Споделена история от Тинейджърски |
Живот пълен с празнота
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 2225 пъти
Как да започна живота ми е по-объркан от блондинка пред кубчето на Рубик, сега ще ви обясня по-подробно.
Значи момче на 17 години, което в момента бленува за отминали времена, за истински искрен живот, за живота минаващ в въображение и мечти, за живота на дете. Как да ви кажа , сигурно и вие се чувствате така носталгично, но както и да е почвам да обяснявам и ще започна от 9 клас ,когато се преместих в "големия" град и когато всичко ме промени. 9 клас леко хлътване, скарване с тогавашния ми най-добър приятел, с който и до днес не си говорим и ако то е много рядко и все още не съм сигурен за какво точно нещата се получиха така. След това намиране на истинските ми приятели и преместване в тяхното училище
10 клас за разлика от 9 с не много добър успех, доста отсъствия, ако накрая на 9 клас имах едно и една трети отсъствия то в 10 си подобрих рекорда значително :)
Тогава за първи път пробвах алкохол, беше миналия декември, от както се помня играя футбол и винаги спортувам затова съм се въздържал от пиене, пушене и тем подобни залитания(а преди по-малко от 6 месеца пробвах и цигари, дръпнах си 2 пъти и ще съжалявам затова, докато съм жив както и да е) да си дойдем на думата в класа има едно момиче, винаги е виновно момиче :) красиво, мило, тихо, с добър успех, добро присъствие(с няколко връзки зад гърба си доколкото разбрах) и досадно-сладък смях - досадно щото наистина се размива лесно и се смее като злодей :D Имах някакви симпатии към нея, но не съм го показвал и то като цяло не чувствах кой знае колко силни чувства, както и да е 10 клас лигавщина, непукизъм и някъде в края на учебната година взех да се осъзнавам, че тези неща са излишни. Също така от по миналото лято почнах да пиша хип-хоп текстове и поезия и си имам свои цитати и мисли според, които се опитвам да се водя и да живея правилен живот, пречупен през призмата на собствения ми поглед за света - мисли, афоризми, много някои примери просто "Преди да мразиш обичай, преди да се откажеш, опитай" "Опитвам се да съм щастлив дори когато съм размазан
Изчиствам всеки негатив и не мисля за омраза" и други.
Както и да е сега вече началото на 11 клас чувствата ми към това момиче се почнаха да се усилват и и признах в едно прочувствено съобщение, след това тя ми каза, че не е подозира за моите чувства и нищо особено. Общо взето усетих, че нещата няма да се получат и не исках да задълбавам с излишни въпроси и я оставих на мира, не бих искал да съм досадник на следващия ден в училище тя ми скри химикалката, как да го разбирам това това беше преди няколко седмици (2-3), няма значение понеже съм добър актьор(опит само в тържества като цяло и ролеви игри с френдове)
Първите 2-3 дена ми беше някак си неудобно, но трябваше да го преодолея и свикнах почнах да се държа като преди та даже и по-добре. И вече разбрах защо и пълно с шеги за разбирането на жените както и да е. Не се имам за грозен, не съм и Ален Делон, но се поддържам и гледам да съм добре облечен и изряден, спортувам редовно, тази година започнах добре училището, събираме се с приятели забавляваме се, обичам БЪЛГАРИЯ , обичам хубавата музика и храна, обичам литературата, обичам историята, обичам английския език, обичам да споря, обичам да чета. Бъзхищавам се на хора като 2пак, Имортал, Техник Lowkey - обичам да си тормозя главата с въпроси и неща може би излишна за тази възраст като "Има ли Бог? " "Ситуацията в България" "Америка" и криминални сериали / филми(заплетени) документални особено за 2-рата световна война с много учители са ми казвали като, че мисля като политик, че имам литературно мислене , имам страхотно чувство за хумор , обичам да разсмивам хората, а в същото време съм толкова тъжен.
Нищо не е както преди, нямам планове за бъдещето, нямам МЕЧТИ, нямам исканото момиче към което чувствата ми се засилват всеки ден и това направо ме подлудява. В безпаричие сме, баща ми системно се напива, случвало се е и да прави проблеми не много често, но все пак единствено майка ми ни издържа, баща ми е без работа. Мразя училището и по-точно мразя повечето предмети за предприемачество икономика, но те не са толкова голям проблем, има и толкова ограничени учители, които просто искат да си изпеят песничката и да излязат да има и други, които наистина поглеждат старателно и перспективно над нещата и имат толкова интересно мислене, с такива хора обичам да общувам, господина по история е такъв и 1-2-ма други.
Чувствам се празен , отегчен , изпаднал в лека меланхолия и "незнам кво да правя с живота си и сигурно изглеждам жалко", а съм на 17, живота е пред мен, а се чувствам толкова смачкан и точно в това се крие красотата на живота, че е цветен и многообразен, просто черното е малко повече в моя живот. Искам да се върна към детската невинност, искреност, безгрижие и щастие точно заради малките неща. И един безплатен съвет от мен прекаленото мислене води до тъжни мисли.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: d2afb6cef4 |
|
1. Учудващо защо, но и аз се чувствам по абсолютно същия начин- несподелена любов, чувство за празнота, пустота. И аз съм на 17. Може да е такава следпубертетска депресия.. Нали знаеш как има депресии в началото на пубертета, може би има и в края... Един Бог знае... Но искам да ти кажа нещо- просто мисли за бъдешето, не се връщай към хубавите спомени, защото наистина натъжават- тях ги запази за 60 . Просто мисли за предстоящето- какво ще работиш, какъв ще станеш, как ще се чувстваш... Направи така че времето ти да е full. Успех!
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 09db5f2732 |
|
2. Изпаднал си в депресия, която засяга голяма част от българския народ. Не напразно в света сме най-тъжната страна за живеене :( Личи си че си готин не си захлупен интересуват те много неща, но ти липсват стимули. Моят съвет който бих дала и на децата си е събирай си мозъка и след като завършиш си хващай пътя на някъде. Тук си обречен на тази агония и липса на мотивация за каквото и да е ДО ЖИВОТ. Успех малкия и пиши след година или когато се пооправиш как си и какво решение си намерил за проблема си ;)
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: caa6eb416e |
|
3. За момче на 17 пишеш хубаво! Всичките ти мисли са подредени и думите подбрани. Депресията те хванала, мен също и още много хора като нас, мислещи за положението на България и други простотии.
Не го мисли момичето на което си хвърлил око, колко още като нея има ;)
Ей, дори мисля, че намерих още една хубава мисъл "и точно в това се крие красотата на живота, че е цветен и многообразен, просто черното е малко повече в моя живот. "
Умен и готин си, желая ти успех във всичко!
Ивето
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 437582af01 |
|
4. От автора:
Благодаря за коментарите, не знам как се чувствам и аз недоволен от себе си, недоволен от държавата, недоволен от живота и разочарован от любовта. Единствена утеха намирам в музиката и приятелите ми. Днес дори учителката ни по английски език се учуди що съм толкова унил, по принцип винаги се шегувам в този час, даже понякога с риска да прекаля. Както и да е, искам и да намеря единственото момиче, всички мои приятели са имали по 3-4 сериозни връзки аз все още търся нея. Може би са твърде претенциозен, но няма как да избера първата срещната. Искам да е умна, да мога да си говоря на всякаква тема, да е забавна, все пак искам да ме развеселява в тъжни моменти, да е чаровна по свой си начин и да се отличава от всички изкуствени "красавици", да мога да си говоря с часове с нея и да не ми писва. Не знам какво ще иска тя от мен, но обещавам да и гарантирам безкрайната си обич.
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 09db5f2732 |
|
5. Жалко че си на 17, ако беше към 25 несъмнено щях да потърся начин да те опозная
|
|
