Да съжалявам ли за него?
преди: 11 месеца, 11 дни, прочетена 816 пъти
Здравейте! Момиче, на 17 години съм, имах връзка година и седем месеца с момче от разстояние ( и то на 17г. ), като се познавахме от 6 години. Виждахме се всяка седмица по един-два пъти (за цел ден, от 5-21ч), на видеочат се чувахме всеки ден, бяхме буквално еднакви и имахме еднакви перспективи за живота, образованието, любовта и много други теми. И двамата бяхме чувствителни, подкрепяхме се, обичахме се лудо... Но той беше много ревнив... Едно здрасти да си кажа с едно момче и той веднага променяше настроението си или го смяташе за флирт. Така се бях изолирала по време на тази връзка... Изпаднах и в дълбока депресия, заради семейните проблеми, които имах от години наред... Аз му бях лоялна, не съм изневерявала, правех всичко за него, мислела съм го ял ли е, пил ли е, наспал ли се е, давала съм му пари като няма с какво да дойде, ставала съм в 5 часа сутринта да го посрещна да се видим... Разстоянието между нас беше около 4 часа и 30 Мин. Ако някое момче случайно ме е потърси веднага му казвах кое е и за какво, не съм му спестявала нищо, бях абсолютно директна. Накрая той се запозна с някакво момиче в дискорд, за 5 дни ѝ гласува доверие и накрая заради това, че имахме доста спорове помежду си напоследък ми заяви, че с нея имал повече общо, отколкото с мен от самото начало. Накрая ми каза, че това го е изтекъл в гнева си. (Имаха общо с това, че тя го защитаваше неуморно). Тя самата сменя момчетата като салфетки - имаше връзка 2 години, заряза момчето и след 10 минути пише на моя човек "харесвам те", въпреки че знае, че момчето си има приятелка. Тя го търсеше постоянно. Ревнувах не, защото е момиче, а защото знам, че той е влюбчив обикновено и започна да ѝ споделя повече, отколкото на мен и така нашата комуникация се наруши. Докато знам, че аз влюбя ли се то е вечно и дори да се засечем с приятел момче и поговорим малко при мен няма нищо притеснително, чисто приятелски. Но той ме убеждаваше колко лоялен бил, как не скачал от връзки на връзки, даде ми много причини да не бъде с нея и накрая започна да се държи ужасно с мен и точно вечерта преди рождения ми ден разбрах, че се е събрал с нея... Попитах го "ти не си к*рвар, защо сега желаеш да изпъкнеш като такъв? "... Не даде обяснение, момичето е на 19, пак са от разстояние на около 4-5 часа... Тя ме обиждаше много и ми казваше "Казах ли ти да не го търсиш" и ме псуваше по най-каруцарския начин. Онзи човек ми вика : мразя те от дъното на душата си, не искам да чувам гласа ти, ако дойдеш в града ми ще те подам на полицията и ще издам ограничителна заповед, хубаво че бяха приятелите ми да ми отворят очите (те са пияници, пушат, правят безразборен с*кс и си падат цигани). Замисляйки се колко много съм дала от себе си за този човек, след като ми вся толкова вина за обидите, които изрекох към него по време на връзката, просто се чувствам ужасно.... Извинявах му се много, плаках много за него, обясних му, че здравословно не се чувствам добре и че не желая той да е нещастен, а именно нещата между нас да са както преди... Бях искрена и показах намеренията си към него. Той просто "не бил издържал" и ме режеше. Изтъквайки само споровете ни напоследък, без да пожелае да си изгладим отношенията. Неговата нова приятелка ми говореше за моралните ценности и как желаела с него да се съберем, но накрая просто си го отмъкна. Тяхната връзка е прекалено публична, този човек се промени изцяло, намеси много хора в проблемите ни, дори ни събра в група с 6-7 човека... Да ме солят. Да разправят какво зло съм била, каква и*рва съм била, как съм се е*ала като разпрана... Съвсем забрави кое момиче беше до него, докато майка му и баща му го тормозеха и не му позволяваха да има достъп до стипендията си... (говорех дълго с него да се консултира с училищния психолог за тази цел, подкрепях го и така започнаха да му превеждат стипендията на ръка, за да не му я крадат родителите, от които бащата пияница, а майката клюкарка). Когато си търсеше квартира за лятото обикалях с него и Брокерс 4-5 часа и бях готова да допълня със 100 лева, защото той плачеше че се опасявал, че няма да се получат нещата, а аз го успокоявах и уверявах, че всичко ще бъде наред. Разбира се, с тази ревност и поведение имаше моменти, в които симпатизирах на други момчета (двама), заради характера им, но аз влюбя ли се съм си влюбена в моя човек и го приемам с всичките му недостатъци. И си държах на него, не съм се сваляла с други. Но му споделях всичко, да знае поне къде е проблемът и евентуално да го обсъдим. Откакто се събра с това момиче започна да ми вика, че съм филмарка, глупачка и тн за всяка суицидна мисъл, която споделях, че имам и нуждата ми от помощ.. Разочарована съм... Има ли за какво да съжалявам? За това, че изразявах емоциите си открито, че бях истинска и когато бях в депресия споделях защо се държа така с него и че се нуждая от специализирана помощ? (Потърсих специализирана помощ и си работя активно с психолог, чувствам се добре, поне вече нямам онези натрапчиви мисли). Дори, когато беше дошъл, се скарахме, защото пак започна да ми намесва миналото вместо да обсъдим притесненията ми за настоящето и той каза, че не съм се интересувала от неговите чувства и аз исках да излезна да се поразходя за 15 минути, за да помисля над нещата. Е, той скри сключа и ми препречи пътя. Дори да го бутах, той ме спираше, стискаше ме силно и не ме пускаше и ме докара до тежка паник атака и стрес. Накрая смята, че няма никаква вина. Какво да ви кажа... Объркано е. Благодаря предварително за отделеното време!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 месеца, 11 дни hash: 2fd09327df

гласове: 1 2 3 4 5   (297415 гласа)

1.   Божее, боже, какви са тези любовни драми на по 17 години? Гледай си образованието, бъдещата кариера, а не да си съсипваш здравето и психиката заради момчета. Освен това не е препоръчително да се хващаш с човек отдалече, предпоставка за ревност и изневяра е винаги.

 

...

преди: 11 месеца, 10 дни hash: 8d2fb0f973

гласове: 1 2 3 4 5   (244917 гласа)

2.   Няма защо да съжеляваш за такива хора, които се отказват от теб по такъв начин. Продължи да посещаваш психолога си и с времето ще разбереш... Има други хора, които биха те оценили за това, което си. Не се променяй :)

 

...

преди: 11 месеца, 10 дни hash: ed8e7591cd

гласове: 1 2 3 4 5   (216306 гласа)

3.   От авторката: Искам да се извиня за правописните грешки, в бързината са се получили! Искам само да допълня, че съм изслушвала винаги момчето, когато има проблем, слушала съм и разговори между него и баща му, защото той сам пожела да ги чуя, подкрепях го и съм му казвала "Искам да бъдеш искрен, открит към мен и да ми споделяш всичко, което те мъчи, а не все аз. Искам да си казваш всичко". Много пъти съм го защитавала пред родителите ми, защото те първоначално не го одобряваха и се постарах този човек да усети присъствието ми като истински партньор. Минусът ми беше, че имах моменти, в които бях негативно настроена към всичко и се нуждаех от истинска подкрепа, бях изпаднала в "ямата на емоциите"... И ми беше много трудно, постоянно се събуждах със сковаващи болки в гръдния кош и чувство за тъга. Но се опитвах да бъда позитивна и да бъда директна. И като допусна грешка се извинявам и се стремя към това да не я повтарям повече. Но аз като кажа на едно момче че съм му лоялна и не скачам "от цвят на цвят", аз наистина не го правя. Аз съм сериозна и когато има проблем сядам и дискутирам. Но от "най-доброто момиче, д доброто сърце" за няколко дни с това момиче станах "злото"... Да кажа само, че той преди да се съберем сваляше половината ми приятелки (по един и същи начин, с едни и същи думи, беше нелепо). Но видях вследствие нещо различно в него. Сега ме гризе чувство за вина, за това, че бях искрена в емоциите си и че бях вид товар за него. (Депресията не е лесно нещо, тогава е необходим добър подход)

 

...

горе^

преди: 11 месеца, 10 дни hash: 4197ae008d

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

4.   Успокой се! Не от всяка връзка става такава за цял живот. И двамата си имате лични проблеми, а се товарите и с тези на другия. Семействата ви не са много читави. Допуснала си разни пръдли да те тормозят, също голям проблем. Сега се концентрирай върху здравето си и училище и вярвай, че ще имаш хубава, удовлетворяваща връзка. Не е лесно и трябва време, но е важно да имаш реалистична преценка.

 

...

преди: 11 месеца, 10 дни hash: ffadd4ef86

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Ревността е знак на несигурност и липса на доверие. Защо би ревнувал някого, ако знаеш, че той иска да е с теб, НЕ иска да е с други хора, и му имаш доверие, че не би ти изневерил? Момчето вероятно има много плюсове, но ревността щеше да е това, което задушава връзката ви.

 

...