй като на всичкото отгоре съм и с привличания към своят си пол, които отричам - по скоро бих умрял - нямам проблем, че майка ми идва така - за какво ми е пълна самостоятелност ...
Но се чувствам смазан, от "добротата" си, идеалите, които съм възприел, от това че всички избори в живота ми са полу-мои сякаш... същевременно съм реализиран що годе, със сносни доходи, че и не изглеждам женствено, сакън... но питам се, защо трябва да мечтая за дете и семейство, защо да причинявам някому сходно страдание, да живее полу-свой живот...

И не, майка ми съвсем не е цъфнала и вързала от ситуацията, но сякаш сме в безизходица. Онзи ден например, беше навалял сняг върху колата, с която потегляхме. Предложих да се върна и донеса метлата, тъй като си беше солидна, снежната покривка отгоре... Е, тя настоя да ползвам лопатката за стържене на лед от колата, без да се връщам, която няма 8 сантиметра в широчина, все едно да ядеш супа с клечки за суши. Пробвах, но беше толкова нелепо-неефективно, че отидох да взема метлата все пак. Това доведе до скандал, и първата ми агресия спрямо нея, да я замеря с лопатката. В крайна сметка докато донесох метлата, тя с лакти почти бише изчистила колата, само и само да не е на моето.

Сигурно проблемите си тръгват от мен, сигурно пропускам нещо, сигурно представям нещата едностранчиво. Но от няколко години усещам, че смъртта за мен би била освобождение (само да е след майка ми, за да не й е тежко) ... Вярата ме крепи. Работата. И радостта на другите, защото поне знам, че има и хубави истории, и някакво щастие... ; )

Май стана много драматично. Майтап!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 2 години, 22 дни
hash: 43a2bc70c1
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

1.   Аз съм отгледан през по-голямата част от живота си, от майка ми и баба ми. Родителите ми се разведоха малко преди да навърша 5, имам спомени, че отначало ми беше трудно да свикна. Също така, помня и че бях щастлив, когато живеех с майка ми и баща ми, но такава е била съдбата ми.
Сега забелязвам, че се държа по-различно от другите хора, които са на моите години. Доста съм емоционален и колеблив, сантиментален. Не обвинявам никой от родителите и близките си за това, което съм, с такъв характер съм се родил. На 23 съм, ако има значение.

 
  ...
преди: 2 години, 22 дни
hash: 28b44175aa
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

2.   Това привличане към собствения ти пол може да е заради майка ти. Отиди на психолог. Ако не е, не се крий, а си води нормален живот. Трябва да се отделиш обаче от нея. Не й позволявай да ти се меси на 30 години или да идва без предупреждение. Ти не си бебе.

 
  ...
преди: 2 години, 22 дни
hash: 20eff0f1a1
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Ах ти, ебавчия такъв... Само се моли някой ден да не изпаднеш наистина в такова положение, че накрая историята ти ще стане като "лъжливото овчарче"!!!

 
  ... горе^
преди: 2 години, 22 дни
hash: 5f637edf70
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Работи и то времето ще си покаже всичко какво и защо трябва да говорим направиш, а за дете първо трябва да си готов да му дадеш повече от колкото ти си имал и да поемеш отговорност за да има по добър живот, но още си далеч от този момент.

 
  ...
преди: 2 години, 22 дни
hash: f4e53f3a1c
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Вече си голям. И си намери квартира, ако трябва не казвай на майка си къде си, за да не те посещава без предупреждение. Живей си своя живот, както го разбираш и както си щастлив. Разбери - с нищо не си й длъжен! Тя е взела решение да те има и това с нищо не те задължава. Уважавай я и я обичай, но сложи на първо място себе си. Обичай се и се уважавай. И си живей своя живот.

 
  ...


...
преди: 2 години, 21 дни
hash: 572452723b
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Ами типичен пример си като чета, говориш като типичен женчо...

"тази всепоглъщаща любов"

Искаш да кажеш - всепоглъщащо обсебване... Тая думичка "любов", колкото по-малко я използват повечето хора, толкова по-ясно ще се изразяват. Жените обичат да обсебват децата си, и да се отнасят на тях дори и на 30, сякаш са на 15... Принципно, жена не знае как да отгледа дете след около и след пубертета. Просто не е част от природата и. Жената е добър родител само на малки деца. През, и особено след пубертета, децата на самотните майки силно страдат, и забавят развитието си. Просто няма баща който да ги въведе в истинският живот, по един по-зрял начин, да им вдъхне сигурност и някакви по-рационални концепции за живота. Ето някои типични проблеми:

1. Прекалена добродушност и липса на достатъчно борбеност да си постигнеш житейски цели. Което е особено зле ако си момче. На мен ми трябваха... сигурно 15 години да се пооправя. Да, ако си жена, може да стоиш пасивно, да си представяш, че хората са добри, а като се наложи - да го играеш жертва. За мъж не върви.

2. Детински/наивни/женски концепции за живота. Жените имат особена любов към това да се залъгват и живеят във филми и фантазии. Отново, това не върви ако си мъж. Трябва да имаш рационално и прагматично отношение към живота. Това се компенсира по-лесно - четене на повече (сериозни) книги, намиране на по-възрастни мъжки фигури извън семейството - примерно познати или популярни личности.

3. Липса на самоувереност, мъжко присъствие, трудно мога да го опиша, но е просто инстинктивно поведение, което се предава от баща на син. Това не е нещо което се компенсира лесно. Добре известен факт е, че когато липсва, момчетата ги избива в някоя крайна посока - или стават много несигурни, отстъпчиви, женчовци, или стават хипер агресивни, готови постоянно да се бият, присъединяват се към банди, пият, пушат. Т.е. избива ги на най-примитивното истинктивно мъжко поведение. И в двата случая проблемът е липса на зрял мъжки пример.

Всички тези неща рефлектират негативно и в отношението с жените, което води до дисфункционални вързки. Такива мъже са емоционално, и трябва или те да мачкат жената за да се изкарат мъже, или те позволяват да ги мачкат и използват. Отново - липсва баланс и зряло отношение. Не знам дали има връзка с хомосексуализма, но не е изключено. Прекарвайки толкова време само с жени, един вид се губи мистицизма, не е нещо което ти липсва, към което се стремиш и те привлича. По-скоро ти е липсвала мъжка фигура, и е някакъв довод това да намираш за по-интересно, по-привлекателно. Нормалное, около и след пубертета, момчетата прекарвата повече време заедно, покрай бащите си, мъцка компания, а със "самотна майка" по-скоро се случва обратното.

 
  ... горе^
преди: 2 години, 21 дни
hash: 597b268154
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Младежи, всички сме отглеждани и обичани от майките си! Трябва да се "отделите от майчината гръд"! Това е първото и основополагащото за напред. След това отделете майката от любимата- обичайте и двете но по различно. Бъдете самостоятелни- трябва да знаете как се "пуска" пералня и прахосмукачка, как се пържат яйца и филийки, как се изкарват пари и най- важното е да намерите радостта от живота. Бъдете силни и почтени, принципни и уверени.

 
  ...
преди: 2 години, 20 дни
hash: 960e462430
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

8.   Баща ми почина като бях доста малък. Около мен са били само майка ми и по-голямата ми сестра. Майка цял живот е бачкала като луда за да ни отгледа. Израснах на улицата. Възпитах се на улицата, имам десетки приятели, винаги съм бил капитан на отбора, защото кофти живота ме направи по-силен от връстниците ми. Научих се че ако искам кола трябва да изкарам кинти за да си е купя (няма кой да ми плати сметката в края на деня). Или действаш или викаш неволята..... Успех.

 
  ...
преди: 2 години, 19 дни
hash: 8517ccc9ff
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

9.   Доста несвързано е цялото това писание, има ли някакъв въпрос? Според мен не си хомосексуалист, просто си странно дете, отгледано от явно умопобъркана жена. Не знам що за хора правят дете, което не смятат да отгледат, но света е шарен.

Очевидно усещаш, че нещо не е наред в цялата картинка, щом чак за самоубийство мислиш. На 30 години е време да срежеш пъпната връв и да си намериш жена. Майка ти може да ти мисли доброто, но това не значи, че има трезва преценка за света и знае как да отгледа мъж. Очевидно самата тя не знае какво е качествен мъж, щом е заченала от някакъв льольо, който директно е избягал. Еми не всеки случва на родители, но приятелите си ги избираш, така че действай смело и си доизживей живота качествено.

 
  ... горе^
преди: 2 години, 18 дни
hash: 9de5b559e3
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Не е важно да си " нормален", а да си щастлив. Живота е адски кратък и няма за кога да чакаш за да направиш нещата, които те правят шастлив.
В този ред на мисли, ако смяташ че те привличат мъжете, не пречи да си ходиш с такива (твой избор е).
Говори с майка ти и сложи ясни граници. Моята беше същата, сега знае, че трябва да се обади преди да дойде. Също така осъзнава, че може да прави предложения и да дава съвети, но аз решавам кои от тях да приема или последвам.
Сядаш и и обясняваш, че си мъж на 30 г.,имаш свой живот и ти трябва самостоятелност.
Малко твърдост и ще видиш колко удовлетворен ще си, че си отстояваш позициите.

 
  ...

...
преди: 2 години, 16 дни
hash: 07c76219f2
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

11.   Хей, благодаря ви.
Да, виждам че отстрани за някои може да изглежда несвързано, примерно - отгледан от пра-баба си, пък спал в едно легло с майка си. Но това са нещата както ги помня, както са ми се случили.

Проблемът, е че за толкова години моите и нейните желания са вплетени. Целите ни животи направо са вплетени, като и двамата сме интелигентни да не се атакуваме съзнателно. Но виждам, че живота ми дотук е една война на подсъзнателно равнище с нея. Моралната ми позиция (дано не поза! ) e пряк израз на това - вярата ми, която тя няма в такава степен, е бил някакъв контрапункт, за който съм се хванал. Обаче заради тази вяра, която ми дава идентичност спрямо нея, също така ми е трудно да се грижа за нуждите на тялото си, както се е формирало - хомо-привличането например считам за разпадащо. И вярвам, че аз го считам това, не че ми е привнесено - така го чувствам.

Не обвинявам майка си, повече от колкото обвинявам себе си (за изгледаната хомо порнография) или баща си (за льольовщината му). Проблемът е, че на базисно, подсъзнателно ниво ми е трудно да функционирам, понеже де факто нe защитавам нуждите на подсъзнанието си. Има битка със себе си, която намалява ефективността ми като човек ако щете.

И искам просто във оставащото си време да реша какво е важно за мен, какви са ми опциите. Да се кача на една кула все едно и да видя пътеките около нея накъде водят. Ако бягам от привличанията си мога да работя, мъката си от тях да вложа в работата си. Така обаче ще остана с неизживян реален живот, но с нещо което ще оставя след себе си, по-различно от наличното сякаш. Ще бъда за другите студен и непроницаем, шантав човек, който никой няма да разбере защо е такъв.
Ако се поддам на привличанията си и търся мъже, целият ми капитал, натрупан от предците ми си отива - ще го изпия и изконсумирам. Когато нямаш дете, нещо физическо да те закотви, знаем колко непостоянни сме, хората, в прищевките си и в привличанията си... много лесно ще бъда отвеян от бурята на времето. Да се боря цял живот с остаряването си, да пазя форма само за да имам секс - все едно да гоня вятъра, само за да си направя кефа? И за какво съм живял тогава, за своят кеф - едно софистицирано животно? Ще бъда доволен от себе си, но след 10-20 години ще изфирясам...
Ако търся да направя семейство - това е може би най-добрият вариант, но в настоящата ситуация е невъзможен - привличанията ми към жени са слаби, а самостоятелността ми е компроментирана на базисно ниво. Наистина, няма да мога да осигуря повече, отколкото са ми дали в настоящето, както по-горе един от вас е писал. А неискрено семейство ще бъде само създаване на нов, нещастен човек сред останалите.



За коментиращите с разделени родители - до 3 години се формира подсъзнанието ти, а до пубертета - маската ти за пред другите, доколкото зная. Така че ако сте имали баща до вас в първите си години е малко по-различно явно.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker