Споделена история от Любов и изневяра |
Разочарование, чувствам се самотен
преди: 11 години, 5 месеца, прочетена 1658 пъти
Здравейте, на 22 години съм, карам 23-та и имам нужда да споделя с някого. Никога досега не съм имал приятелка, преди повече от година се влюбих много силно в едно момиче, но така и не знаех и не можех да и го кажа, макар че, мисля че тя се досещаше по поведението ми за това, запознахме се в университета, където следваме заедно, колеги в курса сме, от близки градове сме, разстоянието между двата града е 30 км.
Аз така и не намирах сили да и споделя за чувствата си, но в началото на новата година отидохме с курса на механа, където алкохолът ми помогна и след това пред дискотеката, аз най-после придобих смелост и и признах истината, че много я обичам.
Тогава тя само ми каза, че ще се чуем по-телефона на другия ден. Аз вече поизтрезнял и се обадих на другия ден следобяд, но ми вдигна една наша обща приятелка, при която и помагаше да си настани багажите за новата стая, казаха ми че ще дойдат да ме видят, и аз чаках и чаках повече от 2 часа вечерта, но никой не дойде. След това седмица по-късно, имах рожден ден и наистина ми беше много весело, изкарах си страхотно, тя ме посрещна на входа, беше много мило от нейна страна. И изведнъж всичко рухна, когато на следващия ден въпросната обща приятелка ми каза, че си имала приятел. Аз много исках с нея да си поговорим, но тя така и не ми даваше възможност, докато един ден не реших да и напиша писмо, с всичко което чувствам към нея, дори споделих много лични неща с нея, за които може би не трябваше да знае. Предадох и писмото, и отидох над моста на реката до центъра на града. Аз с много сълзи по-телефона и казах отново, че я обичам, но тя ми каза, че си имала приятел и не искала да ми разбиела сърцето, но ми обеща да идва поне да ме вижда от време на време, но уви излъга, така и не дойде дори веднъж да ме попита поне как съм, как се чувствам. Живея, като някакъв скот от 3 години, родителите ми се разведоха, с заболявания съм от раждане, слаб съм не мога да се бия, животът много ме е ударил, но въпреки всичко аз продължавам страшно много да я обичам и толкова ми липсва, един месец не си говорихме аз много сълзи пролях бях се затворил в собствената си черупка и с никого не разговарях, бях на рожденният и ден миналия месец, нямах какво да и подаря миналия месец, много ме беше срам. За съжаление не съм големият играч, както са повечето с голямо самочувстие, но аз я обичам истински и продължавам и до ден днешен да чувствам същото към нея, не знам докога ще издържа така в самота, не съм щастлив, чувствам се много зле, за мен това не бяха никакви празници, за първи път, изобщо не ги усетих, понякога имам чувството, че ще си остана съвсем самичък на този свят, никое момиче никога не ме е поглеждало и не ме иска, надявах се поне да имам капчица надежда, като че ли и последните капки на лъч надежда се изпариха в мен. Това е моята история, просто исках да я споделя с някого и да излея мъката и сълзите си в това, което написах, самотата ме убива, а аз продължавам да я обичам повече от всичко на света.
|
