 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Любов и болест
преди: 11 години, 27 дни, прочетена 2842 пъти
Здравейте,
Отдавна искам да напиша тази история.
Имам приятел от 3 години. Отначало мислех че е психически здрав, макар че имаше някои неща, които не ми изглеждаха съвсем нормални. Все пак го отдадох на характер. Още месец след началото на връзката той получи някаква криза, но аз го отдадох на слънчасване, въпреки че реакциите му бяха доста странни. Започна много да се поти, сърцебиене и вместо да легне да се успокои снова цяла нощ по улиците на града, в който бяхме на почивка. Непрестанни разговори с майка му, с автогари и таксита, за да може да се прибере чак от морето до столицата. Бяхме с още двамата приятели и всички го съветвахме да остане, да се свести, да иде на лекар там на място, а не да пътува в това състояние, но той не ни послуша. Тогава разбрах, че не приема съвети и че действа много неразумно и че има нещо което не му е съвсем наред психически. Мислех да се откажа като видях изпълненията му, но ми стана жал, реших че просто се е уплашил и за това така е реагирал. Добре продължихме връзката и горе долу вървяха нещата. След това понеже доста ме съмняваха някои неща в здравословното му състояние реших да пиша на бившата му приятелка и тя сподели, че той страда от болест на щитовидната жлеза. После много пъти го подпитвах, но той лъжеше че нищо му няма, докато накрая си призна. Тогава осъзнах на какво се дължат тези състояния и реших че искам да съм с него и да му помогна да оздравее. Намерих билкови чайове, които облекчават състоянието му, защото той не искаше да пие лекарства. Така започна с билките и се подобри за 2 месеца, но след това от инат спря да ги пие и почти година изпадна в жестока депресия. Аз бях до него. Така мина тежката година и той като че ли се посъвзе. Но след тези неща повече не пожела никакви ласки и постоянно ме отблъсква. Целунем се прегърнем се и нищо повече. Спря да мисли за семейство и деца, за което много говореше отначало и много искаше. Сега единственото нещо което иска е да обикаля по улиците по цял ден и нищо друго не го вълнува и за нищо друго не мисли. От година и хигиената му е ужасна, не се къпе, не си пере дрехите, краката му миришат ужасно, не ползва дезодорант. Говорих много пъти, но той не приема. Носи скъсани чорапи и гащи и дрехи и обувки. Заприличал е на някой просяк. Подарих му чорапи, дезодоранти, пудра за крака но нищо не ползва, а ходи вмирисан. Направо на клошар мирише. Като идем на гости някъде омирисва целия апартамент. Говорих много, но няма резултат. Не го свърта на едно място, постоянно шава, върви, хиперактивен е в ходенето, но само в него в нищо друго. Наскоро един наш общ приятел каза, че състоянието му прилича на биполярно разстройство. Той обаче не иска да отиде на лекар, не иска да взима мерки и много се влошава според нас, дори вече гледа като ненормален. Майка му обаче изобщо не забелязва нищо, нито за хигиена, нито за психичното му здраве. Чудех се дали да не се срещна с нея за да и обясня и да вземат мерки, защото нещата стават все по-зле. Той е станал страшно безотговорен, закъснява постоянно, прави най-различни циркове и номера и вече губи малко по-малко и приятелите си заради тези неща. Много пъти се замислях дали да не го оставя, но го обичам и искам да му помогна, но вече съм се отчаяла и не знам как да постъпя. Като му давам съвети все ме обвинява че командвам че определям живота му, а не е така просто искам да му помогна да се справи с болестта. Опитах какво ли не, дори го оставих да прави каквото иска, но и това не помага и нещата все повече се влошават. Като ходи да му изследват хормоните се установява вече няколко пъти, че са в норма, макар и на границата. Страда от тиреотоксикоза, но според мен има и нещо като шизофрения или биполярно растройство, не мога и аз да определя, но дори погледът му показва, че не е психически здрав. Иначе не е лош, но трябва да му се помогне, той сам осъзнава че не е добре, но нищо не предприема. На 31 години е. Обичам го и искам да оздравее. Надявам се да ми дадете някакви съвети как да постъпя, защото вече наистина съм се отчаяла цели 3 години, вече имам чувството че и аз ще полудея. Много ме нервира, но всичко това се дължи на състоянието му едва ли нарочно, но е станал голям инат, каквото и да му кажеш все точно обратното прави. Благодаря че прочетохте дългата ми история.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 26 дни hash: 4991700eaf |
|
1. Няма какво да направиш. Ако той не иска да се излекува и ти, и още 1000000 човека няма да промените нищо, а насила хубост не става. Или ще се научиш да живееш с това, което значи да си провалиш живота, без деца и стабилен мъж, или ще го напуснеш и ще намериш любовта другаде. Знам, че ще ти е трудно, защото и аз съм преминала през това, но просто нямаш друг избор. Дори да поиска да се лекува, минават дъъълги години, пропиляваш си живота с лечения, които може да се окажат и неефективни. Няма смисъл.
Аз живях с такъв човек 7 г. - откак бях на 19 до 26. Първите две години си мислех, че е временен период, на третата година започнах да го навивам да се лекува, накрая видиш ли, се съгласи. 3 години ходихме по клиники, всякакви болнични заведения в България, нямахме възможност за чужбина, и нищо не се получи. Ту ставаше малко по-добре, ту се влошаваше много... В един момент той си загуби паметта, спря да говори и започна да живее в негов свят. Осъзнах, че няма смисъл. И продължих напред. Днес, на 28 г., имам страхотен годеник... Беше ми трудно, още ми е трудно и си мисля какво ли прави, но продължих...
Ще следя, мила. :)
|
| преди: 11 години, 26 дни hash: 0f5d34d079 |
|
2. Здравей, недей да му слагаш диагнози без да е обстойно прегледан или консултиран със специалист. Ако е биполярно доста трудно ще го проумее той самият и няма да иска да пие лекарства, пиша от опит с такива хора. Хубавото е че когато го диагностицират, лекарствата доста помагат за лечението на биполярно и шизофрения и ако не е късно хората могат да се върнат към предишно нормално състояние. Трябва бързо да реагирате, под някакъв предтекс да се заведе на лекар( за да не стане късно и да трябва принудително да го вкарвате)Н е се плашете, няма нищо непоправимо, но не го оставяйте да деградира. Родителите му на всяка цена да му обърнат внимание, важно е семейството да участва. Дано да съм помогнала
Лина
|
| преди: 11 години, 26 дни hash: 65d1d2f9a1 |
|
3. На мен ми бие повече на депресия, но може да е в такава фаза от БР. Иначе за шизофрения не вярвам-има ли параноидно поведение?
|
| преди: 11 години, 26 дни hash: fbf515b50d |
|
4. И мен фактът, че редува депресия с излизане от нея и еуфория /скитане по улиците/ ме навежда на мисъл за биполярно разтройство. Успех!
|
| преди: 11 години, 26 дни hash: 5300d4739d |
|
5. аз пък си мисля че ти не го обичаш този човек а по скоро го съжаляваш и не можеш да намериш сили да си тръгнеш защото след това съвестта ти ще те преследва.. не си губи времето.. живота ти ще мине и един ден ще съжаляваш гориво...
|
...
| преди: 11 години, 26 дни hash: f0f2d0c57d |
|
6. Не мислиш ли, че е абсурднно да искаш да го зарежеш, защото виждаш, че не е за теб, но после, като разбираш, че е болен, да останеш с него и да се опитваш да го изцериш? Това женската логика цена няма, но това едно на ръка, истината е, че ми намирисва на психическо заболяване, а за тях дори съвременната медицина е безсилна. В много случаи се предписват хапове, които имат ефект, докато се приемат редовно, т. е. цял живот зависимост от фармацията, пристрастяване и без шансове за нормален живот. Послушай едно и започни наново. Навремето имах приятелка с някакъв психически проблем, е, изчезнах преди да се задълбочат нещата, просто няма как да се помогне на тези хора, помогни си поне на теб самата.
М, 35
|
| преди: 11 години, 25 дни hash: 1e3a72e8db |
|
7. Ще бъда искрена- аз съм човек, който има биполярно разстройство. 2 години живях в ад- не осъзнавах изобщо, че имам проблем. Сега живея нормален живот отново. Но ако не бяха лекарствата, нямаше да съм това, което съм. Не исках да взимам лекарства, не можех да приема мисълта, че едно хапче ще контролира мислите ми. За мен това беше заплаха за идентичността ми. А поведението ми беше нормално само за мен, но тези, които бяха около мен, виждаха, че съм зле, но не можеха да ме убедят в същото. Аз съм по-депресивна личност, но съм минавала и през манийната фаза. И тя е точно придружена с хиперактивност, забравяне, бърз и безпорядъчен мисловен процес. Сега имам висше образование, хубава работа и приятел, който ме обича. Отвреме-навреме, като се почувствам лабилна, си пия по едно хапче. Особено пролет и есен са мн. рискови периоди. Това го казвам, за да ти докажа, че дори и човек с психически проблеми може да се измъкне от проблема, може да има нормален живот отново!
Не знам как стои въпросът с шизофренията, но може и това да е. Има няколко вида шизофрении. Те също са контролируеми заболявания.
Трябва да отидете на психиатър! ЗАДЪЛЖИТЕЛНО! Това е крачката, която единствено ще му помогне. Ако не- отидете сама, опишете проблемите му, ВСИЧКО от поведението и мисленето му Психиатърът ще ви посъветва какво да правите.
Трябва някак да го убедите, че трябва да пробва с хапчета. Например- кажете му, че е направил нещо неадекватно и че той явно не го помни- например, че е тръгнал да се съблича гол на улицата, или нещо подобно. Стряскащо е някак да загубиш контрол над себе си изобщо. Може да го подтикне да си помогне.
Пробвайте да му предложите следното: ако не иска да пие хапчета от страх, че ще го контролират, кажете му, че той знае, че хапчетата няма как да го контролират, но понеже вие сте изплашена, нека го направи заради вас- да ви успокои, ако ви обича. Но да ви кажа, при подобни състояния, чувствата се губят. Не изпитваш любов, не изпитваш омраза, не изпитваш НИЩО, освен една странна твоя логика. Така че ако вариантът с "Ако ме обичаш... " не подейства, пробвайте с логиката:
-Ти знаеш, че тези хапчета са безсилни да те променят, докажи ми го! Или пък:
- Ти не искаш да пиеш хапчета. Добре. Искаш ли да направим така- да пиеш тези хапчета (които ти предпише психиатъра) в рамките само на 3 месеца и да докажеш на всички, че не са ти нужни и не те те определят като личност?
Въпреки че хапчета за психически разстройства се пият най-малко година-две, ако се съгласи, за тези примерно 3 месеца, в които ще ги пие, ще започне дори и само да осъзнава нуждата си от помощ и това, че има проблем.
Пиши пак. Успех.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
