Споделена история от Любов и изневяра |
Любов ли е?
преди: 12 години, 4 дни, прочетена 2324 пъти
Здравейте,
ще се опитам да разкажа историята си накратко, макар че става дума за години на любовни терзания.
Срешнах го преди почти 3 години, тогава излязохме няколко пъти, целувахме се, прегръщахме се и нищо повече. Незнам какво се случи, възможно е и той да е срамежлив, но не продължихме. Още от самото начало ми е било много приятно и топло в прегрътките му, накратко харесах си го от самото начало.
След няколко месеца се запознах с вече бившия ми приятел, връзката ни продължи около 2 години, през това време си мислех почти непрекъснато за този мъж, който бях виждала само няколко пъти. Писахме си по скайп от време на време, той и тогава и в момента няма приятелка.
В края на 2 годишната ми връзка, се видях най- после с този мъж отново, който незнам и аз как бях обикнала само от няколко срещи и ме държи още. Излязохме приятелски един, два, три пъти и се случи, изневерих на вече бившия ми приятел. За пръв път през живота си изневерих, учудващо и за мен, но не чувствах вина, всъшност се чувствах прекрасно в ръцете му. Скоро след тази постъпка се разделих с приятеля ми, той не разбра за изневярата ми. Имахме много други причини за раздялата ни, карахме се, посягал ми е и т. н. , не ми се говори за него.
Продължихме да се виждаме с този мъж, но много рядко, и всеки път по един и същ начин- като другарчета за секс, не сме се уговаряли конкретно за това, но само това се случва.
Аз се влюбих в него още от момента, в който се запознахме( преди 3 год. ), незнам дали и за него е така.
Надявам се да не ме използва само за секс, и двамата работим много и всеки от нас би се оправдал, че заради многото работни часове, не може да има сериозна връзка.
През 90% от моето работно време аз мисля за него, разсеяна и не работоспособна съм. Незнам какво да правя вече, на няколко пъти преди да отида на поредната ни среща, си казвам, че този път ще му кажа, че го харесвам и каквото ще да става, но не се престрашавам.
Знам, че мъжете не обичат такива разговори, незнам и как да го инициирам. Не съм изпитвала толкова силни чувства към мъж, макар и за толкова малко прекарано време заедно ( събрано на куп 50-60 часа заедно, за 3 год. ).
Не издържам вече, не сме малки за да си губим времето и да се залъгваме, но ме е страх, че ако разкрия чувствата си пред него, ще го загубя.
Да му призная ли въобще или да чакам да го чуя от него, той не е безразличен към мен, май?
За мен това е любов, която ме кара да съм като зашеметена и замечтана - 24ч/7дни, но за него любов ли е или забавление? Искам най- после да изпитам истинска и споделена любов.
Моля Ви за съвет, не мога да реша, какво да правя в тази ситуация. Благодаря Ви, предварително.
|
