Просто период ли е
преди: 11 месеца, 13 дни, прочетена 964 пъти
Разказвам накратко, знам че ще отнеса доста хейт.
В дълга връзка съм, около 7 години. Имаше един период в който много исках да преминем на следващ етап, но не се случи. Сега когато суещам че този момент наближава, вече самата аз май не го искам.
В същото време започнах да мисля за друг човек. Споделяме общ интерес и общуваме чисто приятелски, когато се срещнем. От време на време си пишем някакви общи неща. Не мисля че има някакъв интерес от негова страна. Проблемът е че през тези 7 години никога не ми се е случвало да обръщам внимание на друг човек, а сега от няколко месеца се измъчвам от такива мисли и се чувствам като ужасен човек. Контролирам си действията, но мислите не мога. Не искам да наранявам човека до себе си, а точно така се чувствам
Чудя се дали е някакъв период или е знак че връзката се е изчерпала и трябва да приключи. Трудно ще ми е да сложа край след толкова време, трудно ми е и в момента.. на 29 години съм, знам че не е най-подходящото време за такива истории

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 месеца, 13 дни hash: 5c63c62ebc

гласове: 1 2 3 4 5   (297415 гласа)

1.   Изразът “човека до мен” сам по себе си е ужасен и не мисля че има смисъл да бъде коментиран, от там и това говори за отношенията ти с този човек. Съвет няма да ти дам, тъй като не съм сигурен че ще искаш да го чуеш. Мога само да ти дам моята гледна точка, от годините на човек, който може да ти е баща. С времето нещата няма да стават по-розови с този партньор. От друга страна с времето все по-малко ще ти пука за неща, на които обръщаш внимание сега. След една възраст, ако искаш ми вярвай, ми е останало важно само да знам при кой се прибирам или като тръгвам на някъде по работа, да знам за кой го правя. Няма нищо по-важно да имаш до себе си човек, който да обичаш и искаш да се прибереш при него.

 

...

преди: 11 месеца, 13 дни hash: e13855295a

гласове: 1 2 3 4 5   (244917 гласа)

2.   Привет, мъж съм на 25. Според мен никога не трябва да правиш нещо на сила - ако така го чувстваш, по-добре така да направиш. Аз ако съм на мястото на приятеля ти, не бих бил щастлив да знам че жена е с мен "защото е на 29 вече". Да, със сигурност ще го боли ако се разделите, но на база моя опит в живота е по-добре да си сам, отколкото във връзка която не се развива. Може би е добре да му го споделиш.

 

...

преди: 11 месеца, 13 дни hash: f3b7e5619e

гласове: 1 2 3 4 5   (216306 гласа)

3.   При теб не е толкова драматично, защото сама казваш, че този човек вероятно няма нищо към теб. При мен беше подобно, аз също се измъчвах че имам дългогодишен прител, а мислех за бивш, който винаги съм обичала, но бяхме различни и го оставих. Един ден се видяхме покани ме на кафе и аз приех. Като си тръгвахме той ме придърпа и ме целуна и каза че ме иска в живота си отново. Аз се прибрах и два дни не спах от всякакви емоции, преливащи от ентусиазъм до отчаяние. Взех решението да съм вярна на дългогодишния си приятел, а на бившия му казах да не ме търси повече. Сега две години по-късно вече знам, че направих огромна грешка, защото аз се чувствах длъжна към партньора си, чувствах се ужасно че съм позволила да ме целунат, но с времето той направи също грешки и спря да ме разбира. Тръгнах на психолог, който ми каза, че най-лошото чувство е това за вина, при това абсолютно към себе си, незаслужено, едва ли не се самобичувах. В последствие установихме, че само тази вина че мисля за друг ме е държала към дългогодишният ми приятел, чувството за вина и спокойствието макар без силни емоции което ми даваше, което реално ми беше нужно в сив и труден период от към мисли, за това и го избрах навремето. Само че за да си добре и да си щастлива, не става само със спокойствие, тряба да има и емоции, иначе не е живот. За съжаление платих висока цена за моите вътрешни проблеми, защото загубих завинаги човекът който обичам, а можеше да си дадем още един шанс, а не сега да мисля за него като призрак, който никога повече няма да докосна. Съветът ми към теб е, да живееш така, както го чувстваш и повярвай ми не дължиш никому нищо, защото ще дойде ден обратен на този и ще видиш, че никой няма да направи това за теб. Живей момиче, обратното е ужасно, а още по ужасно е да живееш без да обичаш. Нито ти заслужаваш това, нито човекът до теб заслжава до него човек, който не го обича.

 

...

горе^

преди: 11 месеца, 12 дни hash: c2a5f4de5d

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

4.   Много ви благодаря за отговорите. Проблема ми не е толкова че има друг човек, а по-скоро нормално ли е да се стига до там. Моето разбиране е че когато всичко е наред, мисли за трети човек не би трябвало да съществуват. Реално не ми липсва нищо, може би само само е изчезнала емоцията от моя страна. И точно от това ми е гадно. Появата на тези мисли ги виждам като знак че нещо някъде куца. Точно и затова се чудя дали е нормално да се появи такъв период в по-дългите връзки. Номер 3 много благодаря, че сподели своята история. Съгласна съм, че човек в крайна сметка трябва да се стреми към това да е щастлив, по този начин няма да лъже не само себе си, ами и хората до него. Но са много трудни тези взаимоотношения, всеки се стреми да вземе най-правилното решение и накрая се чуди "какво ли щеше да е ако.. "

 

...

преди: 11 месеца, 7 дни hash: 04b614b8c2

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Мисля, че това ти се случва, защото с настоящия ъи привтел почти не правите секс, а да задълбочаваш сексуално изчерпана връзка си е загубена кауза. Роди ли се дете, сексът съвсем ще изчезне. Ти знаеш дали предположението ми е истина.

 

...