Споделена история от Любов и изневяра |
Любовта не умира
преди: 11 години, 8 месеца, прочетена 2126 пъти
Здравейте! Преди повече от година бях писал тук за отношенията ми с приятелката, за това как всичко се разпада, как Тя започва да ме игнорира търсейки малко свобода, как не съм сигурен в нея, как не знам какво да правя за да запазя връзката и т. н.
Е връзката ни приключи малко след писането ми тук. Без да търпя критики, постъпих малко подмолно и подло, но си я следеех и разбрах всичко - имаше си нов приятел. Разговаряхме, прзна си, извиняваше се и се обвиняваше, но всичко приключи. И точно тогава дойде и проблема за който искам да пиша. Въпреки раздялата (това ще озадачи много хора), продължихме да живеем заедно близо година. Съжителство като съквартиранти. Тя си излизаше, правеше един вид каквото си иска. В същото време се държахме като супер добри приятели, с изключение на моментите в които аз се опитвах да говоря с нея, да върна нещо от миналото в сърцето и. Това беше много труден период за мен, мисля и за нея. Както не искаше да ме мъчи и обижда с постъпките си, така и си правеше това което и харесваше и и беше при сърце. А аз - ами продължавах да имам все същите големи чуства към нея, да все още я ОБИЧАХ.
В крайна сметка се изнесе в началото на това лято. Реших че може би вече това е момента да я забравя, вече няма да я виждам и ще се абстрахирам от нея. Близо 3 месеца не се бяхме виждали, един или два пъти се чухме, за някакви работи не лични. Обаче вместо да свиквам с нейната липса и да продължа да си живея живота, аз във всеки един момент когато бях сам, мислех само за нея. Представях си смопени с нея, блъсках си главата защо се стигна дотук и всякакви такива щуротии. Явно нямаше да е толкова лесно. Казах си трябва да започна връзка с някое момиче, може и това да помогне. Не че беше връзка, но излизах с едно момиче, до момента в който без да искам или и аз не знам защо я нарекох с името на бившата ми приятелка... Ужас!!! И това не помага.
И така до преди около месец, когато ТЯ ми се обади, да се видим, ей така на по кафе! ОК, така или иначе тя си има вече (знам го и съм сигурен) нов живот, приятел и т. н. Видяхме се. Всичко ОК. От тогава вече се виждаме 3-4 пъти, идва у нас, аз ходих у тях, пииване хапване, обажда се често. В първия момент си помислих "има нещо". Но в последствие разбрах че просто няма приятели с който да прекарва свободно време, връзката и си продължава, но търси някакви социални контакти.
Е от тогава пък започнаха отново терзанията ми, вече непрекъснато си мисля за нея. Изпадам в някакви дупки, не чувам и не виждам нищо, само тя ми е в главата.
Та питам се аз, възможно ли е такова нещо да ми се случва, толкова време а аз да продължавам да я ОБИЧАМ, сигурен съм в думите си. И продължавам да искам да бъда с нея, независимо от болката която ми е причинила. Дали ще намеря лек за това или ще продължавам да страдам с години. А и вече съм на почти 30, иска ми се да направя нещо с живота си в личен план вече, а не мога да се откъсня от обсебването за нея.
Малко се олях с писането, но ако някой все пак го прочете, поне мнение да изкаже. Благодаря предварително!!!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: d2c3628540 |
|
1. Авторе, сигурна съм, че си сигурен, че обичаш, но едно ще ти кажа - твоето не е любов, а желание да притежаваш, да ИМАШ тази жена, не е любов.
Любовта не изисква, не преследва, не ИСКА.
Забрави просто тази жена. Търси познанства с други жени, излизай, забавлявай се, спортувай, намери си хобита, пътувай. Приеми, че тази жена не ти принадлежи, не те обича и НЕ ИСКА да бъде с теб.
Успех
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 883185c809 |
|
2. Рецепта няма. Доста мъже са като теб, агонизират с години без да си дават сметка, че живота си минава покрай тях, изпускат невероятни шансове да бъдат щастливи. Един ден дори ще ти е смешно колко си бил глупав да се оставиш в това положение. Но докато сам не решиш, че тази болка ти е достатъчна, нищо и никой няма да ти помогне.
Doriana
|
|
