Обичам я, но може би така е по-добре за нея!
преди: 7 месеца, 19 дни, прочетена 915 пъти
Здравейте,

Моята история е дълга и може би като в приказка, не знам. Момче съм на 22, а тя е на 21. Заедно сме от години, но така и не стигнахме до момента, в който да се изнесем заедно. През цялото това време сме ту у тях, ту у нас, като нямахме проблеми с това, тъй като родителите ни често ги нямаше уикендите. Като цяло почти си живеехме заедно, виждахме се почти всеки ден и всичко беше перфектно. Обичахме се. И все още се обичаме, но от месеци насам ме гложди една мисъл, а именно, дали искаме едно и също. Тя говори за семейство, за деца, за женене и т. н. което си е нормално според мен за една жена. Въпроса е там, че аз не мога да й отвърна със същото или поне на този етап, не мога да си представя да имам деца с нея, или поне за сега. Но въпреки това, смятам, че за толкова години, ако не си представяш следващите стъпки с човека до теб, може би е по - редно да не му губиш времето и да я оставиш да намери щастието в някой друг. Или поне това е моето мнение. И така след доста размишляване по тази тема, събрах смелост и й го казах, разбира се не го прие добре, започна да плаче, от което на мен ми става супер гадно и мъчно, но й казах въпреки всичко, че искам да се разделим, защото не искаме едно и също на този етап от живота ни. След няма и ден, не знам навик ли е, любов ли е, обич ли е, но не мога да не я виждам и един ден, и вече се питам дали това, че не си представям деца с нея на този етап е причина, да се разделим. В крайна сметка, аз искам тя да е щастлива и ако аз не мога да я направя такава с тези неща като семейство и т. н. то защо да й губя времето?

Измъчвам се супер много и не знам дали съм постъпил правилно, съветвах се и с роднини, и с приятели и всеки ми казва, слушай сърцето си, другото ще дойде рано или късно, никой не е готов за това. Еми да, слушай сърцето си, но ако стане по-зле след време? В крайна сметка аз не искам да сме от тези родители, които ще се разделят след 2 - 3 години. Това е голяма травма за едно дете. Тя е невероятно момиче, прекрасно, грижовна е и характера й е просто страхотен. Но вече и секса става като задължение едва ли не, което също ми говори много. И не само от моя страна. Казах й, след няма и два дена след като сме разделели, че ми трябва време да усмисля всичко и дали е правилното нещо. Е вече е трети ден и все още не знам дали съм взел правилното решение. Постоянно мисля за нея, какво прави, за всяка наща лигавщина, за всеки един прекрасен момент с нея, за всичко и ме боли.. Не знам вече къде да търся съвети.. Ако някой е бил в такава ситуация, ще съм благодарен ако сподели! Благодаря Ви!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 месеца, 19 дни hash: b93e53b56a

гласове: 1 2 3 4 5   (297415 гласа)

1.   Не се обвинявай. Ти си постъпил като истински мъж. Казал си й истината, оттам нататък си е неин проблем как ще я приеме. А и всеки си решава дали иска деца, или не. Послепис :жена съм.

 

...

преди: 7 месеца, 19 дни hash: 1fbf6ac5bd

гласове: 1 2 3 4 5   (244917 гласа)

2.   Ти си бая глупав. Ама си мъж, и се подразбира защо. Мъжете все не сте готови, и на 70 да станете. Все не сте достатъчно големи, зрели и всякакви. Жените като заживеят с някой, е нормално да искат деца. Ама мъжът е друго същество. Живееш с нея от години, готви ти, чисти, спи с тебе, нашия все не е готов. Все не ще деца, ама ползва благините от съжителство с жена. Да и похабява младостта. Безплатна слугиня, жрица, ама без реално да иска нещо с нея. Няма сигурни неща. И на 30-40 да имаш деца, пак след 2-3 години може да се разделите. Спасил си я. Няма смисъл да я търсиш повече.

 

...

преди: 7 месеца, 18 дни hash: ea94812a3f

гласове: 1 2 3 4 5   (216306 гласа)

3.   На 22г. е нормално да не можеш да си представиш да имате деца. Първо все още не сте самостоятелни, тепърва ще градите и кариери. Какви мисли за деца очакваш да имаш? В женската природа е заложено да мисли за деца, но едва ли и тя очаква скоро да стане майка. Къде ще гледате детето при твоите родители или при нейните? Явно ти е омръзнала и си търсиш причина да приключиш тези отношения. Относно секса - в 99% от връзките секса след 1-2г понамалява и вече изчезва еуфорията. В крайна сметка и двамата трябва да се грижите за връзката и да полагате усилия, за да пазите любовта и трепета във времето, трябва да си угаждате, да експериментирате, не само едно и също, защото омръзва. И следващата ще ти омръзне за нулата време, ако не полагате грижи за връзката си. Аз също на 21-22г нямах намерение да имам деца скоро, изобщо не се виждах като майка, но ето ме вече на 26г. бременна, а с мъжа ми сме заедно от 6г. Той е на 35г. Сега решихме, че сме готови. До преди това имахме други ангажименти - пътувания, дом, работа.

 

...

горе^

преди: 7 месеца, 18 дни hash: 32ded81b2b

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

4.   Изживей си младостта с нея, ще е приятно, млади сте, имате време за хубавите неща в живота, след години, ще искаш връзка и дете, затова пази си щастието, така със сигурност няма да съжаляваш, и живота ти ще е пълноценно изживян, това е ключът към щастието.

 

...

преди: 7 месеца, 18 дни hash: dbd39d285e

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Не, сбъркал си. Първата любов е най - силна. Оттука нататък а ти предстои само да сменяш жени без любов и да ги ползваш за секс, но същия уют никога няма да изпиташ. Имам купища приятели на по 40 години сами. И те така като тебе са се направили на велики и са разкарали сериозните си гаджета и сега са самотни. Самата аз също се разселих така с първото ми сериозно гадже и после така и не срещнах по сериозен от него. Мисленето се променя след първата любов, първия секс итн. Оттук нататък животът ти ще става все по-пошъл. На любовта си теглил черта. Послушай сърцето си е тъп и клиширан съвет. Ти бягаш от отговорност и не искаш бебе, но и на 30 няма да искаш повече от сега.

 

...