Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Детето не остава без един родител не е сираче, нито пък детето се развежда с единият родител. Добрите родители не намесват детето в отношенията си съпруг-съпруга--развод.
И двамата ще продължите да сте родители за детето.
Но ти освен майка си и жена, личност, душа.
Рисуваш сив и скучен живот с детето, без мъжът... Имаш нужда от компанията му или навикът е толкова вкоренени, че не виждаш друг начин на живот освен ие и скучен? !
Имаш право и възможности да си щастлива в шарен свят с много смях, това ти можеш да си го проектираш.
Без значение дали ще продължиш със съпругът си или без него- щастливата и спокойна майка е щастливо и спокойно дете. С бащата връзката може да е силно емоционална, но с майката са свързани и клетки, които остават в вкл. в мозъка на жената (едно от научните обяснения за майчино предчувствие например- прочети по темата).
Ти не си му дете на него нито той твое, той ти е съпруг и е взел неговите си решения без да се вълнува от последиците.
Замини някъде за поне няколко дни без мъж и без дете. Върни се в/към себе си и ще намериш вероятно правилният път.

7.   Виж Кобилкина какво пише за изневярата, слушай терапевти и специалисти за да ти даде друга гледна точка. Нещата са много по-различни, проблемите също.

8.   До 3
много вярно, жалко, че 90% от хората (жените ) са коне с капаци и няма да разберат какво казвате

9.   Ако не можеш да простиш и всеки ден се чувстваш нещастна, измъчваш се и се чудиш дали не ти изневерява, то животът ти ще бъде едно ужасно мъчение о нешастие и не си заслужав ти да си бешастна, само заради детето, защото то ще чувства твоето нещадтие, а вероятно ще живее във вечни скандали и йяма начин да бъде щастливо, нкскто те уверяват.
Разрушилият семейството е изневреяващият, тоест мъжа ти.
Не успях да хвана мъжа ми никога в изневяра, но в
иман съмнения за такава. Ако дори и по-късно разбера, ще приключа завинаги с него. Загубв ли доверие, то никога не се връща и ще се разкъсвам от съмнения. Но съм такава и не мога да се променя.

10.   Изневерил - а някой един път винаги ще има друг път.
Както казаха преди малко : как ще целунеш уста която и лизала мръсна п... ка и друи места които с бактрии и вируси и инфекци!!!!
Нищо не се връща кокто приди НИКЖГО,!

11.   Никаква прошка. Да е мислил, че има дете и жена.
По-добре сама, отколкото с предател.

12.   Авторката до номер 3. Детето ми е бебе на 4 месеца и е твърде малко, за да разбира. Плюс това е весело и вечно засмяно, така че мога да кажа, че дори енергийно не усеща негативизъм, аз постоянно го гушкам и забавлявам. Егоизъм от моя страна в цялата история е малко нелепо да ми търсите. Чесане на егото от моя страна? ! Нещо не схванах.
Къде съм написала, че живеем в една къща с роднините? Не сме заедно. Аз съм сянка на това, което бях - непрестанен смях и шеги, нямам предвид, че ходя ревяща и развлечена. Когато близките те познават добре улавят всяка промяна много бързо.
Мъжът ми им е споделил, че минаваме през труден период, защото са го питали какво ми е, аз никого не съм въвличала.
"И без изневярата бракът ви отдавна го няма" това как го отсъдихте?
Исках да споделя болката си с непознати, да прозвучи в пространството, защото не искам да натоварвам приятелите и близките си. А вие чувствате нуждата да сте безобразно груб/а, с човек, когото го боли... поздравления, сигурно имате много приятели.

13.   Докато е свалял гащите на оная мислил ли е за детето? Защо само едната страна трябва да мисли? Такива типове са най-гнусните същества. Аз бих му дала две опции - ако му пука за детето остава на дивана. Ако ли не - вратата и пътеката. Ама път към мен няма дори приятел, опора, утеха да търси другаде. Двама съквартиранти с делови отношения и единствен интерес детето. Нямам милост към подобни хашлаци.

14.   Права си, мисия невъзможно! След 14години, още не съм простил, Постоянно мисля за това. От тук нататък никога няма да имаш доверие на мъжа ти. Ще се съмняваш във всяка дума, казана от него. Каквото и да решиш, не бързай, добре обмисли всичко.

15.   Ех, дами то така един мъж тръгва, вие никога не сте виновни и виждате ли вселената и мъжа как може. Бъдете честни със себе си и вижте къде е проблема. Според мен авторката се е разминала на косъм. Моля не се изживявайте като жертва, едното праскане не може да ви раздели.
Доверието ще си дойде само но в една връзка се иска труд, постоянство, внимание и грижа един за друг.
Замислете се и вие какъв принос имате към тези неща...

16.   5 Не смесвайки ролите на мъж и на баща, защото някой може да изневерява, но да е прекрасен баща, майка. Изневярата няма общо с детето, това е между двамата и причината за изневярата е винаги когато ти липсва нещо във връзката. Изневярата според психолозите е защото нямаш връзка, подкрепа и разбиране в семейството. Хиляди семейства живеят заедно, заради детето, за негово добро, но детето вижда, усеща и става същия, като родителите си, да живееш с някого, защото така трябва, заради обществото, родителите ти, съседите.... но всъщност няма ли щастие и връзка, детето е смазани, но нека си живеят под един покрив.

18.   Авторке, не се отчайвай!
Има и семейства, в които не се изневерява!

Моето, слава Богу е такова! А също такива бяха и на родителите ни и на дядовците и бабите ни, на наши роднини, и на наши близки и приятели!

Не всички хора изневеряват!

А в случая какво да направиш? Трябва ти да прецениш - можеш ли да простиш искрено, от сърце и душа, разбира се при условие, че това няма да се повтори!

И можеш ли не само да простиш, а и да продължиш да живееш с този човек все едно, че нищо не се е случило?

Това са решения, които ти лично трябва да вземеш и тук съвет не може и не трябва да се дава!

19.   Н 15, никога няма да има доверие повече.

20.   За мен не може семейство, където има изневери да е еталон за любов.
Минала съм през подобна ситуация, както много хора. Прошка може да се даде от уста, но не от сърце. Няма забравяне, няма излекуване на раната, поне в моя случай. Сив живот си представяш? А животът с човек, който те е предал и на когото никога повече няма да повярваш много цветен ли ти се струва?

21.   И аз мисля като теб.

Дълго се правех на ударен, но накрая жена ми ми изневери така, че нямаше как да се правя, че не съм забелязал. Ако се замислиш - сигурно ще установиш, че и при теб е било така.

Въпреки това се опитах да и "простя", страдах почти година и накрая си намерих гадже. Не съм парадирал, но не виждах и смисъл да го крия. Жена ми не можа да го понесе. Може би защото аз нямах никакво намерение да прекъсвам връзката, въпреки, че беше чисто сексуална.

Много време изтече от тогава и досега смятам тази година опити за "прошка" за изгубено време.

Съвета ми е - разделете се и си търсете щастието по отделно. И след развода има живот.

22.   И аз съм в същата ситуация, не мога да го гледам да го дишам, вечно се съмнявам в думите му, в действията му. Опитах се да му кажа че не мога така и по добре да живеем с отворен брак, но той и дума не дава се каже.
Хем изневерява хем не ме пуска. Ужасно е това положение на вечно съмнение. И аз така не мога вече да му се усмихна от сърце дори.
Може би с времето се свиква, мисля даже да си намеря любовник ей така да сме квит

23.   Обичам жена си и никога не съм бил с друга. Имаме дълга връзка и знаем всичко един за друг. Преминали сме през всичко заедно и нито аз нито тя имаме съмнения един в друг. И все пак се случи друга жена да хлътне по мен и аз да хлътна по нея. Разказах всичко на жена ми, казах и че каквото и да стане вината ще е моя и все пак се надявам да ми каже стой на страна и тн... Но не тя ми каза носи се по течението както винаги сме се носели, ако те отведе другаде ще видим какво ще стане. Казах и че аз не съм правил крачки, няма и да направя, но няма и да я спра да прави крачки към мен... В крайна сметка другата жена се усети, че тези неща не са редни и се отдръпна. Не съм изневерявал на жена ми, но бях готов да го направя и тя го знае. Нито за миг не съм спрял да я обичам, просто емоцията и тръпката ми харесаха, знаех че не е редно и все пак не слагах край, но и не съм лъгал. Всяка една малка крачка към другата съм я споделял с жена ми и тя винаги е могла да каже спри се защо го правиш, но никога не го направи.

24.   Авторката до номер 23 - това, което имате с жена си е рядко и прекрасно. Напълно ви разбирам, аз също съм се увличала веднъж. Мъжът ми обаче е казал на жената, че никога не е бил влюбен в мен и ще ми иска развод. След 12г заедно, брак и дете, разбирам, че човекът до мен се е преструвал през цялото време. А имаше толкова навити жени край него и шансове да ме напусне. Не знам защо не ми направи услуга още навремето...

25.   23, и какво излиза, че си разчитал някой друг да вземе решение вместо теб. Ако другата беше с болно его, да те е откраднала.

26.   Н 24, кое е прекрасното в това да ти кажат "влюбен съм в друга, спирай ме като отчаяна докато аз те унижавам, няма да си тръгна от теб, но няма да я спра другата ако ми се мегне на врата".
Съпругата му е постъпила интелигентно случая, дала му е пълна свобода и той мирясал до нея кротък. Но... Е, жена си, знаеш...

27.   Номер 26 - комуникацията е нещо прекрасно. Хора сме и никой не е застрахован от това да се увлече по друг по време на връзка. Представете си колко наистина близък трябва да чувстваш човека до себе си, за да му споделиш нещо подобно и да вярваш, че той също не би почувствал обичта ви застрашена от една тръпка. Унижението е чувство, което сами пускаме у себе си, а не действие, което друг може да ни причини /изключвам действията от престъпно естество като изнасилвания, изтезания и т. н. / Номер 23 не е предател и с жена му имат нещо мнооого рядко - обич с емпатия и без его, без чувство за притежание. Отделен е въпросът дали действително съпругата е приела нещата така, както н23 описва. Както казвате може да е подходила умно, а вътрешно да не й е било никак приятно.

28.   Прошка за изневяра, нито се иска, нито се дава. Невъзможжна е, каквото и да ви разправят.

Искащият такава, иска не прошка, а достойнство. Защото няма собствено такова.

Даващият, дава не прошка, а собственото си достойнство. На човек, който не го заслужава.

Изневярата е личен акт и лично решение. Нищо не може да оправдае изневеряващият в една връзка.

Ако във връзката нещо куца, за това се говори с партньора и се търси общо решение със взаимни компромиси. Ако такова не може да се намери, следва раздяла със споделена отговорност към деца евентуално.

Ако се е появило привличане, или чувства към друг, или друга, връзката вече е счупена, или пък никога не е съществувала реално. И в двата случая е безсмислено да се продължава.

И накрая, когато изневяра бива разкрита, изневеряващият трябва сам да си носи кръста. А не да проси, или да получава прошки. За тези неща се мисли преди, а не след.

29.   Н 22, вие живеете в отворен брак. Но само съпругът Ви се възползва от това, а Вие не.

30.   До 28:
Това като закон ли да го приемем от вас? Защо сте толкова ограничени, светът е шарен не може всички да са добри. Още по малко да следваме вашите мисли които нямат никакво покритие и факти. Плямпате си ей така да обърквате хората и да си налагате мнението.

31.   Здравейте! Като става въпрос за стара любов, за стари спомени, не е лесно... Прошката е в това, да разберете! Да осъзнаете, че не сте му първата... Че тези хора имат история... Да благодарите на Вселената, че ви го е дала, защото можеше въобще този мъж да не стигне до вас... И от тази благодарност, да се отласнете! Да дадете най-доброто от себе си за този мъж! Ние мъжете подсъзнателно дори сравняваме жените... Ние знаем, че тази жена става само за секс, а тази си заслужава да се ожениш за нея... Ти си Победителката! Дръж се като такава! Събери се, ти се прекрасна, цъфти... Разнасяй хубав аромат около себе си и мъжът в крайна сметка ще избере този Аромат! Погледни дори отвъд егоизма- нека дава на тази си стара любов по нещичко, но Голямото-Семейството остава за Теб! И ако проявиш търпение и отпуснеш Ситуацията, те уверявам, че Вселената ще нагласи нещата и всичко ще остане за Теб, защото Вселената, одобрява Хармонията, това е нейн Закон! А твоята задача дотогава е да се държиш максимално топло, човешки, разбиращо, да цениш Любовта, защото я е имало и ти не можеш и не бива да правиш опити да я изтръгваш, а я уважи и всичко с времето ще се Подреди! Бъди Благословенна!

32.   Н 31, ти ще се съгласиш ли, да живееш в семейство с жена си, но тя понякога да си се первази с някоя своя стара любов? А ти давай всичко от себе си за нея, какво, като се поебва отвреме навреме с бившия? Ти ще си победител, нали? При теб се прибира, какво като до преди час е правила свирка, и още мирише на....!

33.   3 - мнението ти е супер неадекватно. Явно си изневерявате с жена си от край време и за тебе няма проблем.

34.   Явно мъжът ти не е някой, гледащ страшно и блъскащ във фитнеса, затова мислиш да го напуснеш. Ако беше нацепена батка щеше да си готова на всичко за него.

36.   31 - Като ти набучат рогата на теб, ходи се успокоявай, че Вселената била наредила някой боклук да плющи жена ти. Пачаврата си я дръж в къщи и и мириши ароматите. Особено след като другият ѝ е напълнил устата със сперма. И се радвай, че голямото оставало за теб. Голямото лай-о се има предвид.

37.   Ако не можеш да простиш и да излезнеш по- силна от ситуацията, а си оставаш в ролята на жертва- жертвай се и го отпрати. Ако не можеш вече да обичаш- проблем и за в бъдеще ще има. Предателство!? По кой договор? А, невинното детско сърце как ще преживее, знае ли се!?

38.   Авторката до номер 34 - из форума циркулират еднотипни, явно все Ваши коментари по повод любовта на жените към "нацепените батки". Явно сте много млад, все още без истинско самочувствие, базирано на постижения и опит. Аз лично нямам нито една приятелка и дори колежка или позната, която някога да е била влюбена в "батка". Няколко такива са ме сваляли безуспешно, с единият имах връзка навремето, но момчето беше завършило медицина и беше много интелигентно - не мисля, че се вписва в това, което Вие влагате в термина. Замислете се дали самият вие не си падате по "кифли" - няма как да се целите в оперирани, силиконови мацки и да очаквате те да не са повърхностни в избора си на партньор, а да си търсят докторант с коремче (примерно).

39.   До Авторката. Направи ми впечатление последният абзац "Пиша темата, за да споделя и да дам някаква яснота на канещите се да изневеряват, че винаги се разбира в даден момент и действията ви отравят живота на много хора. Помислете струва ли си.. "" Да Ви кажа честно никой сутрин докато взема душ или пие кафе не си мисли нещо от сорта "Я какав хубав ден, защо пък да не взема да изневеря. Може и в по-миньорен вариант, ""Какво сиво и потискащо време, колко ми е тъжно, дали пък да не взема да погушкам колежката, толкова се чувствам душевно самотен и неразбран". Не така не стават нещата, като правило процеса е бавен и продължителен. Всичко може да започне някак съвсем случайно, всичко това, в началото е наистина, съвсем невинно. Може да започне на един купон, когато с колежката слизат по стълбите, и едно случайно залитане, вик на уплаха и стрес от нейна страна, колегата, който върви пред нея е обръща, прихваща я както е залитнала, задържа я да не падне и от инерцията, от уплахата, устните им се докосват. Даже не е целувка, а случайно докосване, вследствие на подхлъзването, даже влагата от устните е минимална. В момента двамата са силно притеснени, но някак развълнувани и те не могат да го разберат, но същевременно някаква искра се мярка за стотни от секундата, чувстват се гузни, но и те не знаят от какво, но и някак развълнувани. Да другият ден, пият заедно каже в барчето или в залата на института, и някак мимоходом колежката споменава "Добре, че беше ти, че сигурно щях да си счупя ръката, или главата". Колегата смотолевя нещо, е това нормално да е притече на помощ на колежката, но спомена за вълнението не им дава спокойствие. Лека полека започват да споделят все повече неща от личният си живот, разни спомени, които ги вълнуват, проблеми в семейството, за родителите си, оклюкарват колеги и колежки, намират допирни точки в интересите си и се чудат как до сега не са си ги споделяли. Колежката има кола и понякога го вози в колата, спира на тиха улица, пак продължават познати теми, разширяват техният обхват, колежката има рожден ден и вярно в института, той го честити, но някак небрежно, че наоколо има десетки очи. В колата целувката в началото е пак някак плаха, едва ли не протоколна, но някак всеки обхваща вратът на другия и го притиска по- близко до себе си. Въздух не им достига, а не могат да се откопчат еди от друг. Чувстват се виновни и някак се гледат изподвежди, но пак в един момент като, че ли са се наговорили впиват устни. Знаят, че е нерадно, чувстват го, но си мислят какво пък толкова, няколко целувки. Да ама, тези целувки не са като на филм по сценарии, а някак отвътре ги кара някаква сила или емоции. Така все по-често се целуват, все по -силно се притискат, все повече искат ново ниво, ръцете им изследват тялото на другият, спират е определени места, а това още повече ги кара да продължат напред. В някакъв момен съпругът на колежката заминава в командировка в чужбина, децата са И при родителите И в провинцията, и в едно горещо лято, в една не толкова шумна София, в една голяма стая, с широко отворени прозорци към един шумен столичен булевард и спуснати дантелени пердета, две обляни в пот се гърчат в така чаканата и желата близост на взеимно сливане. Използват всеки момент да се радват на тази така желана близост, а защо го правят, този въпрос не си задават. Млади са някъде в началото на тридесетте, а всичко започна от едно подхлъзване на високи токчета и едно залитане. Съдба.. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"

40.   аз простих и не съжалявам, важното е обаче едно да се приеме, че така е станало и да се забрави иначе няма да имате бъдеще. помисли добре и реши даваш ли шанс или не и никога не съжалявай за това си решение, продължи на пред без да мислиш дали си сгрешила това е истината и забрави миналото при двата случая.

41.   34 А стига вече с тия "нацепени батки и брадати, остригани като за влизане в казармата". Че такива смешни момченца има, на които хич не им отиват нито бради, нито татуси, ама се мислят за "генгста бойс". Като лапнали врабчета са в мутрите. Разбирам че си много комплексиран, ама смени плочата.

42.   До 39.
Стига си преписвал от книгите.

43.   До 39:
Само верни неща пишете откакто ви следя. Някак си споделяте разбираемо и поучително

44.   41, човекът е напълно прав за нацепените батки, неслучайно го повтаря във всеки коментар. Това е самата реалност. Точно такива си избирате всички жени за ебане и разплод и се припознавате, затова и се ядосвате на коментарите му.

45.   Номер 22, а ти какво висиш и защо не го напуснеш ти? Или да си хванеш любовник, никой не го пита. Някой път се чудя колко тъпи хора има.

47.   Да. Аз съм този, който пише за нацепените батки. И е точно така. И не, не съм привлечен от разни силиконови кифли с екстеншъни. Винаги са ми били неприятни такива жени. Но просто е очеизвадно, че масово от чалга кифли до интелигентни и образовани млади жени налитат основно такива индивиди. И то единствено и само заради мускулестите им тела и това, че демонстрират някакво "мъжество" и чупят стойки.