Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Какви половинки, какви четвъртинки??? Май има завист към приятелката, а? Щом й купуват значи си заслужава. Иначе много лесно биха могли да я сиктирдосат и да й бият шута. Не е опряла пистолет в ничия глава, нито да е с нея, нито да й купуват разни неща. Твоята "половинка" май е скръндзичка.

7.   Аз, не бих се съгласила мъж да ми плаща сметката. Бих се съгласила ако много време сме заедно.. ама много време. За мен е неудобно чужд човек да ми плаща сметката, бих казала дори почти непознат. С който съм излязла на първа среща. Ако нямам възможност за заведение, просто не излизам и толкоз.. Жените не разбират, че задлъжняват на този мъж, като им плаща сметките..

8.   Май и ти си една от тези 90%, но тук се представяш за много щедра. Да, вие полагате усилия за половинката си само в леглото за да се харчи той за вас за всичко.

9.   Познат каза така "добре ми е жена ми защото ми излиза най-евтина" навън си има други, на които да купува неща... С пари спестени от "евтината" му жена.
Някои мъже ценят "вложенията" си, другото е даденост за тях.
Приятелката ти си знае.

10.   Мъж на близо 60г

Абсолютно винаги аз съм плащал всички сметки с всяка жена, която съм поканил на среща!

И ТОВА Е НОРМАЛНОТО!

Защото аз съм я поканил - следователно аз поемам ангажимент и да платя сметката!

Единствено сме делили сметки(всеки си плаща своята), примерно с колежки от УНИ-то, като сме сядали на кафе в почивките, или с колежки от работа, като сме сядали на барче по някакъв повод - но защото това не са "срещи"!

11.   """От доста време ми прави впечатление следното - поне 80-90% от жените, когато излязат на среща, чакат мъжът да плати. """" Разбира се, че той ще плати и всички момичета трябва да имат такова държане. Трябва да се знае, че за него е въпрос на чест той да плати сметката в заведението. Аман от тънки сметкаджии, които "цепят" стотинката на две и разни сополивци. По мое време момчето винаги плащаше, това явление делене на сметката е отвратително-него разбирам. За своята постъпка, да плати сметката, мъжът не трябва да очаква някакво по-особено отношение. Съвсем друго е когато са семейство, то тогава, както се казва парите са общи. В продължение на години съпругата ми получаваше заплата три пъти колкото беше моята, а и аз не работех за минимална или средна заплата. Тя технически директор в голяма иновативна фирма, а аз се срещах с различни хора, по някога на обяд. Та тя все понеделник, за да не ме обиди слагаше тихомълком в портфейла ми по 400-500 лева и това беше преди повече от десет години. сега и моята се вдигна, но пак е към два пъти по-ниска от нейната. Е вярно, ние сме възрастни, от така наречените бумъри. //Fallschirmspringer//--Десантчик-"Навсякъде, по всяко време"

12.   Моето правило като отида на среща е винаги да имам възможността да си платя това, което поръчам. Оттам насетне нямам нищо против мъжът да плати, ако желае. Мъже са ми обяснявали, че тях това ги кара да се чувстват добре. В младите си години, когато нямах пари, ми беше много важно аз да си плащам всичко. Като започнах да изкарвам достатъчно, спря да ми бъде цел да се доказвам. Но пък ако аз поканя мъжа някъде след първите ни срещи, предпочитам аз да платя и съм една идея по-настоятелна, но все пак ако той не го приема, въздържам се.
Никога не съм искала от мъж да ми подари нещо конкретно без повод. Ако имам празник и ме пита какво искам, мога да му кажа или да го насоча. Но искрено ме е радвало, когато съм споменала, минавайки през витрината на някакъв магазин колко много ми е харесала някаква пижама да речем, и след няколко дена или седмици, вземе че ми я подари. По този начин ми индикират и че ме слушат, и че ги интересува какво харесвам. Също и че залагат на сигурното, когато искат да ме изненадат, така че надали ще ме заведат на терариум, да речем.
Почивките винаги съм очаквала да ги плащаме заедно, но ме отвращава идеята да делим всичко 50 на 50 или пък да усетя старание да прецакаш другарчето. Моята идея е, че единия ще плати нощувките да речем, другият ще плати транспортните разходи и по-голяма част от храната. Ако ходим на платена екскурзия, единия ще плати регулярната стойност, другият ще плати всички допълнителни екскурзии и според сумата може и да обхване част от храната. Като купуваме храна на място, ако стане време да делим, единият ще плати закуската, другият обяда, после първият вечерята и следващата закуска е от втория. Не мога да бъда във връзка, в която ще купя две банички и ще искам 2лв за едната да ми се дадат или ще пазим касовите бележки, че да може да си делнем парите според това за кой са солетите и за кой е била вафлата...

Но по принцип нямам нищо против мъжът до мен да плаща всичко. Просто не съм попадала на мъж, който да сметна, че е толкова добре финансово, че да не му е проблем. Предпочитам да отидем два пъти на море тази година, делейки си сметките, отколкото да отидем само веднъж защото просто мъжът до мен не може да си позволи втори такъв разход. Ако излизам с някой, който има доход над 10 000лв да речем, и има желание да плаща всичко - няма да се дърпам, защото не би трябвало да има моменти, в които не може да си позволи нормални неща заради мен. Но като излизам с човек, който взима 3000лв заплата, знам че има възможности ама са му ограничени. Не е беден в никакъв случай ама все пак 3к не се харчат толкова трудно, ако се стараеш да плащаш всичко за двама човека.

13.   Най-сериозните ми връзки са се зараждали, когато сме си делили сметката. В случаите, в които аз съм плащал нещата не ескалираха в повечето случаи до сериозна връзка

14.   Аз лично бих се чувствал зле, ако жената държи да плати. Това означава, че не ме мисли за мъж. Разбира се, това си е мое мнение, аз съм от малко по-старото поколение, където не възприемахме връзките като някаква търговия. Днешните младежи имат малко по-различни разбирания, за съжаление.

15.   Жена съм. Това е деликатна тема и зависи от много неща - на какъв етап са отношенията, какви са възможностите на двамата, какво очакват един от друг, какъв е разходът.

Много щедър човек съм, обичам и да черпя, и да правя подаръци, плащам лекарства, битови сметки и т. н. без никакъв проблем. И от тази позиция не търпя стиснати хора.

Обаче трябва да има мярка и в женските искания.

Да си проси една жена не какви да е, а скъпи подаръци, от мъж, е грозна проява. Като искаш нещо по-скъпо, изкарай си парите и си купи. Ти знаеш ли дали другият има затруднения, за какво проиритетно и неотложно харчи и дали няма буквално да го отгладува този скъп подарък? А ти ще му върнеш ли същия жест?

Аз лично правя така - не си искам сама, а чакам да видя какво прави за мен мъжът сам, без никой да го кара. И веднага си проличава всичко.

А иначе грижа и внимание трябва да има. Но често причината е банална - доходите не стигат. И това не е нещо срамно.

16.   До 14. Аз също съм от по-старото поколение и тук не става въпрос за това кой ще плаща, а става въпрос за нагласата на днешните жени, които знаят, усещат и мислят, че Ганьо е длъжен да прави Еди какви си неща, защото ако не го прави, то тя просто ще отиде след час при следващия Ганьо и той ще плати.
Като уж от по-старото поколение би следвало да знаеш какви жени е имало и какво са правели за мъжете си. Не да иска само, а аргумента да и е че ако не е този, друг ще го направи. В това няма емоция, няма обич, а има единствено интерес, който пък няма да доведе до нишо добро. А ти явно нямаш акъл, защото ако си хванеш такава, трябва да си най-простия човек да си мислиш, че ако изпадне някой доста по-заможен да си и плаща глезотиите, то ще те зареже точно заради това, заради което те е избрала, за да плащаш, мистър балък.
И докато в днешно време никой не вижда нещо смущаващо в подобно женско поведение, то аз като мъж, категорично не искам да имам в обкръжението си подобна измет.

17.   Жест е подарък, плащане на сметка е в реда на нещата и липсата й е показател, че мъжът е толкова скръндзав, че и един сок не ти взима. Тук нещата опират до много поввче от плащането, ако можеш да вникнеш в какво.

18.   Ами виж сега, всичко си е до възпитание, култура и среда. В България общоприетото е, че мъжът е този който трябва да покани на среща жената. Ако жена вземе да кани на среща мъж, как ще бъде възприета? Със сигурност ще я възприемат като лека жена или баш мръсница, която няма сериозни намерения. А ако мъж приеме поканата на жена, със сигурност ще му се присмиват че е сдухан, че не е мъжествен и че е толкова смотан че не може една жена да покани на кафе. При положение че е общоприето, че мъжа е този който кани, редно е той да плати сметката. Естествено че ако жената го е поканила, тогава е някак грозно и нелепо пак той да плаща. Но ако той кани, значи той плаща.

Аз живея в друга държава и тук схващанията са малко по-различни. Не е странно жената да направи първата стъпка, когато си хареса някой. И е нормално една жена да покани мъж на кафе или на разходка. Затова тук е нормално да се разделя сметката. Аз лично предпочитам мъжа да е този, който прави първата стъпка. И никога не съм се чувствала неудобно когато той е плащал. Още по-малко когато са били мъже, които са изкарвали 20 пъти повече от мен. Естествено, гледала съм да съм скромна и да не поръчвам някакви скъпотии. Мъж който изкарва добри пари няма да обеднее от това че ми е платил едно кафе и една тортичка. Просто би било смешно аз да взема да деля сметката с него за такова нещо. Всеки себеуважаващ се господин би отговорил великодушно "не се притеснявай, аз ще платя". Когато е ставало въпрос за по-големи сметки (обяд или вечеря), от възпитание съм предлагала да платя моята част, естествено винаги с усмивка са ми отговаряли че няма нужда и че за него е удоволствие да ме покани. Както между другото бих искала да се държи брат ми, като мъж на място. Ако кани девойка, да бъде кавалер и да и плати сметката, а не да се скръндзи за 15 лв., вкъщи не са ни възпитавали така. Мъжът ако има сериозни намерения трябва да докаже някаква платежоспособност. А ако няма сериозни намерения, чисто и просто от възпитание трябва да бъде кавалер, този който кани, плаща.

Със скъпите подаръци и почивките нещата вече стоят различно. Скъпите подаръци са капризи, едно е да си кавалер, друго е да си спонсор на някоя използвачка. Мисля че букет цветя и кутия бомбони са по-подходящи за да покажеш на една жена, че я обичаш. Може да и подариш по-специална вечеря, но да и купуваш айфони и други глупости ми се струва прекалено. Една жена ако наистина те обича, няма да гледа колко струва това което си и подарил, а ще те цени като човек, като мъж.

А колкото до почивките, струва ми се че е най-честно и правилно двамата да разделят разходите. Един ще плати транспорта, другия нощувките и така. Изключение е само ако мъжа има много пари, а жената не разполага с такъв бюджет. Тогава би било по-справедливо мъжа да поеме разходите.

19.   Никога не съм гледала кой плаща сметката, не ме интересува. Имам пари и си плащам, когато поръчвам нещо. Ако мъжа каже, че той иска да плати, не му чупя хатъра, но гледам примерно следващия път аз да поема сметката или да сготвя вкъщи например (ако сме в началото и не живеем заедно), както и му благодаря за жеста.
От друга страна, мъже са ме гледали в ръцете и колко плащам. Чувала съм коментари от типа на: много висок бакшиш оставяш *да не си помислите нещо, между 5 и 10% от сметката е, зависи). Какво го бърка, колко бакшиш оставям, не разбрах. Нито е от неговите пари, нито нищо. Случвало се е и да чувам: а, тоя пуловер е много скъп. Пак същия въпрос: какво го интересува него.
Та така мили дами и господа: и мъжете и жените ти гледат в портфейла, ще кажеш, че те ги дават тия пари.

Но авторката е права: двамата партньори трябва да се грижат един за друг и да си правят взаимно жестове. Иначе си е чисто използвачество.

20.   Н 13, сериозни връзки, но в минало време... Колко сериозни да са щом са останали в миналото? !