Споделена история от Любов и изневяра |
Само за парите ли е било ? Какво да правя?
преди: 10 години, 9 месеца, прочетена 2041 пъти
Всичко започна преди две години. На 25 съм. Той - на 23. Запознахме се онлайн, но преди да имаме някакви отношения се срещахме като приятели. Първоначално не бях привлечена, но постепенно като го опознах, започнах да го харесвам. Той също ме харесваше - правеше ми услуги, изненадваше ме и един ден просто решихме да опитаме. Допаднахме си всякак -имахме общи теми за разговор, общи интереси, той беше всичко, което исках от мъж, сякаш четеше мислите ми, бяхме романтично настроени, правехме си изненади, допадахме си в леглото напълно и беше страхотно. Никога не бях се чувствала толкова щастлива с някого по този начин. Единственото, което беше притеснително, но аз свикнах с него, беше, че той не можеше да си намери работа. Търсеше, но нямаше. Аз пък не обръщах на това внимание и му помагах парично. От време на време имахме проблеми с емоциите - и двамата избухваме лесно. Но ги оправяхме сравнително бързо. Имаше моменти обаче, в които аз виждах някакви малки незначителни на вид неща, които не ми харесваха, дори ме излъга за едно нещо, но после сам си каза и се извини. С времето обаче нещата си бяха същите - срещахме се, не живеехме заедно, но имахме къде и как да си прекарваме времето. Майка му не ме харесваше, тъй като е сама жена и аз го отнемах от нея и за това той прекарваше времето си повече у нас, отколкото аз у тях. Всичко беше страхотно. През последните месеци от връзката ни нещата започнаха да се променят. Той вече не напираше да работи много, после пък казваше, че се чувства тъпо все аз да давам.. аз не се интересувах от това и за това го успокоявах. Той искаше да се съберем да живеем заедно, но аз му казах, че докато и той не работи няма как. Работех само аз - не исках да се събираме по този начин. Когато му го казах, той се разочарова и от тогава започнаха много проблеми. По принцип прекарвахме времето си основно заедно, много рядко с приятели. И никой нямаше против това - достатъчни си бяхме. Един ден, преди няколко месеца, мен ме изпратиха командировка. Да, можех да я откажа, но отидох. Беше в чужбина. Когато си пишехме, той беше вече променен. Веднъж просто каза, че излиза, а той не го правеше това без мен отдавна. Каза, че аз си карам кефа сега и той иска. А аз работех. Добре, примирих се, но си изразих притеснението. Той се ядоса и не писа цял ден. Когато се прибрах, се видяхме и той ми се извини. Но вече имаше разлика - хлад помежду ни. След това постепенно той започна да става все по-ядосан, агресивен на думи само, не физически. Започна да разсъждава по друг начин - беше просто променен. Аз не познавах тази му страна и много се разочаровах. Понякога дори не исках да го докосна. Обичах си го, но просто тези караници и тази промяна ме поотблъснаха. Но бях там, виждахме се, помагах му все още. Започнах да настоявам да си хване работа вече наистина, но си личеше, че не това иска. Хем го иска, хем не, всъщност. Не го разбирах вече. Много различни сигнали имаше вече. Започна да излиза без мен, с приятели. Когато го попитах защо без мен, защо не стои при мен или не ме вика, каза, че това е като тест, да видим как ще сме като вече не сме така близо, когато той започне работа. Излизанията зачестиха. Аз започнах да реагирам и тогава се скарахме по-сериозно. Не се чувахме два дена. На третия аз звъннах, не можех без него, въпреки всичко. Той беше студен, нападна ме, обиждаше ме. Видяхме се, но той просто не присъстваше духом. Казахме си, че трябва да опитаме да се оправим, но по средата на нещата, вместо да остане при мен, той просто стана и си тръгна като каза, че трябва да иде да направи нещо сам. Но когато му се обадих той първо ми затвори, после беше изключил телефона. Когато се прибра вечерта у тях, аз вече не издържах и го питах какво става. Той каза, че му е писнало от всички караници. Не се чувахме с дни, аз се изтормозих - не ядях, не пиех. Нищо. Нямах желание за нищо. Започнах аз да го търся пак от отчаяние. Той просто ми каза - не го прави - няма смисъл, нищо не мога да направя вече. Просто прекъсна всичко ей така, плачех, молих се, но не - жестоко каза голямото НЕ. Минаха две седмици и веднъж той ми писа. Каза, че се чувства отвратително и искаше да се видим. Дойде в нас, държа се страхотно, говорихме много. Каза, че иска да не е с никого в момента и да си се погрижи за себе си. Каза, че ме обича и много мили неща, но каза, че не може да сме заедно. Припомних му, че две години съм се грижила толкова за него и това не е честно, но той каза, че той не го бил искал от мен и да не му го натяквам. Бях разбита - та това, което правех беше любов! След като се видяхме направо си каза, че иска да му дам пари, защото нямал. Ами аз си го обичам, тъпо е знам, но му дадох. И повече не ми звънна. Мина време и пак ми звънна. По това време бяха ми казали вече, че той не е сам, че има ново момиче и ходи при нея. Освен това беше започнал работа. Седях и си мислех как сега вече е друг човек, работи, но друга се облагодетелства от това, а аз - аз давах давах и останах сама. Освен това загубих и работата си наскоро, но ето - нямаше кой да ми помогне. Само родителите ми и най-добрата ми приятелка бяха наблизо. Бях загубила доста връзки покрай него. Той пак ме потърси, твърдеше, че няма никой с него, че само работи и иска да го оставят всички на мира, а аз знаех, че той излиза много с много хора, че с нея, новата, излизат също. Трябваше да се ядосам, виждах го как лъже и някакси още не можех да повярвам. И така на няколко пъти. Повече от месец получавах обаждания, в които ми се казваше как иска да продължа, как иска да съм щастлива, но той още ме обичал и му липсвам и какво ли още не мило. Хем ми разтапяше сърцето, хем ми казваше да продължа без него. Последното беше в резултат на това, че бях излязла на едно интервю, което се проведе в близост до тях в едно кафе. Той ме видя с човека, млад мъж, който ме интервюираше и си беше помислил, че съм на среща. За това първите му думи като се обади бяха - ето, знаех си, че ти първа ще ме забравиш. Боже! От сутрин до вечер стоя самичка, без работа, без пукната пара, след като всичко, което имах дадох на него, без приятели, които жертвах. И знам, че съм глупава, но не мога да ви опиша какъв беше като бяхме заедно. По нищо не можеше да се разбере, че това ще стане. Мил, нежен, обичлив, романтичен, бършеше ми обувките както се казва, с много общи планове за семейство, деца и всичко. Всички ни сочеха за пример. Беше най-голямата ми любов. И сега - тотално различен човек. Нямам кого да попитам какво мисли - не искам да занимавам родителите си много, тъй като те имат и други проблеми. Просто ми се искаше да чуя вашето мнение, да ме нахокате колко съм тъпа колкото си искате, да ми кажете мнението си за него и да ми кажете - как се забравя такова нещо? Какво да правя?
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: c434f4fcd6 |
|
1. Той просто се е възползвал от теб. Започнал е да те обижда - това не е хубаво. Явно си му омръзнала. Той се възползва от парите ти, по-добре го зарежи - това е съветът ми към теб.
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 3a889494c2 |
|
2. Не си тъпа мила, просто си влюбена! За съжаление има много такива индивиди сред мъжете. Използват жените защото сте по чуствителни и всеотдайни от нас мъжете. Това са хора без характер, просто гледат да преживяват а не да изграждат серйозна връзка, дом, кариера или каквото и да било. Познавам доста хора който живеят на гърба на половонките си и наистина често си мисля как може да има такива глупави жени, но и си давам сметка че вие сте готови да платите тази цена(в буквалният смисъл). Може би от страха да останете сами, може би от любов или просто защото имате нужда да обичате някого. Обикновенно тези типове са диста привлектелни и добри манипулатори. Но и може би със смачкано самочуствие, с приятелките или съпругите си се държат малко деспотично понякога а в компания точно обратно, дори ако има по заможни са и леко подмазвачи. Ако остане без работа почти съм сигурен че ще се опита да се върне при теб, защото ти сега си без работа но със сигорност ще си намериш. Просто си по отговорна и здраво стъпила на земята. Моят съвет е него приемай, ще го забравиш, ще срещнеш друг който е също толкова отговорен като теб и ще видиш че дори ще си по щастлива. Успех!
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 840233b646 |
|
3. Явно мъжете стават все по-добри в това от меркантилните кучки, които така обичат да оплюват. Авторката, горчилката няма да изчезне скоро. В никакъв случай не се оставяй на депресия, апатия и страдания по тоя. Стегни се, върни си предишния живот и оттук нататък повече си отваряй очите при контакти с всякакви мъже, ама наистина всякакви. Не се подвеждай нито по невинния вид, нито по милите думи. Както виждаш, станали са по-добри от проститутки в лъжите и измамите за пари. Пък тук е пълно с ревове на мъже "Що жените са такива използвачки и меркантилни кучки". Присмял се хърбел на щърбел.
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 1f7dccb7cd |
|
4. Твоят мързелан е негоден за създаване на семейство. Не позволявай да се върне пак в живота ти. Любов - любов, ама трябва и акъл. Ако родиш от него, домакинството ви на едни майчински ли ще разчита?
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: a7ad7875a2 |
|
5. Авторката
Прави сте. Паразит е. Трудно е да приема, че всичко е било лъжа или по-точно добре изиграна пиеса. Всъщност в момента, в който останах без работа и му казах на него да работи, той тогава изфиряса. Не искам това за себе си вече - няма как да го приема обратно, а поста ми тук беше просто, защото е трудно време за мен да осъзная кое е било лъжа, кое не. И това последващо звънене, което явно е да ме държи наблизо за нещо. Но и то спря. Останах със спомени, но се надявам да не ми причиняват болка. Благодаря ви за успокоителните думи.
|
...
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 46898581f1 |
|
6. Дотук всички коментари са адски добри и полезни, но думите на номер 4 трябва да останат дълбоко в съзнанието ти и да се сещаш за тях всеки път, когато ти замилее за него. Не е за теб тоя нещастник, не ти трябва, не го мисли, не го искай. И не му давай пари повече. Според мен те чака много щастие и си способна да намериш много стойностен мъж. Успех и само напред!
П. С. Ще ти бъде по-лесно да го забравиш, ако приемеш, че това, което е бил той преди командировката ти и след нея е фактически един и същ човек (а не "променен", "различен", "романтичен", "хладен") Просто се е разкрил напълно пред теб след тази случка. И пак е навреме. Колкото по-бързо осъзнаеш, че всъщност той самият в същността си е боклук, толкова по-малко ще те боли. Не разделяй на личността "преди командировката" и личността "след командировката". Той си е бил такъв. И не е за теб, мила ;-)
|
|
