Лятото на едно момче преди много години
преди: 1 година, 4 месеца, прочетена 642 пъти
Морето оставя трайни спомени в хората, които са преживели там някой специален момент, който помнят цял живот. Някога преди много години, още в активният период на тъмният социализъм имаше едно момче от елитна столична гимназия, което когато говореше с момиче, гледаше някак в земята, защо го беше срам да я погледне. Беше отличен ученик и доста добър джудист. Влезна с летящ старт в най-елитният факултет /ФРЕ-факултет радио -електроника// на тогавашното ВМЕИ "Ленин"/сега ТУ/. Преди есента да замине за казармата, родителите му го заведоха на море, във почивният дом на министерството, в което баща му беше началник управление. Тогава му се случиха две неща, които разбъркаха мъничкият и подреденият му момчешки свят. Един ден когато влизаше да поплува, спря за малко, защото водата му се виждаше студена. Изведнъж чу женски глас зад гърбът си, който го викаше, беше майката на една момче, с което се гмуркаха за рапани и миди. Както като се обърна изведнъж, майката на момчето го попита дали тренира нещо и той чисто сърдечно си призна, че от 3 години тренира джудо и тогава се случи нещо, което го разтърси, жената, като нейна реминисценция направи изказването, че така е предполагала защото има много хубаво тяло и сигурно момичетата го много го харесват харесват. Ако не беше изгорял от слънцето, то това момче сигурно щеше да е като божур червено, защото майка му, винаги му казваше, че е свит и незабележим. Другото, което му се случи е, че се запозна с едно чешко момиче, което беше с родителите си по линията на международният обмен между сходни министерства в същата почивна станция. Престраши се да го покани в дискотеката на този, почти затворен комплекс, но се чувстваше силно притеснен, от погледите на познатите и не можеше да се отърси от чувството, че леко те се подсмихват. Един ден поиска пари от баща си, за да излязат на външно заведение. След веселото прекарване на вечерта се разхождаха по брега, гледаха лунната пътека, слушаха мекият плясък на мъничките вълнички на нощното море. Разговаряха на някакъв смесен англо-руско-чешко-български език. Смееха са на дребни неща, хвърляха камъчета в морето, от време на време рамената им се докосваха и за момент разговора някак смутено за кратко замлъкваше. Някак си не им се бързаше да се приберат в почивният комплекс. В един такъв момент на кратко мълчание, момичето изведнъж застана с лице пред него, някак властно и може би малко твърдо го прегърна през врата и се притисна с цялото си тяло в него, като го целуна силно и продължително, е тогава за него за кратко въздуха изчезна, а косата на вратът му настръхна. В устата си усети езика на момичето, като нещо пъргаво и гъвкаво, то просто беше много по-опитно от него. Това не му се беше случвало никога преди това. Мълчаливо се прибраха до почивната. Момчето цяла нощ се въртя в леглото и всичко преживяваше от начало. Сутринта и двамата бяха малко гузни и мълчаливи и крадешком се поглеждаха бързо, но някак с времето тази бариера изчезна. На момчето много му се искаше това лято да продължи до без-края, но за съжаление действителността беше друга. Много скоро последва, получаване на повиквателна, заминаване за НШЗО-то. Вечерно време в малкото минути преди да заспи тежък сън, след ден прекаран в изтощителни тренировки, за секунди виждаше усмихнатото лице на Божена, като че ли обляно в светлина, а след това мрак. Та това беше незабравимо лято, помни се за цял живот, даже и двете години в казармата не можа да го изтрие. Това беше едно първо и непознато, но дълбоко разстърстващо чувство за това момче. В тези случаи има и една добра страна. Такива момчета, които не бяха емоционално ангажирани с някакво момиче, изкарваха двегодишната служба, емоционално много по-леко. Нищо не ги тревожеше, нямаше вълнения, няма риторични въпроси от типът "А, тя какво прави". Направо красота. Тя бяха десантчици и когато излизаха гарнизон, бяха интересни в очите на момичетата, но само толкова.