Не издържам така!
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 2519 пъти
Здравейте!

Не бих казала, че ми липсва късмет. Да, чувствала съм се самотна, отхвърлена и недостойна, имала съм нужда от приятели, разбиране и подкрепа. Сега понякога също е така, нормално е. Човек съм. Още повече – жена.

Семейството ми не е лошо. Имам малко, но качествени приятели (след дълъг „кастинг” за такива). Завърших висше. А най-хубавото от тази част е, че имам възможността да започна работа по специалността. Вярно, заплащането няма да е високо като за начало, защото все пак е по проект на държавата, от Трудовата борса „Ново начало”. Реален и доста висок е шансът да остана за постоянно там, има свободно място. Не бих казала, че намирането на работа е проблем за мен сега. Все пак, който търси намира, каквото и да е, а и съм млада и животът е пред мен. Е, все пак всеки го притесняват парите. Но повечето от нас не заради лукса, а защото са необходимост. Затова е важен и правилният избор на работа.

Но все пак реших да пиша тук, защото искам да споделя с някого – нали все пак така се казва и сайтът. А сега просто не виждам към кой приятел да се обърна…
До тук писмото може да Ви звучи като хвалене, но в живота на човек освен работата, има и друг, много по-важен фактор – Любовта.

Мои приятелки имат кофти мъже, от които имат деца и страдат и те самите, и малките съкровища. Разбирам ги. Сега това ми е най-големият страх – да имам дете от неблагодарен мъж. Аз страдам, мълчаливо, защото в сравнение с техните проблеми, моите са наистина нищожни. Още на 18 години срещнах едно момче, също на 18. Една приятелка ми каза, че имал друга. Не знам колко вярно беше това, защото прекарвахме адски много време заедно и едва ли е имал време за такива, а и да било така, вече е минало. Тогава обаче това ме притесняваше и всичко започна и свърши толкова бързо, че чак не се усетих. НО той ми е, и до сега също, идеалът за мъж, във всяко едно отношение – вътрешно и външно. Друг като него така и не срещнах. Всеки следващ с него съм сравнявала – може би, защото ми е бил първият. Може да се каже, че си останахме „просто познати”. Колко ли е възможно това?! Колкото си приличахме, толкова и се различавахме. Когато се разделихме, в продължение на година-две, почти не се чувахме, нито си пишехме. После той се появи от никъде и аз, чак тогава, разбрах, че съм влюбена. Не знам защо ми е трябвало толкова време, но няма значение, така е станало. Изобщо не го бях забравила. Тогава и преди това си мислех, обаче, че: 1. Не сме един за друг. 2. Не съм достойна за него. 3. Всичко това е грешка.

Всъщност, той е в друг град сега. Там учи и живее. Няма и приятелка, все още. Адски готин е, но никога не съм чувала да е с друга, а и не съм го виждала с друга. За него е подходящо определението женкар. Нали сега е модерен facebook, та там може да се видят някои неща, примерно, че доста жени са му приятелки. Може би просто не е за мен, но не защото съм недостойна, защото не сме един за друг. Той може само да дойде в живота ми и да го разбърка, както винаги прави. Нищо не можеше и не се получи. Но пак минаха близо две години от последната ни среща, която беше съвсем скоро. Смятах, че съм го забравила, но се заблуждавах. Отново. Въпреки това, сега, от няколко месеца, си имам приятел, с когото нещата вървят към сериозното (за първи път и се притеснявам малко от това). Влюбена съм, чудесно ми е с него. Той е прекрасен, с него ми е приятно и забавно, кара ме да се чувствам единствена, специална и неповторима (което другия не го правил често, но с него съм усещала една истинска пълнота в отношенията).

Запознах го със семейството, приятели; той също. Скоро може да заживеем заедно. Казвам може, защото, докато не стане, нищо не е сигурно, нали така. Сегашният ми приятел ми казва, че ме обича, усещам, че е така, но аз самата не мога да кажа. Все още не го мисля или няма да го мисля никога... Все едно съм мъртва от вътре за това „Обичам те!”. Но ето че бившия ми приятел пак, ей така, от нищото дойде. Той е наясно какво изпитвам към него. Много исках да се получи и знам, че винаги ще имам чувства към него (не само, защото ми е първият). Ще имам и усещането за нещо недовършено … Всичко това му го казах. Просто се видяхме и се разхождахме из парка цяла нощ. А дали не иска просто секс и дали не прави така с всички жени?! Това ме кара да се усещам омърсена. Но чувствам, че не само съм била влюбена в него, а и че го обичам. Каза, че просто се бил сетил за мен, че нищо не може да ми даде и съжалява, че ме подвежда, но защо винаги го прави. Ако няма нищо към мен да ме остави, ако има – да ми каже.

Не издържам така! Въпреки, че явно животът не иска да сме заедно. Страх ме, повече от всичко, че може да изпусна мъжа и любовта на живота ми. Но в същото време това може да не е бившият ми, а настоящ приятел... Звучи ли объркано и осъдително за мен?! Аз не искам нищо повече от това просто да знам какво изпитва към мен и защо все се връща и сеща за мен. Не е честно! Страх ме да не подведа и нараня прекрасния човек до мен, защото той не го заслужава. Страх ме, че другия (първия) ще се появи пак и ще разбие нещо, което е прекрасно. Объркана съм, към единия изпитвам чувства, и то не от скоро, но може никога да не бъдем заедно. Когато трябваше да се боря за него, избягах, защото бях неопитна и несигурна в себе си, а сега времето, разстоянието и хората ни делят. Струва ли си да се боря за нещо, което може и да е било винаги обречено?! Другият е като принц от приказките и аз съм неговата принцеса (колкото и нескромно да звучи), но не изпитвам такива силни чувствам към него. Дали е правилно да пиша писмо на бившия си приятел, за да мога да изясня всичко и да съм чиста пред себе си и всички?!

Все още ме е страх да се зарадвам и да се отпусна, както трябва, за да не се разпадне всичко. Не толкова заради мен. Смятам, че съм силна и мога сама да се боря и печеля с/от живота и всичко, и всички в него, а с късмета, който е част от всеки един от нас

А. Р. 22

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 10 месеца hash: 5ca79f31fc

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Изглежда всичко ти е наред в живота и явно ти е скучно, с онзи нищо не можеш да имаш явно, затова го забрави и си гледай живота със сегашния.

 

...

преди: 11 години, 10 месеца hash: 896418d380

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Здравей, мила. Според мен не си заслужава да загубиш любим човек заради стара тръпка.. Аз имах такова преживяване, бях много влюбена в едно момче, адска тръпка, краката ми се разклащаха като се сетех за него, но той не ми обръщаше никакво внимание, изведнъж след време явно реши, че мy харесвам и започа да ме преследва, да настоява и т.н. Аз имах страхотен приятел тогава, адска хармония, разбирахме се, обичахме се, бяхме много щастливи, но този от миналото ме хвана в момент, в които с тогавашния ми приятел бяхме в малък период на рутина и явно съм искала в този момент нещо малко по-различно и хоп, скъсах с него и се хванах с този ей така, за да видя какво ще стане.. Е стана, да.. Ама за твърде кратко, онзи се оказа точно такъв, какъвто си и знаех - женкар и несериозник и ме правеше първо на две стотинки и то без аз самата да осъзнавах, защото бях твърде заслепена и накрая скъса с мен с думите "мисля, че ни стига толкова", думи, които никога няма да забравя.. И до ден днешен, 4 години по-късно адски много съжалявам, че скъсах с човека, когото съм обичала най-много.. Дори не можах да му кажа, че късам с него заради друг, до ден днешен не знае, иначе щеше да ме е намразил триста пъти до сега.. В момента сме приятели, но аз все още понякога си мечтая да върна времето назад и да не бях късала с него.. Ама.. Какво да се прави.. Затова не прави и ти моята грешка. Иначе аз миналата година пък получих изненадващо писмо от този женкаря, в което той ми пише, че осъзнал, че най-голямата грешка в живота мy била, че бил се разделил с мен и искал да я поправи, ама sorry пич.. Аз имам едно свойство да забравям след като ме наранят, чрез самовнушение и забравя ли веднъж, до там беше..

 

...

преди: 11 години, 10 месеца hash: aaa28551a9

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Всичко това се случва, защото и за двамата това е нещо недоизживяно, недовършено. Затова нито той може да те забрави, нито ти него. Просто един от двама ви трябва да е по- смел и да поиска да изясните всичко, независимо от крайния резултат. Поне ще сте наясно и двамата... В крайна сметка това между вас може да не се получи, може да се убедите, че не сте били един за друг, но на този етап явно не спирате да се сещате един за друг, просто защото не знаете докъде е щяло да ви доведе започнатото. Не знам какво да те посъветвам, освен да потъпкаш цялата си гордост и да говориш с него по въпроса, или да му напишеш всичко което имаш нужда да излееш, ако ще ти е по- лесно. Така поне ще си зясниш всичко, ако и той е склонен да ти изясни нещата. Дано да не е от страхливците, които нищо не казват, защото така им е по- лесно.

 

...

горе^

преди: 11 години, 10 месеца hash: 032ae31523

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Каквото и да решиш, който и да избереш със сигурност ще съжаляваш. K-Man

 

...

преди: 11 години, 8 месеца hash: bd33450510

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   моя проблем е друг завърших наскоро средно образование, влез в му в плевен, но напуснах защото нямаме пари а ме бяха изгонили от апартамента. но никои не ни разбира и ме обвиняват яд ме е защото не са ми никакви постоянно ми натякват и не издържам. какво да правя.

 

...