Споделена история от Любов и изневяра |
Как да постъпя?
преди: 1 година, 7 месеца, прочетена 776 пъти
Здравейте, пиша с доста странна за възрастта си дилема (22г) защото на тези години колежките ми са вече със стабилни връзки и по различен тип мисли...
Преди години в градината имах едно момченце за съученик, беше си побойника в групата и всички се плашехме от него, а той все висеше при мен и ми говореше, галеше ми косата и при опитите ми да избягам ме преследваше. Така продължи и в началните класове на училището, защото сме от един квартал. Биеше се с други момчета от класа ми без причина, просто защото са били до мен или учим заедно. Споделяла съм с майка ми, тя говореше с неговите родители, но резултата е дори по-зле, защото след поредния разговор е идвал и ми е казвал, че няма значение за него какво ще му каже Еми (майка му, която той от дете нарича по име и й се е карал). Казваше ми че освен мен друго не го интересува и няма да допусне друг около мен. Знам че е странно за малко дете тогава, но дори в час се е случвало да се наведе към мен и да ми подшушне, че ще се ожени за мен... Никога не ме е ограничаваш да не излизам с приятелките си, но имам чувството че ме следи, защото знаеше всичко случващо се край мен. Когато не го виждах си беше у тях или на тренировки. Винаги ме е и защитавал-имах една съученичк в 4ти клас, която го харесваше и точно след като ми беше казала че няма да ме кани на рождения си ден, понеже щяла да покани само най-близките си, отиде при него и го покани. Той отговори тогава, че няма да иде защото нямал с кого да говори след като умните хора не са поканени...
За мое щастие в 5ти клас родителите му заминаха в София по работата на баща му и се преместиха. последва едно щастливо и спокойно детство и тийн години за мен без притеснения че ще говоря с друго момче или подобно. Записах университет и бях забравила за въпросното момче до като случайно не го засякох преди година в квартала ни. Няма да крия, че е станал страхотен и точно мой тип външност. Набързо се рзминах за да не му привлека вниманието, но се заинтересувах защо е тук. оказа се че са се върнали, за да учи тук морска специалност, както всички от семейството му. Разбрах че не е имал сериозна приятелка никога и майка му била притенена за това... тайно се чудех дали не съм аз причината за да не го интересува друга, но едва ли. Все пак от почти 6месеца са тук, а не съм го виждала до преди случайната ни среща. майка ми е абсолютно против дори да си помислям за него, а и техните са хора с финансови възможности, докато аз не съм такава... а и не знам дали нямат планове за него с друга.
А аз съм объркана. Опитах да намеря такъв казус тук, но за разлика той никога не ме е ограничавал, нито ми е посягал, колкото и да съм се карала с него, но бяхме деца. И при последното ми излизане с приятелки и колежки на дискотека ми се стори че го видях в съседната компания, но не исках да се заглеждам. Преди три дни пак го засякох в магазина, но не беше сам, а с брат си и не му казах нищо, но усетих че ме проследи.
От една страна не знам ако реша да установя контакт с него дали няма да се окаже от онези обсебващи типове мъже вече завършен, но от друга страна осъзнах че погледа му ме вълнува много повече от колкото други мъже в живота ми. А наскоро разбрах, че са се срещнали и говорили по работа с баща ми по негова инициатива, но баща ми на че си останал същия хулиган като едно време, а аз не виждам това в погледа му. Много съм объркана...
|
