Отчаяна и невъзможна любов
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 2936 пъти
Влюбих се в нея – моя съседка от входа на блока в който живеехме през ученическите си години. Първата ми голяма, истинска, романтична, неуспешна, неизказана, несподелена и нещастна любов. Вече бях в началните си години в гимназията. Спомням си колко хубаво беше да се събираме на пейката пред входа момичетата и момчетата от блока. Тези особени дни и вечери с особен заряд и романтика във въздуха, когато си млад и ти се струва, че всичко е възможно, всичко предстои и животът и любовта са нещо, което те очаква и дъха им се носи във въздуха. А тя беше моето момиче поне в мислите ми, за което знаеха приятелите ми от блока, което гледах влюбено и една особена тръпка разтапяше сърцето ми, когато тя бе близо до мен. Тя е с 1 година по-малка от мен. Не сме имали никаква връзка, а аз продължавам да я обичам отчаяно. Толкова години – 27 до момента не съм преставал да си мисля за нея всеки ден. Така стана, че бях много свит и скромен, а не съм грозен. Дори напротив. Висок 1, 82 см, със сини очи. Не съм дебел. Умен съм. Физически силен. Имам няколко висши образования – и то не само от България, но и от университети в чужбина. Знам няколко чужди езика. Имам си работа с прилични за България доходи. Не е да съм от хората, които поради някакви причини да не попадат в категорията добра партия за жените.

Просто след нея не успях да се влюбя в никоя друга по същия начин. Тя е добро момиче. Имаше много кандидати за сърцето й и направи преди време своя избор, който не включваше мен. Все се надявах, че може би след поредното си разочарование ще забележи мен и ден след ден живеех с илюзията, че ще дойде и моя шанс, докато прибирайки се в града, където и двамата бяхме израснали, не я видях бременна с корем и впоследствие разбрах, че се е оженила за друг, когото познавах и не смятах за най-добрия избор на който тя можеше да се спре. До 21 годишна възраст не бях дори целувал момиче. Пазех се за нея пък и не забелязвах другите момичета, които са ме закачали, а аз не им обръщах внимание. След като разбрах, че не мога да бъда с нея, тъй като вече си има мъж и дете, а впоследствие и друго, се отчаях напълно и изпаднах в депресия. После постепенно се отървах от девствеността си и имах различни момичета с които бях щастлив малко или много. Експериментирах в секса, но никога не се влюбих толкова силно и явно съм наранил много момичета, докато си играех на любов. Сега го осъзнавам и бих помолил, ако имам възможност, момичетата с които съм бил да ми простят, ако съм ги разочаровал и наранил.

Опитах се да я забравя, но неуспешно. Просто името й винаги изпъкваше в съзнанието ми като натрапчива мисъл. Пробвах със самовнушение, медитация, йогийско дишане. Имаше временни ремисии на амнезия, когато не си мислех за нея, а после натрапчивите мисли се връщаха, като бях изгубил представа за нея къде се намира и с какво се занимава, въпреки че бях чувал оттук-оттам неща за нея. И така доскоро, когато съвсем случайно я открих във Фейсбук. Вече живеех отдавна в друг град. Оказа се впоследствие, че и тя е живяла от много години в същия град при това дори е работила съвсем близо до сегашната ми работа. Много се колебаех дали да я добавя като приятел и в крайна сметка го направих. До момента имах един неуспял брак в който се опитвах на всяка цена да вложа истински чувства и да изградя семейство, но не успях, защото бившата ми ме правеше на маймуна с майка си, а може би отчасти и усещаше в мен, че голяма част от сърцето ми е отдадена на някаква друга мистична любов, която така и никога не угасна в мен. След развода срещнах няколко месеца по-късно друго момиче, което също беше изживяло разочарование като мен от неуспешен брак в който бившият й се държал като свиня, изневерявал й и като капак направил дете на друга. Бях толкова щастлив и всичко беше истинско.

Оженихме се тази година след няколко години прекарани заедно, осъзнавайки, че си пасваме много добре и сме щастливи. Всичко това доскоро, когато взех решение да се опитам да надмогна тези стари чувства, които имах към голямата си и несподелена любов и които ми пречеха да отдам напълно сърцето си на съпругата си. Направих тази крачка да добавя старата си неосъществена и несподелена любов във Фейсбук. Тя ме прие и ми писа, че се радва да ме чуе след толкова много време и че може да се видим по някое време. Оказа се, че са се разделили с мъжа си, но не е разведена, поради различни причини. Мъжът й не престанал да търси нещо друго и след дълго време, решила да го изостави. Мислех си, че ако бях сам, то можеше да се пробвам да завоювам сърцето й. Сега се чувствам виновен изобщо за мислите си и желанието да бъда със старата си любов. Сегашната ми жена е ангел и съвсем не заслужава от мен да й изневерявам. Знам го и в същото време се чувствам много слаб да предолея желанието си към голямата си любов, която също се оказва много стойностен и истински човек. Писах на новооткритата си и стара любов във Фейсбук за това, че е била голямата ми любов през цялото време и да ми прости, както и че сегашната ми жена не заслужава да се държа като свиня и да пробвам романси с друга. Тя ме разбра и ми прости. Каза, че няма проблеми. Видяхме се веднъж на нейната работа един път по време на обедната ми почивка и то защото аз не издържах и отидох сам там без възможност да разговаряме надълго.

Исках да се срещнем друг път на кафе да си поговорим по-свободно, но тя беше заета. Тя вече знае за чувствата ми към нея, може би мисли, че съм ги преодолял, а аз глупакът имам мръсни и порочни мисли към нея. Обвинявам се и се терзая за това. Не знам дали би ми помогнало поне да я целуна и да я подържа в прегръдките си, за да бъда поне малко удовлетворена голямата ми страст и душевно терзание. Фантазирам, че правим секс. Отново съм обсебен от нея и следя профила й във Фейсбук. Чувствам се отвратително, защото знам, че това не е редно. Не знам какво да сторя. Може би ще се срещна с тази любов и ще оставя на нея, която може би е по-силна от мене да реши какво ще прави с мене. Дали ще ме ощастливи или окончателно пропъди от себе си, за да се осъзная и обърна внимание на прекрасното момиче до себе си, което не заслужава по никакъв начин да си мисля за друга и да й изневерявам дори в мислите си. Не пожелавам на никой да изживее моите сърдечни терзания. Бих посъветвал всеки да не бъде свит и скромен, когато се влюби първоначално, защото цената за това е много висока.

Когато си млад и можеш да бъдеш щастлив трябва да опиташ всичко, за да изясниш чувствата си пред любимия човек. Или ще спечелиш любов или ще бъдеш отхвърлен и може би излекуван преди нещастната любов да се загнезди дълбоко в сърцето ти, откъдето почти е невъзможно да я изтръгнеш. Аз не го направих и сега много години по-късно продължавам да живея разпънат между една любов и друга, която винаги е била по-силна, макар и неосъществена и несподелена.

Пожелайте ми късмет в тази бъдеща среща с голямата ми стара изстрадана любов, когато се надявам да победя себе си и превърна любовта в приятелство за доброто на сегашната ми жена и бъдещия ни щастлив живот. А може би е възможно да се любя с моята голяма любов и да бъда излекуван от страстта си еднократно, за да може да се отдам на съпругата си като затворя тази страница от своя живот. Не знам. Или по-скоро бих отворил „кутията на Пандора”, което би объркало живота на всички ни? ! Пишете ми какво мислите! Може би съм голям глупак, смотаняк, лузър или каквото ви дойде наум. Някой може да пише, че съм комплексар или пък друго. Не знам. Знам само, че истинската голяма любов наистина съществува и когато дойде, трябва да се направи всичко, за да бъде спечелена, защото иначе човек остава нещастен и страда много дълго. Понякога цял живот.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 7 месеца hash: 87757af8da

гласове: 1 2 3 4 5   (297415 гласа)

1.   Може би психотерапия ще ти помогне? Създал си си своя действителност не променена от години и си и вярваш и живееш с нея. Жалко за сегашната ти съпруга.

 

...

преди: 11 години, 7 месеца hash: ea72811549

гласове: 1 2 3 4 5   (244917 гласа)

2.   Трябва да разбереш, че ти имаш една идеалистична представа за тази жена. Чудесно е да пазиш спомените и чувствата от детството, но хората се променят. Изградил си един образ, градил си го през годините, от части и защото си бил разочарован във връзките/брака си. според мен имаш 3 варианта: 1. да имаш връзка с тази жена за по-дълъг период, за да си дадеш възможност да я опознаеш не като приятел 2. да имаш връзка с нея, да се влюбиш и бракът ти да стане непоносим 3. да се откажеш и разбереш, че просто си хранил една фантазия с години и да се отдадеш изцяло на съпругата си, с която си живял и си видял, че може да си щастлив с нея. Каквото и да решиш, не споделяй със съпругата си, това боли. Моят съвет е да се опиташ да разбереш, че образът на тази жена е просто украсен във фантазиите ти и реално тя ще се окаже различен човек. Но не наранявай съпругата си, може би ако преспиш с тази жена веднъж ще намериш покой. Успех ти желая! Ж, 31

 

...

преди: 11 години, 7 месеца hash: 8836e5bcda

гласове: 1 2 3 4 5   (216306 гласа)

3.   Много си прав в съвета, който даваш. Според мен единствената ти грешка е, че не си й признал чувствата си навремето. Аз също съм от по-свитите, по-скромните, по-неуверените и няма случай, в който тези ми качества да не са ми навредили. не знам какво да те посъветвам... Може би трябва да се бориш за тази любов, ако е толкова истинска.

 

...

горе^

преди: 11 години, 7 месеца hash: d71c71b923

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Абе хора, как не ви писва x години да въздишате по някой, дето или си няма хал-хабер, или има, но просто не изпитва същото към вас? Това не е любов, а самонавиване. Ти всъщност изобщо не познаваш това момиче (вече жена), просто си си изградил в главата красив образ. Имах приятелка, която подобно на теб, 10-тина години беше влюбена несподелено в един младеж. Ако имаше връзка с нея, най-вероятно щеше отдавна да си се разделил с нея и да си я забравил (не че нещо, но обикновено ученическите любови завършват така). Жалко за теб и за жена ти.

 

...

преди: 11 години, 7 месеца hash: 42b91633b2

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Тъжно е, но по-тъжното е, че сам си си го причинил. Не знам, хем ми е жал за теб, хем се сещам за приказката "Каквото посееш, това ще пожънеш. " "Стеснителен съм" не е извинение. И аз съм стеснителна, но когато искам някого, намирам начин да му го покажа. А най-тъжното от всичко е, че докато гониш призрак на отдавна изчезнало в детството ти момиче, ще нараниш жена, която е истинска и явно те обича. Мисля, че каквото и да те посъветват тук, ти при всички положения ще продължиш да се стремиш към тази жена.

 

...