Какво правите, когато ваш приятел разкрие чувствата си към вас? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (90429)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (21010)
 Секс и интимност (10566)
 Тинейджърски (19520)
 Семейство (4432)
 Здраве (7375)
 Спорт и красота (3858)
 На работното място (1902)
 Образование (5317)
 В чужбина (1180)
 Наркотици и алкохол (876)
 Измислени истории (712)
 Проза, литература (1429)
 Други (12072)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Какво правите, когато ваш приятел разкрие чувствата си към вас?
преди: 7 години, 10 месеца, прочетена 2509 пъти
Какво правите и как се чувствате, когато ваш приятел разкрие чувствата си към вас, но вие нямате такива намерения към него? Как продължавате отношенията си след това? Държите ли се по дистанцирано от него? Или просто споделете вашия опит :)

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 7 години, 10 месеца
hash: e517e72213
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

1.   Много е сложно да се отговори без да се знаят какви мотиви са скрити в/у това да се влюби някои в теб.
Първото нещо което ми напомня, че докато кучката не си вдигне опашката, кучето не се качва. Без повод едва ли някои ще ти каже, че е влюбен във вас. Напишете нещо повече за случилото се за да имате по изчерпателни отговори.

 
  ...
преди: 7 години, 10 месеца
hash: e517e72213
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   №1 Напълно сте прав и аз имах подобен случай преди години. Ходихме като приятели, всичко си сподяляхме, докато един ден флирт, от дума на дума ми намекна, че ме харесва... След време не помня колко пламна искрата в мен. После започнах да я свалям открито, но тя стана съвсем друга. Абе вие жените сте да не кажи какви да не ви обидя, но това може само човек с психически проблеми да го направи. Определено ти не го виждаш, но е така за съжаление:))

 
  ...
преди: 7 години, 10 месеца
hash: ccc348fd80
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Наистина, споделете малко повече, стана ми интересно. Ще коментирам пак после :)

 
  ... горе^
преди: 7 години, 10 месеца
hash: ed6481eed6
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   От авторката: Не съм кучката, която си е вдигнала опашката и е дала повод на кучето ;) Не става дума за интимности.. А просто за разкриване на чувства

 
  ...
преди: 7 години, 10 месеца
hash: ccc348fd80
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Мисля, че погрешно разбра номер 1. Идеята беше чисто и просто да споделиш някои и друг детайл. Като например възраст, какъв е той, как се случи. Мога да ти дам съвет тогава. Междувременно, нека си разкажа историята поне аз. Внимание, може да излезе дългичко.

Навремето имах връзки. Няколко. Не ми се иска да влизам в подробности, но да кажем, че всяка се проваляше с трясък. Бях на прага на депресията. Мислех си, че не ставам за нищо, щом привличам само подобни към себе си. Реших за иазвестно време да се опитам да взема живота си в ръце.

И тогава се появи той. Ей така, изведнъж почти. Ще каже някой, ми супер, късмет. Да, ама знаете ли, че със същият сме били колеги в университета над 2 години, без аз да го забележа. Започнахме да контактуваме. Не бяхме задружен курс. Имаше обособени групи. Така стана, че някак се присъединих към тяхната група. Излизахме в компания няколко пъти и си прекарвахме страхотно. Но със въпросният човек почти не сме контактували, или ако сме е било рутина, поздрави, работа по общи проекти в университета...

А времето минаваше. Тогава не го забелязвах. Случваше се да го заговоря по скайп за нещо, понякога просто защото нямаше нищо по-интересно за правене. Той почти никога не започваше комуникация, винаги го правех аз, но дори така аз не гледах на него като потенциална половинка, не си го и представях дори. Той беше един от тези, плахите, свитите, които са доста скучни в компания, ако се появят изобщо с нея. Срамежлив, но пък и забавен ако се отпусне с алкохол :)

Времето минаваше, постепенно станахме приятели, той малко се промени. Вече беше добил увереност, която изглежда му е липсвала в гимназията и преди това. Разбрах, а и другите около нас, че всъшност е страхотен човек с неповторимо чувство за хумор. Душата на компанията, всеки път почти.

Все още не го приемах за нещо повече от приятел, макар и доста добър. Просто не ми минаваше през главата. Докато един ден, супер изненадващо, момчето ми писа по скайп, че ме обича. Забележи, той говореше не просто за харесване, а направо за любов. Лудост! А реакцията му, почти мигновена след думите, беше да напише, че точно в този момент изпитва нужда да се стане и да се разходи навън (беше зима, валеше обилно на парцали). Това беше втрещяващо просто. Та аз никога не съм гледала на него като на нещо повече от приятел, това вече го казах. Вярно, доста добър приятел. Винаги успяваше да ме разсмее по скайп (не сме се виждали извън компания само двамата), винаги се опитваше да даде съвет, когато му споделях, че имам трудност в нещо. Дори по неща, които не са негова работа. Пример: какво пък да сготвя сега? И се изкарва един списък с рецепти от интернет, които не познавам.

Знаеш ли, това признание за него е било супер мъчение. Прегарял е по мен! Но в известна степен, и аз така се чувствах. Защото ме хвърли в непонятен до момента размисъл. Да, дори след като разкри чувствата си, още чувствах несигурснот в приемането му за нещо повече от приятел. Няколко дни след това, все още страдахме от неловкия момент. Той го наруши. Как? Ами извини ми се! Представяш ли си? Сякаш беше направил нещо лошо, а аз съм го осъдила за него или нещо такова. Но вероятно тогава е бил в такова състояние, че да мисли, че щом от мен няма реакция, то той е сгрешил, и знам ли, сигурно се страхува да загуби приятелството.

Много мислих тогава. Изобщо не виждах връзката си с него. Изглежда, че все пак, може би съм дала някакви поводи за да стигне той до решение да ми признае, въпреки страха. И като връщам лентата осъзнавам, че той се е хващал за сламки. Например питам за филм да гледаме на кино, като аз разбирам с други а той мисли, че само двамата. Просто... тих и плах, срамежлив събран с момиче, което... ами обича купони, компании. Просто ми беше почти непосилно да си представя какво ще стане.

Но... реших да му дам шанс. Просто така, не без известна жертва на "уж" здрав разум, но го направих наистина. И знаеш ли, това беше може би най-хубавото нещо в живота ми. Да, той е онези типове, които не можеш да оцениш... защото не им даваш шанс. А и зависи какво търсиш. Но у него намерих любов, всеотдайност, разбиране, хумор! Никога не ме притиска за нищо, винаги е насреща със съвет, помага ми за всичко. Проявява разбиране за всеки въпрос, съдейства с каквото може. Има невероятна креативност, която между другото личеше и в признанието му.

Споделяхме си скоро след това, и той призна, че когато ми е написал за чувствата си, е бил доста напрегнат, меко казано. Всъщност го оприличи на "почти нервен срив". Малко ми беше кофти задето и аз известно време се чудех на този човек... какво му става. А той, милият, никога преди това не е изпитвал подобни чувства, нито е бил с жена. Не е минал през всичките детски игри в началното училище от рода на "А пък А харесва Б! ", нито заигравките в средното училище, където момчетата правят разни неща на момичетата, нито пък гимназията, където нещата се случват ( говоря за почти всички неща, в интерес на истината :) ). Просто... странно, но факт! Та такъв човек си изля душата пред мен, без предварителна игра, без "искаш ли да излезем някъде? ". Каза ми, че най-вероятно не би постъпил така, ако можеше да се върне, но пък именно това му действие ме накара да се замисля всъщност.

Май доста дългичко излезе като за отговор. Сигурно и малко трудно за вярване, но пък... животът понякога си е труден за вярване.

Независимо дали ще споделиш подробности, за да мога да дам по-конкретен съвет (моля те, темата ми е любопитна доста :) ), чуй този: след като си решила да не споделяш чувства, поне направи това ясно и за човека отсреща. Още се съдя за моята неувереност, която почти е поболяла момчето. Но съм на мнение, че всеки, който обича, трябва да бъде готов на всичко, включително и на несподеляне на тази обич, колкото и кофти да е това.

 
  ...


...
преди: 7 години, 10 месеца
hash: ed6481eed6
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   От авторката:
С въпросното момче се познаваме отскоро. За малкото ни виждания в компания на наши приятели, усетих че не е безразличен към мен. И така един ден разкри, че много ме е харесал още от самото начало...

 
  ... горе^
преди: 7 години, 10 месеца
hash: ccc348fd80
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Пак си пестелива :) Е, изглежда не е чак толкова драматично като при мен :)

Моето виждане е, че за чувства не може и да става въпрос, ако към тях няма добавено време, т. е. период през който да не виждаш само външната страна на отсрещния, а да познаваш характера му. Или поне да си мислиш, че го познаваш де, защото винаги има изненади.

Щом отскоро се знаете (добре е все пак да дефинираш това отскоро, че за някои и 1 година е отскоро :) ), значи към теб изпитва чиста проба физическо привличане. За някои това също са чувства, но в крайна сметка са само повърхности работи.

Да го кажа простичко, че понякога прекалявам с обясненията :) - тук говорим за физическо привличане, не за емоционално. А при физическата връзка няма нищо кой знае колко сложно. Или твоя мозък изпраща сигнали като неговия, за харесване/привличане, или не. Просто му кажи, че не си привлечена по подобен начин. Ако е сериозен човек, ще разбере. Понякога няма нищо по-хубаво от това да ти кажат, че не можеш да имаш някой физически, защото тогава това е извън картинката и открива път към по-важното за мен (вече :) ) емоционално опознаване.

 
  ...
преди: 7 години, 10 месеца
hash: f781734b9f
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Разбрах, че ако не тръгна сама да си избирам гаджета и да им предлагам, ще си умра сама. Всички мъже са страхливци. Хубава съм, уверена, ала никой не ме харесва. Не ходя с къси поли и оскъдно деколте, а с нормални дрехи, които по някакъв начин, да ме конкретизират, като кучка. И това разбрах, че не само в живота, но и в любовта ако не се справяш сам си изгубен... От 10тте гаджета които имах досега, на всички аз им предложих... Всички ме били харесвали, ама никой нямал смелост да ми каже. Затова твърдя, че мъжете са страхливци... Трябва ли да изглеждам като курва, за да ме забележат и да се решат да ми предложат? !? Защото на такива, всички им търчат след гъза...

 
  ...
преди: 7 години, 10 месеца
hash: ccc348fd80
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

9.   В крайна сметка, има ли значение кой на кого предлага? Не знам защо във всяка тема, която погледна, се говори за това как М трябва да предложи на Ж. Това е абсурден стереотип, заради който жените понякога си страдаме, защото не можем да го преоделеем и сляпо му робуваме.

 
  ... горе^
преди: 7 години, 10 месеца
hash: 44af600fd6
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

10.   Номер 1 и 2, не знам шизофрения ли имаш, че подкрепяш сам себе си? Двата коментара са от един и същи човек.

Номер 8, не знам защо ти е отнело толкова време да го разбереш, но е така и в съвсем нормално да е така - ако сам не направиш нещо за себе си, никой няма да го направи. Ако само седиш и си викаш "ама аз съм много хубава и уверена, ама никой не ме харесва - горката аз, а пък другите са тъпаци и страхливци, че не ме забелязват" и чакаш все някой друг да дойде при тебе и да те "открие", така до никъде няма да стигнеш. И наистина ще си умреш сама - тука си много права.

Ква си, да не си принцеса? И с кво си по-специална от другите, че при тебе да идват, а при тях не? Човек трябва да се бори за щастието си, да е преминал през трудности, за да го постигне и да го заслужи. В живота наготово не идва нищо.

Имам няколко такива познати като тебе, големите принцеси, много сме важни, скоро ще чукнат 30, някой и ги минаха вече, и още са си сами... Така че който както си го направи...

Кубрат

 
  ...

...
преди: 7 години, 10 месеца
hash: ccc348fd80
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

11.   Кубрат получава +1 :)

 
  ...
преди: 7 години, 10 месеца
hash: e517e72213
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

12.   Аз съм 1 и се чувствам за обиден, че съм и 2 защо не попитате админите в сайта?
И без повече обиди ако може.

 
  ... горе^
преди: 7 години, 10 месеца
hash: 1522827ea5
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

13.   Ако е грозен, или беден го правя за 2 стотинки и го изритвам като мръсно псе, как може да си позволи подобна волност?

 
  ...
преди: 7 години, 10 месеца
hash: ed6481eed6
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

14.   От авторката : Към номер 13 : ха-ха.

 
  ...
преди: 7 години, 10 месеца
hash: 2d4851a7f9
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

15.   Дай повечко инфо за срещата, за чувствата там какво е станало-интересно ми е какво е станало и става

 
  ... горе^

...
преди: 7 години, 10 месеца
hash: ccc348fd80
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

16.   Хехе, 13, не си ли мъничко крайна? То е добре човек да има самочушствие, но до определени граници, след което почва да му пречи, заради начина по който другите започват да гледат на него.

 
  ...
преди: 7 години, 10 месеца
hash: e517e72213
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

17.   И авторката и 13 са психопатки... По далече от такива...

 
  ...
преди: 7 години, 10 месеца
hash: e2fbe13ea2
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

18.   Виж ся: ако земе че ти се обясни, не го отрязвай ако го харесваш. Смисъл ако се правиш на забранен плод за да те хареса повече нищо няма да стане. Знам го от личен опит: една моя съученичка постъпи така и когато видя че не работи тоя метод ми призна чувствата си ама вече беше късно.

Номер 13 цепиш мрака казвам ти!

 
  ... горе^
преди: 7 години, 10 месеца
hash: c4607fc3fb
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

19.   13 се надявам да е с обилна доза ирония вътре, иначе не са на добре нещата за момичето...

 
  ...
преди: 7 години, 1 месец
hash: 0379cf50fd
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

20.   Относно номер 5. Като чета разказа имам чувството, че пресъздаваш моята история, само че в случая аз съм от мъжката гледна точка. Точно така открих колежка с която 2 години сме били заедно в университета, но едва на третата се запознахме и станахме близки. Аз съм изумен с каква точност се препокриват нещата, с изключение на някой детайли до момента в който аз и признах чувствата си. Аз го направих по Фейс Бук, но бях същия нескопосан когато й го признах понеже за мен е много трудно да си изразя чувствата. Тук мисля че трябва да уточня, че се запознахме случайно и в началото само се шегувахме. Тогава тъкмо се бях върнал от бригада и все още имах много пресни впечатления от там и всичко ми изглеждаше супер лесно. В интерес на истината тя започна в един момент да ми споделя по-лични неща за живота си и аз нямах нищо против а дори я изслушвах. Тогава тъкмо харесвах друго момиче, но всичко беше още несериозно. В последствие понеже тя продължи да се сближава с мен повече и повече, дори започна да сяда до мен в униерситета и бързо забравих другото момиче. Истината беше че ми беше приятно да прекарвам времето с нея и вече усещах, че аз започвам да изпитвам чувства към нея. Тя самата проявяваше по-голяма инициатива, което честно казано ме изненада. Но в последствие един ден нейна приятелка ми каза, че тя има приятел. Не реагирах по никакъв начин, въпреки, че ми го каза в нейно присъствие. Но в последствие аз вече не бях толкова активен, защото не бях възхитен от мисълта да разруша нечия връзка. Но проблема беше, че вече "семето" беше посято и усещах, че съм в много кофти ситуация. В продължение на месеци бяхме заедно в продължение на часове почти всеки ден, предимно в университета, но и прекарвахме доста време заедно извън него. В един момент вече ситуацията за мен стана много объркана и аз самия не знаех как да постъпя. Опитвах се да бъда само приятел с нея, за да не бъда причина да разруша връзката и, а в същото време вътре чувствата ми към нея растяха с всеки изминал ден. Дори се опитах да се дистанцирам за малко от нея, но вече нямаше полза. Накрая един ден просто не издържах и казах че имам чувства към нея, на което тя реагира много остро. Честно казано изминаха доста години от тогава, но моите чувства си остават същите. Изкарахме заедно дори и магистратура. Интересно беше, че дори преподавателите в университета мислеха, че ходим. Сега аз карам втора магистратура в чужбина и съм далеч от нея и това нещо ме убива.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker