Няма край, но няма и продължение.
преди: 9 месеца, 28 дни, прочетена 773 пъти
Здравейте на всички! Искрено се надявам историята ми да бъде публикувана и с отговорите и мненията от потребителите тук, бих искала да си избистря ума и да намеря решение на проблема, ако мога да се изразя така. Жена на 25 години съм, от малък град. Хомосексуална съм. Винаги са ме привличали жени. Получавам и мъжко силно внимание, но не от него имам нужда. С мъжете в живота ми мога само да изпия бира или две, да си поприказвам или да покарам мотор. Случи се така, че преди две години съвсем случайно се запознах с жена в интернет. Пишехме си общи неща, като комуникацията ни вървеше гладко. Когато взехме да задълбочаваме нещата, разбрах, че е 25 години по-голяма от мен. Жена на 50, която изглежда на 30. Тук ще вметна, че когато се запознахме, аз имах 3-годишна връзка с друга жена, която приключваше. Новата жена помогна да изляза бързо от старите драматични отношения. Започнахме да имаме отношения. Сексът е нещото, което ни храни и лекува взаимно. Връзката ни продължи около шест месеца от разстояние, след което се преместих да живея при нея и детето, което е на 10.
И двете сме много ревниви, на моменти. Имали сме много спорове, карали сме се, аз съм си събирала багажа и съм се връщала от вратата, приключвали сме с див секс “за последно”, и така отначало. В началото се дърпах от съвместно съжителство, знам защо ме е страх и какво ме спира, но не това е важното. Живяхме заедно до рождения й ден, на когото беше поканен и бившият й мъж, от когото е детето. А той докато са били заедно открива чат в който я хваща в изтевяра с жена. Тъй като на него му е особено неприятен фактът, че жената от която има дете, си пада по жени, той реши да прекара цялата вечер с нас. Нещото, което ми кипна последната капка, беше как търси физически контакт с нея, стоеше плътно до нея, накрая я прегърна… и филмът започва тук. Реших да замълча, но адреналинът от развитието на цялото нещо не ми позволи да мисля рационално и да действам по същия начин. Излязох да изпуша няколко цигари, през това време най-добрата приятелка на жената, с която имам отношения дойде и ми каза, че мъжът й умишлено ме провокира и това е целта- да вкисна и в най-лошият случай да я зарежа и оставя. Интересното е, че жената няма чувства към него, но по време на цялото негово “представление”, тъй като той опитваше да е център на внимание и разговори, тя стоеше кротко до него, все едно са заедно, а аз страничен човек. Искам да споделя също, че докато ние живеем заедно, гледали сме общото им дете, правили све ремонти, всичко заедно, този мъж не е бил там. Не е бил там за детето си, а най-нагло се самопокани на въпросния рожден ден, за да ни отрови отношенията. След като всичко приключи, единственият ми въпрос беше каква е тази цялата постановка… нищо друго. Не можех да мисля трезво. Кръвта ми кипеше във вените и не можех да спра да мисля за картинката в която те са плътно заедно, пред приятелите ни, а аз трябваше да спазя добрия тон най-малкото, заради детето и да не правя селски изпълнения. Последва спор, че тя нищо не била направила, това нищо не значило, а моята теза е, че се почувствах като шматка, излишна и си събрах багажа и рано сутринта пътувах за родния град. Първите дни бяха ужасни. Липси, караници, тя права за себе си, аз за мен си. Започнах да ходя на терапия, следователно и да пия хапчета. За нея моята реакция не е била права. Аз съм сигурна, че повечето от вас не биха стояли, а ако бяха останали - защо биха останали, питам? Оттогава минаха повече от шест месеца, в които започнах нова работа, други нови неща, но не се върнах там. Пишем си, чуваме се, но не успях да преглътна цялата ситуация. Знам, че и аз съм грешна с импулсивната реакция и може би трябваше да си дадем време да поговорим спокойно, но не го направихме. Сега си обясняваме колко се обичаме, но до там. Тя очаква да се върна или поне да се видим, но аз отказвам категорично. Първо - защото няма да мога да съм хладнокръвна, а и не мисля, че бих могла да се върна след като си тръгнах. Интересното е, че си казахме “край” стотици пъти и така докато някоя “не клекне”, но аз стискам зъби да не се виждаме… за да не поддам и омекна. Мисля, че ако трябваше да сме заедно, нямаше да има нещо, което да ни раздели. А я обичам тази жена, обичам я, както се обича за първи и последен път. Знам, че и тя мен, но обстоятелствата - години, бивши комплексирани мъже, мои травми и т. н. Въпросът е - как да продължим така, че да е ок и за двете ни? Ако е край, как да е такъв изцяло? Да спрем комуникация? Успявали сме само ден без такава и се започва старата песен на нов глас. Краят е само на думи… ако нямах такъв силен инан, може би вече щяхме да се видим и заживеем отново заедно, но… пуста гордост. Моля ви, кажете как се приключва с човекът, който си обичал най-много и човекът, който ти е дал много и те е спасил? Не изпадам в подробности, защото картината е безкрайна, интересува ме само отговорът на въпросът как да спра всичко това? Искам да продължа спокойно напред, а стоя и се вкопчвам в това, което беше с нея… сякаш няма как да продължа без нея.
Благодаря на всички за времето, което са отделили да ме прочетат. И бъдете внимателни с чувствата на хората! Понякога излиза скъпо да си дадеш отговори, а живота сменя въпросите… за съжаление.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 месеца, 27 дни hash: 1b8b901248

гласове: 1 2 3 4 5   (297415 гласа)

1.   За постановката вини бившата си тази своя приятелка. Защото провокатори много около нас, но човекът до нас е този, който или да поддаде или не. Аз имах също един подобен случай с един, чиято сестра ме мразеше у редица пъти ме караха да се чувствам излишен човек като през абсолютно цялото време се държаха така, сякаш мен ме нямаше и не можех да се вмъкна в разговорите им, защото говореха за техни неща. Направих му проблем, защото провокацията тръгна от нея, но постановката довърши той. Твоята бивша не е трябвало да те дразни умишлено. Имате ли бъдеще или не, зависи от много неща, решавате сами, но в случая тя греши и как има извинение трябва да е нейно. Достатъчно възрастен човек е да знае, че това дразни, да вижда, че това те дразни. Едно стъпване и две думи и той нямаше да продължи да я прегръща. Права си, според мен.

 

...

преди: 9 месеца, 27 дни hash: 43b73caae9

гласове: 1 2 3 4 5   (244917 гласа)

2.   Авторката: тъй като историята е много дълбока и много подробности ще изпусна, искам да подчертая нещо много важно. Аз този мъж не го познавам добре, не изпитвах лоши чувства към него, нито нищо като кофти емоция спрямо него. Постъпих като пич, когато човекът, който подаде пръв ръка и се представи, бях аз. Нищо, че разликата в годините ни е 20 години и един джентълмен, би протегнал ръка първи. Та, освен това, той само, защото съм жена, ми тръгна остро. С провокации, а аз дори имах желание да стопим ледовете и да седнем да изговорим нещата, които го притесняват, както и да му обясня, че аз нито мога, нито искам да го изместя като баща и, че той винаги ще бъде такъв. Самата постъпка и провокация, с близостта и то умишлено, ми преля чашата и обърна цялата ми връзка с краката нагоре. Затова и се озовах тук, с молба към вас, за да си подредя пъзела и да взема рационално решение за връзката ми оттук нататък. Да загърбя ли всичко и да продължа, или има какво още да дам? Има ли бъдеще това, след като аз излизам изрод от цялата ситуация, заради непоносимостта ми към наглата изцепка.

 

...

преди: 9 месеца, 26 дни hash: 238aaf8c9c

гласове: 1 2 3 4 5   (216306 гласа)

3.   Аз мисля, че си избързала.. Дайте си още един шанс!

 

...

горе^

преди: 9 месеца, 26 дни hash: b1b24cc0f9

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

4.   Щом си сигурна, че я обичаш, дай още един шанс. Може никога повече да не изпиташ отново подобни чувства. Не ревнувай от мъжа ѝ, той е част от миналото ѝ, имат и дете, винаги ще присъства в живота им. Само я помоли при неизбежните си срещи с него да е по-обрана в държанието си, за да не предизвиква ревността ти. Явно това, че жена му го е оставила заради жена, доста е жегнало мъжкото му его и сега ще си отмъщава на всяка нейна нова. Ако наистина се обичате, ще го преодолеете. Мен разлика във възрастта малко ме обърква, но може би при хомосексуалните двойки е нормално

 

...

преди: 9 месеца, 26 дни hash: 85502491e2

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Тя, ако е искала да бъде с него, е щяла да бъде. Избързала си, но напълно те разбирам. Аз също съм ревнива и избухвам така, но бързо ми минава, а теб още те държи. Дайте си още един шанс. Няма смисъл бившият ѝ да ви разваля отношенията и то само затова, че се е бутал в нея. Това му е била целта и я е постигнал. Съберете се и пробвайте отново.

 

...