Вкусът на любовта
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 2184 пъти
От седмици чакам телефона да ми звънне и гадая как минават дните му…. Всъщност той си звъни, но не от този човек, който преди ми звънеше в продължение на 4 месеца по три път и на ден за добро утро, за хубав следобед и за вълшебна нощ.

Запознахме се с М. в един сайт за запознанства, красив, преуспял икономист с амбициите да се издига още в професионален план. Всъщност историята на нашето запознанство започна преди 6г. когато с него бяхме на една екскурзия в една група. Шест дни бяхме заедно в един хотел, в един ресторант, с един екскурзовод , пътувахме в един автобус. Аз тогава бях малък току що завършил студент и неориентиран още за бъдещето си. По време на нашата екскурзия, той ме е харесал искал е да се сприятелим, но аз не го отразих и така тя мина разделихме се и запазихме само снимките и спомените по тях от нея.

За тия години живота ми поднесе какви ли не ястия и сладки, и солени, и горчиви. Опитвах си от всичко без да ме е срах все пак трябваше да им знам вкуса. И ето преди 4 месеца, той, М. ме е познал в профила ми в сайта и ми писа, без да знам, кой е и така 1 месец писанки , лафчета без да предполагам с кой разговарям от среща. Впечатли ме стила му на писане, държанието и обноските, които имаше като личност, осъзнах че това е мъж от класа, а не поредния изперкал педофил по сайтовете, който в главата му е само едно. Когато дойде време да се видим на камери и той се показа, изтръпнах, защото го познах и в същото време ми стана приятно да го видя след толкова години. Той нарочно не мие казал в началото кой е, за да ме остави сам да стигна до него без да се стресирам от личността му. Знаех, че е виден и преуспял в областта си и се чудех какво прави мъж като него в тези долнопробни сайтове за запознанства, където има какви ли не луди хора с номерата си.

Ясно беше, че и той си е различен по природа и си търси своята половинка, но от мой личен опит знам, че тия сайтове за запознанства не ти дават нищо хубаво и интересно, по- скоро хората са там за флиртове и и за единия му секс и нищо повече. Аз винаги съм бил с надеждата, че там ще срещна голямата си любов, никога не съм флиртувал, нито правил каквото и да е друго с някой виртуален познат. Стоях си и се запознавах с приятни хора, каквито аз си отбера и преценя. И с М. започнахме едно писане едни обаждания по телефона. Всеки божи ден, той ми звънеше по 3 пъти, отделно по скайп на камерите си говорихме през нощите. Свикнах с М. знаех, че е мъжа, който всяка жена би искала да има както и всеки осъзнат гей. По всички мои критерии за човек до мен, М. ги покриваше. И на живо се виждахме, бъбрехме, разкарвахме, но така и не усетих тази сладка тръпка в стомаха си, когато го виждах. Нещо в мен се беше прекършило преди да срещна М., когато имах връзка преди време с един софиянец на име И.

Бях обсебен от него, обичах го лудо, но той се оказа една голяма софийска метла. Разделих ме се с него преди цели 2 г ей така без шум и дразги, като една утринна мъгла се изпарихме един от друг без да си кажем нито, лошо нито хубаво. След И. започнах да се кристализирам и да ставам студен, загубих интереса си към хората и най –вече вкуса към любовта изчезна от мен самия. Не понасях никой до себе си, не исках никой да ме обича и забеляза. Но М. ме обичаше с него ми беше приятно, той знаеше как да ме уважава и цени, развесели и правеше всичко, за да го обикна, но уви не успях.

М. беше мъжа, който винаги съм си представял във фантазиите си и ето съдбата ме среща с него материализира образ а му, но аз се отказах от него, дръпнах се. Винаги съм си казвал, че на мен ми трябва едно скромни и приятно момче като мен от моята черга не се целя на високо и не съм мечтал да имам богат, атлетичен по тяло и стабилен материално и финансово мъж до мен, такива не са представлявали интерес за мен самия. Но повечето млади хора било жени и мъже какво ли не биха дали да се залепят за един такъв мъж, за да го смучат и уж обичат. М. отговаряше като вътрешни качества за човек до мен.


И., който обичах безумно с него нямах, кой знае какви дълги отношения и приятни спомени, но нещо ме грабна в тоя човек. Дали беше усмивката или интересния глас, но се чувствах като омагьосан. И. нямаше кой знае каква красота, кариера и мечти за бъдещето, но за мен беше прекрасен. Все още го засичам в интернет в някой сайт, където зарибява млади момчета и се забавлява с тях, а аз това най много мразех някой да флиртува. Дали, защото съм моногамен, но не можех да приема полигамията на И. и сексуалната му активност, защото той лесно се насищаше и бързо му омръзваше някой и търсеше ново приключение, но с мен беше малко по различен по примерен. Това ме смазваше, защото го исках само за мен, а не да го деля с друг. Опитвах се да свикна с неговия характер да отстъпвам, но не успях, ревността изпреварваше всяко мое друго чувство към него, тя беше тази, която ме съсипа и ни раздели като залеза и зората, които никога да не се срещнат повече. Както се пееше в една песен „влече ме този, който ме ранява. Колкото повече ме лъжеше Иво и раняваше, аз повече тичах към него, незнайно защо редното е да се отвращавам от него да се дърпам, а аз отивах. М. беше наясно какво съм преживял с тоя софиянец и въпреки това ми даде време, уважаваше ме търпеше ме да свикан с него. Не, че го обичах, но просто свикнах с него пак е явно зависимост, но друга от тази която изпитвах към И.

М. се умори да се бори за мен да ме чака, аз му спечелих доверието, но не можах да му дам което той искаше, любовта си. И един ден той се отказа от мен, спря да звъни. Не съжалявам, дори не ми е мъчно за него. Съжалявам за И., че и до днес още го мисля и го нося като клетва в кръвта си. Вечер заспивайки се сещам за И. и си викам: „Ако бях сега с него дали щях да цъфтя от щастие или щях да се топя и сривам от разочарования, и драми в отношенията ни.

Наскоро И. ми писа в един сайт без да ме подозира кой съм, защото там съм анонимен нямам снимка, викам си сега ще го изпитам да видя дали е същия и наистина оказа се същия чаровник и сваляч. Същата усмивка, същия стил на писне и същите желания. Нямаше как да му кажа кой съм, защото знам че вече ме беше забравил, спрях д а му пиша, за да не задълбавам нещата.
Всички пътища ме водят към И. няма ден, в който да не се сетя за него от време на време му следя фейсбука и виждам нови снимки последните му бяха от Париж явно е бил на екскурзия с кой е ходил там не искам да зная важното, е че пак е щастлив и усмихнат на снимките. За тия две години от раздялата преминах през смесени чувства от омраза към обич по него. Колкото и да си въобразявах, че го мразя и го ненавиждам аз го обичам.
Как да го изтрия от съзнанието си как да забравя имената на профилите му? Понякога си викам, ако ме беше хванал Алцхаймер и получа деменция на паметта тогава може би нямаше да го помня нито него, нито който да е. Щях да живея всеки следващ ден като нов с нови запознанства с нови хора и вечерта заспивайки щях да ги забравям, а на следващия ден всичко ще ми е като ново и непознато.
Сега разбирам какво е истинската любов да обичаш някой, който никога няма да видиш докосваш, прегръщаш и целуваш. Да обичаш някой от разстояние само в мислите си.

Едно нещо не разбирам? Защо когато мечтаем да срещнем правилните хора и неща в живота и когато те станат реалност и ги имаме до себе си ние бягаме от тях дърпаме се отричаме се и с лека ръка ги премахваме от пътя си.
И сега докато ви писах това писмо, тайно хвърлях по едно око на телефона си с очакване да звънне, но и той мълчи явно се е изморил да ми предава обаждания от различни хора просто защото , аз не ги отразявам и уважавам и заслужавам.
Загубих там някъде вкуса си към любовта.