 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Смачкал съм си самочувствието
преди: 1 година, 2 месеца, прочетена 1189 пъти
Здравейте. Извинете ме за дългия пост... Реших да споделя за един мой психологически проблем, чието решение очевидно не мога да намеря, а ще ми пречи много в близко бъдеще. Мъж на 27 съм, лекар по професия, специализирам хирургия. Не мога да се похваля, че съм добър и че съм особено напред - имам колеги по други градове и болници, които са по-напред в своето обучение със същия стаж като мен (година и половина). Когато бях студент, никога не съм имал сериозни успехи в личен план, не съм бил типичния отворко (голямата работа, че съм студент медик, което някои са ползвали като средство да трупат бройки сексуални контакти с момичета), не съм спал с момичета без нищо сериозно, което е типично за повечето хора на моите години. Имал съм само една връзка през живота си - беше от разстояние с периодично виждане и прекарване на време заедно, но тя продължи само 7 месеца и малко, бях зарязан заради друг, намиращ се в същия град при нея. Както и да е - това бе отдавна (минаха 4 години, откакто се разделихме), бях само 3-4 курс студент. От тогава насам нищо не съм имал, излизах по едно време с колежка от университета, с която обаче се оказах във "френд зоната" (и други пъти да ме "френдзоунвали"). Здраве да е и за този случай - завърших си университета, и то с диплома, каквато много трудно се постига (сам знам какъв зор видях, но си заслужаваше поне).
Общо взето съм много внимателен на работата си, в преглеждането и проследяването на пациентите гледам да съм старателен, мил и забавен, за да им е комфортно, и много от тях са го отбелязвали, без да е ставало въпрос въобще, че рядко са срещали такова отношение като моето.
Сега се връщам към актуалното - вероятно твърде дългото време, прекарано без приятелка, или нещо друго, ме е променило, станах още по-затворен в себе си (никога не съм бил голям екстроверт, но бях повече социален преди). Това, съчетано с трудната работа и резултатите, които виждам у себе си, и най-вече сравняването ми с другите "колко са напред, а аз не", ме накараха да си срина самочувствието. Това се отразява дори на външния ми вид: винаги съм се водил с наднормено тегло, но е имало периоди, когато съм изглеждал доста добре и приятно, та чак са ме смятали доста хора за привлекателен, но пък сега много съм отпуснал нещата, не спазвам режими на хранене, не спортувам... Преди съм се занимавал със спорт - тенис на маса, полупрофесионално (тренирал съм със състезатели от висша лига, а моето ниво беше около Б група мъже, което не беше зле въобще), ходех на риболов. Сега тези неща се замениха само с пътуване от време на време (когато имам свободно време) с колата някъде, далеч от моя град. Разбирам ползата от това - вече имам и сериозни познания в българската география. Но да не се отклонявам повече от основната тема.
Проблемът е, че това личностно занемаряване ме кара да гледам на темата жена като нещо чуждо - нещо, което няма да ми се случи, защото аз имам нещо ненормално у себе си, или че аз самият съм ненормален. Нямам с какво да поддържам разговори с дамите, скучен съм като човек, въпреки че в много области имам добри познания - дори кулинария, където знам повече неща от един средно статистически човек, готвил съм ястия като професионалист... Въпреки всичко повече от 15 минути да си говоря с някого ми е страшно трудно, защото ми се изчерпват нещата вътрешно, а съм и много, страшно много, вглъбен в работата си. А това вглъбяване ме кара да избивам още повече комплекси, че не се развивам в хирургията с нужното темпо, а това още повече ме вглъбява... И така се затваря порочен кръг. Някои ще нарекат това зона на комфорт, може да е това, може и да не е точно.
Опитвам се да се държа готино и приятно с момичета и жени... Но ме възпира чувството за неловкост - "Аз-ът" ми казва, че ще бъде неловко да водя разговор тук и сега с това момиче, ще се излагам, ще ме гледат с присмех... Всичките неща, които изброих по-горе, водят до чувство на себеотрицание, почвам да "намразвам" себе си за това, че не съм нещо повече, а реално няма за какво - завършил съм като лекар с невероятен успех, специализирам нещо, което обичам, работя на 2 места и имам доход, с който живея добре, без да се притеснявам особено... Не съм се изнесъл от нас още, в апартамент с майка ми съм (баща ми почина, като бях на 13), сега е в ход строеж на жилище, където ще се преместя, като стане готово.
Ще споделя и още един факт, който може да помогне на някого от Вас със съветите си към мен - имам една черта, която може да прецените, че е леко психопатска - като се ровя по социалните мрежи, от време на време запаметявам в телефона си снимка на красива жена (може да е известна личност, но може и да е моя позната) - не съм го правил, като бях във връзка. Просто снимка - даже повечето пъти не е свързана с голота, а просто защото усмивката на това момиче ми е харесало как е излязла на тази снимка. Нито съм преследвал жени по какъвто и да е било начин, нито смятам и да го правя. Темата порно няма да я коментирам, нищо необичайно според мен - гледал съм, не всеки ден.
Имам нужда от помощ! Надявам се, че някой може да ми даде насоки как да променя себе си. Винаги съм страдал от особено ниско самочувствие, но сега затъвам сам вътрешно. Този проблем ще ми пречи в бъдеще даже не толкова, че ще бъда сам и няма да успея да създам семейство, а ще почне да се отразявя и професионално, а животът и здравето на другите е много сериозно нещо.
Ще Ви разбера, ако се смеете на проблема ми, но на мен не ми е смешно как ми се отразява. Чувството за "безполезност" ме е докарвало и до мисли, които не искам да изричам - ще се сетите сами какво имам предвид.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 година, 2 месеца hash: 7b2d703017 |
|
1. Добре де, пич, лекар си. Учил си медицина, анатомия, човешкото тяло, психика. Ако ти не можеш да се справиш с емоциите си като учен, то тогава кой да ти помогнене. Иначе те разбирам. Много е неприятно да е сринати самочувствието ти. Слага ти спирачки, там, където не трябва. Нека личният ти живот не рефлектира върху професионалния. Виждам, че си свестен мъж. На повечето не им пука, даже не искат сериозно обвързване.
Като за начало пични да спортуваш. Ще подобрил външния вид, а това малко или много ще ти повиши самочувствието. Като лекар знаеш, че при мъжете е по-лесно. Имате по-висок тестостерон. Чистите мазнини лесно и тн. Започни да излизаш и да увеличаващ контактите си. Ходи на различни мероприятия. И не се отчайвай.
|
| преди: 1 година, 2 месеца hash: 51be270fb4 |
|
2. Брато, лекарите нали знаеш, че избухват около 30-така, тъй като си учил 9 години. Ще съвпадне и със строежа ти като гледам, така че ще се оправят нещата. Според мен се наслаждавай на свободата сега, ходи по курви, ако щеш. За това кой как се развива са глупости, тъй като всеки участва в различна надпревара. Забравих да кажа, занемарил си се казваш, направи нещо по въпроса, блъскай щанги яко, боен спорт също добре ще ти се отрази за психиката. Не бъди толкова добър с жените също. И така, главата горе, добрите времена тепърва предстоят за теб!
|
| преди: 1 година, 2 месеца hash: 624037019d |
|
3. Няма смисъл от пътешествия, по-добре спортувай, полезно е за психиката...
Колкото до жените - като лекар би трябвало с доста жени да общуваш... По болниците и аптеките голяма част от мъжете в персонала са хомо, така че нямаш кой знае каква конкуренция
|
| преди: 1 година, 2 месеца hash: c60a8393f8 |
|
4. Според мен трябва да смениш мястото. Да започнеш на ново място. Ако усещаш, че не напредваш в работата, както би искал, със сигурност трябва да отидеш другаде. Може би друга болница, може би по-добре оборудвана, някъде, където ще можеш да участваш или да те изпращат и на обучения в други страни (ако правилно разбирам проблема ти в тази насока). Опитвах се в миналото да се променям (защото не харесвах себе си - как изглеждам, как живея) , но когато човек е на едно място твърде дълго (живеейки по неприятен за него начин ), може да се почувства сякаш няма право да се промени. Сякаш ако се променя, ще ме гледат странно всички тези, които са свикнали със старото ми аз. И това все ме дърпаше назад. Смених мястото, смених града и това доведе до промени. Успях да отворя нова страница. Понякога околните виждат, че не си добре, искат да се промениш, но не могат да ти го позволят, вероятно защото така са свикнали. Дори да опиташ да правиш промени на същото, старото място, хората се държат с теб, сякаш си какъвто си бил преди. И промените някак се обезсмислят. Аз лично започнах да прекалявам с храна , когато нищо хубаво не ми се случваше. Исках поне на нещо да се радвам и това беше храната. Но пък тогава аз и работех нещо, което не ми харесваше и по никакъв начин не ми носеше удовлетворение. Тук е разликата ни. Ти казваш, че харесваш професията си. Ако не изпитваш удовлетворение от работата, значи проблемът е в мястото, в болницата. Ако отидеш в друга, в друг град може нещата да са много по-различни. Стои и друг въпрос. Какви са отношенията с майка ти. Тя способна ли е да те пусне да " отлетиш" като пораснал вече. И да имаш свой живот (не казвам да забравиш, че тя съществува ). Според мен е добре да се замислиш и наистина честно да си отговориш - защо правя това и това. Дори отговорът да е много неприятен. Само така ще имаш отправна точка за действие. А именно - защо прекаляваш с храна? ; защо и поради какви точно причини не напредваш ( както твърдиш, че други напредвали ) в работата, при все, че се стараеш? И т. н.
Отговори на себе си, не е нужно тук, ако не искаш. Разбереш ли причините, ще можеш да започнеш да ги отстраняваш.
Аз преяждах, защото нямах абсолютно нищо истински радващо ме в живота ми ; имах ниско самочувствие, защото от дете ми е повтаряно, че не се справям и не ставам ( от родител за съжаление) , както и заради злорадо, обидно и подигравателно отношение от връстници, заради здравословен проблем , който имах в миналото ; отделно от всичко това, нещото, което ми беше истински интересно нямаше възможности да го уча, както трябва в населеното място, в което бях, нито пък да работя в тази област в същия този град. Затворих се в себе си до крайна степен, защото от всички страни отвън срещах основно отхвърляне. Човешките отношения ми носеха най- вече от дискомфорт до откровена тъга и в някакъв момент отчаяние. Избягвах ги максимално. Но по този начин просто спрях да живея. Само съществувах. И това отне всяка мотивация да полагам усилия в обучението си. Не че не завърших, но вече не се борех за нищо, нямах никаква амбиция за каквото и да е. От всичко това и усещането за абсолютна неудовлетвореност от всичко. До там, че да се питам - защо изобщо да ме има. Да съществувам ми се струваше безкрайна безсмислица.
Да си тръгнеш не е лесно. Винаги има страх, особено ако си свикнал да се съмняваш в способностите си. Важното е, че не е невъзможно.
Между другото аз открих за себе си, че обичам да изхвърлям ненужни неща, които съм трупала години. Започнах да разчиствам и усетих силно задоволство и вълнение от отварянето на ново пространство и от освобождаването от натрупвания. Може да опиташ нещо такова, ако искаш. Като начало. Това си е своеобразна промяна, макар и много дребна. Но усещането, което ти носи за ентусиазъм , задоволство, лекота е ключово. После минаваш на други промени, малки, постепенно. Ентусиазмът расте. На теглото също може да погледнеш така, като на нещо за изхвърляне. Така не го възприемаш ( отслабването ) като поредното задължение, което имаш. Ентусиазмът води до мотивация и то много силна. Аз поне съм така. И в един момент вече си се разделил с излишните килограми. Изхвърлянето, разчистването на ненужни неща и непозволяването впоследствие да се образуват натрупвания ми помага много на мен - като ми дава най- важното : възторг, ентусиазъм , а от там и мотивация, която се прехвърля и в много други неща от живота ми.
Нямам представа дали нещо ще ти е от полза от всичко написано.
Едно е сигурно - промяната е постижима и е възможно да я реализираш. Невъзможно е да литнеш, размахвайки ръце и ред подобни неща. Но другото е изпълнимо и реализируемо. А щом е изпълнимо, значи има и начин. Трябва да намериш какъв е този начин лично за теб.
А и последно - и аз имам в телефона си най - различни изображения на красиви неща, които ме радват и ми носят положителни емоции - красиви хора, сгради, цветя, предмети и т. н. Красивото е радост за душата, а колкото повече положителни емоции , толкова по- добре. Няма нищо психопатско в това. Като изпитвам възхищение или удивление във връзка с нещо интересно, причудливо, красиво, се чувствам още по- добре. Способността да чувстваш е прекрасно нещо.
|
| преди: 1 година, 2 месеца hash: 7405c80d9d |
|
5. Авторе, нв мога да изчета всичко. Ще пиша после пак
Повечето лекари и хирурзи са над 60. Няма как да го стигнеш за сега. Състудентите-може да са напреднали временно. Може да напреднеш и ти. Пример-влязох с пълно 6 в мед. колеж, прецаках се със специалността. После все по-безинтересно ми беше. Намалях и намалях успеха. Една съученичка-разпоретина в училище кандидатства с мен, слаб 2. След година отиде в др град влезе за сестра, прекъсна. После завърши. На 20 - 22, че и на 27 една, две госини застой се струват много време, но не е така в дългосрочен план. Въпросната загуби 2 години, но вече сме на по 35 от поне 10 работи.
За жените - сега, в кой град си зависи. Ако има колеж с мед. сестри да стажуват ще си избираш. Ще се нахвърлят катп бесни. Така се получава в тоя бранш, събират си се по работно. Ако се сетя нещо друго ще пиша.
Benjamina
|
...
| преди: 1 година, 2 месеца hash: 150eab043a |
|
6. Леле, имаш всичкибвъзможности да успееш в живота! От теб зависи! Номер 1 ти го е казал, започни от спортта, бъди сериозен, спазвай режим и виждайки ефекта, самият ти ще се надъхаш повече! Учил си не лесна професия, имаш и желанието и си отговорен, което ще ти помогне вбъдеще! Просто трябва да си повярваш, няма кой да ти помогне, ако ти не искаш! Запиши се на танци, хора, семинари на различни теми и всичко, което ще разшири кръгозора ти и ще ти даде възможност да се запознаваш с нови и различни хора! Късмет, усмихни се и действай!
|
| преди: 1 година, 2 месеца hash: 2d34ed0a45 |
|
7. Може би хирургията не е твоето нещо. Хирургията си е голяма доза занаятчийство - точна и сръчна ръка, придружено с хладнокръвие и спокойствие. Трябва да си и леко безчувствен. Има ли начин после да специализираш нещо друго и да оперираш само временно? Хирурзи добри има много, добрите диагностици обаче са кът. Пренатовареността ти и чувството, че не си на точното си място са довели до Burnout. Мини на диета, спорт и сериозно преусмисляне как точно искаш да лекуваш хората. Пусни си пълни изследвания, за да отхвърлиш липса на витамин D, диабет, хормонални проблеми и други, водещи до депресивни мисли. Мисли за себе си, като за пациент. Първо реши тези си проблеми, после се оглеждай за жена, освен ако не се харесате с някоя психоложка, зашото предполагам, че ще имаш нужда от такава.
|
| преди: 1 година, 2 месеца hash: 62259882f4 |
|
8. Ти си пример на интелигентен човек без самочувствие. Един от моите съвети, някои ще го осмеят, но е именно да свалиш излишните килограми и да наблегнеш на физическото в себе си. Ти жена в един момент ще намериш, жените са много прилепчиви към лекари. Баща ми беше лекар и до смъртта си, странно за мен го ухажваха разни жени, разведен в, той никога не е слагал усилия за ухажване, ухажваха него. Но беше и много красив. Ето как простаците в нашето общество имат самочувствие, а интелигентните не. За жените.... Видиш общ разговор, не е речено да се вглъбяваш, да не мислиш, че другите мъже много имат какво да кажат. По срещите ми с мъже ако знаеш какви тъпи смешки казват, после се размиват сами на своята смешка, на мен ми става смешно как се смеят сами на своя смешка, а те мислят, че са казали кой знае какво. След 25, 26, 27 ако една жена е свободна, освен външен вид гледа парите, дали семейството на мъжа е с добро отношение към нея, дали той живее самостоятелно, независимо дали на квартира или собствено жилище. Така че разговорите в началото са само с цел опознаване и никой не влага нещо свръх в тях. Това, че ти мислиш, че ще ти се присмеят е комплекс, върху който трябва да поработиш. Според мен ще го разчупиш когато реално си в ситуация, в която ти се смеят, ама не да ти се струва, и ти или надсмееш присмехулника си, което е много трудно или излезеш победител някак от ситуацията. Аз лично многократно съм попадала в такава ситуация от жени, защото съм красива жена, която бе се гримира и те са намирали начин да ме осмеят в група, където има момчета или дори продавачки веднъж една, зад която явно беше гаджето й, който ме загледа, се опита да ме осмее. Аз се правя, че не забелязвам, боляло ме е като тийнейджърка особено в училище, когато най-добрата ми приятелка ме изрита от групичката ни, в която имаше момче, което ме харесваше. Чувството беше ужасно. Сега, когато някой ме изолира или осмее се правя, че не забелязвам. Те ме мислят за тъпа, че не отвръщам, но просто не искам да продължа провокацията.
|
| преди: 1 година, 2 месеца hash: 2c186a18d6 |
|
9. Хирурзите, които познавам, тренират за здраво тяло и здрави ръце. Единият вече е на 54, професор, шеф на отделение, оперира кости, колена след тежки травми и продължава да е действащ хирург. Ангажират го за операции в чужбина, пътува много по повод конференции и спортува редовно.
Зависи и в каква хирургия специализираш, но няма ли по някое време да ти се разтреперат ръцете, ако мускулатурата ти не е тренирана? И аз се присъединявам към съветите по-горе - спортувай!
В определени абзаци от изказването ти звучиш като 80-годишен старец. Делят ме точно 20 години от твоята възраст, а имам усещането, че по дух си много по-стар от мен.
Не знам кой те е заредил с погрешни очаквания, че ние жените си падаме по клоуни, които разказват вицове, хилят се тъпо и жестикулират неадекватно. Празноглавите кукли с напомпани джуки, харесват такива, но нали целевата ти група не е това.
На теб ти трябва интелигентна жена.
Но трябва да помислиш как да внесеш разнообразие в живота си. Спорт, ново хоби, екскурзии в чужбина, семинари, конференции, кино, бъеатър, мюзикъл, сезонни концерти или представления, срещибс приятели на заведение.
Можеш да се запишеш в групи за пътешествия, в групи за хронични или други заболявания, в които има немалко свободни жени. Често пускат изследвания и търсят съвети, тълкувания. За повечето жени лекар би бил добра партия в живота.
Има и цели семейства само от лекари. Има и дистатъчно хора, които се интересуват от медицина.
На теб може да ти прозвучи странно, но на някои дори ни в хоби. Чета медицинска литература от специализирани сайтове всеки ден. Интересно ми е и го намирам за доста практично занимание. Говоря няколко езика и се информирам предимно от чужди сайтове. Първата книга, която си купих, когато отидох да живея в чужда държава беше медицинска енциклопедия. Време за художествени измислици нямам.
Има и други жени, и мъже като мен.
Би трябвало да си доволен от това, което си постигнал, а не да провесваш нос.
Имаш прекрасна професия. Скоро ще имаш и нов дом. После и нови обзавеждане, и кола. И жена ще имаш, горе главата!
|
| преди: 1 година, 2 месеца hash: ff87f05f28 |
|
10. Здравей, и аз съм на 27, само друг по професия. Като заговори за самочувствие, ще ти разкажа една история отпреди няколко години, като търсех активно работа по едната ми специалност и имах ред други проблеми. На едно интервю т. нар. ми шефка се дразнеше, че не говоря по учебник и бях по лаконичен и накрая като ме отразя ми каза, че ми трябва повече самочувствие като т. нар обратна връзка. До ден днешен това ми е много смешно, защото за ред жени ( сети се сам колко им е нивото) а и ред мъже в България, това е великата тайна - имай самочувствие, но това е пълна глупост. Със самочувствие не се гради човек, а нещо което завърша с лицемерие и отвратително самочувствие, справка гледам сега доста хора на различна възраст и с различни професии, колко са щастливи с тяхното самочувствие ( дано го завива добре като лягат нощем). Така че да, човек който няма какво да покаже знания, занаят или умения е самочувствие, това и се заучава сега в бг обществото, това и една от причините дето се деградира. Отделно един мъдър човек е написал, че по върховете няма много хора. Мисълта ми е като виждаш всичко това се развивай в попрището, от време на време без особени очаквания имай соц контакти, но НАД всичко се отдай добре да прекарваш времето сам и да си в мир със себе си, останалото е поизмеждудругото или докато доведе лицемерието, по тази причина и тези "великите", които са с мн самочувствие, но и същевременно със страх да бъдат себе си ходят по психотерапии както сега е модерно. Остави тъпотиите, които ти насява обществото, виж преди всичко какво ти доставя удоволствие и здраве и знай, че ти няма нищо. Така ще изградиш характер. Продължавай да си почтен и да си жив и здрав! :)
|
...
| преди: 1 година, 2 месеца hash: 9b1ad22c4e |
|
11. Сравняваш се с другите и това те потиска. Нямаш приятели мъже, прекалено добър си с хората, както и с жените и те се възползват от теб. Често на добротата ти отвръщат с шамар и всичко това те смазва. Бъди с хората откровен, това всява респект. Не премълчавай неща, само защото можеш да обидиш някой. Особенно с жените, ако си мил ще те използват и когато вече не им трябваш ще те зарежат и ще се чукат с гаднярите. И не се сравнявай с другите. Както петте пръста на ръката са различни, но еднакво нужно на ръката, така са и хората. На никой не си длъжен да се доказваш.
Чингис Хан-Скандинавеца
|
| преди: 1 година, 2 месеца hash: deaa176ad2 |
|
12. Здравей,
Имам доста роднини, които са млади лекари, на възраст от 27 до 42 г. - всички работят на две места, не от алчност, а защото в повечето болници заплатите са обидно ниски. И всички са много отчаяни, нещастни и разочаровани от системата, от отношението на началниците и пациентите. Възможно е да се дължи и на бърнаут от преработването. Двама вече заминаха за Англия, където също е много трудно, но някак си изглеждат с една идея по-щастливи.
Не знам твоето състояние има ли връзка с гореизброените причини.
Иначе на работното място /била съм свидетел/ всички са усмихнати, мили и всеотдайни, както описваш, че се държиш и ти с пациентите. Не можеш ли да опиташ за известен период да поработиш само на едно място, да отделиш време за себе си, за някакво хоби? Да отидеш на кратка почивка? Професията ви е изключително трудна, натоварваща и изискваща.
Ж 46
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
