Вече не изпитвам радост от живота
преди: 9 месеца, 12 часа, прочетена 1003 пъти
Мъж съм (уж). Към края на 30-те. Живях 16 години с жена на семейни начела и мислих, че съм открил жената на живота си. Никога не съм бил влюбен, нито аз в нея, нито тя в мен, но между нас винаги имаше една хармония и мир, можехме да прави всичко заедно и да се разбираме почти като без думи. Всичко бе хубаво и гладко, неусетно минаха 16 години, като един блик. Докато преди 2 години не се случиха обратни в живота, нещата така се случиха, че хем почнахме с жената почти всяка вечер да се дрънкаме за глупости, хем започнах нова работа и срещнах нова жена там (като клиент на службата). Просто се влюбих. Нещата се повториха като от преди над 20 години как се влюбвах от пръв поглед и почвах да страдам, че оставам неразбран. Започнах да ходя като болен. Разкрих чувсвата си на новата жена която срещнах, от начало тя прие всичко с надсмешка, но след сецмица - две някак си успях да я навия и да я уверя, че аз съм Мъжът. Казах й, че живея на семейни начела, но нея я усещам по друг начин и съм готов да зарежа всичко. Тя се съгласи и каза, че ако го направя - ще бъде моя. За пръв път усетих, че ще ми се случи споделена любов - копнеж, на който някой отсреща ще откликне. Не му мислих много и за броени часове след това, напуснах жената с която живях 16 години. Събрах си парцалите и се изнесох на квартира. Ей така, мислих си, че с едно щракване на пръсти ще се завтъртя на 180 градуса. И всъщност се получи. Няколко дни след това отново срещнах новата жена, вече консумирахме любовта си - беше зашеметяващо. След още няколко дни заживяхме заедно (аз заживях при нея). Тя живееше в съседно населено място. Следващите седмици всичко бе като сбъднат сън, като в приказка. Докато след около 2 месеца, просто не се сетих за старата си жена. "Какво ли прави тя сега, как ли се справя с живота, добре ли е". Казано просто, започнах да чувсвам вина и да се замислям, дали не съм наранил човека отсреща. Реших да я потърся на рожденият й ден, просто да й честитя и да чуя как е. Може би това бе най-голямата ми грешка. Тя бе съсипана. Това което разбрах е, че тя е преживява голям шок как една сутрин се събужда и аз ни в клин, ни в ръкав й казах "сбогом, тръгвам си, има друга жена и искам да се пробвам да бъда щастлив, с теб вече не се чувсвам щастлив". Бях разгромен. Прибит. Емоционално бях скапан. От тогава започнах да бъда неспокоен и тъжен. Минаха седмици, месеци, случи се така, че с новата жена всичко трябваше да е идеално. Тя е прекрасен човек, добър, нежен, търпелив. Споделяхме еднакво хоби (например автомобили) и в нейно лице имах и пръв приятел събеседник, с който да си говорим за коли (нещо което със старата жена не можеше да се получи, тя просто не се интересуваше от коли). Любовта между нас бе невероятна, нестихващ апогей, който никога не съм успял да постигна с предишната жена за 16 години, просто секс и интимност на по-високо ниво. Но въпреки това, новият човек бе различен, малко интроверт, малко странен. Така и не можах да я приема за "своето семейство". Сигурно ви звучи странно, но така се получава. След няколко месеца, отново изпаднах в криза, чувсвах се самотен и се обвинявах, че старата жена не е добре и започнах да рева по цял ден. Стигна се дотам, че отново я потърсих, този път дори се и видяхме наживо, за да се опитам да намеря мир и спокойсвие, да поискам прошка. За всичките тези терзания на самообвинение и самобичуване, новата жена знаеше и стискаше зъби. Но след като се случи така, че тримата се срещнахме очи в очи (аз заедно с двете жени), новата не издържа и ми каза "отивай си". След броени минути тя съжаляваше, че ме гони, но аз бях решил, че мястото ми не е при нея. Върнах се в квартирата. Новата жена започна да ме посещава и на практика продължихме връзката си. Но вече не бе същото. Не бяхме постоянно заедно. Доста често тя преспиваше при мен, но доста често беше в своята къща. Трябваше да пътува, за да ме вижда. Същевременно с това от време на време поддържах връзка с бившата жена, с която имахме съвместен живот 16 години. Опитай се да бъдем приятели, исках да се чувсвам в мир и хармония като я видя по улицата, да не чувсвам вина, да се разминем като грамотни трезви хора. Но не се получи. Тя винаги ме ревнуваше, винаги плюеше по новата ми жена. Изливаше се злоба и гняв по адрес на новата ми жена и аз търпях всичко това. Доста често я блокирах и игнорирах, но доста често просто я изслушвах. Тя просто беше съкрушена, как живота й се бил съсипал заради нова жена.
Все пак продължих с новата жена да имаме някакъв вид връзка. Не бе пълноценна (аз живеех на място А, тя на място Б, през ден през два се виждахме), но все пак уважението и страстта останаха. Стигнах до заключение, че за да се получат отново нещата, трябва отново да заживеем заедно. Но трябва да сме на ново, неутрално място - аз да съм далече от своят град (за да не виждам и съответно да не се сещам за бившата), а тя да не е там, където живее (защото аз там не мога да вирея). Случи се така, че миналото лято 2022 бяхме с нея на море, успях някак си да се отърся и да не мисля за бившата и да изпитвам вина, някак си на морето се успокоих. Дори се вдъхнових. Представих си как заедно с новата жена бихме се преместили да живеем на морето, да се събуждаме с гледка към морето. Романтично. Тя първоначално бе съгласна с мен, но се случи така, че аз до 2 седмици успях да намеря мечтаният поне за мен апартамент на морето, бяхме тръгнали да го капарирам и тъкмо да тръгнем и тя изпадна в истерия как цитирам ви я "аз в този малък апартамент, къде ще си наредя книгите". Аз преди година и нещо оставих живота и зарязах всички хора около себе си за да рискувам с нея, а тя за едни книги се тревожела. Скарахме се. Вместо с парите в джоба да пътувахме на път за Бургас, на път към бъдещият НАШ дом, ние се скарахме и тя си отиде. Все пак след седмица се сдобрихме. Разбрахме се, че тя не е готова да променя живота си, не иска да излиза от зоната си на комфорт. Така да бъде, съгласих се. Минаха седмици, месеци, бяхме щастливи, но все нещо ми убягваше. Не бях щастлив.

Почувствах още когато се върнах в квартирата сам и самотен, че трябва да приключва както с едната, така и с другата жена. Чувсвах, че трябва да намеря трета и да започна тотално ново начало. Имаше една жена, много отдавна в живота ми. Тя бе моята голяма несподелена любов. Жена, към която изпитвах силна любов и тръпка от преди над 20 години. Така и не успях да я забравя през годините. За нея съм споделял и пред едната и пред другата жена. Ей така казвал съм, че имам трепет отдавна. Тази жена за мен е била нещо като муза, мое вдъхновение, тази жена е била и все още е може би идеалът ми за жена - и като визия и като характер (тя е силен характер, прекалено силен и груб дори според някои). Тя бе моята голяма несподелена любов, която едва ли не съм издигал в култ. Тази жена (да се върнем на нея) никога не знаеше за тези мои трепети към нейната особа. В отчаяние и усещане как няма какво повече да чакам, защото усещах, че живота ми се разпада и вече почти няма какво да губя и няма от какво да се страхувам, аз се свързах с тази жена. След толкова много години. Най-после аз разкрих чувствата си към тази жена. Отначало тя бе в шок как някой може да бъде влюбен в нея над 20 години, при положение, че никога не сме имали дори физически допир, дори ръкостискане. Случи се така, че се срещнахме наживо, живеехме в различни градове и не се бяхме виждали близо 10 години (а последното виждане бе случайно на улицата от десетки метри). Отначало тя бе привлечена към мен, смея да кажа, че тя виждаше в мен Мъжа или поне така показваше, че дори го и казваше. Аз усещахм, как тази любов най-после ще бъде споделена и ще започна отново отначало. Но след броени дни тя просто се отдръпна. Избяга като дявол от тамян. Има си проблеми и емоционален багаж. Противоречива е. Случи се, че няколко пъти след това отново се видяхме, комуникирахме, всичко се повтори - ту всичко върви обнадеждаващо и след това тотална агресия и нежелание да ме вижда, чува и бяга от мен, все едно съм насилник и преследвач (което тотално не е така). Жената има големи емоционални травми от миналото и не иска да допуска хора до себе си. Изградила си е някакъв свят и зона на комфорт и категорично не иска да излиза от него. Но същевременно й се иска дори ей така за тръпката да пробва нещо, но не й стиска. Нагрубяваше ме, наричайки ме луд (понеже имам трепет към нея над 20 години), все тая. Аз ги приемам нещата спокойно, нито се обиждам, нито изпитвам агресия. Както и да е. Уважил съм мнението й, няма повече да я търся. Макар, че тя никога не ми заяви в прав текст това (че не иска да я търся и притеснявам, а съм й то задавал този въпрос неколкократно, дали желае да престана да влизам в живота й). Казано просто, тази над 20 годишна несподелено любов ще си остане такава. Човекът е особен и нямам шанс там. А и не съм сигурен, че след толкова много агресия и обиди искам да имам нещо общо с този човек (макар и тази жена да има най-красивите и загадъчни сини очи, които някога съм виждал наяви и насън). Просто не става. А какво се случи с другите две жени ли? В крайна сметка (за да не ви отегчавам с всички подробности), към днешна дата вече не комуникирам с бившата (тотално я нагрубих при едно от последните телефонни разговори преди около месец, защото тя прекални за пореден път с обиди от нейна страна по адрес на новата ми жена). С жената, която имам връзка последните 2 години вече не вървят особено добре, постепенно затихват. Тя просто се отдръпва. Вече преобладава "НЕ" когато поискам да я любя, тя се дърпа. Дори когато го правим усещам, че тя стиска зъби и не го прави с кеф, а само и само да ми пусне, аз да топна, да бягам и мир да има. Усещам отчуждение. Това не е онази жена в която се влюбих преди 2 години, която нямаше "НЕ" в речника си. Наскоро ми сподели, че има финансови проблеми (за които знаех) и това я напряга, от там напрежението й идва в повече и аз съм я напрягал едва ли не, като съм мислил само за секс. Това я изморявало (секса). Което е... обидно.
Та... в крайна сметка съм сам. Говоря си със стени. И изповядам душата си (ако въобще имам такава, вече се питам) в сподели. нет. Жалка работа. От над 20 години трепет към жена накрая след толкова много отказ от нейна страна, не виждам смисъл да продължавам да мечтая за тази несподелена любов. След 16 години прекрасен съвместен живот с другата жена, в която иначе не съм бил влюбен (но съм обичал и може би все още обичам, в смисъл това да си влюбен и да изпитваш любов са различни неща), вече чувсвам толкова много болка и толкова много наслоена мъка която причиних на тази моя жена, че по-добре да не се виждаме и да не се чуваме. Но всъщност това е единствената жена, която ме разбира напълно и не ме съди. Тя дори ме не съди затова, че някога преди 2 години си тръгнах от нея ей така, за да преследвам любовкта. А към третата жена - единствената в живота ми споделена любов, вече не знам какво да правя. Живяхме първите 7 - 8 месеца при нея и бе хубаво, след това като аз се върнах в моя град и квартира, нещата се промениха, но от моя гледна точка, за страст и желание да съм с нея не се промени. Въпреки това отново го казвам, така и не я почувсвах тази жена за "моето семейство", все я чувсвах някак си... далечна, чужда. Тя просто е такава, малко потайна, интроверт. И не знам какво да правя. От една страна не ми е зле като съм сам. Спокойно ми е, не изпитвам напрежение. Но на момент съм самотен. И чисто и просто нагона иска своето. Искам да съм щастлив, да изпитвам радост от живота. Искам отново да бъда вдъхновен както бях някога вдъхновен от онази несподелена любов. Искам отново да имам онзи мир и хармония, които имах през почти всичките онези 16 години съвместен живот, искам огтново онази споделена страст и радост, която имах с онази жена. Но вече не виждам смисъл от живота. Не съм много социален, не се срещам с много хора и живея в малък град с консервативни хора. Не мога да намеря жената с която на открия своят духовен мир (ако въобще такова нещо същетвува). Винаги съм бил по-различен, повечето момчета/мъже излизат в мъжки компании, гледат да си говорят със себеподобни (мъже), я за футбол, я за друг спорт, да си намират повод да не са си вкъщи, да си пият и бистрят политиката на кафе. Е, мен такова нещо никоган е ме е блазнело, точно обратното дори - мъжки компании не понасям. Обожавам да съм сред жени. Чувсвам се страхотно. И смея да кажа имах страхотен живот досега с жени. Но вече чувсвам безисходица. Може би имам прекалено свободно време и затова ги мисля прекалено нещата, може би се дължи на факта, че съм по-чувствителен и емоционален. Такъв съм какъвто съм. Обикалям улиците и парковете и съм сам. Парите не са ми проблем, да благодаря на Господ не мога да се оплача. В интерес на истината, последните 2 години, покрай живота си с жената (споделената любов) успях да изпълня голям брой от бленувани копнежи за материални неща. Разбирайте, изпълних мечтите на хобито си - автомобили. Сбъднаха ми се голям брой мечтани автомобили да ги имам, притежавам. Но осъзнах, че всички тези материални блага, няма ли с кого да си споделиш, субективно не струват нищо. Превърнах се в едно ходещо зомби. Не знам как да продължа. Доста често нощно време мисля за най-лошото което човек би направил със себе си. Просто не виждам смисъл да продължавам. Консуматор, фабрика за ла§на. Нямам деца, никога не съм изпитвал необходимост от такива. Но всъщност бях пастрок на момче (от жената с която живяхме 16 години заедно). С него се разбираме, остахме приятели. Но деца не искам. Искам просто нещата да не бяха толкова сложни. Искам да върна времето назад. Или просто да не помня, да изтрия спомените на тъга и мъка. Тежи ми. Извинете, че ви отегчих с тази своя словестна диария.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 месеца, 29 дни hash: 657188d6a1

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

1.   Здравей, В историята ти ще се припознаят много хора, ако не и всички. Винаги на всеки нещо му липсва. На някои хора им липсват пари, на други любов, на трети страст, на четвърти уважение, на пети дом и т. н. В общи линии не си много по-различен от масата хора. Не съм вярваща, но ще ти дам следния съвет - смирение. Примири се, че все нещо ще ти липсва. В свят, с който имаме всичко, все нещо ни липсва. (Ако питаме хората, чиято младост е минала в комунизма, ще ни кажат, че тогава са мечтали да пътуват в западна Европа. Сега ние можем, та дори е евтино, друго ни липсва и за друго мечтаем. ) Сега съвети и акъли за минали неща, няма да ти давам. Но приеми своите действия/бездействия, както и настоящата ситуация такива, каквито са. Нямаш магическа пръчка, колкото и да се връщаш назад, няма да промениш събитията и нищо с никоя от изброените жени няма да е толкова хубаво. Гледай настоящето и гледай да си добре. С взиране в миналото, както и с излишни "предсказания" за бъдещето, няма да си помогнеш. Успех!

 

...

преди: 8 месеца, 29 дни hash: 37021bb8f4

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

2.   Ооо, супер дълго и не го дочетох. Пищи по същество, къв е тоя ферман?

 

...

преди: 8 месеца, 29 дни hash: 7a16b5440a

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   От всичко описано мисля, че си неспокойна душа, която все сънува пътища неминати, не че има някакво значение зодията, но обикновено водните знаци са такива. Това че нямяш дете до голяма степен е определящо за този по-скоро романтизиран начин на мислене, няма ги ангажиментите, битовизмите, и въобще цялата тази отговорност в живота ти и поради това имаш доста повече време да се откланяш в такива мисли и емоции. В никакъв случай нямам идея да те съдя, всеки има право да изживее живота си както намери за добре, просто аз като майка знам колко по-различен е животът ми и начинът ми на мислене от времето когато нямах дете и мога да направя сравнение. Със сигурност ще срещнеш нова жена, която да те заинтригува, но не това е въпросът. Ако усещаш чисто на интуитивно ниво, че нещо не те удовлетворява и ти се изплъзва, може би е време да се замислиш какво можеш да промениш във възприятията си към жените, някакво ниво на осъзнатост да достигнеш, за да не се луташ така в избора си. Тази емоционална нестабилност ми се струва, че трябва да овладееш и да станеш по-осъзнат в отношението към себе си и хората. Все пак не си на 20, а към 40, някакво ниво на емоционална зрялост би трябвало да достигнеш, а мисля, че си склонен към илюзорни представи за тези неща, от които после сам се разочароваш. Ж., 43 г.

 

...

горе^

преди: 8 месеца, 29 дни hash: fc18ad8952

гласове: 1 2 3 4 5   (6 гласа)

4.   Не си МЪЖЪТ както няколко пъти се опитваш да ни убедиш. Истинския мъж не захвърля 16 години е така. Така реагират жените в критическата само. Ок, разделил си се първата, ама защо пак я търсиш? Много ясно, че ще е съкрушена. Ти какво си очаквал? 16 години си е загубила от живота и един ден просто я заменят като парцал. Поне да и беше обяснил по-рано, че не си щастлив, че искаш промяна. Както си видял, тревата само изглежда по-зелена от другата страна, но винаги нещо липсва. Това с 20 годишната тръпка и влюбване ми се струва детинско, налудничево. Казвам го като мъж, който също 15 години вече има жена в съзнанието си, която не мога да забравя, тя не ми даде шанс тогава. Но да я потърся след 15 години вече, ъпсурт. Не ме искаше, кято бяхме млади, та сега и да ме иска хипотетично, не бих дал шанс. Айде при тебе поне тя не е знаела, но пак си е странно. Общо взето сам си си направил живота каша. Човек, ксквото сам си направи.. знаеш. Няма какво да живееш в миналото сега, какъв е смисълът? Честно казано си слаб психически за мен. Не умееш да бъдеш сам със себе си, търсиш някой да ти запълни душата, но ти си този, който трябва да го направи. Човек, ако не е щастлив, никой няма да му помогне да бъде такъв. Сам виждаш, с едната си бил 16 години полунещастен, с другата си изживял кратък романс и после пак същото. С която и да си, нвма да имаш душевно спокойствие, ако сам не си го откриеш.

 

...

преди: 8 месеца, 29 дни hash: 200f962e4b

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Тази история не е на мъж, а на една много словоохотлива жена, която не спира със своите измислици. Графоманията я е обхванала здраво. Тя сигурно вече е написала една дузина страхотни романи. Браво.

 

...