Как да постъпя? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121296)
 Любов и изневяра (29732)
 Секс и интимност (14372)
 Тинейджърски (21901)
 Семейство (6477)
 Здраве (9605)
 Спорт и красота (4703)
 На работното място (3183)
 Образование (7306)
 В чужбина (1657)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1738)
 Други (18554)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Как да постъпя?
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 6340 пъти
Здравейте!
Казвам се И. Г. на 20 години. Моята история е следната: преди 1 година се запознах в интернет с едно момче. Пишехме си в скайп и говорехме по телефона цяло лято, понеже аз работех на морето, а той във едно Монтанско село. На 1 октомври 2012г. той се премести при мен във Варна и заживяхме заедно. Аз започнах работа, а той все търсеше ли, търсеше... Аз плащах всичко: наем, вода, ток, интернет, телефон, купувах му цигари и сипвах бензин в колата.. В общи линии аз поемах разходите по живеенето, а баба му и майка ми ни пращаха пари да се гледаме. Февруари месец 2013 напуснах работа и останахме без доходи и се наложи да изтегля заем, не един а 3, за да може да си платим сметките и да живеем докато си намеря друга работа или той започне някъде. Преди 10 дни сестра ми реши да дойде малко при мен за 3-4 дни, при което приятелят ми каза, че ще се прибере на село да продаде земята, която има и ще се върне да оправим заемите и да сменим квартирата. И така и стана замина той, сестра ми дойде после и тя си замина. И вчера вечерта най ненадейно някакво момиче качи снимка с него, и двамата се обвързаха във фейсбук. Опитах да се свържа с него да поискам обяснение, но момичето от снимката вдигна телефона и каза, че той не си е вкъщи. Поисках обяснение от нея и тя ми заяви, че е с него от 1 седмица, че много се обичат, че непрекъснато са заедно и щом той продаде земята щели двамата да дойдат във Варна и да живеят тук на квартира и уточни, че той ще ми помага да изплатя заемите. Как да постъпя днес.. да му звъня ли, да го търся ли, ако той не ми помогне с тях няма кой, майка ми е болна, сестра ми изплаща апартамент от 100 000 лева... Сама съм и не знам какво да правя..???

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:
51-54 от 54

преди: 11 години, 2 месеца
hash: 93be207850
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

51.   М 34 - Много художествена измислица има, но в разказите ми за селото по-скоро. Затова и го наричам „Наше Село“ - това може да е и твоето, и моето село и изобщо всяко село в нашия край, а защото причините за днешното положение не трябва да ги търсиш в София само, а причините ще ги видиш на всеки селски мегдан и във всяка селска къща.
За рода си обаче съм гледала да се придържам към истината, доколкото може да е истина паметта на баба и прабаба ми, на баща ми всъщо. Сменила съм повечето имена, разбира се, но Вуте имах частта да го познавам лично /под друго име/, защото той беше овчарят на селото като бях малка и баба ходише с него да се разправя, защото нарочно оставяше нейните овце да се губят и да не се ярят. Накрая ? беше останала само една беззъба стара черна овца, но оная (за напук) взе, че се ояри на стари години, за да дразни Вутевци и баба пак имаше мляко и сирене, а и шиле за Гергьовден. -)
За Поземлената комисия точно така се случи - разни маргинали заграбиха на хората земята, използвайки че младите бяха по градовете, доста и умрели, запиляли се някъде. И не само това - заграбиха и земята на общината, земя, която хора като дядо ми са дарявали някога, за да има къде селяните да си пасат стоката и да си насадят бустан, за да има по принцип за всеки мляко, месо, вълна, плод и зеленчук. В Северозападът никога не можеш да умреш от глад, това преди е бил не случайно най-богатият край - земята може да изхрани не само Наше Село, а десет такива села, стига да има кой да я работи.
Интересното е, че нас не ни е яд и не си търсим земята, защото тя си намери в крайна сметка достоен човек и стопанин. С баба ми ще умре и ролята на Трандафилите в селото като пазител на хората от самите тях и пороците им, но има вече друг човек-другоземец, който е стегнал селото и няма да се затрие то, макар че натам беше тръгнало и още е на кантара де.
Не казвам, че Трандафилете са добрите, напротив - добротата не е добродетел в нашия край. И Трандафилете, и Вутевци си имат своята правота и своите лошотии. Едните са били силните на едното време, другите - на другото и лошо няма да се сменят хората, да се сменят силните, земята да си сменя стопанина с по-добър. Така навремето и моите хора са нямали правото да заграбват от мирните турци и помаци и къщи, и дворове, и земя, но такива са били времената. Не е било право, но добре, че така е станало, защото са били способни хора и са намножили имането, вместо да го пилеят.
Лошо става обаче, когато Вутевци дойдат на власт, когато силният е неграмотният, мързеливият и порочният. Когато има по-силен от него, той ще си натиска парцалите, ще си живоурка някак си и няма да има възможност да стане съвсем за резил, а и да повлече цяло село с него - винаги ще знае, че има някой над него, който да го сгълчи и да го поучи. Срам и страх ще има с две думи Вуте да бъде такъв, какъвто е и ще се стреми ако не друго, поне да си скрива деволията и да я изживява най-много в собствената си дупка. Дай власт обаче на Вутевци и ще си изсипят и от червата мръсотиите баш на сред село. Няма спиране и нямат граници. И когато простите станат силните, няма начин - всичките дяволи на хората се проявяват в пълната си сила, защото не само, че няма кой да ги сгълчи, но и дяволъкът им е станал нещо нормално и желано в селото. Пълната деградация е само въпрос на време, когато у Вутевци е и ножът, и сабята, и хлябът на хората.
Но аз съм оптимист - времето на Вутевци е преброено. Доста се поизчистиха в последно време. Такива хора винаги са маргинали-временни явления, защото винаги копаят собствения си гроб и са обречени на да се върнат по дупките, от които са изпълзяли.
И земята, и имането по принцип не се губят - те само сменят собствениците си и накрая винаги стигат точно до човека с най-силна и способна ръка и ще умее да даде хляб на хората, не само да да умножава имането си на чужд гръб - с лъжи, престъпления и убийства. Ще лъжеш, ще убиваш и ще крадеш, но от такива хора имането бяга и накрая пак умират в лайната си. Те имат свойството да се унищожават един друг, а и калпаво им е семето. Най-късно децата им ще заемат мястото, което са заемали дедите им някога.
Не казвам, че най-добрият и добродушният ще се наложи накрая, казвам че най-предприемчивият, най-находчивият , този, който може да множи имането си и да дава хляб на хората. И няма значение дали е в правото си този човек да има повече от Вутевци - ей го на, моят пра....дедо някога е заграбил имането на турци някакви. Не това е важното. Важното е ти ще си способен ли да запазиш и умножиш това, което ти е паднало, ще имаш ли стойности и силата да контролираш по-слабите, за да не ти се качат последните на главата и да ти изпият кръвчицата. И за тях така е по-добре, макар че не го осъзнават, защото дадеш ли им да колят и бесят, те действително ще го направят и така ще се развихрят в това си занятие, че накрая сами ще се удавят в кръвта си. Такива като Трандафилите никога не са колили и никога не са бесили, макар че са могли да го сторят - имали са и властта, и възможностите, и никой не е могло да им попречи. Такива са строили читалища, църкви, училища, университети и да пращали единствените си синове да проливат кръвта си по фронтовете, рискувайки да се затрие рода им, и пак тези ще ти кажат правичката винаги - не за да ти се подиграят или защото се мислят за повече от теб, а да те вразумят, да защитят булката ти и децата ти от тебе, когато това е нужно и да те вкарат в правия път.
Ей затова баба ми не може да те отмине и да не ти каже правичката - ти как си се излагал на сред село пиян, как не си си прекопал градината, как не си си гледал добитъка или как децата ти ходят гладни и боси на училище. И ще продължава тя да си казва, чако си се засрамил, поспреш малко с пиенето, изкопаеш си градината, издоиш си кравата и нахранеш децата си.
Иначе ще кажеш - какво гледа тя на хората градините, стоката и децата. Ами така е била възпитавана и такава е била нявгаш ролята на Трандафилите в селото. Не само да дават хляб на сиромасите, но и да ги вразумяват, защото големи са деволиите на хората и оставиш ли ги - ще ти изпият кръвчицата, но няма да пощадят и собствените си деца с дяволъка си.
Баба може да е строга към съселяните си, но е двойно по-строга към собствената си рода и тройно по-строга към самата себе си. И с малките Трандафилчета гледа да не ги изгуби от зоркия си поглед - ще ги заговори, за да ги сгълчи за нещо и да им се скара, за да имат онези уважение към нея и не да си мислят, че могат да се либат с момчетата и да пушат цигарите на сред село като децата на Вутевци. Всичко тя вижда и като не ? харесва, ще се погрижи да влезнат онеа в правия път, няма да излагат рода я, и няма да се черви тя заради техните магарии. И хора ще направи тя от тях, каквото и да ? струва. Най-работливите ще са в селото, най-спретнатите, най-прилежните - деца за пример ще станат.
Ей, голяма работа са Трандафилите, и имането ще им вземеш, с пет лева ще ги оставиш, ще ги заровиш да гният в земята, но докато един жив Трандафил има, той ще става, ще струва, ще прави и пак най-голям човек ще стане в село, и пак ще се намножи и пак ще стегне дом за чудо и приказ. Така е било, така и ще бъде. Всичко са губили Трандафиле през годините, а ей ги на - пак са най-заможните и пак са най-голям род станали.

П.П. И хубаво, че навремето по-малкият брат на прадядо ми направил унуче на снаха си като паднал единственият му син на фронта. Дяволът си знае работата. Точно неговото „унуче“ се потрудило доста да напълни селото с малки шопчета. Не се спира този пущиняк до края на живота си да доказва плодовитостта си, чако не го е бивало за нищо друго. И само синове правил, смокът му със смок, които от своя страна не отстъпили на баща си по плодовитост, но имали и от характера и изобщо-душата на Трандафилите и днес селото от липса на шопчета не може да се оплаче, а баба ми от липса на рода, която да наблюдава, гълчи и вкарва в правия път -)
И така де, тя Трандафила ли е или какво!

Прабаба ми действително не успяла да дари мъжа си с кой-знае колко деца. Причината я разбрахме 80 г. по-късно от чиста проба случайност. Жената имала негативен резус фактор, а дядо явно бил положителен, което е причината и днес да не се раждат много деца при много хора. Опитах се веднъж да броя децата ? в гробището и не можах просто да пристъпя до последното гробче - толкова бяха много и толкова храсти имаше вече в края, че лятно време е невъзможно да стигнеш до последното гробче, но баба ми ги знае - нали тя ги е погребвала всичките. Най-отпред се тъкмят гробовете на прабаба и дядо, на дъщеря им, умряла от турбеколоза и този на Любчо, където си е натъкмила да я заравят и баба ми - при Трандафилите.
Днес има серум за такива жени като прабаба ми и нещата се оправят, но тогава е нямало и са оцелявали само негативните по резус фактор деца, които ако са момичета на свои ред са имали същите проблеми като майка си, ако мъжете им са имали положителен резус фактор.
Гадни времена били - умирало се е от всичко, ако въобще успееш да се пръкнеш жив на този свят. Няма беден, няма богат - елементарни медикаменти е нямало и разболееш ли се, не си оцелявал.
Оцелявали са най-силните и здравите.
Прадядо си не си спомням - поминал се в същия ден, в който ме видял за пръв път като малко дете, но лошавият му по-малък брат живя над 100 г. със снаха си и безброй са унучетата му на този. Снаха му го гледа до край и го надживя с има-няма с 5-6 годинки. Не знаем, колко стар е станал дядото - нали ни дели голям довар с тях, но трябва да е бил поне на 105-106 годинки, когато са го прибрали дяволите на оня свят. Не знам и колко са (пра)унучетата му и пра(пра)внучетата му, защото действително не мога да ги преброя и да ги знам всичките. Всеки втори в селото ми е братовчед и не знаеш втори ли, трети ли -).

 
  ...
преди: 11 години, 2 месеца
hash: 3d5a28ac19
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

52.   Здравата ръка на баба ти ви е направила такива, каквито сте, устойчиви и жилави и достатъчно гъвкави, за да се справяте с несгодите в живота. В нашия край има умни, съвестни и предприемчиви хора, както и много мързеливи и крадливи, средно положение като че ли няма, лошото е че първите потърсиха и намериха реализация извън родните си места и затова там останаха основно всякакви олицетворения на "лошия човешки материал", за жалост...
Тъжно ми е като се връщам във Враца и виждам какво е положението в областния център, а ситуацията е дваж по-трагична по селата и все пак това е родния ми град и макар че дори и ти в началото на тази споделена история се изказа неласкаво за нашия край /а очевидно си го тачиш и обичаш:)/, то оставяме искрица надежда и същевременно с готовност и радост говорим за него:)
Благодаря ти, че създаде и поддържаш тази тема, че влагаш от душата и сърцето си в нея и макар да не съм така сладкодумен като теб, споделям сходни емоции тук:)
М, 34

 
  ...
преди: 11 години, 2 месеца
hash: 93be207850
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

54.   М34, така е, но аз лично продължавам да бъда оптимист. Не можем да променим миналото, трябва да гледаме напред. Средна ръка хора иначе има доста в нашия край, но не са интересните може би на вестниците - не са тръгнали да се стрелят да кажем.
Такива например са моите роднини в селото и са решили напук на всичко там да си стоят, защото имат и работа, и доста добър доход. И моят приятел Цифката - душата и сърцето на селото - ще си стои в селото, защото си изкарва добри пари в магазията, стегнал си е къщата и стопанството. Сега само една булка му трябва, ама ще чака той май братовчедките да порастнат малко и ако е рекано - род ще ставаме. Виждам аз искрици надежда точно в младите хора - в моето и твоето поколение, които нямат страх от Вутовци, а имат за пример местният успял човек и гледат покрай него, неговото стопанство и те да преуспеят, доколкото го позволяват условията в селото де. Не е важен абсолютният успех, важен е сравнителният - кой си ти спрямо съселяните и съгражданите си, какво е положението ти в общността и дали се чува думата ти. То е ясно, че от село нов Рокефелер няма да излезне, но това не значи, че там не можеш да си успял, дори богат човек, ако ти цънка машинката.
Всяка година все повече ниви се обработват и повече дървен материал се продава. Тръгнали са нещата напред, защото по-назад нямаше накъде да ходят.
Баба ми и днешният „чорбаджия“-другоселец гълчи, няма да го подмине, но тайно го харесва и одобрява, а той най-много ще се засмее и ще ? играе по свирката - каде ще ходи. Прави и той магарии, не че не прави, но е усмихнат човек и магариите му са все в женската част, не в пиенето и разсипията. Лошо няма, плоди се селото. Каквото му каже баба на този, той това прави за селото, а тя в замяна гледа да оправдава магариите му пред другите бабички (дракони). Направи си труда да се отбиеш от главния път и да минеш през Наше Село - не само центърът е оправен, но има и детска площадка, и доста неща се постегнаха. За кмета същото се отнася - прави човекът, каквото може, а хора като ПетеЯ (старият учител) са почнали да събират и да пишат историята на селото, за да не се загубят и забравят образите и хората му - да не вампирясат с две думи дедите ни и да дойдат да ни изпият виното и ракията.
Даже много хубав събор има селото, какъвто е нямало още от времето на моминството на баба ми и като се изпенсионират хората, могат да се приберат.
Бях аз три дни по подразбиране (Трандафила съм все пак) куче-пазач за най-младите момичета и момчета, ръката си слагам в огъня, че са добри деца и вълненията им са такива, каквито са били още от времето на баба ми - сърдечни теми ги интересуват най-вече и как да преуспеят един ден, не ги вълнуват толкова алкохолът и цигарите. За разлика от по-старите те не „кусват“ алкохол - отвратени отвсякъде и имащи по-различни планове за себе си и живота си. Цигани могат да не виреят в село, но българите от съседните села и тези, които се самоопределят за такива се събират точно в нашата магазия (то е и кафе, и кръчма, и магазин), защото и момите са ни убави -), и някакво спокойствие и сеир все пак има в селото и е приятно да си седнеш и да си пиеш кафето без да имаш страх, че някой циганин ще дойде отзади да ти свети маслото -) А и има какво да видиш. Все нещо се случва интересно в Наше Село. Дори човек като мен, които е пътувал много и всякакви страни, обичаи и хора е видял, не скучае в селото. Случки и хора като излезнали от роман. Данданията голяма - стоиш и гледаш и не знаеш, това дали е сън, дали наистина се случва.
Дори кражби няма иначе, защото айдуците са по затворите, а тлаченци не припарят при нас - който е умен и хитър ще вземе да се засели точно в Наше Село и ще си гледа той спокойствието и сеирът.
Да не говорим за чужденците, които не само виреят добре, ами и се размножават не по-зле от нашия род. И ако те си мислят, че ще останат недокоснати от Наше Село и ще си живеят живота далеч от всичко по религията, която изповядват, жестоко се лъжат. Ей го на - всичко знае баба. И французите, и англичаните си купуват тайно от другите си братя мастичка от магазията и тайно си я пият у дома с местните. Единият хванал та направил 4 деца, купил им е това кучета, котета, коне и онези щъкат из селото - чисти циганета. Играят си със селските деца и няма начин - наши хора са станали. Кой знае - може един ден на техните пра-пра-пра внуци да им викат „англичанете“ или „французете“, както до ден днешен има „шопе“ и „власе“ в селото. Ще го пребъде Наше Село с две думи, защо да не го пребъде, когато е хубаво и хубав живот човек си живее в него.
Няма скука в наше село, да знаете. Отвсякъде те гледат стотици очи, ама и ти си гледаш сеирчето и няма човек без свои си някакъв чалъм, който да не заслужава да бъде одуман и изкоментиран. Който е стъпил там, някак си не му се тръгва.

 
  ... горе^
преди: 11 години, 2 месеца
hash: 2c2d218a94
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

55.   Една птичка пролет не прави, Трандафило:) Това, че доброто управление в селото ти е видимо и вървите напред на фона на всеобщата неграмотност и скодоумие в Северозапада сред управляващи и простосмъртни, не дава добри перспективи... Ето, ти самата казваш, че който се засели в селото ви ще се радва на добър живот, но не желаеш да направиш тази крачка, защото си космополит и селото "тясно за твоята душа е":) Така е за теб, така е за мен, така е за много други и това реално убива нашия край, ако има вина, то тя е споделена. И ако изхождаме от това, че светът е едно голямо село, то да, няма проблем, но трябва да сме готови да гледаме как докато живеем по чужди къщи в селото на гости, под наем или на кредит, нашата собствена къща се руши и буренясва...
М, 34

 
  ...

51-54 от 54
Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker