Искам да го оставя, а не мога
преди: 12 години, 7 месеца, прочетена 4616 пъти
Здравейте,
Момиче съм на 18 години имам сериозна връзка от 1г. и 4 месеца. Приятелят ми е на 26г. и си мисля, че именно там е проблемът ни. Той е 8г. по голям от мен, но не си личи изобщо че е на 26.

Постоянно иска да стои на компютъра си, излиза с мен и измисля какви ли не неща да се приберем, а след като се прибрем сяда и не става. Но проблемът не е само в това, това даже е най-малкото, което прави.

Държанието му към мен се промени много, държи се с мен по друг по-груб начин, който аз не понасям. Караме се всеки божи ден за какво ли не. Аз също имам вина за някои наши кавги, но виждам, че той някак си не знае как да се държи с мен все едно никога е нямал приятелка и не знае как да постъпи в дадена ситуация.

Иска той да ме командва и каквото кажа да става и когато аз не се съглася ставам лоша и започва да се кара с мен. Не го издържам вече, а го обичам толкова много. Той е първият сериозен приятел, който съм имала до сега даже с него правих секс за първи път.

Много го обичам, ама много, но чувствам, че не мога вече да съм с него, станал е ужасен. Много пъти до сега му давах време и си казвах той ще се промени няма да бъде вече такъв, но минат се 3 4 дена и на 5-ия пак същата работа.
Моля ви се ако някой може да ми каже какво да правя да го направи, защото наистина не знам как да постъпя!!! :(

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 7 месеца hash: e809e91a8d

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Според мен връзката ви се е изчерпала.

 

...

преди: 12 години, 7 месеца hash: e700e5aef1

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Еми то сигурно 70 процента от връзките са така. Всяка втора история е такава. Мисля, че ще е лицемерно да тръгна да ти развивам теории при положение, че и аз съм в долу-горе подобна ситуация. Нормално е, според мен. В началото всеки се стреми да покаже най-добрата си страна, докато не му мине силния интерес към отсрещния. И, когато някой ти стане твърде близък и те е спечелил, той спира да прави онези мили жестове, спира да се бори и започва да бъде себе си. Поне в повечето случаи е така. Има много фактори, които оказват влияние - сивото ежедневие, разлика във възрастта и целите. Въпроса е дали след всичко надделява обичта ти към човек. Моята надделя, за твоята не знам. Имало е моменти, в които ми е писвало и съм си казвала край, но рабрах, че това не е решението. Всеки може да те обича, когато си мил, когато си любезен и грижовен. За мен това е влюбването. Но не всеки може да остане с теб след куп неприятности и проблеми, и да продължава да те обича и уважава. И наистина да те обича, а не да се заблуждава заради някакъв си навик, някакви си години. Защото като чета тук историите си мисля, че една голяма част бъркат любовта с навика и не успяват да се оттърват от този навик. Не те познавам, не познавам и гаджето ти, и връзката ви, за да ти дам някакъв конкретен съвет, мога само да те накарам да мислиш над тези неща и сама да си решиш. Но отстрани погледнато според мен си твърде малка, за да си губиш времето. Сега трябва да живееш, да се развиваш, да пробваш, да грешиш, да срещаш различни хора и мъже, за да натрупаш опит. Защото годинките ей така си минават и изобщо няма да се усетиш как си се забила в 3-4 годишна връзка и като се обърнеш можеш да си кажеш: защо изгубих всичкото това време? Когато съм изпадала в твоето положение майка ми винаги ми е казвала: седни и си направи един списък с + и - от връзката си с някого. И един + да е в повече - бори се за човека, но ако дори един минус е повече - късай и хвърляй. Звучеше ми повърхностно, но действа. Така, в много ситуации постъпих правилно. Да, и с мен любимия се е държал грубо, взаимно сме си причинявали доста мъки. За възрастта ни преживяхме неща, които семейства с по 20 годишен брак не са преживяли. Много ми е писвало, много ме е боляло, но като дръпна чертата разбирам, че си е струвало и че трябва да се радвам и гордея, че сме си запазили отношенията. Помисли си за хубавите и лошите неща. Сама ще намериш отговора. Тук можеш да чуеш много полезни съвети, но все пак хората не знаят какво става между вас двамата - в умовете и сърцата ви. Желая ти много късмет и сила, за да се справиш, каквото и да решиш. Защото и да останеш с него и да се разделиш пак ще си е голяма борба. Лоша

 

...

преди: 12 години, 7 месеца hash: 89271a94b9

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Питай го дали има някакъф проблем който крие може натова да се дължи поведението му.

 

...

горе^

преди: 12 години, 7 месеца hash: 5641e9f7ab

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

5.   Здравей! Той не само, че няма да се оправи, но и ще се влоши с времето, а е само на 26. Завишеното желание за контрол и бягството пред компютъра само показват, че дълбоко в себе си той е празен и самотен. Ние си мислим, че някой човек може да разреши проблемът с онова, което чувстваме вътре. Жените се вкопчват предимно в хора (мъжете си и децата си) и в храна, а мъжете в алкохол, секс, компютри, но, разбира се, има вариации на вкопчването и може жена да се вкопчи в секс, а мъж - в жена и т. н.. Но не това е най-важното, а че ние бягаме, пристрастявайки се към нещо или някой. Къде на друго място, ако една субстанция се съедини със същата, ще се получи нещо различно? Самота+Самота=По-голяма Самота. А не излизане от самотата, както си мислим, че ще стане. Влюбването е емоция, то отминава, така както гневът. Това, че е емоция, която носи удоволствие, не означава, че не е емоция. Затова първо трябва да се научим малко или много да живеем сами, да усетим какво сме потиснали в себе си и да работим над него. Ако поне донякъде решим себе си ще можем да имаме сравнително нормална връзка с минимални огорчения. Животът не е само секс и рози :), нито салата и красиви парфюми, защото ние сме духовни същности с тела, а живеем сякаш сме само телата си. Soul

 

...

преди: 12 години, 7 месеца hash: 91054f8221

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

6.   Аз съм в същата ситуация. Въпреки, че сме малко по-големи от вас, авторке- на по 28. От година сме заедно, а вече дори и секс не правим. Изключително рядко. Караме се. Студен е, не ме целува и прегръща. Минават седмици, да не кажа и месеци без да ме целуне. Вяла целувка за здрасти и това е. И аз съм пред трудното решение дали да не си тръгна. Трудно е, защото той за мен и нас е правил огромни жертви и компромиси. Знам как ме е обичал преди и какъв е бил. И все пазя надеждата, че нещо ще се случи и пак ще бъдем като преди. Тази вечер ни предстои да поговорим. И не знам и аз какво да му кажа вече. Според мен ти помисли дали си заслужава да си с този човек. Какво сте преживели до сега. Ако виждаш, че не си заслужава чак толкова жертвата от твоя страна, колкото и трудно да ти е, си тръгни. На 18 и аз имах една такава трудна връзка. Но след това срещах и много любов и друго отношение. По-добре сега си поживей, понатрупай опит и емоции. Успех и бъди щастлива!

 

...