Заслужавам ли го това?
преди: 11 години, 3 месеца, прочетена 2837 пъти
Аз съм едно момиче с много разбито сърце, от едно момче което още го обичам, но дали ще ме подкрепите в следващите редове....
Имах връзка с едно момче, който е българин, а аз самата му казах че сам от турски произход беше съгласен за всичко, даже родителите ми много са по традициите и не мога да имам сексуален контакт с него и той за това беше съгласен, каза ми че много ме обича и държи на мен за сега всичко е добре.
Ходихме с него 6 години и 4 месеца бяхме весели, щастливи и всичко беше наред, а да забравих родителите ми, не знаеха, че имам изобщо контакти с дадено момче не, че не ми даваха, а просто ме беше страх.... и така се криех от роднини и родителите ми и за това беше съгласен.
През това време той ме глезеше. обичахме се не можехме един, без друг всеки ден се се чувахме по телефоните, по скайповете, седяхме до 3-4 сутринта беше си великолепно всичко си беше розово....
И така завърши гимназията даже, на бала ми само и само да бъда с него, накарах брат ми да не дойде с мен на бала, естествено защото чаках друг, а не брат ми и на бала ми беше перфектно. Бяхме заедно къде ли не и, даже като започнах да кандидатствам пак, беше до мен естествено родителите ми, не подозираха нищо... за мое нещастие....
Както и да е, приеха ме да уча в Стара Загора, а той вместо да иска да бъдем заедно в един град, а не поиска да бъде с мен, и реши от родния му град да избяга в столицата понеже там е била парата, бях много нещастна, но после се уговорихме да му ходя на гости къде, той на мен и, естествено аз глупачката се съгласих...
И така цели 2 години и половина, лъжех пак наще, че не ми се идва, че сме имали за учене и тем подобни, а аз къде бях.... да знам, много хора биха ме винили, че лъжа родителите си и роднините си, но аз сам просто такъв човек, за любовта сам готова даже, и да умра не само от моя стана и от друга...
На всяка една годишнина, правехме си изненади, купувахме си подаръци може да бяха скромни но, бяха от сърце
Тази година реших да му предложа малко, почивка и да си помисли дали е готов, за по сериозна връзка понеже аз, до година завършвам и ако реша да ги запозная с наще, и ако не го приемат, мислихме да бягаме и да заживеем щастливо и мирно без никой да ни притеснява. Аз бях готова на всичко за него даже, и да се обърна срещу собственото ми семейство, което за това е много трудно за мен. И така бяхме, се разделили за 1 месец и той и, за това се съгласи беше съгласен за всичко, какво и да е било в зло и добро дет се вика :)
Бях сигурна в него имах пълната подкрепа, от него страна за каквото и да е било....
На следващата седмица като отидох при него на гости, естествено че пак излъгах наще, да не бях отивала там отношението му беше под всякаква критика, не знам защо, но аз глупачката си мислих че има някакъв проблем с работата и не го "ръчках". Заминах си аз към Ст. Загора, и на следващия ден получавам смс, че всичко е приключило цялата се разтреперих, чаках с нетърпение да свърши лекцията, че да му се обадя... след като, свърши лекцията аз излезнах 1-ва и реших да му се обадя, да разбера какво става или дали се шегува с мен.... но уви даже и не си направи труда да ми вдигне даже и телефона :( :(
Реших да не го изгубвам туку така, и му написах страшно мн смси който мн му се извинявам, питах го дали има друга, дали изобщо ме обича, дали му липсвам, но той даже не си направи и труда да ми напише нещо, и да ми каже причината оставих го, за 2 - 3 дена да се успокои. И реших да го питам дали изобщо да, отивам при него той ми ми писа смс че не ме е искал... краката ми се подкосиха, главата ми се преобърна...
Беше ми много гадно, на приятелките ми приятелите им се виждаха, говориха си по телефона, а моя телефон мълчеше, беше ми много гадно правих и опити да се свържа и с него но не успешен...
Имах му паролата от facebook-a, и не знам как реших да влезна и да видя какво става... Ако щете ми повярвайте като влезнах в профила, му много се разтреперих, заболя ме, беше удар в сърцето, лудо ми биеше мозъка и беше си писал с една пикла с извинение, което е на 16-17 години, а той на 24 и знаете ли кое най-много, ме заболя че и вика както на мен "любов моя" много ме заболя, белите дни се превърнаха в черни, онова момиче който ви описах по отгоре не остана нищо в него. Аз това не го заслужавам до сега не сам спала или лягала с някой и не сам заглеждала, нито един път мъж който ми казваше "айде на кафе ", аз ги режех заради този ГАДЕН ЧОВЕК който бях влюбена в, него до уши.... същата вечер отидох събрах си багажа, който е само дрехи, а аз събрах всички негови спомени, който ми беше подарил и му ги изхвърлих на личното му легло, не знам дали е бил в квартирата или не само се качих и, без да кажa нищо праснах врата и си излезнах без никой да разбере....
По пътищата, много ревах, мн страдах, мн огорчена едва едва, се прибрах в Ст. Загора и от тогава насам не сам се чувала и, не сам влизала в профила му в facebook, защото ако влезна пак ще видя нещо подобно много ще ме боли...
НО КАКВО ДА ПРАВЯ ВСЕ ОЩЕ ГО ОБИЧАМ, ИМАМ МНОГО СПОМЕНИ В КОЙТО, НЕ МОГА ДА ИЗБЯГАМ... където и да погледна, все го виждам не знам какво да правя.... МОЛЯ ВИ, ДАЙТЕ МИ СЪВЕТ боли ме ужасно много :( :(


Благодаря Ви много за разбирателството и търпението за което проявихте.... стискайте ми палци дано да се върне... :"(


п. с. аз сам на 22 години забравих да спомена :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 3 месеца hash: 168e5e3016

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   „Аз това не го заслужавам до сега не сам спала или лягала с някой“ Да, заслужаваш го, защото си права - не си спала, лягала и ходила по кафета с никой - това ти е проблемът - и с „приятеля“ си не си го правила! Яд те е, че си лъгала била „наще“ (аз от човек с висше бих очаквала да казва „родителите ми“ или поне да напише „нашите“ правилно), но не се замисли, че ти същност си лъгала и самата себе си, и приятеля си. Хайде, до завършване на Средното приятелят ти те е чакал, правил е компромиси, но е очаквал и ти да вземеш решение. После ти е дал още доста годинки да вземеш това решение, което ти не си сторила - избрала си турските си традиции и „наще“ както и едно (не се сърди), но следване в лош университет, вместо да водиш нормална връзка с мъжа, когото твърдиш, че обичаш и си обичала. Едно разбери - няма интимна връзка мъж-жена без секс. И второ - връзка от разстояние няма. Много рядко и при много силна любов връзката преодолява пространството, но такива хора, когато са заедно могат да изживеят връзката си интензивно - да и със секс! Не може хем да имаш приятел, хем да слушаш родителите си. Не знам как е в Корана, но в Библията пише, че като човек се ожени става една плът с жена си/мъжа си, едно тяло и душа, а родителите се уважават, но до толкова. Ти не си била една плът и душа с този мъж, той нищо не ти е дължал. В крайна сметка си лъгала всички, най-вече себе си. Правилно е постъпил той да прекъсне такава връзка, когато се е влюбил в друго момиче, с което може да има нормална връзка. Моят съвет към теб е да продължиш напред, да си продължиш образованието и да си търсиш работа след това, да бъдеш независима. Намери си обаче турчин за приятел и мъж, ако искаш да продължаваш да водиш подобна връзка, но в едно бъди сигурна - няма мъж на планетата, които да стои без секс 6 години. И турчин да е, той ще спи с други жени, а сексът значи интимност, която ти никога не си познала с „приятеля си“ и в крайна сметка може да прерастне в любов и привързаност, каквато ти няма как да познаваш с него при тези обстоятелства. Истината е, че вие не сте имали никаква връзка, а просто приятелство и няма какво да ревнуваш и да следиш фейсбуците му, защото той просто си е потърсил това, което ти не си му дала и явно го е намерил най-после. Мъж на 24 години е, девствен ли да стои? Защо трябва да бъде с жена, която избира да живее по правилата на родителите си и по тяхната свирка (не вярвам да си искала да учиш в Стара Загора и да си девствена на 22 г., въпреки че си обичала). И да, правилно е избрал да се развива в София, защото там има работа и достъп до добро образование. В Стара Загора какво щеше да прави? Практически не си му оставила избор. Чест му прави, че изобщо е търпял толкова, но чест му прави и, че е прекъснал „връзката“, когато е станало нетърпимо!

 

...

преди: 11 години, 3 месеца hash: e1a4ebf22a

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Не ти трябва да се връща, тогава ще започнат още по-големите ти разочарования. Изтъркано, но гарантирано- времето ще излекува всичко. Колкото и да спориш и да твърдиш, че няма да е така ще видиш че с времето обликът му ще избледнее и ще остане само един далечен спомен, даже и гняв и озлобление няма да чувстваш. До някъде трябва да си му благодарна, че все пак на време прекрати отношенията ви. Млада си, имаш много време пред себе си, ще изживееш още много разочарования и любови, с годините психиката ти ще се променя, ще се променя твоят светоглед, твоите приоритети, изисквания към партньорите. Продължи напред, колкото и да боли в момента, повярвай ще си струва

 

...

преди: 11 години, 3 месеца hash: 7db500d31a

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Ах, колко ти е непознат родният език! Имаш нужда от уроци по Български език! И това го пише човек, който учи в университет и ще става висшист!

 

...

горе^

преди: 11 години, 3 месеца hash: 9712f5dcd3

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Човекът те е чакал да се натуткаш цели 6(шест!) години! ТОВА Е НЕЧОВЕШКО - подвиг, достоен за уважение, много рядко срещан в днешно време. Аз за това време съм имал 3(три) връзки - със секс и с всичко останало... Това, което пишеш накрая, са пълни глупости - като се затвориш още повече, какво ще спечелиш? Докато ти си се правила на целомъдрена, връстниците ти са събирали ЖИТЕЙСКИ ОПИТ - имали са връзки, грешали са, поправяли са се, и сега вече знаят как седят нещата и какво да правят по най-правилния начин. А ти? Гледай в следващата си връзка да направиш същата глупост...

 

...

преди: 11 години, 3 месеца hash: 41eca772ab

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Знаеш ли, мила, не обиждай онова момиче, не я наричай пикла, защото в случая пиклата си ти. Не, не искам да те обидя, а да ти покажа две твои грешки, с които ти едва ли не си подтикнала тоя човек да прави така - да отмениш поканата към брат си, заради него? ! Знаеш ли колко глупаво е това? ! И второто - да свързваш целият си живот с него.. Та ти личен живот не си имала. Той е бил тоя свят, твоето ежедневие. Някаква мания все едно. А животът на чужд гръб винаги завършва зле, защото всеки рано или късно сваля товара и заживява със себе си! Направи същото. Имаш два варианта - или да продължиш да хленчиш, погубвайки себе си. Или да се изправиш и да можеш, и сама! Защото тази дума не е страшна, тази дума е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА, преди каквито и да е взаимоотношения, защото инак ти си просто товар и завършваш точно така, както разказваш. П. С. Не те храня, не искам и да те обидя, говоря ти съвсем реално.

 

...