Споделена история от Любов и изневяра |
Да загубиш сродната душа!
преди: 10 години, 11 месеца, прочетена 2204 пъти
Знаете ли какво е да загубиш сродната душа?
Не просто боли истината е че кърви!!!
Не зная дори защо пиша тази история, може би, за да ми олекне, а и защото от известно време размишлявам за нещо, което ме терзае, а то е може ли човек да има по- вече от една сродна душа?
Ще започна с това че въпреки 8 те години които минаха от загубата на майка ми сега съм на 26 години бях на 18 аз изпитвам същата, даже по -голяма болка и празнота
Обяснявам си го с това, че нашата връзка между мен и майка ми не беше просто майка и дъщеря, а нещо много повече сродни души.
Въпреки че бяхме различни като характери между нас имаше една невидима връзка, която беше много, ама много силна.
Единствено тя ме рабираше напълно усещаше кога и за каво съм щастлива и кога и за какво съм нещастна
Мечтаехме по един и същ начин, имаше искрена любов и приятелство.
Тя отнсе със себе си най- съкровените ми тайни и не ги разкри на никого( не че са страшни тайни, но знаете всеки един от нас си има такива)
Сега когато я няма се чувствам на половина човек, опитах толкова много пъти да съм щастлива, търсих щастието на всякъде, но истината е, че дори и да имам някакви радостни моменти, които не са много между впрочем няма с кой да ги споделя никой не се радва заедно с мен.
С останалите членове на семейството си не желая да общувам имам си немаловажни причини за това, а относно мъжете, не мога да са оплача от липса на внимание даже никак, но истината е, че не съм срещнала онзи с който бих споделила всичко, на който ще имам доверие, който ще обичам и който така силно искам също толкова силно да ме обича и да бъда значима за него.
Истината е, че аз съм от онези хора които обичат много много силно и дълбоко и очакват същото в замяна.
А да ли има такиви мъже не зная поне за сега не съм срещнала такъв.
След загубата направих грешката да се доверя на човек от сем но той ме предада по най подлия начин мисля че му простих, но вече не бих се доверила на нокога повече така.
Сега съжалявам защото не биваше да се доверявам, защото знаех, че мога да го направя само на майка ми въпреки това го сторих и като се замисля едва ли някога ще се доверя отново на някой.
Та въпроса ми е смятате ли, че е възможно след като сродната ми душа е била майка ми човек да има някъде по света друга сродна душа и въобще сродната душа в живота на човек само една ли е?
До сега с никой не съм изпитвала истинска хармония спокойствие душевна сигурност.
Малко дълго стана, но ще ми е интересно да чуя вашите мнения.
И да, зная, че така както майка ми ме е обичала друг няма да ме обича, зная също, че любовта между мъж и жена е различна от любовта на между майка и дъщеря било то и сродни души, но все пак тайничко си мечтая за онази голямата силна дълбока любов.
Любов с която ще се почувствам отново обичана и сигурна, любов която прави живота различен и неповторим.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 5ebf1a2097 |
|
1. Сродните ти души са някъде около 32 мисля. Като е напълно възможно едновременно да инкарнират поне една трета от тях. Сродната душа е онази, с която имате един и същи Висш Аз. Аз лично съм намерила три такива. Не съм ги търсила - пътят ме срещна с тях.
Другото, което искам да кажа. Ние хората сме същества от енергия, проявени в материално тяло. а енергията не се губи, тя само се преобразява. Или.. майка ти не е изчезнала, само тялото й го няма.
Онова клише, че някой щом живее в сърцето ни - не умира, е напълно вярно.
Тя не е мъртва и винаги ще бъде някъде около теб, както останалите сродни на твоята душа, една част от които са в друго измерение, невидимо за нас.
Тази връзка не се губи само защото се е разпаднала материята. Успех
|
|
