Хайде помогнете ПСЛ!
преди: 11 години, 3 месеца, прочетена 1612 пъти
Здравейте! Не съм наясно дали Ви пиша за съвет, или просто да си излея мъката. Пише Ви едно объркано 20 годишно момиче с много мечти и желания. Но всеки човек би искал да сподели постиженията си с половинката си, нали? Не знам дали съдба съществува или е просто карма.. Защо хората, които се обичат понякога се разделят и защо хора, които не се обичат са заедно? Много ме мъчи факта, че не мога да бъда с човека, който обичам. Аз бях заклетата мъжомразка. Но всеки си намира майстора, нали така?
Както споменах съм на 20, а момчето, с което искам да бъда ще навърши 27 към края на годината. Преди 3 години бяхме заедно 7 месеца, последният беше трагичен. А уж тръгнахме на майтап. Цялата ни връзка беше майтап. Бяхме голяма компания, често излизахме на кафета, дискотеки, плажове и т. н, но от двамата никой не можа да оцени другият. Понеже и двамата сме много своенравни и никой не отстъпва се карахме често и по-точно заради негов приятел. Не мога да се оплача от неговото държание може би не е искал да ме нарани по някакъв начин. Връзката ни се изчерпа и той реши да сложи край на този ад. На мен не ми дремеше много, защото по това време имах здравословни проблеми. Лежах и в болница. През времето, в което бяхме разделени около месец не се бяхме чували, но една вечер беше подпийнал и ми се обади. Аз го отсвирих и му казах, както се държи той с мен това ще получи в замяна. Излезнах от болницата запознах се с друго момче ( на негов приятел колега). Всичко вървеше добре, но просто с даденото момче не бяхме един за друг и се разделихме. Запознах се с друго момче (оказа се колега на момчето, за което пиша). Голяма грешка. Излизахме отново с моето момче около месец, но отново се скарахме. Просто не можем да мелим брашно заедно. Казвал и доказвал ми е, че с колкото и да е аз винаги ще си остана на първо място, но вече не знам дали е така. По случай р. д той ми честити и се започна отново едно търсене и чудесий, но не сме били заедно, ако мога така да го нарека неангажираща връзка. Тогава си бяхме говорили, че връзка не искал, аз също не исках. Предстоеше ми излизане извън Бг за дълъг период и решихме, че така е най-добре. След месец единият му родител почина и аз бях неотлъчно до него и доста го подкрепях. По този начин той се привърза към мен още повече, както и аз към него. Беше ме страх да отворя темата за връзка, за да не ме отреже. Предстоеше ми бал, отказа да ми бъде кавалер. Аз си намерих кавалер, момчето доста сериозно и точно се оказа и по време на бала и всичките глупости се сближихме. На бившият ми естествено не му се нравеше много. Доста ме е ревнувал, като се замисля. Никога няма да забравя, когато ми постави ултиматом: АЗ ИЛИ ТОЙ??
Аз будалата избрах другото момче, до някъде ме е яд, до някъде не. Бяхме 7 месеца заедно в тези месеци аз бях 3 в Англия, когато се върнах нещата не бяха много цветущи и се разделихме.
НО с бившият от където ги оставих там си и бяха. И сега не знам какво да правя. Той не иска да е с мен и аз го разбирам напълно. Излизаме от както съм си дошла все едно сме заедно, а не сме. Много ме боли от това. Той иска нещо от сорта friends benefits, но аз не издържам така. Аз искам да знам, че ще бъда с този човек истински. Не искам да ме използва и захвърли, като боклук, когато спра да му трябвам. Всяко момче с него сравнявам. Да знам, че това е доста гадно и не трябва, но го правя. Ние израстнахме заедно. От дете станах жена, но сякаш в неговите очи още съм дете. Малко момиченце.
Благодаря, че прочетохте историяте ми и ми помогнахте. Извинявам се, ако някъде съм допуснала грешка. Просто, каквото чувствам това и пиша.