Отчаян съм
преди: 11 години, 4 месеца, прочетена 1898 пъти
Здравейте! Дълго мислих дали да пиша, но накрая събрах смелост, все пак едно или две мнения никога не са излишни, та да караме по същество. Аз съм на 22, имам приятелка която е на 15 години, заедно сме от 1 една година, живее в друг град, но тук има роднини и идва често, през месец-два. Аз също ходя при нея на месец по 2 или 3 пъти.. до тогава всичко беше добре. Стана така, че ме съкратиха от работа, започнах и на друго място, но и там нещата се повториха. От предишната работа се говореше и се обещаваше, че март или април тази година ще започнем на ново (приключихме декември)(в населеното място което съм работа се намира за около 300-400 лева на месец, а на старата ми работа получавах над 1000). И така.. без работа от там без пари.. и малко по малко, все по-рядко спрях да ходя при нея, тя идва, но по-рядко както казах през месец или два (все пак е на 15 години и разчита и зависи главно от родителите си, не може да тръгне ей така и да дойде, разбирам я). НО въпреки, че от дотук написаното ще си помислите поредната раздяла заради разстоянието не е така! Точно обратното - обичаме се все повече и прекарваме все повече време на телефона или в чата (почти денонощно освен, ако не е на училище). Дилемата е друга.. Получавам покани за работа с доста голямо възнаграждение, но или далеч от моя роден а и от нейния град или извън страната. До сега винаги съм отказвал заради нея, защото искам да я чакам, знам, че ще дойде за дълго (за лятото), искам да я чакам, да съм по-близко (градовете ни са на 100 км един от друг) и точно това винаги ме е спирало да не тръгна. Но безпаричието ме убива (не че съм умрял от глад), но просто се чувствам някак непотребен, безполезен, та аз не мога да отида до града и да и подаря едно цвете подяволите. Много пъти съм и го споделял и тя е казвала няма проблем не мисли за това, аз те обичам и така нататък, на нея явно не и пречи но това ме мъчи постоянно ден след ден се депресирам все повече и повече.. и сега се надявам на тази работа.. да започнем скоро. Но не започнем ли просто не виждам друг изход (освен да започна работа за 300 лева.. ) или да замина надалеч, а знам, че колкото по-голямо е разстоянието толкова по-рядко ще се виждаме, а на нейната възраст просто е немислимо да има такива взаимоотношения (да се виждаме на месец-два-три, да ме няма за лятото и така нататък). Въпреки, че ме страх да го изрека понякога съм се чудил дали не трябва да се разделим и всеки да поеме по пътя си, дали ако се разделим няма да ми олекне, да започна работа и да преуспея някак си в живота? Просто толкова много се обичаме, толкова сме близки, така добре се познаваме и сме привързани един към друг, че даже ме е страх да го помисля, камоли да го направя, но обстоятелствата ме притискат.. Какво да направя дайте ми съвет.. Благодаря!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 4 месеца hash: c2c19d66b4

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

1.   Приемай работа, веднага! Тя е на 15 г. и трябва от своя страна да се учи. Ти трябва да си изкарваш хляба. Какво като сте наблизо? Когато няма пари пак няма как да се виждате. За страната мога да те успокоя - всяка събота и неделя можеш да се прибираш при нея, ако искаш - аз познавам хора, които работят в София, а живеят във Варна и обратното. На мен самата ми се случва петък да тръгна в едната посока и в неделя вечерта в другата - страната ни е малка, възможно е да се пътува, има и автобусни линии, има някакви пътища все пак, има ЖП-транспорт и дори вътрешни полети. В чужбина, ако отидеш ще е по-трудничко, но пък ще имаш и отпуски, а като завърши, ще може да дойде при теб. Истинската любов преодолява такива граници.

 

...

преди: 11 години, 4 месеца hash: ad46bba462

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   От автора, благодаря! Да, казвал съм и го милиони пъти, но тя винаги се сърди, става и мъчно и гадно и започва да плаче, сякаш трябва да съм закован тук и да я чакам, не знам какво я мъчи, дали спомените за това място, прекараното време по цели дни и нощи или просто не иска да заминавам, а да я занимавам постоянно. Въпреки всичко ме тормози това, че замина ли отново ще захладнее (случвало се е), все пак е малка и се учи, сега сме си супер като взаимоотношения въпреки, че не се виждаме така често. Или пък не може да проумее, че не мога да разчитам на мама и татко и се налага да съм зает по цял ден. Въпреки, че е на 15 е надраснала в пъти годините си като визия, като интелект, като опит за това и съм с нея. Даже родителите и ме харесват (въпреки голямата разлика в годините). Родителите и са заможни получава всичко от което има нужда (даже, когато съм я питал искаш ли да ти купя това или онова, тя ми казва няма нужда, не искам, аз си имам всичко, без малките подаръци естествено [сигурно разбирате кои са]), и ме харесват въпреки, че не съм на тяхното финансово ниво, а защото съм добро момче, винаги взискателен и мил към нея, винаги съм бил там когато е имала нужда от помощ, помагам и във всичко и те го разбират. И от всичко това стигам до извода, че даже с надрастнатия опит и интелект в главата и се върти детското - аз получавам всичко от мама и тати, защо и ти не го правиш, а трябва да заминаваш и да ме оставяш?

 

...

преди: 11 години, 4 месеца hash: b2b733a6d0

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

3.   Знаеш ли тя е супер малка след 2 години колкото и да те обича у нея ще бошиват 1000 хормони ще и се излиза ще и се живее ще иска да опита и дръги мъже... тогава на нея едва ли ще и пука че преди 2 години ти си зарязал перфектна работа заради нея.. може да е най-невероятната но след време ще се пормени, може пак да си е супер невероятно но за теб няма да е вече същата... минала съм вече по този път и ти го казвам сега съм на 21 години когато бях на нйните години и аз имах сериозна връзка преди 2 години се разделихме.. страданието първите няколко месеца е голямо но в последствие отшумява :) Приеми работата сега защотот след време ще съжаляваш.. Колкото и да плаче бъди силен и го преодолей бъди мъж :)

 

...

горе^

преди: 11 години, 3 месеца hash: 7f1ad50fca

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   За 22 години не намери ли време да пораснеш? Късай с нея и се хващай на хубава работа, преди родителите и да се усетят и да те осъдят. Не си проваляй живота!

 

...