 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Не се обичам...
преди: 10 години, 6 месеца, прочетена 2733 пъти
Не съм сигурна дали категорията, която съм избрала за темата си, е правилна, така че ако не е се извинявам предварително.
Проблемът ми е следният - просто не се обичам. Вероятно звучи адски глупаво отстрани, но това наистина ми пречи да бъда щастлива, разрушава живота ми. Пречи ми да допускам хората до себе си, пречи ми да имам нормални взаимоотношения. Не виждам в себе си нищо, което да ме прави специална, уникална или прекрасна, както ме определят повечето хора, които ме видят или с които комуникирам. Нито един комплимент "красива си" не ме докосва, нито пък променя себеоценката ми, просто защото аз НЕ СЕ ЧУВСТВАМ ТАКАВА. И не знам какво да направя, за да си помогна. Добре съзнавам, че съществуват далеч по-важни и значими проблеми от моя, така че не ме разбирайте погрешно. Просто това, не знам как да го нарека - липса на самочувствие или по-скоро липса на обективна самооценка, ме убива отвътре. Понякога си мисля, че хората виждат в мен нещо съвсем различно от това, което виждам самата аз в огледалото. Тук не визирам единствено външен вид, а самоличност като цяло.
Не смятам, че съм комплексирана, просто се чувствам самотна вътре в себе си и неразбрана.
И не знам как да запълня тази празнина. Не ми казвайте да си намеря хоби, защото имам предостатъчно такива. :)
Питам се, дали съм единствената с подобни негативни мисли към себе си или има и други като мен? И ако има, то какво ви помага да се "изкарате" от тези състояния? Всъщност, възможно ли е изобщо?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 376ff6be3a |
|
2. Добре... а можеш ли да определиш причината? Помисли за нея - защо се анализираш, а не оставиш хубавите неща около теб да ти се случват? Първо си отговори на този въпрос. Има ли нещо, което много искаш да имаш като качество или умение?
Всеки е сам в себе си, така се раждаме и така умираме, но живеем живота си заедно с другите. Няма кой да те разбере напълно, а и не е нужно. Човек дори сам себе си не винаги познава. За да си по - доволна от себе си, опитай да се позанимаваш с благотворителност - нещо, което би те накарало да се почувстваш значима и полезна. Виж обективно и дали нямаш общи черти с човек, когото харесваш - вероятно майка ти.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 9859052b7e |
|
3. Не, не си единствената. И не само, че не се обичам, ами често се и ненавиждам поради различни причини - не се чувствам специална, мисля се за грозна, странна и неадекватна. Имам моментни проблясъци, обикновено провокирани от положителното мнение на околните, но перманентното ми отношение към мен самата е отрицателно.
Ж31
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: f93a1bfc02 |
|
4. Не си нaмерилa себе си вероятно. може и дa не си имaлa възможност дa се " потърсиш" дa поровиш в себе си. дa се опознaеш или дори дори нa принципa нa отпaдaнето дa стигнеш поне до някои зaключения.
Причините може дa сa много, примерно доминирaщи родители, нaложи ли ти модел, обрaзец нa поведение, без дa ти е дaденa възможносттa дa експериментирaш, съответно откривaш нещa, които дa ти носят удовлетворение. aко тaкa си възпитaнa, съвсем нормaлно и в социaлнaтa си средa вероятно ще търсиш одобрение от другите. явно и го нaмирaш, зaтовa и не рaзбирaш зaщо се чувствaш по този нaчин.
Хобитaтa, които имaш, рaдвaт ли те, дaвaт ли ти поне усмивкa или ите сa одобрени от другите, тa зaтовa.
Много е вaжно дa се нaучиш дa кaзвaш Не, нa себе си, нa хорaтa, които те зaобикaлят, дори и нaй- любимите ти съществa, Не, aко не е, което и ти искaш.
Зa дa обичaш себе, първо трябвa дa се увaжaвaш.
Опитaй дa си блaгодaриш зa всяко постижение, дори и дa е било по съвет нa други, ти си го постигнaлa. дори и дa не е нещо, което не си хaресвaлa, Ти си го постигнaлa.
Зaпочни дa експериментирaш, от визиятa, до книгите, които четеш примерно. имaй търпение с себе си, отпaдaйки товa, което не ти допaдa, нещaтa които хaресвaш ще придобивaт все по-ясни очертaния. от тaм пък ще зaпочнеш и дa хaресвaш, увaжaвaш и обичaш себе си.
Сегa, съвсем не съм сигурнa, че именно товa е причинaтa или рaзрешението, но aко ти не си зaдaдеш и отговориш честно нa въпросa, отговорът ще остaне тaм някъде, зaровен в теб.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: dcb8c71f2f |
|
5. Имаш ниска самооценка, мила. Няколко консултации с психолог няма да са ти излишни - дори напротив. Повишаването на самооценката няма да стане на секундата...просто работи над нещата, които не харесваш, а ако психологът прецени че излишно се притесняваш и само се суетиш - значи всичко е в твоята глава и трябва да започнеш да се обичаш такава каквато си.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: ebd85da1cf |
|
6. Искам само да те попитам, какво е било отношението на родителите ти или роднините ти към теб като малка? Обичаха ли те, обграждаха ли те с внмание или са те пренебрегвали и никога не са те хвалили за нещо? Пиша ти това, защото съвсем наскоро открих, че аз се държа към себе си така както са се държали с мен като малка. Тоест родителите ми бяха много строги и ми забраняваха много неща и сега когато съм голяма и свободна и мога да си позволя да имам нещо, сама автоматично си налагам забрани. Дълго време се чудих защо и като се замислих по-подброно, осъзнах че както са се държали с теб като малък, започваш и ти така да се държиш към себе си. Казвам ти го защото може би и твоят проблем се корени в това - може просто да си възприела себе си през техните очи, и да не си могла да си изградиш свое собствено виждане за това коя си ти като личност, и дори да имаш положителни качества просто да не ги забелязваш.
Сещам се за още един пример - бабите ми непрекъснато разправяха за другите хора, колко били умни, красиви, постигнали разни неща. Все даваха други хора за пример сякаш ти си нищо, а те всичко. И сега съм се улавяла да се сравнявам непрекъснато с другите, като винаги другите съм ги възприемала, че са много по-добре от мен. Даже като се замисля това е било цял живот- все съм се чувствала по-нисша от всички друго около мен. Затова помисли добре дали не са те оформили като личност с някакво такова поведние на пренебрежение, подценяване, липса на внимание и похвали. Ако е така просто трябва да се оттърсиш от тези вредни модели и да си изградиш свое самочувствие, базирано на реалните ти качества, а не на това което други хора са ти насадили и ти си приела като истина в която цял живот си вярвала.
|
...
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 119f675de2 |
|
7. Добави и мен. Аз рядко получавам комплименти. Когато ги получа първото което ми идва е въпросът -шегува ли се или сериозно го мисли? Толкова не вярвам в себе толкова не се харесвам че ме е страх някои да не разбере колко куха съм от вътре всъщност. СИВА. Приятелите често си разиграват коня за сметка на това, че съм открита. Бях смела да пробвам много неща макар, че се страхувах вътрешно много. И не успях в нищо. Падам, ставам, но все по-трудно ми е да намеря мотив да продължавам. Всичко това е потвърждение, че не струвам. Много пъти се питам какво ми е -млада съм още, не съм грозна не съм тъпа, не съм съвсем неграмотна. Но като погледна от една страна мечтите си от друга какво съм реализирала си казвам -В крайна сметка щом толкова години не постигнах нищо значи СЪМ НИЩО.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: b3f70689cd |
|
8. От Авторката:
Първо, страшно благодаря за отзивчивостта и смислените коментари. Ще поработя над всеки един съвет.
До номер 5 - посещавала съм психотерапевт преди 2 години, тъй като имах проблем с хранително разстройство и според жената наистина имах прекалено ниска самооценка. Но си мислех, че съм го надживяла и съм започнала да се възприемам, въпреки факта, че не се обичам.
Имам в предвид, че съм започнала да се приемам такава каквато съм въпреки всички неща, които мразя в себе си и единственото, което не желая да приема е това, че нещо вътре в мен ме кара да се чувствам дълбоко нещастна, дори в моментите, когато уж съм щастлива.
И този факт, че съм нещастна отвътре, ми пречи да допускам хората близо до себе си, което в действителност е и най-големият ми проблем, както казах. Разбира се, обградена съм с приятели, които ме намират за очарователна, но не позволявам на никого да разбере как действително се чувствам и какво самата АЗ виждам в себе си. А то е твърде далеч от очарованието, по-скоро виждам нещо грозно (-не само визуално) и ужасно тъжно.
И номер 4 - Задавам си въпроса, ето дори гласно (макар и в писмен вид) - и не, не намирам отговор.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 343d17ebca |
|
9. и аз съм така не виждам нищо хубаво и качествено в себе си. Все си мисля, че всичко което правя е по грешен начин и не както трябва и че този който е около мен ще започне да ми се подиграва защо съм направила така. Като ученичка бях много унижавана и вечно обект на подигравки това оказа голямо влияние на самооценката ми, на самочувствието ми. Не че живея в миналото или се влияя от хорското мнение, но просто това се е запечатало в съзнанието ми и всеки път крещи. Чувствам се толкова не значителна
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 6546b756c4 |
|
11. Първо далеч, не си единствената. близо 80% от тинейджърите се чувстват като теб. А и голям процент от възрастните хора.
Това обаче не е толкова страшно. По - страшното е да намериш човек, от когото да зависиш, за твоята самооценка.
Иначе всяка една книга, за повишаване на самочувствието, би ти помогнала, порови се малко Интернет.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: b3f70689cd |
|
12. От Авторката:
Номер 11, всъщност прочела съм доста литература за самоосъвършенстване и подобряване на самооценката. Въпросът е, че теорията изобщо не ми помага да разреша проблема си. И не съм тинейджърка, макар и вероятно да звуча като такава - на 21 съм. Възраст, в която се очаква да бъда утвърдена като личност и да търся мястото си в обществото. Нали?
Номер 6, нямам спомен родителите ми да са се държали зле с мен. Бяха изискващи в рамките на нормалното, струва ми се, и не са ме лишавали от обич... или поне не съзнателно. Имала съм моменти, в които съм се чувствала самотна и неразбрана, дори като "лошо дете", в които съм ги мразела, но след това мразех себе си, че си позволявам да допускам такива чувства към най-близките си хора.
Как човек се 'отърсва' от стари модели на мислене и изгражда нови? Възможно ли е въобще да пренаредя ценностната си система и да променя мисленето си НАПЪЛНО? Да се изградя наново и да създам от себе си нещо, което аз самата обичам и намирам за красиво... на тази възраст? Защото определено оценката на околните, близките, непознатите и дори родителите ми, която е повече от положителна, изобщо не ми помага и не ми се отразява на самочувствието по никакъв начин. Смисъл, не че хората не ми звучат искрени като ми правят комплименти, просто аз не чувствам, че ги заслужавам.
|
...
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 50635034ee |
|
13. Седни и си напиши на един лист положителните качества - външен вид, характер и т. н. Бъди обективна и след като си готова, прочети написаното, след което просто го приеми за факт - примерно имам красиви очи, чаровна усмивка, упорита съм, състрадателна, държа на мнението си и т. н. и т. н. Просто съвсем случайни примери ти давам, които най-вероятно няма да имат нищо общо с твоите, но това не е важното.
Запомни тези твои отличителни качества и си ги повтаряй често. С времето ще започнеш да ги приемаш, ще започнеш да приемаш и себе си, ще се вдигнат самочувствието и самооценката ти. Пробвай, всеки човек си има своите уникални качества, които го правят различен. И ти ги имаш, просто не искаш да ги видиш. :)
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: fe2d20281d |
|
14. "всъщност прочела съм доста литература за самоосъвършенстване"
Прочети още и се самоУсъвършенствай....
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: aa73e63f97 |
|
15. Оф... имам го същото. Номер 4 даде добър пример с бабите. Само че при мен беше от собствената ми майка. Така и не чух, че се гордее от мен. Дори и сега да го чуя е все едно не чувам нищо важно. Обичам я много, но това явно не съм го простила и ми е болно. Постоянно даваше пример с другите деца, постоянно ме критикуваше, постоянно беше недоволна от мен. Станах ужасно неуверена и се разкривам пред определени хора. Трудно е. Нооо ако нямаш пари за психолог, почвай сама чрез някаква литература за подобно нещо. Трябва да го промениш. Каквато се виждаш ти, такава ще те виждат и другите.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 8d3f6df997 |
|
16. Това е за тема Здраве. Нивата на самооценка нямат нищо общо с любовта. Щом и специализирана литература по въпроса не е помогнала едно хубаво решение е терапия при психолог.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 4d457d614e |
|
17. Мисля, че ти трябва по - сериозна помощ.
|
...
| преди: 10 години, 6 месеца hash: ef30d018b5 |
|
18. И аз съм като теб :)
Нямам самочувствие... може би защото имам съвсем различни вкусове от другите и няма как да намеря обща тема на разговор с който и да е.
Другите ми обръщат гръб, тях не ги интересува. Те са се забили в една точка и не искат да си отместят погледа от там, да се огледат и да видят какво наистина пропускат:
Bob Nelson
Mad Tv Show
Marx Brothers
Snow Tha Product
Tech N9ne
Strange Music
Who's Line
Funk
Penn & Teller
Rodney Carrington
Vines
кажи ми ако нещо от всичко това горе ти говори нещо :)
И ще разбереш защо ми е трудно да разговарям с другите и не намирам обща тема.
Щото ако аз почна да им говоря за моите неща:
1. Няма да им е интересно на някои и тея някои ще сменят веднага темата, и ще почнат да говорят за неща, от които те всички се интересуват и всеки има какво да каже и така да се каже ще има разговор-групов, всички заедно ще говорят. И аз по тая логика излизам от играта.
И точно това ме депресира. Аз нямам какво да приказвам с другите. Това е.
Също така съм неуверен... и се мразя, също като теб.
Просто трябва някаква промяна, но не знам каква ще да е, и съм сигурен че ще е трудна и гадна и не по мое желание...
Защото какво излиза? За да мога да стана по-социален, не че трябва да спра да се интересувам от моите си неща, ами трябва да се интересувам от тъпите комерс бг глупости... като ВИП Брадър и други там реалити предавания... и секви там идиотски мозъчни промивки...
Да бъда Кибик с една дума. Не по мое желание... и що е тва?
Щото някой или някоя е казала "бъди себе си"
Да бе!! Да не би да ме уважават като съм себе си? Не.
Слабо заинтересовани са към мен... много слабо... а за какво да се променям?
След като искам да бъда приет такъв какъвто съм!!
И всеки има правото да бъде такъв какъвто е!
Едно Момче-21г.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: b3f70689cd |
|
19. От Авторката:
Номер 18, аз нямам проблем с общуването като цяло, имам проблем със себе си. Смисъл, комуникативна и социална съм сред хората, стига нещата да не се задълбочат. (Под "нормални взаимоотношения" визирах по-скоро любовния аспект. )
Благодаря за съветите на всички, бих се радвала да прочета и още.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: a17060cf63 |
|
20. Само един допълнителен съвет, приятели. За всички, които проблем със самооценката: освен книгите и психолозите (които са много, много нужни), отидете да си прегледате щитовидната жлеза! Много по-често, отколкото предполагате, проблемите с нея, водят до такива изживявания каквито описвате...
Успех!
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: daf31ec375 |
|
21. Здравейте! :)Ас съм момче на 26 год. след като изчетох коментарите на всички ви и авторката си отговорих на много от нещата който ме глождеха от вътре и все още ме дерзаят по темата. При мене съществува същия проблем не знам най вероятно се корени в миналото но да ви кажа и по спецялно на авторката никои не е споменал за карма или минал живот, просто отбелязвам като вариянт, няма да говоря за това сега!
Като бях на 8 год родителите ми се разведоха и от тогава до ден днешен съм израснал с липса на внимание, любов или пък системно са ме обиждали или повтаряли "за нищо не ставаш", рефлектирайки ми или незнам дали е само от това винаги съм се чуствал безполезен самотен отвътре, мразя се, не се харесвам, все по течението, каде ми е волята!!! но едно нещо промених в себе си да престана да се правя на жертва и се научих да емпатирам на хората, т. е. съпреживявам. Доста съм контактен нямам проблем с това и винаги казвам истината но тя боли не преказвам за неща който не ме вълнуват, нямал съм проблем със жените, но дори и да ми направят комплимент че съм хубав симпатичен или нещо такова чуството е много приятно разбира се но временно и се чудя защо не се харесвам защо или пък мъжете сами казвали много си пекан мъжко момче си пич туи онуи ама на мразя се не се харесвам и тва е. Моля ви за съвет и малко морална подкрепа. Хобита много, пари за психолог нямам:Д
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: c7061e6e0d |
|
22. Номер 26. Гледал ли си Реджеп Иведик - та той има една реплика - ако дам толкова пари колкото иска психологът, трябва да отида на друг психолог да се оправя пък от това, че съм дал парите. Да една терапия от най - евтините и бързи излиза 600 лв. И то с малка гаранция, за успех. Та затова този сайт е пълен с теми.
Ти причините си ги открил - казваш в детството са, много е вероятно да са там.
Как да се оправиш - не знам.
Обаче аз имах проблем, че до 24г. всички момичета ме отблъскваха, най - вече заради пари. След 24г. им вярвах, а те ме предаваха. Проблемите от това ще останат до живот.
Един ден когато момичето което се кълнеше, че ме обича, ме предаде това ме натъжи много - почуствах се много наранен.
Обаче си казах стига - вече няма да е така и се научих, да контролирам чувствата си. Щом усетя, че започвам да изпитвам любов - си казвам НЕ - няма да се чувствам така, и съзнанието ми блокира тези чувства - По късно се научих да контролирам и останалите емоции. И честно казано, сега се чувствам по - добре - поне няма опасност, да ме наранят.
Та сигурно и ти ката мен би могъл да опиташ, чрез силата на съзнанието си да контролираш мислите и чувствата си. Когато усетиш, че се чувстваш зле - си казвай Не - ще се чувствам добре пък. След което се съсредоточаваш върху това да се чувстваш добре. И ако реалната ситуацията е такава, че не ти е да се чувстваш добре - то мисли за друга ситуация, в която си бил щастлив. Както аз се сещам как съм бил нараняван от жените, когато започна да харесвам момичето до мен. И така докато се пренесеш в удобната за теб ситуация и емоция.
Щом аз мога да контролирам чувствата си и емоциите си, то и другите могат.
|
...
| преди: 10 години, 6 месеца hash: b3f70689cd |
|
23. От Авторката
Номер 22, знаеш ли, аз дълго време правех като теб - опитвах да заменя негативните си мисли с положителни, преструвайки се, че всичко е наред или ако не е, то ще бъде, като си го самовнуша и повярвам. Обаче, от сегашната ми гледна точка и поглед на нещата, и взимайки в предвид състоянието, до което сама съм се докарала (описано в първия ми коментар), смятам, че да се опитваш да потиснеш проблема, въобразявайки си, че такъв не съществува, не само че не дава дълготраен резултат, ами и задълбава нещата още повече.
Разбира се, много по-лесно е да си кажеш, че всичко е наред, че има хора, които са много по-зле от теб, че трябва да се стегнеш и да бъдеш силен, да не се оплакваш и да спреш да се ровиш в себе си, а да живееш живота и да не мислиш. Обаче, поне за мен, това не е решение. :)
Знам, че коментарът ти не беше насочен към мен, но исках да споделя личните си впечатления от съвета, който си дал на момчето по-горе.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 119f675de2 |
|
24. Номер 22 един ден ще се събудиш. И тогава ще загубиш дъх от болката която ще изпиташ. И аз за да не ме наранят повече се убедих че нямам нужда от любов. Сама съм си достатъчна. Докъто не разбрах какво е истинската любов. По хубава е от самотата. Не самотата на леглото, а на душата. Не се живее без любов. Но за жалост тези чуства още повече затвърдиха у мен усещането че съм никоя че съм нищо. Не се обичам. Направо се мразя. Хората гледат през мен. И мисля че сама предизвиквам това.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: c7061e6e0d |
|
25. Ха истинска любов - да бе такова нещо просто няма и да има, тя бързо минава, болката после е ужасна. И много добре си живея и без да обичам, ако вече някой ще страда - това няма да съм аз. Така ми е много по - добре.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
