 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Приятели ?
преди: 10 години, 11 месеца, прочетена 2417 пъти
Здравейте :) Аз съм момиче на 18 години, вече бившият ми също е на толкова. С него бяхме само приятели в продължение на близо 3 години, не бяхме чак толкова близки, само си разказвахме от време на време за деня си и говорехме на разни теми. Преди 6 месеца ( краят на декември 2012 ) той се влюбил в мен и ми го призна в началото на януари тази година. По същото време аз усещах, че също може би съм влюбена в него, но нямаше да му призная, за да не си развалим приятелството. Но когато той ми разкри чувствата си, аз му отвърнах, той беше наистина различен от другите момчета. Беше всичко, за което някога съм мечтала. От тогава, до преди няколко дни, общо 6 месеца бяхме заедно, всичко беше идеално, като в приказка, като по филмите и т. н.. Не съм била по-щастлива никога с никой друг. Лудо влюбени един в друг, обичах го повече от всичко и всички на този свят. През тези месеци ( понеже сме в различни градове ) на мен понякога ми е ставало тъпо за това и настроението ми е било лошо, но винаги му казвах, че съм добре и се правех, че нищо ми няма, защото не исках и на него да му развалям настроението или да се притеснява. Когато не можех повече да се преструвам си му казвах какво ми е било, говорехме за това, той ме успокояваше и след съвсем малко всичко беше наред отново. Очевидно това не му е харесвало и преди няколко дни ( пак ми стана така, а скоро не се беше случвало ) изведнъж му дошло в повече всичко, не можел да ме изтърпи повече и сложи край на връзката ни. Но ако знаете по колко груб, ужасен начин ми го каза. Стотици пъти му се молех, осъзнах, че тази моя грешка е била причината да се караме понякога и му обещах да се поправя и да не правя така повече, казах му, че бих направила всичко което мога, за да бъдем заедно, молех го да ми даде последен шанс. Каза, че вече му омръзнала връзката му с мен, изведнъж му превлючи, че иска да е необвързан, да е свободен ( а аз нито съм го спирала да си излиза например, нито нищо ), никой нямало да ме търпи както него, вика че нямало друга и какво ли още не. Нещо, което никога не съм очаквала от него точно. Два дена седя, не мигам, не спя, не ям, не мога да мръдна една крачка да направя, тотален шок - човекът, за който до предния ден бях "любов моя", най-красивата му любов, дори ми е споделял, че най-голямата му мечта е като завършим да ми предложи брак, преди това ( сега следващия месец/и ) си бяхме планирали да ходим на море, да си се виждаме в града и каквото измислим, всичко беше идеално наистина, представяхме си живота един с друг, бях най-щастливото момиче на този свят. И когато изведнъж като гръм от ясно небе стана всичко това, аз се сринах. После след тези 2 дни се вдигнах малко на крака, споделих на баба ми ( с нашите не съм толкова близка, но и те знаят вече, че с него не сме заедно ), тя ме успокояваше, каза да му тегля майните, да го забравя и т. н.. После на другия ден излезнах с приятелки, с тях още не съм говорила много на темата, но и те, и баба ми ми казаха, че сигурно си има друга в неговия град. Дори и да си няма, което не знам така ли е или не, все пак искам да сме си заедно, не съм такава злобна или нещо от рода, с него бях наистина свободна, чувствах, споделях неща, които с никой друг не съм и сигурно няма да направя, бях наистина себе си и той ме оценяваше именно заради това, че не съм като другите. Забравих да кажа, че след тези 2 дни, аз бях излезнала с приятелки, той също, тогава вече бяхме решили да бъдем само приятели, той ми каза, че като приятелка съм супер, но дотам, не иска връзка с мен отново, каза да не се надявам някога, че отново ще се влюби в мен и т. н. , да си се радвам, да си намеря някой друг и т. н. , сещате се сигурно. Мисля, че може би е възможно нещо да се е уплашил изведнъж да бъде в сериозна връзка и сега се опитва да се заблуждава, че аз съм виновна, че не ме обича вече така "като неговата половинка" и т. н. Не може просто така изведнъж да реши да свърши всичко между нас и да си бъдем отново само приятели. И аз му казах, и той на мен, че не искаме да се губим след всичко това поне като приятели, да продължим да си споделяме за деня и т. н. , но без да се надявам да бъдем отново заедно. Аз не искам да го губя, защото знам колко прекрасно момче е, но някак си ми е много трудно след всичко това да бъда само приятелка с него. Не разбирам, как след всичко това той изведнъж вече не е влюбен в мен. Вика, че не му е безразлично, още си ме обича, но като момичето което бях преди да се влюби в мен. Ако са били истини ( както и той твърди ) тези чувства и неща, които ми е казвал през тази половин година, как изведнъж му превключи, че иска да е необвързан, че ме иска само като приятелка както си бяхме преди и т. н. Снощи ми писа смс уж да влезна в скайп да си пишем. Не му отговорих, след 1 час писа друг, че не знае кой ме е излъгал, че ако не му отговоря като прочета смс-а ще го притесня, пак не писах нищо, след още един час ( в 1 без 15 през нощта ) 2 пъти ми звъня, не вдигах и не затварях, след половин час много загрижено ми писа днес да му пиша един смс да знае че съм добре и прегръдка. Вчера за първи път от раздялата ни реших да го игнорирам, защото макар, че не искам да го губя, ми е трудно много да бъдем само приятели, искам да сме заедно, а не само приятели ; също така, защото искам да се опитам да го изключа от живота си и да почувства болката, която аз изпитах когато ме заряза и която още изпитвам и ще изпитвам сигурно дълго време ( може да звучи гадно, но как той можа да ми го причини като уж ме обича толкова, така и аз мога на него ).. Днес по обяд му отговорих на смс-а, излъгах го нарочно, че съм си била забравила телефона някъде и му писах, че съм супер. Той отговори, че помислил че съм се разсърдила нещо и затова било и че не съм влезнала в скайп. Пожелах му приятно изкарване днес каквото прави с приятели и казах, че излизам сега, той ми пожела същото. Това е за днес.
Всичко това ви го написах, за да сте наясно с историята. Опитах се да я разкажа ясно без излишни подробности, все пак стана дълга и сигурно имам нещо пропуснато, но ако трябва ще добавя.
Та, това което искам да знам е - как да постъпя? Разбрахме се да си останем най-добри приятели с него каквито си бяхме, но както казах на мен ми е трудно, макар пред него да се правя сега, че не ми пука. Достатъчно ниско паднах като му се молих предните дни. Искам да си мисли, че не ми пука вече и да го боли така както мен. Но пък на мен ми пука и винаги ще ми пука, сякаш мога да бъда приятелка с него заради надеждата отново да се съберем, което сигурно няма да стане вече. Не искам да го губя, но и приятели да сме само ми е трудно. Някак си не мога да го нараня, а искам. Мислех си пак да му пиша от време на време и да си разказваме за деня и други неща, но да гледам да е по-рядко, да се правя на заета повечето време, пак да си бъдем приятели уж, но да го избягвам в същото време като той си мисли, че нямам кога да седна на скайп. Дали да направя така или какво мислите вие? Не мога просто така да го изключа от живота си, та ние сме преминали през толкова много заедно, обичахме се истиснки, променихме живота един на друг и какво ли не. Добра идея ли е да продължа да поддържам контакт с него от време на време, не всеки ден, като се правя, че не ми пука и се опитвам да продължа с живота си без него?
Доста дълго стана, така че спирам засега, каквото имам ще допълня в отговор на коментиралите.
Моля да споделите мнението си, какво да направя по въпроса, и има ли какво да направя, което все пак да вдъхне надежда отново да се съберем, макар, че той ми каза да не се надявам.
Моля за коректни отговори и съвети и благодаря на прочелите дългата ми история.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 5be6d36186 |
|
1. Хмм малко позната история, само че аз съм от другата страна на барикадата. Моето мнение е следното : Не го моли да се връща, след време той ще те моли, дотогава ти навярно вече ще си се отказала от идеята да сте пак заедно. Идеалната връзка с едни и същи хора се случва един път, ако пак се съберете, при всеки спор ще има натяквания от миналото. Връзката не е била от най -дългите, но си има история, очевидно ти повече си се привързала, а той си мисли, че ще намери по добра от тебе, да ама едва ли ще намери - така че, той е губещия, а ти по наранената. Видяла си, че има момчета, които могат да те правят щастлива, така че продължаваш напред, може месец -два да отнеме съвземането, но връщането назад не е решение... ти просто си искаш щастието, само че в момента то те чака в бъдещето, а това в миналото... да речем хубав спомен. Не бъди отмъстителна, той сам ще осъзнае грешката си след време, тогава без да полагаш особени усилия и той ще изпита болката да не може да те има. Само се вземи в ръце сега и продължи напред, без да се натъжаваш с мисли за миналото. Навярно имаш хобита и любими занимания, които могат да те разсейват през този трудничък период, занимавай се с тях. Споделяй с близък човек.... засега това е. Умната :)
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 8b4e68263c |
|
2. Щом сте били преди това приятели, значи можете да бъдете отново, но всичко е въпрос на време. Също времето ще покаже дали ще бъдете двойка отново. Не насилвай нещата. Щом го обичаш толкова много, дай му свобода, покажи му, че ти пука за неговото щастие и го остави да живее живота си както той желае. Не го игнорирай напълно, но не го търси. Остави го той да те търси. Ако държи на теб, ако му липсваш, ако не иска да те губи, ще ти го покаже. Той е скъсал с теб, така, че дръж се на положение. Раздялата помага да разберем доколко не можем без другият човек и искаме ли го в живота си. Връзките от разстояние са си трудна работа, особено на вашата възраст, но просто дай време на времето колкото и трудно да ти изглежда. Наслаждавай се на живота, не изпускай хубавите мигове, а ако е писано, ще бъдеш с това момче. Ако не, значи не трябва да е така, повярвай ми. Не се отчайвай, живота е пред теб и винаги е възможно да срещнеш нова и по- красива, по- истинска любов. Аз ти стискам палци и пиши как се развива историята.
Боби
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: deb157ee52 |
|
3. Виж, историята ти е идентична с историите на много други 18-годишни момичета по света. И от нея трябва да си извлечеш само поука. На тази си възраст е трудно да се поддържат дълги връзки, а и какво да ти кажа, сега не ти е това на преден план, семейство се създава след като се изучиш и имаш собствени доходи, иначе ще си от ония нещастници, които не могат да си покрият елементарни нужди. Та ти още нямаш съвсем изградени критерии какъв да бъде човека до теб и това е нормално! През годините ще ги изграждаш. Нормално е абсолютно всичко, което си описала! Да изживяваш тези първи трепети, дори да страдаш, след време сама ще осъзнаеш, че си благодарна за тези си спомени, и че няма такова нещо като един единствен. Единственият е този, който ще срещнеш на по-зряла възраст и на който действително му пука за теб и се грижи за теб.
А една млада дама не бива да си позволява да се унижава с такова молене, момчето е взело решението си. Ти трябва да имаш достойнство, иначе всеки ще си играе с теб. Задаваш си въпроси, на които съм сигурна и той самият не може да си отговори. Със сигурност и двамата имате някакви чувства един към друг, но той е много млад, както и ти, и взима нелогични решения, но все пак те са взети. Той е млад, объркан, незрял, какво очакваш? Може и да съжалява, че сте се разделили, но дори и да се съберете, пак ще се случи същото нещо. Някой път ще го ядосаш нещо и той пак ще те зареже, после пак ще съжалява и едни и същи истории... А приятелство между хора, които са били интимни, няма. Някаква пародия на приятелство само...
Така че, радвай се на младостта си (както мойта майка винаги ми е казвала: не се задръствай), което означава да не пилееш време и енергия да страдаш по някого, особено когато си на 18. А бързо да се взимаш в ръце, да излизаш с приятели и щом тук не се е получило, да намериш друго момче, с което ще ви е забавно и спокойно. И дотук, по-далечни планове се правят в по-късен етап на живота. И ако действително срещнеш някой подходящ в по-рана възраст, нещата сами ще се подрдедят след време така че да си останете заедно.
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: edf61ae7e4 |
|
4. Лично мое мнение, ако искаш не го вземай в предвид, но аз мисля по следния начин:не знам какво е станало с него. Друго момиче, нещо се е пречупило в него, приятелите са го настроили не знам. Но от личен опит ще ти кажа, че щом един човек каже, че не иска да бъде повече с гаджето си повярвай ми това няма как да стане. Дори и да стане ще е за кратко време. Бивши гаджета приятели има, но само когато няма никакви чувства. А ти изгаряш от любов и това приятелство няма как да бъде като преди. С течение на годините чувствата замират и чак тогава можете да бъдете приятели. Защо искаш да се мъчиш. Няма смисъл. Какво ти пука дали ще ти бъде приятел или не след като вече няма да сте гаджета. Момиче не си заслужава да страдаш за мъж. Млада си! Друг ще го смени! Гледай си живота. Като бях на твоите години разсъждавах също като теб. Край света свършваше щом настъпеше момента за раздяла. Все едно нямаше други момчета. Рев, рев и така до следващото гадже. Айде пак любов, любов, излизания, емоции и така годините си минават, сменяш няколко гаджета докато срещнеш истинската любов, човека който е за тебе. Млада си още, че да се похабяваш в реване и молене по 1 мъж. Не си заслужава. Вече си завършила и може би ще отидеш да учиш. Ще имаш колеги, ще срещнеш нови хора. Така, че напред и никога не се обръщай на зад. Трудно е докато имаш чувства! Бъди приятел с него щом така си решила, но се виждайте все по-рядко докато напълно преустановиш контакти с него. Знам, че сега който и каквото и да ти каже ти няма да повярваш, защото единственото за което мислиш е как отново да бъдеш с него, но знай, че на сила хубост не става!
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 7f3b74f3b4 |
|
5. С тези си действия, повярвай, ще го отблъснеш още повече... Не го отбягвай, не спирай да му показваш, че все още го желаеш и изпитваш нещо към него. Има шанс, да, но трябва да бъдеш ПРЕДИШНАТА ТИ, не да се преструваш на човек, който всъщност не си.
Започнете всичко отначало, както е било преди. Споделяйте, общувайте, излизайте когато е възможно, накарай го да се влюби отново в теб. Опитай, нищо не губиш. Успех ти желая :).
|
...
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 0d5c74cf3d |
|
6. Благодаря ви за отговорите и мненията, следващата вечер след като не му вдигах и отговорих на смс-ите той ми писа пак смс, влезнах в скайп защото не съм чак толкова жестока, обясни ми колко ужасно се е чувствал дори 1 вечер да не знае какво правя, къде съм, с кой съм.. какво ли не му минало през главата.. Призна ми наистина шокиращи неща, този път беше по-честен от всякога, личеше си наистина, че не ме лъже и изобщо не го е направил заради причините които ми каза тогава, нито има някакво друго момиче, а защото ме е бил лъгал за някои неща ( сега няма да казвам какви са, но е шокиращо ) и не е имал смелостта да ми признае по-рано, а сега не можел да ме остави да обвинявам себе си и т. н. , а искал да не ме лъже и не иска да ме изгуби.. От тогава и другия ден (вчера) говорихме отново, аз бях в някакъв шок от признатите неща и сега докато простя и забравя ( което няма да стане за 1 ден понеже нещата не са толкова лесни, не е изневяра само да кажа или нещо с друго момиче ), през това време ще сме си приятели отново, ще поддържаме връзка, сега и днес си говорихме към 5 часа някъде ( в началото беше неловко, защото още говорехме за станалото, но после малко си се върнахме към начина, по който преди ) и през това време ще си поддържаме контакт и всичко докато аз най-накрая приема нещата както са в действителност и се почувствам готова отново да бъдем нещо повече. Той си ми каза както винаги е правил, че не иска никое друго момиче, никоя няма да е като мен и т. н. и го е страх през това време докато сме само приятели аз да не започна нещо с някой друг, но не мисля, че ще стане тъй като сега след това аз не съм готова да бъда с никой като повече от приятелка, а и искам с него нещата да си се оправят, но ни трябва време и сега което мислим да е - е това, че ще си бъдем приятели докато всичко се нареди отново и дай Боже можем да сме двойка отново :)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
