Има ли смисъл от тази връзка / родителите му са обсебващи
преди: 1 година, 9 месеца, прочетена 928 пъти
Здравейте :)
С приятеля ми сме заедно от 7 години, а от 2 - живеем заедно. Запознахме се в унивеситета и в общи линни от тогава сме неразделни. Аз идвам от малко и не особено заможно семейство с един родител, който постоянно отсъстваше по работа докато растях и се налагаше да се оправям сама. Приятелят ми пък идва от голямо и заможно семейство, и като казвам голямо - наистина огромно, и всички - родители, деца, баби, внуци и правнуци, живеят скупчени на едно място.
С приятелят ми живеем в апартамента на покойните му баба и дядо, намиращ се в съседство с този родителите му. Останалите роднини пък живеят в същия квартал и ходят всяка вечер у техните. С приятеля ми често се караме, че не искам да ходя там всяка вечер, че не ми е приятно майка му да си отключва и влиза когато реши вкъщи, че не ми се ходи на почивки с тях и т.н. Тук е моментът да вметна, че не го спирам да си общува с тях, просто го намирам за излишно за самата себе си и не желая аз да ги виждам постоянно. Той обаче го изкарва, че ги мразя, ако откажа да ида някоя вечер се започва с разпита от страна на техните защо не искам да ходя, майка му да реве, че не ги харесвам и други подобни циркове, съответно той идва и ме кара да ходя и аз, защото иначе техните се сърдели. Нелепо е, никой не си дава сметка, че съм самостоятелна личност, която близо четвърт век е живяла на практика сама. Никой не мисли, че съм уморена, че ми се спи, че не ми се общува с никой, а не конкретно с тях. Ако ида в техните и съм уморена пък се почва едно пресиране защо си мълча, защо не говоря, защо не правя еди какво си... а аз просто искам да съм си вкъщи и да си почивам, да си чета, да гледам филм, не да съм за пореден ден на голяма тежка маса и да слушам старейшините какво имат да кажат. Изобщо, не трябва просто да ми диктуват къде да съм, трябва да се диктува и как се държа, колко съм приповдигната, да се веселя с тях, да не дремя на дивана в очакване да си тръгнем... Когато се опитам да му обясня, че ако не живеехме до родителите му и ходехме да ги виждаме на определен интервал от време, може би щях да имам повече какво да си кажа с тях, го изкарва, че ги мразя, а това не е така. Просто искам да се грижа за собствено семейство и вечерите ми да минават така, както аз намирам за добре, а не по начин, който ми се диктува от неговото семейство. Нашият апартамент дори е малък и не предполага някога в него да можем да гледаме дете, но той не иска да се преместим заради техните - били си живяли цял живот всички заедно, нямало да го отделя. На практика всеки разговор за собствено жилище води до скандали, че искам да го отделя от семейството му. Техните също правят проблеми ако спомена, че гледам апартаменти за покупка, но пред мен лично не са били много крайни в мнението си, може би го правят само пред него, не знам. Честно казано смятам, че отношенията им са нездравословни, но вече не знам аз ли греша или той. Не искам да го отделям, но ми писна и да ги поставя постоянно преди мен и да пренебрегва моите чувства, за да им се угоди на тях. Случвало се е дори някой от тях да ме обиди със свой коментар (неумишлено, просто понякога не се усещат) и приятелят ми не се е застъпвал за мен. Когато му казах и че се чувствам пресирана от майка му, защото само ме разпитва къде ходя (имаме кучета, които лаят когато излизаме или се прибираме, съответно майка му чува техния лай и излиза да види къде отиваме или от къде се връщаме), го икзара, че преувеличавам. Не съм давала отчет на собствените си родители, но иначе на неговите всеки ден трябва да се обяснявам... Предполагам, че за някои жени е мъж мечта - не излиза вечер, няма вредни навици, държи на семейството. Да, така е, но той ограничава възможността да имаме свое семейство, защото на практика още живее с техните и се държи все още като тяхното непораснало дете, а не като мъжа до някоя жена. Иначе иска деца, но аз не мога да родя дете докато живеем тук, просто това психически много ще ме потисне, не съм готова за още повече вмешателство и контрол от страна на родителите му. За тях детето е за цялото семейство, жената не го ражда заради себе си и заради мъжа си, а заради цялата рода до 10-о коляно и това дете едва ли не е общо, на всички, и всеки трябва да му осигурява живота и да казва как ще се гледа. С другите си внуци се държат така сякаш те трябва да им осигурят всичко, било то материално или не, и пренебрегват желанията и мнението на собствените си деца, защото "те знаят по-добре". Не ми се мисли тогава какво ще е с мен и с моите деца.... Иначе не са лоши хора, просто аз не мога да живея по такъв начин и имам нужда от уединение и самостоятелност, а никой не се интересува от това. Може би проблемът не е в тях, нито в мен, а в това, че имаме различни възгледи, които са крайно различни. Много пъти съм казвала на приятеля ми, че той е този, който трябва да създаде граници между нас и тях, че не може да допуска да не ни уважават личното пространство, че трябва да им обясни, че имам различен мироглед и искам вечер да си почивам и това не е породено от омраза към тях, че искам аз да сгтовя вечеря за мъжа си, а не да ходим да ядем на само на готово, че не искам само да съм сред тълпа от хора. Той обаче не иска, за него не е нещо лошо това да ме накара да идва в техните когато не ми се ходи и не съм в настроение да съм сред куп хора. Спрях да го съдя, приемам, че е нормално за него, че това е неговото семейство, неговото възпитание, неговият начин на живот. За мен нормалното обаче е друго и просто не мога да продължавам да пречупвам себе си и да поставям себе си на заеден план, за да може техните да са доволни, че има още един човек, когото да контролират. Объркана съм как да постъпя, обичам го ужасно много, но не мога да живея повече в този цирк. Хем искам просто да стана и да си тръгна, хем мисълта да не съм с него ме наранява достатъчно че да не искам да виждам какво ще бъде наистина ако се разделим. Не знам как да му обясня, че просто цялото това общуване с техните ме задушава и имам нужда от лично пространство, без това да доведе до поредния скандал от негова страна, че мразя родителите му. Просто избрах да бъда с него заради самия него, не съм избирала да бъда постоянно и с цялата му рода. Ще съм благодарна на някой друг съвет как да се справя с този проблем, не искам да се разделяме, но не искам и да продължавам да пречупвам себе си, за да са доволни те... Благодаря предварително.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 година, 9 месеца hash: 7f8fd281e1

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

1.   Хем си избрала послушно пале, хем после това е проблема. Радвай се, че най-големия му проблем е, че има родители, а не че пие, търкаля се с всяка и се друса. Зарежи го човека и си хвани bad boy, да ти направи живота весел, готин. Само това харесват жените- някакви пълни отпадъци да ги правят на маймуни. Той ще си създаде семейство и ще е добър баща, ще има помощ от роднини.

 

...

преди: 1 година, 9 месеца hash: fcacdbfede

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

2.   Гледат да те "възпитат" за тях си. Няма да имаш собствен живот докато си с него, а ще живееш чужд. Тук наистина не виждам среден вариант. Или се пречупват и забравяш, че си личност със свой си характер, мечти т.н. или се разделяте без драми и живееш своя си живот.

 

...

преди: 1 година, 9 месеца hash: 593f1e0314

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Разсмя ме истински! Ами, закъсняла си със съветите с 6 години. Но, може би, малко бавно схващаш. Е, сега, трябва вече да вземеш решение.

 

...

горе^

преди: 1 година, 9 месеца hash: 240bacdbfd

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

4.   Просто сте с различни възгледи, възпитание, семейна история. Аз също съм с голяма рода, която се събира често, въпреки че живеем в различни градове. В чудесни отношения сме, отраснали сме заедно при баба и дядо на село през ваканциите и се чуваме всеки ден по телефона с някой от тях. Съпругът ми се примири и казва "От където е жената, от там е и родата". Трябваха му 10 години да им научи имената, а постоянно се появява и нов член. Но на дъщеря ми - тинейджър, едно дете, това не й харесва и не желае да присъства на тези сбирки /сватбите в стил "Моята гръцка сватба" не пропуска/. Уважавам решението й, но ми е мъчно, че един ден тя няма да има това, което имам аз. Отделно, братовчедите й мислят, че се надува и питат защо не идва. Съпругът ти не може да те разбере, както и семейството му. Лошото е, че сте в един град и на една улица с родителите му и сбирките са почти ежедневни. Ако успееш да го убедиш да не присъствате на всяка, ще е добре, а в другите случаи се опитвай да извлечеш някакви позитиви за себе си от общуването с тях.

 

...

преди: 1 година, 9 месеца hash: 1726427fee

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Умна жена си, защото си разбрала че проблема не е нито в тях, нито в теб, просто сте с различни разбирания за семейство. Добре ще е да разбереш че човек не може да получава само положителното от нещата и всяко нещо си върви заедно с положителните и отрицателните си качества. Искаш да получиш мъж, който няма вредни навици, държи на семейството, не излиза сам вечер, финансово осигурен и има да предложи жилище, при нужда помощта на роднините му е на 5м разтояние, отрицателното му е че има глолямо семейство с което трябва да се съобразяваш. Е, не можеш да получиш само по-готината половина от мъжа си, или го приемаш в цялост заедно с негативите или си тръгваш. Такова нещо да искаш само хубавите и удобни за теб качества на партньора не съществува. Той те приема с твоите негативни качества и ги търпи, не забравяй това. И отделно всичките му добри качества се дължат на това семейство, имаш шанса да получиш толкова добър, умен и красив мъж, цената е да търпиш семейството му, които не са чак толкова лоши, ти решаваш дали ще платиш тази цена за да получиш този мъж. Жена съм на 47г и преди 25г за моя мъж платих много по висока цена, радвам се че успях и съвсем не съжалявам. Мъжът ми бе единствено дете, на хора на които не им пукаше за него, когато той дойде да живее в квартирата ми дойде с амо с дрехите на гърба си, переше си чорапите на ръка сушеше ги със сошоара ми за да ги обуе да излезем, не бе научен на нищо свързано с документи, би подписал всичко, на всеки който го помоли, а това води до изплащане на чужди дългове. Родителите му винаги са мислели само за себе си и цял живот са просели от всичките си роднини да им помагат и материално и финансово, казваха на братята си да им платят тока че нямали пари, а и двамата работеха, съответно всички ги мразеха. Но пък той е работохолик, много изобретателен в техниката с дизайнерска пространствена мисъл. Докато науча родителите му че аз няма да им давам нещо повече от храна когато са гладни, докато си купим жилище и го обзаведем, съвсем сами, една виличка никой не ни е купил, много мъки преживях, но живот без трудности не може.

 

...