 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Наглост или какво е?
преди: 11 години, 8 месеца, прочетена 2815 пъти
Здравейте, пише ви един 28 годишен мъж. Имах връзка 2 години и половина с жена на 26. Не съм на себе си в момента, защото онзи ден ми каза че искаме да се разделим, но за това след малко.
Нашата връзка беше според мен нормална, не сме се карали много, не сме си псували, не сме се били и всичко винаги е било горе долу добре.
Твърдеше че ме обича, казваше го често, и много ми се ядосваше. Проблемите ни винаги са били, когато не сме имали финансова възможност. Когато сме някъде на почивка или разходка, винаги нещата са били идеални. Но последната година беше тежка за мен. Преди 2 години изтеглих заем да си ремонтирам апартамента и имах доста висока вноска, но пък нямах избор, защото възнамерявах да заживеем заедно. Преди година ме съкратиха и започнаха мъките. Ходех по интервюта, започвах работа на друго място, където работих 2 месеца и не ми платиха нищо. Изпаднах в голяма депресия, защото нямах никакви пари, от банката ми звъняха всекидневно, а и на хоризонта не се виждаше нормална работа. Тя започна да недоволства че не ходим никъде , че сме в застой, дупка или както там искате го наречете.
Не съм сигурен дали разбираше какво ми беше на главата, но е факт че аз никога не и обясних какви са ми проблемите, но предположих че е очевидно все пак и би било хубаво да ме разбере, но като мъж, се чувствах много зле заради случилото се и ме беше срам да и обясня че съм в депресия и че не ми е розово.
Не си правете грешни изводи, не е живяла на мой гръб, не ми е била държанка, но просто ежедневието ли какво ли, нещата се промениха. Започна все по често да ме критикува, започна да ми търси кусури, а когато аз променях мен си за да и е добре на нея, изведнъж се оказваш че и това което иска не и стига.
Сякаш загубих пътя към нея, но не знаех как да го намеря, или знам, но сиромашията си каза думата.
Преди 20 дена се скарахме жестоко, защото сякаш забрави за мен, обичам те бяха изпросени думички, да не говорим за прегръдки и целувки, виждах че само ме гледа с присвити очи. Казах и че ми е тежко и че може би би било добре да се държи поне тя малко по-мило. От там тя започна да хвърля огън и пепел и си тръгна, но още по лошото беше, че явно се изпусна и каза че приятелките и били я посъветвали много отдавна да се отърве от мен, това бяха точните и думи. То нейните приятелки са едни усойници, но не стига това, ами и тя явно е говорила за мен пред тях. Не се чухме до онзи ден. Аз и бях ядосан, защото само ме нападаше, а само това ми трябваше на всички мои проблеми.
Забравих да спомена, че аз се оправям абсолютно сам, работя за по-малко ако намеря нещо, докато намеря стабилна работа, да мога да си платя сметките и храната, а тя живее при родителите си и там нито готви, нито пари дава, заради което вероятно не ме разбира.
Онзи ден беше капака. Обадих и се защото ми липсваше много и исках някак да оправим нещата, но тя ме отряза. Каза че ми нямала доверие, че не се чувствала добре и след това ми каза че за разпада на връзката ни може да търся вината само и единствено в мен, защото според нея била положила неистови усилия да промени нещата.
Аз не можех да повярвам на тези думи, че не съм я познавал в такава светлина. Били сме заедно във тази връзка, аз със сигурност съм допуснал не малко грешки, като основната е, че исках всичката чернилка която ми се случи да не я показвам и да не я споделям, защото хем ме беше срам, хем не мисля че трябваше да я товаря с тези неща. Но чак да съм виновен за всичко ми се стори меко казано нагло.
Как е възможно човек, с който си поделял последния залък да ти нареди такива неща? Аз никога не бих могъл да я обвиня във всичко, защото я уважавам достатъчно за да и причиня това. Но явно съм се бъркал че тя ме уважава поне малко, да н говорим за обич. Още ми е пред очите леденият и поглед и купищата неща които каза, повечето от които си личеше че и ги е казал някой друг, в момент в който са ме обсъждали.
Какво да правя с тази вина която ме кара да приема?
Как човек може да каже че те обича, пък да ти наговори такива неща, без да се замисли че на фона на всички проблеми това ще ме смаже.
Иска ми се да и се обадя, да видя дали се е успокоила, но дали ще има смисъл? Дайте ми съвет.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: c277250a9b |
|
1. Авторе, приеми просто, че е раздяла!
Много просто е това Р А З Д Я Л А. Не е наглост, не е нищо - правото на една жена да не бъде с теб.
Примири се, че момичето по една или друга причина не иска да е с теб. Вината преди всичко е в теб, защото заради някаква фалшива твоя гордост не си ? се доверил.
Но както и да е - и ти не се чувстваш разбран от нея, значи не виждам, защо трябва да сте заедно?
А и нещо не разбрай - нали уж си ремонтирал апартамента, за да заживеете заедно, а после - тя при техните живяла. Какво сега? Защо взима ти заеми за Михаля ли? За себе си си си взимал заемите, за да живееш на ремонтиранко.
Между другото, не ти ли е идвало на акъла да дадеш целия си апартамент или част от него под наем, ако живееш в голям или университетски град? Няма начин поне една стаичка да не можеш да дадеш под наем - ето ти 200 лв. доход да си делиш сметките с някого.
Освен това, ако живееш в малък град - ами отиди в София, там е пълно с работа. 3% и по-малко е безработицата. Моят братовчед (ние сме от провинцията) взима 1600 лв. по строежите. Плащат му всеки месец и редовно, осигуряват си го на тези пари и дори му осигуряват една стайчка.
Винаги има изход. За сега ти е по-важно да си намериш работа и доход. Момичето явно не иска да е с теб и честно - не вярвам и да иска, дори да си намериш работа. Просто връзката ви се е изчерпала, приеми го.
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: eaa5613006 |
|
2. Аз съм била в твоето положение, работила съм и в същото време са ме съкращавали и знам как се чувстваш, само мога да ти кажа да не съжаляваш. Не може цял живот да се чувстваш не сигурен дали няма да те напуснат, защото ти се е случило нещо не толкова хубаво. Можеше да не е това, че си загубил работата си, а я си представи, че беше се разболял повярвай ми може би щеше да е същата реакция. Малко са хората, които имат истински чувства не се отчайвай и вярвам, че всичко ще се нареди.
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 64ca062157 |
|
3. Едностранчивостта на момичето, написало коментар №1, е очевадна. Затова, авторе, те съветвам да го пренебрегнеш. Аз, от моя страна, бих те посъветвал, да не търсиш повече бившата си приятелка и да благодариш на съдбата за сполетялото те нещастие(загубването на работното място). Иначе можеше да се обвържеш необратимо с момиче, което, не те обича.
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 25fcc7fc66 |
|
4. Излекувай се, постой сам и забрави за нея. Накажи я с мълчание, защото някой ден може би ще те потърси и най- вероятно ще е като си стъпиш на краката и като види че си щастлив. Но дотогава предполагам ще си я превъзмогнал и няма и да си помисляш да й даваш шанс, тя просто не заслужава такъв. Не заслужава дори да мислиш за нея, та камо ли да й говориш. Не е било трудно да се сети в какво положение си и да те разбере. Това е моето мнение и това, което в такива случаи правя аз, разбира се не си длъжен да взимаш под внимание съвета ми. Но при мен винаги се получава така, че отсрещната страна оценява какво е загубила, но твърде късно.
Doriana
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 1974819540 |
|
5. Наглост е! И аз имам един такъв, с който живея, нищо не признава, за всичко е недоволен! Вземи ме мен :D
По-добре, че не си заживял с нея, че после по-лошо..
|
...
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 3b7e443676 |
|
6. И аз не мога да повярвам на невероятния късмет, който си извадил! Виж я хубаво твоята дама и си направи изводите за цял живот с каква не трябва да се хващаш! Но всяко зло е за добро - пожелавам ти да си намериш хубаво и истинско момиче, което няма да гледа на тебе само като на касичка и дойна крава, а и по-лесно ще ти е да излезеш от кризата сам, отколкото с воденичен камък като нея на врата.
Единствената точка, по която търпиш критика е че не си споделял - животът е, и изпитанията са, за да се преодоляват заедно, а съвместният живот е за да има съпричастност. Желана или не - тук си допуснал грешка.
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 5a09ea02a4 |
|
7. И двамата си имате някаква вина, но то човек така се учи - от грешките си, от опита си. Намери сили да се справиш с кризата си, а нея я приеми като част от предишния си живот. Какъв е човек, се разбира в критични моменти. Имал си шанса да разбереш каква е, преди да се обвържеш. Бъди благодарен на съдбата за това.
Успех и късмет!
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: a79c4aa4f7 |
|
8. Грешката ти е че не си споделил за проблемите си. Не ви разбирам вас мъжете и вашите комплекси и манията да се правите на много силни характери. Ти помисли ли, че това момиче е част от живота ти, твоя опора в добро и лошо? Ако беше споделил и изяснил рязката промяна на какво се дължи, тя щеше да е наясно. И ако има възможност и желание би ти помагала за вноските не мислиш ли? Това не означава, че си просяк. Вероятно в главата и се е въртяло, че не я обичаш вече, че не проявяваш интерес и един вид за да не бъде, че отхвърлената решава тя да сложи край. Вината ти е че не си споделил
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: ba8e9ff47f |
|
9. съгласна с номер 6 - на това момиче не би могъл да разчиташ в бъдеще, а ако бяхте останали заедно, можеше да се наложи да минете през доста по-тежки периоди.
обаче наистина трябва да поработиш над комуникацията си - не очаквай, че другите непременно ще се сещат какво ти е на теб и какво мислиш.
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: e4d1269b65 |
|
10. Автора:
Здравейте и благодаря за коментарите. Не става дума за пари, тя не е материална до такава степен. Може би обаче като ни налегнаха проблемите, се видяха дупките във нашите взаимоотношения. Липсваше синхрон и дори елементарно разбиране. Преди това не се виждаше, защото постоянно бяхме някъде и в такива моменти всичко беше страхотно.
Но за всичко това не обвинявам нея, по скоро мен, или може би просто сме различни. Лошото обаче беше, че тя не се постара да се напаснем, а само търсеше проблемите и то в мен. То и за това така ме обвиняваше.
Аз я уважавам и не мога по никакъв начин да я виня за нещата през връзката ни, защото не е идеята да се виним в нещо, ако да полагаме усилия да се напаснем, но това накрая ме накара да се замисля, дали това уважение не е било едностранно.
Благодаря ви отново :)
|
...
| преди: 11 години, 8 месеца hash: c277250a9b |
|
11. Авторе - доста е било едносттанно уважението, освен това как да не е материална - в крайна сметка всичко опира до това. Хубаво, че на време сте скъсали, защото с такава не може да се прави семейство
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: eebfceb735 |
|
12. От това което чета те поздравявам за късмета който си извадил, че вече не е с теб тая неблагодарница. Та къде е човещината и? За всички жени които я защитават - вие сте същите като нея и ще си останете нещастни и самотни и лъгани.
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: cf70ae1637 |
|
13. Жена на 26 г. при 2 годишна връзка търси постоянния партньор в живота си. Показал ли си ти, че можеш да бъдеш постоянният партньор, този, който може да създаде и издържа семейство? Според мен - не. Тя наистина е положила достатъчно много усилия и ти е дала достатъчно време - 2 години. Правиш грешка, като си мислиш, че приятелките са й повлияли - такова решение човек взема сам. Може би можеш да си я върнеш, ако й разкажеш какви са ти проблемите и я направиш съпричасна. Това може да стане, ако успееш да я убедиш да заживеете заедно и тя стане равноправен партньор при вземане на решения за живота ви. И забрави тая депресия - звучи смешно мъж да говори за депресия - това е причина, поради която никоя жена не би те взела.
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 4e099dcb00 |
|
14. Ти сам си обясняваш нещата, не мисля, че имаш нужда от съвет. Края на връзката ви е бил близо и не е главната причината в това, че си загубил работата си. Приеми, че тя е охладняла към теб и просто моментът е дошъл. Гадно е да те оставят, когато очедидно ти още обичаш.. единият винаги обича повече.
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 5c50f71070 |
|
15. До автора:
Често се случва така - при първия сериозен проблем хората разкриват какви са наистина. При ходене по заведения и насам-натам няма как да разбереш някого що за човек е. Ние се показваме какви сме, когато трябва да подкрепяме, да съчувстваме и да разбираме. Останалото са приказки от хиляда и една нощ. И добре, че са така наречените проблеми - да видим колко сме силни или слаби, каква е ценностната ни система, а също и с какви хора си имаме работа.
Състоянието ти след загубата на работата ти и след раздялата е повече от нормално. Съвсем човешко. Ти си първо човек. Депресията е естествена реакция - агресия, насочена към себе си. Би било лудост да се чувстваш добре.
Много е хубаво, че си видял своите грешки. Човек се учи. И, знаеш ли, ако сега отчетеш грешките си и опознаеш себе си по-добре, имаш реален шанс да намериш подходящата жена. Тази, която ще те подкрепя, и трудностите ще ви сближават. За да не си споделил със сегашната явно не си я чувствал достатъчно близка и не си усетил, че трябва.
Много често в една връзка живеем с идеята за човека, отколкото със самия човек. При теб вероятно е било така. Я си представи, че си изгубил работата си, за да се разделиш с тази жена? И сега, когато нея вече я няма, всичко ще се оправи?
Не искам да те натъжавам допълнително, но сигурно се е появил и друг. При демонстрираното поведение не очаквай подобрение. Да, ще ти е много трудно в началото. И навикът си казва думата. Но ще се справиш. Изглеждаш ми свестен човек. Оцени откровеността си и съвестта си. Не всеки ги притежава. Продължи да гледаш в себе си - там са всички отговори.
Най-искрено ти пожелавам успех, бъди щастлив!
Soul
|
...
| преди: 11 години, 8 месеца hash: d03ad67999 |
|
16. Ето! Абсолютно сам стигна до причината. Лесно е да си с някой, на когото всичко му е наред. Но истинската връзка си проличава, когато има проблеми за преодоляване. Ако тогава тя не застане до теб, то кога тогава? ! "В добро и зло" - нали това е? Не съжалявай. Дал - взел... Вина не търси, винаги и двете страни имат вина. Но е по-добре сега, преди да са се появили и деца. Защото после е по-тежко. Всеки, преживял това, ще ти го каже. Затова смело напред и колкото по-рано се отърсиш от всичко, толкова по-добре за теб. Ще си намериш и хубава работа, и жена, която ще оцени всичко, което правиш за нея! Депресията не е добър съюзник. Много хора са минали през това, включително и аз, с тази разлика, че имам дете, за което съм отговорна. Разчитам само на себе си, работя на две места, за да се издържаме. Също бях без работа преди две години, с кредит от банка, с текущи разходи, родители пенсионери и без издръжка от бащата на сина ми. Не е лесно, но в крайна сметка не може все надолу да потъваш. Идва момента, в който стигаш дъното и тогава трябва силно да се оттласнеш нагоре :) Работа има, не знам какво търсиш, но има. Аз също сменям в момента с по-високо платена.
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: c277250a9b |
|
17. Подкрепям номер 16 и 17.
Мъжът ми се е развел с първата си жена, защото тя го е оставила сам самичък в болница, а са му правили операция. Дори не си е направила усилието да го вземе от там, той е карал сам, още под въздействието на медикаментите. Какво ми е споделял - ами хванало го е страх да бъде с тази жена, на която до този момент е осигурявал всичко. (тя и днес не работи). Нещо го е разтърсило и днес си плюе в пазвата, че се е разделил с нея - „Спасих се“.
Мисля, че когато се женим/омъжваме трябва предварително да си направим сметката, че ще бъдем с този човек в следващите десетилетия, че той може да се разболее, може да загуби работата си. Трябва да сме с него в добро, но и в зло!
Джиджи-биджито всеки го обича и всеки го може.
И както писаха горе - в доброто не се намира истинския партньор за живота, а в лошото. Авторът се е отървал от голяма беля. Има своята вина, трябвало е да споделя повече на половинката си, но я си представете, ако беше загубил крак или ръка, онази мислите ли, че щеше да се грижи за него?
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: f18a77e843 |
|
18. Аз съм съгласна с мнението на номер 6. Твоята вина е била до толкова, че си я накарал да се почувства очуждена, като си я държал на страна от проблемите ти. Може да е имало и други неща между вас... Или просто чувствата да са си отишли.... За една раздяла обикновенно има двама виновни. Приеми го и продължи напред.
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: e4d1269b65 |
|
19. Благодаря ви за коментарите.
Аз наистина осъзнавах повечето мои грешки, като знам, че станах пасивен и недеен след като загубих работата си. Преди това бях енергичен и готов за приключения, след това бях бледа сянка. Чувствах се ужасно и се изяждах сам от вътре, защото бях безсилен срещу реалността. Исках да работя, не ме беше страх да работя и по 12 часа на ден, стига да има работа, но уви. Но колкото и да бях слаб в този момент, колкото и унижен да бях дори заради нейното поведение към мен, никога не съм я псувал, посегнал или държал непристойно с нея. Никога не съм имал агресия към нея, а винаги беше насочена към мен, едва ли не се мразех.
Иначе 17 написа поучителна случка, която горе долу припокрива моята. Имах здравословен проблем и аз, нямах осигуровки , заради липсата на работа и беше тежко. Препоръчаха ми лекар на 100 километра от вкъщи, който взима евтино и бил много добър в своята област, само че не можех да отида с моята кола, защото не и бях плащал застраховката. В същия ден в който трябваше да отида до там и тя беше свободна, но не ме закара, защото имала среща с приятелки, макар да се придвижвах трудно. Разбира се отидох с рейса, но не е въпроса в това, а до самата нейна реакция.
Най-вече проблемът беше, че от както загубих работата си тя никога не пита как съм, или дори да го правеше, беше някак между другото все едно не и пука. Преди това също не беше различно, но покрай разходките, излизанията и постоянната динамика, не се е налагало да се чудя.
Нали се сещате какво имам в предвид, примерно да ви е зле, да не говорите много, а просто искате човекът до вас да види какво ви е макар и крещящо очевидно, да седне до вас и да ви прегърне, дори да е без думи. Е при мен това го нямаше, а когато тя имаше проблем се строявахме всички възможни покрай нея с желанието да помогнем
Направо ми се обръща всичко сега като си припомних тези и още някои неща.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
