 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Жестока в името на живота
преди: 12 години, 6 месеца, прочетена 2609 пъти
Здравейте на всички. пиша тази история с риск, че ще бъда поругана от всички, но искам да чуя мнението на най безпристрастните съдници, защото те са тук. От малък град съм, но се събрах да живея с приятеля си. Скоро го назначиха на работа в по голям град. Той е военен. Имам дете от първия си брак, взех го и се преместихме.
Заживяхме на квартира, детето започна училище и всичко долу горе се нареди. Намерих си работа и влязохме така де се каже в руслото на живота и така 8 години. Започнахме да правим планове да изтеглим кредит и да си купим жилище. Тъкмо бяхме решили и той се разболя. Откриха му рак. Последваха операции, лъчетерапия. Битката продължи близо три години през които аз работех, гледах дете и болен. Минах през ада, но го изкарах от гроба и той оживя. През всичкото това време на битка, той стоеше отстрани и чакаше аз да направя нещо, за да оздравее.
Кога спях и кога ядях въобще нямах представа. живота ми минаваше през работата, естествено на смени, за да имам време. Болниците в страната по които го мъкнех на лечение и отвреме на време в къщи да погледна детето. Така синът ми порасна, завърши и се изнесе от вкъщи, за да се справя сам. През всичките тези години на битка той само мрънкаше, недоволстваше, че той е болен и ще умре, а ние не. Бой, тормоз, скандали денонощно.
Болеста му се отрази много зле психически /имаше рак на тестисите/. Докато в едни светъл ден /аз не се чувствах отдавна добре/, отидох на лекар и ми откриха тумор на щитовидната. На другата седмица категорично ме оперираха и я махнаха. Съпругът ми беше на почивка на морето. Като му казах, се развика но от кумова срама си дойде в деня на операцията да ме види и се прибра след обед, че щяло да стане време за вечеря. След три дни ме изписаха и се прибрах в къщи. В момента в който се пооправих, тормоза започна с пълна сила, но аз вече бях различна. След няколко месеца той отново отиде на почивка и аз използвах времето и се изнесох от квартирата. Без обяснения и скандали. Като си дойде и видя, че ме няма започна да звъни и да ме заплашва. Срещнахме се навън дадох му ключа от жилището и от този момент вече година и половина не съм го видяла или чула. През това време получих предложение за брак от много влиятелен и богат мъж и приех. В момента живеем заедно, щастлива съм нищо не ми липсва. Даже си строим къща за нас двамата. Рядко се сещам за преживения ад и пропиляните години, но понякога се питам къде е, дали е здрав или болен и ме гризе съвеста, че го изоставих. Взех това решение защото мисля, че ако бях останала не той, а аз щях да умра. Моля ви споделете какво мислите по тази истинска и непожелана на никого история.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: 5a72404db8 |
|
1. Направо недоумявам защо си мислиш, че ще бъдеш "поругана от всички?? ! " И защо се чувстваш виновна във връзка с "приятеля" ти?
Споменяваш също "бой и скандали". Как изобщо си останала с този... дори не намирам как да го нарека... в кой век живеете бе жени, все едно сте в 16 век... "бой и скандали" и стоите там да сте слуги и болногледачки на някакви изродени типове, че се и чувствате виновни, че сте ги оставили? !
Прощавай ако ти звуча рязко, но не мога да слушам и да гледам равнодушно такива неща... аз лично щях веднага да го оставя този. Е, ти си избрала друго, това си е било твоя избор. Моля те, забрави за ПРЕЖИВЯНИЯ АД и пропиляните години, сложи му веднъж завинаги чертата и не мисли за миналото. И не се чувствай длъжна и виновна по никакъв повод, заради нищо! Ако се чувстваш отговорна за нещо, за което не си, казвай си, че правото и истината са на твоя страна.
Правото и истината са на твоя страна! Казвай си това, и отново - забрави за миналото и не се занимавай, УСПЕХ в живота от сърце от мен.
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: 5a72404db8 |
|
2. И заглавието на темата да вземеш да го преработиш - ти не си жестока, или... била си жестока към себе си, САМО към себе си, но искрено се радвам, че си излязла от това.
Не се връщай в "онзи ад" дори мислено, моля те, не се връщай там.
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: 68fc194ffe |
|
3. Според мен не трябва да изпитваш вина, защото вината се отразява зле на психиката, тъй като е негативна емоция и може пак да пострадаш. Ние първо трябва да обичаме себе си, а после някой друг. Заложено е в нас и ако се преструваме, че не е така, няма да постигнем нищо добро. На твое място аз бих се чувствала виновна за пропилените години или за причиненото на детето си. Ако някой се държи неблагодарно и жестоко с нас каква е ползата дори за самия него, оставяйки се това да продължи? Нали той самият се вкарва във филм, от който трудно ще излезе.
Радвам се на това писмо, а още повече ще ми стане приятно, ако напишеш, че вече нямаш угризения.
Бих ти препоръчала да прочетеш за д-р Хамер и Новата германска медицина, има много инфо в нета. Мисля, че ще ти даде нов поглед върху теб самата, а също и виж таблицата на Луиз Хей за мисловните модели, причиняващи болестите.
Бъди щастлива!
Soul
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: 78bf2fbb9d |
|
4. Здравей, бих искала да те попитам, както и всички, които имат отношение по темата, мислиш ли, че военния живот се отразява по един или друг начин на психиката на човека? Аз имах сериозна връзка с един мъж на 25 години (военен от 3, 5 години) и наистина отношението му към мен беше ужасно! Не съм го очаквала от млад човек, но явно много бързо удря психиката това нещо! Влияеше ми много зле и аз също се чувствах виновна, че съм се разделила с него. Просто той изкарваше мен за всичко виновна и дори когато се разделихме продължаваше да ми звъни и да досажда! Преди не ги знаех тези неща и бях неподготвена за такъв тип мислене, но и това се преживява!
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: 879d8acd20 |
|
5. Много добре си постъпила. Права си - ако беше останала с този егоист, щеше да умреш преди него. Вместо да се питаш за благополучието на този вече чужд човек, защо не вземеш да се обадиш на сина си?
Надявам се да си се оправила. Гледай само напред. Много здраве и успехи. Любовта виждам си я имаш!
А.
|
...
| преди: 12 години, 6 месеца hash: 150182d221 |
|
6. Бъди щастлива и не мисли за него :)
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: 47ef7d9df9 |
|
7. Много интересна история и много силна, та никак не бих те поругала и се чудя защо ли все още се чувстваш толкова привързана към този човек, който явно те е бил най-радовно? ! Той, предполагам, се е променил много след като се е разболял, а преди това сте били влюбени. Жалко. Но, както казваш, в името на живота, трябва да се избере доброто, живата любов, и да се забрави мъртвата любов, че явно вече е отминала. Сега и да го срещнеш, сигурно няма да ти се стори близък.
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: e008e33e24 |
|
8. Нормално е да се питаш как е, да изпитваш носталгия, все пак си дала много от себе си. Според това, което си написала нямаш основание да чувстваш вина. Явно ти е насаждано от други хора, че си го оставила. Възможно е и самия той да е упражнявал силен психически контрол върху теб. Бъди щастлива и гледай напред!
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: 08ddbc4d0f |
|
9. Била си прекалено добра с него и той го е знаел и се е възползвал. Решението, което си взела да го напуснеш, е било най-правилното и най-хубавото нещо, което си правила за себе си! Замисли се! Не съм ли права?
Сега си щастлива, спокойна, подсигурена, защо мислиш за този? Той каквото си е търсил, си го е намерил. Не му бери ядове. Въобще не съжалявай за него и не го мисли. Гледай си живота и детето и се радвай, че не си останала с този. Успех!
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: b7de655986 |
|
10. От авторката: Благодаря много за топлите думи. Живота вече ме завърта и започнах по рядко да се сещам за него. Чух, че е направил някакво нарушение в армията и сега го разследват и ходил на психо комисии. Явно от болеста и самотата е изперкал. Колко ли много ме обвинява майка му, че заради мен е на това дередже. Това ми тежи, но нищо не мога, а и не искам да направя вече за него. Дано никога не го срещам, защото ще умра от страх да не ми направи нещо или да ме изложи пред съпруга ми.
До 4 : Много малко военни са свестни и умни мъже. Не знам какво им става в армията, но имат много променено мислене. Там за всичко вместо тях мисли някой друг и в реалния свят се чувстват безпомощни, от там им идва проблема с общуването и отношенията. Не напразно като излязат от армията и въобще после не могат да работят нещо друго. Другия факт е че там постоянно им заповядват какво да правят и им насаждат комплекс за малоценност и в къщи при близките той избива в заповеднически тон и агресия. Истината е, че мъжете в армията са слаби, безволеви и неадекватни към действителността навън.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
