Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Крайностите не са хубаво нещо. Когато има неща които не ми харесват разговарям с гаджето си, ако не видя че започва да го променя, а чувам само че се опитва, а аз не виждам тези опити да са истина си тръгвам.
Вярвам на действия, не на думи. Очите ми никога не са ме лъгали.

7.   За тия неща няма по принцип, има конкретика.

При мен се е случвало само веднъж да повтарям отношения с една жена. И двата пъти тя каза край и двата пъти имаше своите доводи и за нея знам че си беше права. Аз я обичах, никога не сме имали скандали, разправии и никога бе сме се обиждали взаимно. Просто към онзи момент тя искаше живот, който аз не можех да и осигуря.
Не съм от крайните хора, не мисля че този и избор я прави лош човек, нито че аз имам право да генерализирам. Единственото което мога да кажа е, че тя като знае какъв живот е искала, вероятно е можела още в началото да прецени това и да не се стига до тези загубени години, но пък предполагам е имала емоции към мен, които са я накарали да отлага решението и във времето.

8.   И аз като жена не съм за крайностите, надявах се дълго време да се доразвие връзка отдалече, като разчитах случващото между нас да е взаимно но явно човека не е бил с бъдеще към мен а към своя собствен живот. Остана ми изгубената надежда и време както и трудното пренастройване за ново начало занапред.

9.   Най-тежко съм преживявала раздяла, като дори не разбрах защо. Бяхме заедно вече 4 години, живеехме заедно близо 2 години, правихме планове за закупуване на апартамент, семейно бъдеще. Проблеми нямахме - бяхме на по 25 години, млади, оптимистични, работещи, с късмет да работим за добри заплати и двамата. Дори битовизми нямахме, паснахме си идеално като съжителство, секс също не липсваше. Една вечер се прибва от работа и ми каза, че не иска да сме повече заедно и иска да се разделим, което за мен беше гръм от ясно небе. Обяснението, което ми даде е, че вече не ме обича. Говорихме час-два като се опитвах да измъкна от него какъв е проблема, но не успях, разговора беше спокоен, без излишни емоции. Легнах си съкрушена, мислейки какво може да съм направила и какво мога да направя за да продължим връзката си. Станах на следващата сутрин, той също - не си говорихме. Отидох на работа - тъжна и премисляща ситуацията, колкото повече мислих, толкова повече въпроси и неясноти изникваха в съзнанието ми. След цял ден мислене, имах стратегия на какви теми да си говорим и как да подходя към него. Е да де, ама като се прибрах него го нямаше. Отворих шкафа за обувки - неговите ги нямаше, отидох в спалнята и отворих гардероба - неговите дрехи ги нямаше.

Край на историята.

Повече от една година терзания - какво стана, какво се обърка, друга ли има, къде сгреших, защото така постъпи и хиляди въпроси, на които никога не получих отговор.

В крайна сметка беше за добро, живота ми се нареди по неочаквано добър начин. Благодарна съм на този човек, че ме остави за да мога, макар и след време, да открия истинското щастие.

Съвета ми към всички, които искат да продължат без партньорите си - кажете им истината. Незнанието наистина мъчи.

10.   Отнемало ми е време преди. Сега бих късала от раз и не бих се занимавала. Даже съжалявам, че на много хора съм отделяла повече от 1 среща и не съм си тръгвала още на нея. Ако можех да върна времето назад, не бих инвестирала време, внимание и чувства. Много мъже се сещат какво са загубили чак след раздялата, когато вече е късно. Много си остават неблагодарни, каквото и да им се случи.

11.   До номер 9: Той никакво обяснение ли не даде след като си изнесе нещата тихомълком? Какво стана с него след това?

12.   От номер 9 до номер 11: Не, минаха доста години от тогава (5), така и не разбрах и той не ми каза нищо. Общите ни приятели и познати ме подкрепяха, но и на тях нищо не каза, за тях също беше абсолютна мистерия - те ни виждаха заедно и смятаха, че той ме обожава, за миг не им беше минало през ума, че може да не прекараме живота си заедно. Всички бяха шокирани (което мен малко ме успокояваше, че не бях единствената заблудена, която не е разбрала, че има нещо гнило). По това време мислех, че ще ми е по-лесно да бях разбрала, че си има друга примерно - щях да го намразя, да се ядосам или нещо такова, но това така и не се случи.

В крайна сметка, приех неговата версия - не ме обича вече. Решил е, че заслужава повече, че не му е ок да живее без чувства, а с някаква остатъчна привързаност и си е тръгнал. Реших, че като ми е казвал, че ме обича - не е било вярно, не е искал истински с мен да създава семейство, дом, а е бил подвластен на обществения "натиск" и не е искал да си губим взаимно повече времето. За мен беше необяснимо как човек просто спира да обича, исках причина, отговори, но няма. Приех, след време, нещата фолософски - аналогично е на хората, които пък обичат без причина някой, който се подиграва с тях и никой не разбира защо го обичат. Намерих си това собствено обяснение за ситуацията и приех него. Не знам дали съм права, отдавна вече не ме и интересува. По това време нямаше кой да отговори на въпросите ми, нямах този период на дългата раздяла, обяснения, съмнения кое е правилно и кое не. Скъса с мен така както се маха лепенката - с едно рязко движение.

Отне ми доста време и усилия да го превъзмогна, някои сега звучат налудничево, но както се казва - важен е крайния резултат. В крайна сметка хората се оказаха прави, казвайки, че всяко зло, всъщност е за добро. Към днешна дата, почти нищо не знам за този човек. Имаме още останали общи приятели, но още тогава ги помолих да не говорят за него в мое присъствие и си остана като навик. Мисля, че в момента има жена до себе си. Засякохме се в един ресторант зимата и той беше с нея. Не го бях виждала от онази вечер преди вече 5 години (и след като се изнесе, се бяхме чули 2 пъти - за да оставя при общи познати малко неща, които беше забравил, а той ключовете, с които беше заключил). На мен нищо не ми трепна като го видях и поздравих любезно и възпитано. Стори ми се, че той се шокира, но не съм сигурна, бързо го подминах. За мен той вече е е един човек, който е бил част от живота ми, но вече не е. Не остана нито обич, нито омраза към него - изпитвам едно голямо нищо.

И заради тази моя история, съветвам всички, които късат с някого - дайте обяснение. Нека "зарязаните" намерят по-бързо покой и продължат напред. Аз се лутах над една година, търсейки отговори, които не получих. И до ден днешен не мисля, че го бях заслужила. Всеки има право да е щастлив и да живее по начин, по който сам реши, но не бъдете егоисти. Помогнете на бившите си "половинки" да ви преодолеят, било то и с цената на това да ви намразят.

Номер 11 - благодаря за проявения интерес към моята история.

Желая успех на всички!

13.   По принцип жените винаги са свикнали те да режат. И когато някой ги скъса и нямат друг конкретен вариант под ръка, направо полудяват. Защото остават наистина сами. А жена в днешно време да стои сама или да бъде зарязана по тия начин е направо жестоко. Въпреки, че те винаги преди раздяла си подготвят следващия и когато им е сигурен, тогава късат.

Какво да ти кажа авторке.. Имала си нещо, минало е през живота ти... Сега е време за друго.. И така..

14.   До №12 - радвам се за Вас, че сте преодолели раздялата и се опитвате да продължите напред. Казвате, че човекът до Вас не е изтъкнал причина за раздялата, но той ясно е заявил, че не Ви обича, колкото и брутално да звучи.
Дъщеря ми е в такава връзка, разделяха се, събираха се няколко пъти. Лошото е, че когато тя се опита да продължи напред, този господин започва да я търси. Чудя се защо просто не й каже, че не я обича вече и да приключат всякакъв контакт. Също са заедно от 4 години с 3 раздели през това време.
Навремето сякаш връзките и разделите бяха по-ясни и по-категорични.

Ж 47

15.   Най-неприятният вариант на раздяла, е когато този с когото се разделяш е неориентиран или манипулативен човек, хем ти е показал с отношение, че не държи на връзката, хем няма доблестта да ти каже, че иска край и да даде някакво обяснение, Такива искат да си оставят вратичка, в случай, че няма нещо друго по-интересно на дневен ред. Вместо това според настроението му, ту се включва, ту изчезва и не оставя другият да преодолее това. Много непочтен трябва да си, да знаеш, че човек има чувства към теб и вместо да го освободиш от себе си, след като не желаеш нищо сериозно с него, да му подаваш смесени сигнали и да му удължаваш агонията. Някой ще каже, еми не е луд, този който яде баницата, демек виновен си е този с чувствата, че не му отреже достъпа. Само че, когато си много влюбен и другият не ти е казал категорично, че не те иска, всяко включване от негова страна само подклажда надеждата, че може би не е точно така както си мислиш. Аз бях в такава връзка и ми трябваше много време и нерви, за да разбера осончателно, че всичко е било една илюзия. Напълно съм съгласна със съвета на Н 12, в нейния случай мъжът макар и без обяснения, поне си е тръгнал категорично, в моя и това го нямаше. Просто една тъпа, болна игра.

16.   От номер 11 до 12: благодаря за споделения опит. Често мисля че ако човек си тръгне така рязко, другият ще прекара много време в лутане и може цял живот да не го превъзмогне. Поздравления за куража и направените изводи. Аз правя нещо по-лошо когато вече нямам чувства - “пазя ги” да не страдат, докато връзката се изчерпи съвсем, за да можем да се разделим.

17.   Ще ти споделя мой опит. Много зависи от човека, но най вече те съветвам да запазиш достойнството си. Аз лично не можех да проумея че края е край, защото нямаше никакви индикации за него и искайки обяснение се стигна до молене от моя страна което не е ок. Оказа че просто има трети играч за който научих последен. Истината е че човек трябва да съхрани достойнството си и да се оттегли, а после дали ще пробваш наново или ще си дадеш време сам решаваш. Дано съм ти бил полезен.

18.   Лично аз действащ модел в тази ситуации не мога да дам. Повечето от връзките ми са били лимитирани от времето, а бях и млад и незрял и раздялата не ми тежеше. Не, че съм пън, но първоначалната нагласа, че е за кратко време, някак облекчава нещата. Да, определено боли, кара сърцето да се свива, да пред очите с огромна скорост преминават хубавите моменти. Определено е тежко и силно натоварващо, въпреки предварителните нагласи. При дълготрайна връзка е има два варианта. Ако въпреки продължителността, връзката не е била душевно дълбока и богата, а се свеждала до малко физически упражнения, тогава си тръгваш като англичанин-тихо и незабелязано, все едно никога не сте били. Това има едно предимство, когато срещнеш такава жена, в сърцето нищо не трепва-нищо, все едно е стълб за улично осветление. При дълбока, продължителна и емоционална връзка, много боли, а може аз да съм по -чувствителност, дълго време в гърдите има някаква топка, която стиска гърлото, но с времето минава. Тежко е, но се оживява. От такава връзка, се пазете да не изпадате в такава ситуация.. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"