 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Писмо от една непозната
преди: 17 дни, 6 часа, прочетена 874 пъти
В мислите ми тайно се прокрадват онези незначителни спомени от кратките ни случайни срещи.
Докато се приближаваме един към друг, всеки потеглил нанякъде в рутината на своето ежедневние, забелязвам усмивката ти още отдалеч и пронизващия ти поглед, който не отместваш дори за миг. В този момент, против волята ми, в мен се прокрадва онова трепетно чувство, подобно на първата глътка кафе - чисто, силно и разтърсващо, и се разпространява във всяка една част от тялото ми. Поздравяваме се и отмествам бързо поглед, изплашена от забравеното усещане, което събуждаш в мен.
И вече е късно за кафе. Отпивам глътка от чашата червено вино, загледана в далечината. Дали и на теб ти се иска да разбереш името ми, коя съм, дали се прибирам при някого нощем? Може би не бива.
Нашата съдба е да останем непознати.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 16 дни, 7 часа hash: 15153e9071 |
|
1. Авторке, имаш талант за писане!
Казвам го като човек с опит, но в България е почти невъзможно човек да се издържа(и семейството си) само с писане.
Затова аз още като млад се отказах от поезията(въпреки че имах и публикации), а сега пиша само по теми, свързани с хобито ми.
И само още нещо по това, което си написала, добре е финалът да съдържа положително послание, да носи заряд!
Аз бих го завършил така: вместо "Може би не бива.
Нашата съдба е да останем непознати. "
Бих написал: Бъдещето ще покаже!
п. с. И съдба - няма! Защото всичко в живота зависи от нашите мисли и решения. Да, понякога Бог ни изпраща изпитание, които не можем да променим, но преди това винаги сме имали избор, и сме взели решение - и в резултат на това решение - вече ни се случват и съответните събития.
И затова, аз никога не използвам думата съдба - в писанията си!
|
| преди: 14 дни, 13 часа hash: 5a9419350d |
|
2. Не мога така да пиша като авторката, просто умът ми е устроен по друг начин, математически анализиращо, но не социално- емоционални анализи, а чисто технически. При това сега съм възрастен, но някога и на мен се случваха подобни срещу. Винаги сутрин излизах на път за института, който е едва ли не в другият край на София. По някаква случайност на улицата срещах една млада жена, приблизително на моята възраст. Така минаваха дните, след това седмици, месеци и веднъж ми се стори, че на устните на тази жена има някаква бегла усмивка и аз също плахо се усмихнах. Стеснителен и срамежлив съм с непознати жени, тогава нямаше тази мания за височина от 190см, която беше желана и на майка ми, а съм 183 см. Вярно атлетичен съм, но това е вследствие на генетиката, деветте години джудо, тежката двугодишна казарма в десантен батальон, така, че едва ли съм толкова желан обект на внимание. Така лека полека с жена започнахме с леко кимване на глава да се усмихваме един на друг при разминаване. Не знам името Й и тя не знае моето. Докато един ден, събрал смелост и казах "добро утро и лек и приятен ден", на което тя отговори "и на Вас подобно", и така всеки ден, ако е навалял сняг, "Й честитях първи сняг". Беше занимателно и някак ти става топло на душата, че една непозната жената те поздравява. Когато не е срещнех, някак имах чувство, че денят "посивяваше". Може би това продължи две или повече години, , докато не промениха работното време на института. Започнах да се срещам по-рядко, но пак ми беше приятно да я виждам, пак се поздравявахме, липсваше ми нейна усмивка. Тогава живеехме при родителите на съпругата ми, но си купихме апартамент и се преместихме на друго място и пристанах да я виждам. Е, вярно тава беше по време на "тъмният" социализъм и бяхме млади, някак емоционалната "настройка" на хората беше различна. За мен жените, които познавам или съм познавал са красиви и прекрасни човешки същества. Алекс. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
|
| преди: 14 дни, 3 часа hash: 90ad1ec0bc |
|
3. Все едно е писано за мен!
Но има разлика - аз се запознах с жената и сега пак се усмихваме, но и двамата сме обвързани, и всичко си остана до усмивките.
Все пак, когато се видим и поздравим, денят ми е по хубав, но и дъщо така ми носи и малко тъга, защото ако беше по друго време можеше да се получи нещо между нас.
|
| преди: 14 дни, 53 мин. hash: 5adb12a031 |
|
4. Авторке, пишеш много красиво. Запознай се с момчето. Не пропускай поредната възможност. Аз пропуснах и съжалявам, че с него останахме perfect strangers.
Тогава написах това за него
http://spodeli. net/18/story-160109. html.
.
|
| преди: 13 дни, 23 часа hash: a0e537c494 |
|
5. Многообещаващо начало и изведнъж " онова трепетно чувство", подобно на първата глътка кафе... ", Е, няма начин нещо толкоеа прозаично и повтарящо се стотици пъти всяка следваща сутрин да предизвиква трепетни, разтърсващи чувства. Първата глътка кафе в поредната ситрин, в която си недоспал... Това е толкова скучно, рутинно и досадно, че е в пълен дисонанс с описанието преди и след " първата глътка кафе". Някак си предмета използван за сравнение, което съвсем не е на мястото си.. Необходимо е нещо специално, неочаквано, изненадващо, различно или твърде дълго чакано, което се случва ненадейно, непланирано, за да предизвика подобни чувства". Какви трепети може да се изпитат от поредната чаша сутрешно кафе в сивото забързано ежедневие?
Все едно изхвърлихте написаното в тослетната чиния и пуснахте водата...
А имате талант...
|
...
| преди: 13 дни, 20 часа hash: d37bf9a695 |
|
6. Никога няма да се влюбя.
|
| преди: 13 дни, 2 часа hash: fbada2f174 |
|
7. Непознати, пък се поздравяват? Ученически сантиментални писания. Има раздел Проза и литература.
|
| преди: 11 дни, 4 часа hash: 78c734deaf |
|
8. Браво на дедо Десантчик, какъв романтик...
|
| преди: 10 дни, 13 часа hash: 5a9419350d |
|
9. №8 "Браво на дедо Десантчик, какъв романтик... " Уважаеми №8, "дедо " десантчик не се е родил нито "дедо", нито десантчик, а бил обикновено момче, каквито има десетки хиляди, нищо по-различно. Апропо, десантчик бях до 31 годишна възраст, някъде тогава се сменя ВОС-а, на част от служилите. Примерно служил като мотострелковак, завършва медицина и някъде няколко години след завършването ву се сменя ВОС-а, който отговаря на цивилната му специалност. Лекарите са военно призоваеми. Ходели сме пролетно време на стрелби с лекарки, мед. сестри, лаборантки, на някой лагер на НВО, приятно е един преди обяд да отидеш малко на въздух, да изгърмиш един пълните с калашника и един с ТТ. Е, това е когато обещая бутилка "Карловски мискет" на о. з. полковника, който е ръководител на секретна секция в института, в местното ресторантче, където хапваме пъстърва местно отгледана. И защо "дедо" десантчик, да не е чувствителен. Ами "дедото " десантчик винаги е харесвал жените, влюбвал се е, обича дъщеря си, съпругата си, майка му е починала, обича балдъзата си и. И той е бил млад. Не се забравят блусовете в полумрака с любима колежка, на която очите греят в сумрака със звезден блясък, а топлото Й младо и гъвкаво тяло е притиснато до неговото.. И Вие ще извървите този път, той е еднопосочен. Дедото десантчик винаги е смятал, че жените са по-цевният пол за оцеляване на човечният род.
"
Жената, която от паметните дни
сърцето ми пламенно страстно обича,
живее в незнайни, далечни страни
и Ничия Никога тя се нарича.
Тя има над мене безименна власт
и всякоя гънка ми спомня за нея -
напролет тя кани в разлистния храст,
наесен - в безшумната плаха алея.
Над нейния замък мълчание бди,
житейската врява до нея не стига -
и своите жертви тя дебном следи,
разтворила нощем надзвездната книга.
Тя люби печалната бледна луна,
която целува полята безбрежни -
и нейната мисъл не знае злина,
и нейните думи са тихи и нежни.
тя люби потайния приказен мир,
потънал в мъглите на здрачна далечност -
и в нейния поглед - планински тих вир -
оглежда се мълком безмълвната вечност.
От своите свити лазур-върхове,
които крилата мечта не догоня,
тя тръпном се вслушва и тръпном зове,
но нейния зов се в снежинки отроня.
И нейната похот безплътна в нощта
от тъмни желания нивга не трепва -
тя слуша чаровния танц на смъртта
и тихи любовни легенди нашепва.
На вихрена младост най-свидния цвят
напусто за нея сърцето обрича:
живее живота на приказен свят
и Ничия Никога тя се нарича.
Алекс. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
|
| преди: 8 дни, 14 часа hash: 9ed7841e5b |
|
10. Хах, това е цитат от Стефан Цвайг.
|
...
| преди: 6 дни, 12 часа hash: 53090e99c0 |
|
11. Защо да останете непознати? Заговори го, никога нищо не се знае :)
|
| преди: 1 ден, 4 часа hash: 567a2b48b3 |
|
12. Ако имаше как да е възможно, бих заложил живота си, че автор на тази история е моята единствена голяма любов, която не съм виждал 10 години. Напоследък я сънувам все по-често и започна да ми липсва много. Седя си вкъщи, уча по цели нощи и по време на почивките си мисля за нея- как ли е, с кого ли е, щастлива ли е, дали ме е забравила напълно. Благодаря на авторката/автора, че ме накара да се почувствам отново жив. м. 34
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
