 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Притча за Любовта
преди: 11 години, 6 месеца, прочетена 3028 пъти
Едно време, на далечен остров, живели всички чувства: Щастието, Тъгата, Знанието и останалите. И разбира се – Любовта. Един ден всички те разбрали, че островът е на път да потъне, така че решили да построят кораб и да го напуснат. Всички без Любовта.
Любовта била единствената, която останала. Тя толкова обичала този остров, че искала да бъде там, с него до края му, до последния възможен момент.
Когато островът почти потънал, Любовта решила, че е време да потърси помощ.
Богатството минало покрай Любовта в огромен, луксозен кораб. Любовта попитала: “Богатство, ще ме вземеш ли с теб?”.
Богатството отговорило: “Не, не мога. Имам толкова много злато и сребро на кораба, че на него просто няма место за теб”.
Любовта решила да пита Суетата, която също минавала наоколо в голям кораб. “Суета, моля те, помогни ми!”
“Не мога да ти помогна, Любов. Ти си мокра цялата, ще изпоцапаш новият ми кораб, ще стане целият в петна.”
Тъгата била наблизо и тя. “Тъга, нека дойда с теб”, помолила Любовта.
“Ох, Любов, толкова съм тъжна, че имам нужда да бъда насаме”
Щастието минало покрай Любовта, но то било толкова щастливо, че въобще не чуло, че Любовта го вика.
Изведнъв Любовта чула глас: “Ела с мен, Любов, аз ще те взема”. Гласът бил на един старец. Любовта била толкова доволна от спасението си, че въобще забравила да пита кой е нейния спасител. Когато пристигнали в новата земя, старецът се обърнал и се изгубил в далечината. Осъзнавайки колко е задължена на спасителя си, Любовта попитала Познанието, един друг такъв старец “Кой беше този, който ме спаси?”
“Това беше Време”, отговорило Познанието.
“Време? Но защо точно Времето ми помогна?”, попитала отново Любовта.
Познанието се усмихнало с усмивка, зад която личала дълбоката му мъдрост. “Защото единствено Време знае каква е цената на любовта”.
amala-energy
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 792c12f711 |
|
1. Богатство, време, познание не знаех че са чувства :)
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 0dda9988ae |
|
2. Де да беше авторско..
http://www.sibir.bg/blog/krushka/? blogPage=blogPreviewArticle&artID=458307
Внимавай следващия път, или недей толкова дословно да правиш нещата..
Красиво е, все пак.. и тъжно.
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: e669e5db93 |
|
3. Прекрасно!
Въпреки че според мен, цената на любовта я знае не времето, а този чиято любов е пренебрегната...
Както казала девойката - Какво е тази червена роза в сравнение с перлената огърлица, която ми даде еди кой си! И хвърлила розата на земята. А славеят вече бил умрял за един, който истинки обичал...
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 3b1f55e4ed |
|
4. Уау, просто това е страхотно. Браво на автора, много ме впечатли, уникално е.
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 5108b61744 |
|
5. Цитирала съм мястото, от където копирах тази притча, а именно amala-energy. Просто съм на такава вълна, хареса ми и реших да го споделя с вас. Радвам се, че ви харесва. Много любов ви пожелавам! <3
|
...
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 18bb6e208c |
|
6. Де да го беше писала ти. Това просто си го преразказала. Преди 20 г. беше хит в лексиконите, сега си мислиш, че откриваш топлата вода.
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 4be0de594f |
|
7. обичам те!
Отдавна не бях заедно с майка ми.
Бях твърде зает с работата, жена ми и трите ми деца.
Нея вечер поканих майка ми да вечеряме заедно, след което щяхме да отидем на кино.
Разтревожи се:
- Сине, добре ли си, всичко наред ли е? - позвъних и в късен час, поканата също беше изненадваща, което я караше да се съмнява, че се е случило нещо лошо.
- Помислих си и реших, че би било хубаво да прекараме време, само ние двамата.
- Само двамата? - след кратко мълчание... - разбира се, много бих искала - беше отговорът и.
В петък вечер, на път към майка ми, бях малко напрегнат. Когато пристигнах, забелязах, че тя също бе напрегната. Беше готова може би от час по рано. Бе облякла дрехите с които за последен път бе отпразнувала с баща ми годишнина на брака. Усмихна ми се... сияеше като ангел. Косата и бе прилежно събрана, изглеждаше весела и горда.
Когато се качихме в колата:
- казах на съседите ми, че отивам със сина ми на вечеря. Много се впечатлиха. Ще чакат с нетърпение да им разкажа как е минало.
Ресторанта в който отидохме не беше много луксозен, но имаше ведра, светла обстановка и много добро обслужване.
Майка ми като кралица, прекрачи, държейки ме за ръка.
Менюто трябваше да и го прочета, тъй като не виждаше малките надписи по него.
Бях стигнал до средата, когато забелязах, че мaйка ми с насълзени и изпълнени с носталгия очи ме гледаше:
- когато беше малък, аз ти четях менюто, а ти с интерес ме слушаше. постоянно питаше за нещо.
Усмихнах се:
- значи сега е мой ред, едва ли ще мога да ти се отплатя с това.
много приятен разговор имахме през цялото време. Нищо особенно, само разнищихме стари спомени, сегашните си проблеми, сякаш се стараехме да наваксаме пропуснатото време.
Толкова сме се разприказвали, че не забелязахме как мина времето и пропуснахме последната прожекция.
На път да я оставя в къщи мaйка ми каза :
- бих искала отново да вечеряме, но този път аз ще те поканя. - Уговорихме се до следващия път.
Върнах се у дома. Жена ми също се интересуваше как прекарахме с майка ми.
- Много добре. Много хубаво беше. Повече отколкото очаквах.
Само няколко дни по късно, майка ми почина от сърдечна криза. Толкова скоро, все още нищо не бях направил за нея, а толкова неща бях запланувал.
След известно време, получихме покана от ресторанта където бяхме с майка ми. На поканата бе прикрепено листче:
- сине, резервирах място в ресторанта много по рано, тъй като почти бях сигурна, че няма да мога да присъствам на тази среща. Платих всички разходи, всичко е от мен. Резервирах за двама: искам да отидеш с жена си, ако не мога да дойда аз. Не можеш да си представиш какво значение и смисъл имаше за мен вечерята прекарана с теб. Обичам те.
"обичам те" - думите от които разбрах колко е важно да отделим поне малко от времето си за хората които ни обичат.
Тази притча я изпращам на дъщеря си- която Не намира време и желание да ме чуе- за виждане дори Не става и дума- но зная, че чете тук...
Тази, която ми даде да чета- "Отровни Родители"- защото Всичко дадох за нея и живота си дори, Тази дъщеря в която се кълнях, на тази дъщеря, която не оцени труда- БЛАГОДАРЯ!!!!
Бъди щастлива! Ще дойде момент в който ще се вразумиш- но пропуснатите моменти и живота ми ще е минал- Благодаря! Ти си най- прекрасната Дъщеря!!!!
Обичам те, но не само на думи... Благодаря за миговите на Щастие, които ми даде, Благодаря за спазените обещания, Благодаря ТИ Бъди Щастлива- нали така правят щъркелите- гледат си щъркелчетата- е ти нямаш за сега. Благодаря за Цветето, което ми подаде, Благодаря за прегръдката ти за споделеното щастие.
Сега като финал- "Няма ненаказано добро" добре си живея тези, които цял живот са гледали себе си!
Бъдете Щастливи!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
